Сашо Костов на 80: България е шест милиона, а левскарите - седем! Синият дух никога няма да умре
" Аз го играех футбола малко на майтап… Ако бях малко по-сериозен, може би щях да бъда и малко по-добър футболист. За мен играта беше наслаждение, по тази причина си позволявах много финтове и кодоши ". Думите са на Александър Костов. Днес именитият футболист на Левски и националния тим става на 80 години. А за това, че е бил огромен състезател, приказва статистиката. От младеж на " сините " той се трансформира в жива легенда на клуба.
Роден е на 2 март 1938 година в София. Носи обичаната си фланелка от 1956 до 1971 година. Изневерява й единствено един сезон – през 1960/1961, когато отбива воинския си дълг в тогава военния отбор на Ботев (Пловдив). За Левски изиграва общо 331 мача във всички шампионати, в които вкарва 85 гола. С отбора печели три трофеи 1964/65, 1967/68, 1969/70 година, а във визитката му написа и петкратен притежател на Купата на България – 1957, 1958/59, 1966/67, 1969/70, 1970/71 година
С националния тим е участник на две Световни шампионати – през 1962-ва в Чили и през 1966-а в Англия. След края на спортната си кариера е треньор в Хасково и Монтана, работи и в чужбина - Кипър, Тунис и Индонезия. На " Герена " е помощник-треньор през 70-те години. През 90-те и първите години на новия век е част от техническата комисия към Левски. След това бе селекционер към школата на " Герена ". И до ден сегашен може да бъде забелязан всеки ден на стадиона, на който прекара младостта си.
Александър Костов е еднообразно прочут с финтовете и лафовете си. Част е от именитото нахлуване на " сините " през 60-те години на предишния век – Георги Аспарухов-Гунди, Георги Соколов-Соколето, Христо Илиев-Патрата и Цветан Веселинов-Меци. Когато споменеш името му, в съзнанието на по-старите ентусиасти изникват финтовете му, а разказите от уста на уста ги трансформират в мит за по-младите. Известен е с “финта на Сашо” – лъжливо потегляне с единия крайник и пробутване на топката с другия около или сред краката на бранителя против него. Признава, че го научил от някогашното ляво крило на Съюз на съветските социалистически републики Михаил Месхи.
@@@ " Финтът не е на Сашо, а на Месхи. Аз съм го гледал доста пъти, по-късно го упражнявах много, с цел да го направя и в игра. Първият път се получи конфузно положение… Срещу мене играеше Апостол Чачевски от Локомотив (София) и като го направих, той потегли към публиката стана смехотворно. След това започнаха да споделят, че това е " моят " финт ", споделя по-късно той. На един мач с ЦСКА пък прави няколко финта, взема решение да остави топката и хуква без нея по-крилото. " Защитникът потегли по мен, вместо да я вземе ", спомня си Костов.
Именно в дуел против " армейците " се ражда и най-популярният му кодош. На 17 ноември 1968 година Левски разрушава " алените " със 7:2. ЦСКА открива посредством Жеков, само че още до почивката " сините " вкарват четири гола посредством Аспарухов, Костов, Янко Кирилов и Борислав Богданов. През втората част с нови попадения на Кирилов и Гунди резултатът става 6:1. Минутата е 59-а, а зевзекът Сашо Костов поучава най-бързия от съперниците Цецо Атанасов да донесе осведомителното табло от стадион " Народна войска ", тъй като към този момент няма място къде да се изписват головете. После Аспарухов от дузпа прави 7:1, оформяйки своя хеттрик, а минута преди края въпреки всичко е останало място и на таблото се записва и Атанасов – 2:7.
" Лафовете ми са в кръвта, все са ми на устата. На мач в Израел против Апоел (Петах Тиква) поведохме с 5:0, аз бях запаса. Викам на Гунди – " Излизай ". И той потегли към скамейките. Треньорът Кръстьо Чакъров го пита: " Защо излизаш? ", а той дава отговор – " Сашо ми сподели " … Просто Костов.
Не е загадка, че той е желал да пътува дружно с Гунди и Котков до Враца на 30 юни 1971 година, когато двамата умират в злополука край Витиня. Но не се качва в колата. " Наистина трябваше да пътувам. Тогава даваха плат за костюм и по 50 лв. като премия за присъединяване. Отидох при Гунди и му споделям: " Дай да дойда и аз, с цел да взема този плат. Той ми отвърна: " Ти не си в телеграмата, не си викан и няма да дойдеш. " Съдба. Но и до ден сегашен обича да споделя: " С тях би трябвало да стартира всеки урок за Левски – с Гунди и Котков ".
От октомври 1966 година до 23 февруари 1985 година Левски не позволява загуба на " Герена " – не познава провалянето в 203 следващи домашен мача, което е връх във футбола ни. Може би тъй като по това време всички съблюдават завета на Костов. На излизане от съблекалнята той нормално поставял 4 пръста на вратата. Сочел към тях на съотборниците си и им казвал: " Колеги, знаете си работата ". Това било сигнал, че тимът би трябвало да вкара 4 гола. И да не стопира да нападна, до момента в който не доближи тази граница. " Силата на Левски е в нападението ", споделя и до през днешния ден той. А като волно крило не пропусна да добави: " Птица без крила не лети ", очаквайки обичаният му " наследник " отбор да играе с флангови офанзиви.
@@@Месец февруари бе тежък за всички, свързани с Левски. Затова и Костов ще отсрочи шумните тържества в памет на отишлите си през февруари негови съотборници и " сини " митове Павел Панов и Цветан Веселинов-Меци. Но това не пречи да вдигнем тост за Александър Костов и да му пожелаем да е жив и здрав още дълги години!
" Тема Спорт "
Роден е на 2 март 1938 година в София. Носи обичаната си фланелка от 1956 до 1971 година. Изневерява й единствено един сезон – през 1960/1961, когато отбива воинския си дълг в тогава военния отбор на Ботев (Пловдив). За Левски изиграва общо 331 мача във всички шампионати, в които вкарва 85 гола. С отбора печели три трофеи 1964/65, 1967/68, 1969/70 година, а във визитката му написа и петкратен притежател на Купата на България – 1957, 1958/59, 1966/67, 1969/70, 1970/71 година
С националния тим е участник на две Световни шампионати – през 1962-ва в Чили и през 1966-а в Англия. След края на спортната си кариера е треньор в Хасково и Монтана, работи и в чужбина - Кипър, Тунис и Индонезия. На " Герена " е помощник-треньор през 70-те години. През 90-те и първите години на новия век е част от техническата комисия към Левски. След това бе селекционер към школата на " Герена ". И до ден сегашен може да бъде забелязан всеки ден на стадиона, на който прекара младостта си.
Александър Костов е еднообразно прочут с финтовете и лафовете си. Част е от именитото нахлуване на " сините " през 60-те години на предишния век – Георги Аспарухов-Гунди, Георги Соколов-Соколето, Христо Илиев-Патрата и Цветан Веселинов-Меци. Когато споменеш името му, в съзнанието на по-старите ентусиасти изникват финтовете му, а разказите от уста на уста ги трансформират в мит за по-младите. Известен е с “финта на Сашо” – лъжливо потегляне с единия крайник и пробутване на топката с другия около или сред краката на бранителя против него. Признава, че го научил от някогашното ляво крило на Съюз на съветските социалистически републики Михаил Месхи.
@@@ " Финтът не е на Сашо, а на Месхи. Аз съм го гледал доста пъти, по-късно го упражнявах много, с цел да го направя и в игра. Първият път се получи конфузно положение… Срещу мене играеше Апостол Чачевски от Локомотив (София) и като го направих, той потегли към публиката стана смехотворно. След това започнаха да споделят, че това е " моят " финт ", споделя по-късно той. На един мач с ЦСКА пък прави няколко финта, взема решение да остави топката и хуква без нея по-крилото. " Защитникът потегли по мен, вместо да я вземе ", спомня си Костов. Именно в дуел против " армейците " се ражда и най-популярният му кодош. На 17 ноември 1968 година Левски разрушава " алените " със 7:2. ЦСКА открива посредством Жеков, само че още до почивката " сините " вкарват четири гола посредством Аспарухов, Костов, Янко Кирилов и Борислав Богданов. През втората част с нови попадения на Кирилов и Гунди резултатът става 6:1. Минутата е 59-а, а зевзекът Сашо Костов поучава най-бързия от съперниците Цецо Атанасов да донесе осведомителното табло от стадион " Народна войска ", тъй като към този момент няма място къде да се изписват головете. После Аспарухов от дузпа прави 7:1, оформяйки своя хеттрик, а минута преди края въпреки всичко е останало място и на таблото се записва и Атанасов – 2:7.
" Лафовете ми са в кръвта, все са ми на устата. На мач в Израел против Апоел (Петах Тиква) поведохме с 5:0, аз бях запаса. Викам на Гунди – " Излизай ". И той потегли към скамейките. Треньорът Кръстьо Чакъров го пита: " Защо излизаш? ", а той дава отговор – " Сашо ми сподели " … Просто Костов.
Не е загадка, че той е желал да пътува дружно с Гунди и Котков до Враца на 30 юни 1971 година, когато двамата умират в злополука край Витиня. Но не се качва в колата. " Наистина трябваше да пътувам. Тогава даваха плат за костюм и по 50 лв. като премия за присъединяване. Отидох при Гунди и му споделям: " Дай да дойда и аз, с цел да взема този плат. Той ми отвърна: " Ти не си в телеграмата, не си викан и няма да дойдеш. " Съдба. Но и до ден сегашен обича да споделя: " С тях би трябвало да стартира всеки урок за Левски – с Гунди и Котков ".
От октомври 1966 година до 23 февруари 1985 година Левски не позволява загуба на " Герена " – не познава провалянето в 203 следващи домашен мача, което е връх във футбола ни. Може би тъй като по това време всички съблюдават завета на Костов. На излизане от съблекалнята той нормално поставял 4 пръста на вратата. Сочел към тях на съотборниците си и им казвал: " Колеги, знаете си работата ". Това било сигнал, че тимът би трябвало да вкара 4 гола. И да не стопира да нападна, до момента в който не доближи тази граница. " Силата на Левски е в нападението ", споделя и до през днешния ден той. А като волно крило не пропусна да добави: " Птица без крила не лети ", очаквайки обичаният му " наследник " отбор да играе с флангови офанзиви.
@@@Месец февруари бе тежък за всички, свързани с Левски. Затова и Костов ще отсрочи шумните тържества в памет на отишлите си през февруари негови съотборници и " сини " митове Павел Панов и Цветан Веселинов-Меци. Но това не пречи да вдигнем тост за Александър Костов и да му пожелаем да е жив и здрав още дълги години! " Тема Спорт "
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ