Изпитанието да абортираш
„ Аз да не съм водопроводчик! ” – това изречение е жигосано в душата на писателката Ани Ерно. Чува го от млад хирург в нощта на 20 против 21 януари 1964 година, когато животът ѝ виси на косъм след затруднения от престъпен аборт. Тогава тя е студентка без пари и връзки, принудена да престъпи закона, тъй като няма излаз. Днес е Нобелов лауреат за литература.
Романът „ Изпитанието ” е плод на персоналната ѝ контузия, която я сродява с хиляди дами по света, и на борбата ѝ да няма повече жертви на престъпни аборти и за правото на дамите сами да вземат решение дали и по кое време да имат деца.
Тези дни книгата, писана преди 23 години, излезе за първи път на български език в превод на Валентина Бояджиева. Тя е второто произведение на Ани Ерно в каталога на издателство „ Лист ” след знаковия ѝ разказ „ Годините ”.
Българската аудитория познава ненапълно сюжета на „ Изпитанието ” от кино лентата L`événement на режисьорката Одри Диван, спечелил премия „ Златен лъв ” на фестивала във Венеция през 2021 година
Корицата на книгата е дело на Дора Иванова
„ И до през днешния ден, когато си спомня или чуя още веднъж всяко от неизлечимите в мен фрази, чийто смисъл тогава би трябвало да е бил нетърпим, или противоположното – утешаващ, ме залива омерзение или деликатност. А това, че методът, по който претърпях опита с аборта – престъпен, – към този момент е единствено отминал спомен, не ми се коства допустима причина да го оставим на забравата – въпреки че парадоксът на един закон е съвсем постоянно да принуди тогавашните жертви да не приказват с аргумента „ с това е свършено ” и по този начин същото безмълвие да обгръща това, което се е случило ”, написа в книгата си Ани Ерно.
Родена на 1 септември 1940 година, тя прекарва детството и младостта си в Ивто в Нормандия. Произходът ѝ е непретенциозен, родителите ѝ са служащи, а по-късно дребни търговци, притежатели на кафене-бакалия. Следва в университета в Руан, а по-късно в университета в Бордо. Става сертифициран преподавател, а през 1971 година приключва висше обучение по модерна литература. В началото на 70-те години преподава в лицея Бонвил, в колежа Евир в Анеси ле Вьо, по-късно в Понтоаз, а по-късно стартира работа в Националния център за отдалечено образование.
През 2022 година Ани Ерно получи Нобелова премия за литература за „ смелостта и клиничната точност, с които разкрива корените и груповите ограничавания на персоналната памет “.
Романът „ Изпитанието ” е плод на персоналната ѝ контузия, която я сродява с хиляди дами по света, и на борбата ѝ да няма повече жертви на престъпни аборти и за правото на дамите сами да вземат решение дали и по кое време да имат деца.
Тези дни книгата, писана преди 23 години, излезе за първи път на български език в превод на Валентина Бояджиева. Тя е второто произведение на Ани Ерно в каталога на издателство „ Лист ” след знаковия ѝ разказ „ Годините ”.
Българската аудитория познава ненапълно сюжета на „ Изпитанието ” от кино лентата L`événement на режисьорката Одри Диван, спечелил премия „ Златен лъв ” на фестивала във Венеция през 2021 година
Корицата на книгата е дело на Дора Иванова
„ И до през днешния ден, когато си спомня или чуя още веднъж всяко от неизлечимите в мен фрази, чийто смисъл тогава би трябвало да е бил нетърпим, или противоположното – утешаващ, ме залива омерзение или деликатност. А това, че методът, по който претърпях опита с аборта – престъпен, – към този момент е единствено отминал спомен, не ми се коства допустима причина да го оставим на забравата – въпреки че парадоксът на един закон е съвсем постоянно да принуди тогавашните жертви да не приказват с аргумента „ с това е свършено ” и по този начин същото безмълвие да обгръща това, което се е случило ”, написа в книгата си Ани Ерно.
Родена на 1 септември 1940 година, тя прекарва детството и младостта си в Ивто в Нормандия. Произходът ѝ е непретенциозен, родителите ѝ са служащи, а по-късно дребни търговци, притежатели на кафене-бакалия. Следва в университета в Руан, а по-късно в университета в Бордо. Става сертифициран преподавател, а през 1971 година приключва висше обучение по модерна литература. В началото на 70-те години преподава в лицея Бонвил, в колежа Евир в Анеси ле Вьо, по-късно в Понтоаз, а по-късно стартира работа в Националния център за отдалечено образование.
През 2022 година Ани Ерно получи Нобелова премия за литература за „ смелостта и клиничната точност, с които разкрива корените и груповите ограничавания на персоналната памет “.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ