Айсберг A-23A изглежда малко син днес и с основание: учените

Айсберг A-23A наподобява малко наследник през днешния ден и с съображение: учените считат, че времето за един от най-дългоживеещите айсберги в света изтича.

A23-A е един от най-големите и най-дългоживеещи айсберги, проследявани в миналото от учените, само че времето му изтича. Учените считат, че скоро ще се разпадне, до момента в който се носи в топлите води на Южния Атлантик. Но това не е всичко: в края на декември 2025 година спътникът Terra NASA и NOAA откриха, че гигантският айсберг е придобил наследник нюанс, съгласно Popular Science.

През 1986 година айсберг A23-A се откъсва от ледения шелф Филхнер в Антарктида. По това време той покрива почти 4000 квадратни километра, което го прави един от най-големите айсберги в историята.

Днес Националният мразовит център на Съединени американски щати прави оценка площта на айсберга на малко над 1000 квадратни километра — доста по-малка от първичния му размер, само че въпреки всичко гигантска. Айсберг A-23A претърпя доста раздробяване през юли, август и септември 2025 година, като до декември се реалокира в релативно топлите летни условия на Южното полукълбо.

На 25 декември предходната година спътник снима останките от айсберга, а ден по-късно астронавт на борда на Международната галактическа станция (МКС) направи фотография от близко на айсберга, разкривайки огромен басейн от разтопена вода.

Огромните локви от синя каша на повърхността на айсберга евентуално са резултат от продължаващи процеси на раздробяване, споделя Тед Скамбос, старши теоретичен помощник в Университета на Колорадо в Боулдър.

Сателитно изображение на айсберг A-23A, направено на 26 декември 2025 година

Тежестта на водата, арестувана в пукнатините на леда, ги кара да се отварят. Тънка бяла линия се вижда и по външния борд на A23-A, която наподобява е задържала разтопена вода. Учените считат, че тази линия е породена от огъването на айсберговата плоча, до момента в който краищата ѝ се топят покрай водната линия.

Синьо-белите шарки на райета евентуално са резултат от канали, формирани в леда преди стотици години, до момента в който е бил влачен по антарктическите скали. Според учения от университета в Мериленд Крис Шуман, също толкоз впечатляващо е, че тези канали към момента са забележими след толкоз доста снеговалежи и доста размразяване изпод.

Някои учени също по този начин допускат, че разваленият айсберг може да е развил теч. Бялата зона вляво от него може да е резултат от това, което Шуман разказва като „ изригване “. Това се случва, когато тежестта на водата, насъбрана на върха на айсберга, основава задоволително налягане по краищата, с цел да се пробие. За страдание, всичко това допуска, че дните на най-големия айсберг на Земята са преброени —- той евентуално ще се разпадне изцяло в границите на няколко дни или седмици.