Това не е фантазия, а реална опасност
Айра Хелфанд*
От края на Студената война насам си мислим, че опасността от пълномащабна нуклеарна война е отминала. За страдание това не е по този начин. В света все още има близо 20 000 бойни глави, по-голямата част от тях - към 95% - са съсредоточени в Съединени американски щати и Русия. Затова е жизненоважно да разберем какво ще се случи, в случай че тези оръжия бъдат употребявани.
По време на Студената война всички са разбирали, че в случай че избухне огромна война сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, това ще е злополука освен за двете страни, само че и за цялата планета. В последните години обаче разбрахме, че даже доста по-ограничена приложимост на този вид оръжия, каквато евентуално може да се случи сред Израел и Иран или сред Индия и Пакистан, също ще е злополука за цялото човечество.
Да разгледаме евентуален сюжет,
при който спор избухва сред Индия и Пакистан - и двете страни разполагат с боеприпас от нуклеарно оръжие. Нека кажем, че всяка страна употребява по 50 бомби с мощността на тази, пусната през 1945 година над Хирошима - т.е. не доста мощни, само че ориентирани върху урбанизирани територии.
Последиците за Южна Азия ще са трагични още в първите 2 до 3 седмици. Между 30 и 40 милиона индивида умират в този интервал - от радиационно облъчване, от огън, от взривната вълна. Колкото и ужасяващо да звучи това, тези жертви ще са нищо спрямо това, което следва поради измененията, които нуклеарните гърмежи ще провокират в климата.
Огнените стихии, които провокират детонациите, изпращат най-малко 5 милиона тона отпадъци в горните пластове на атмосферата. Там те блокират слънчевата светлина, причинявайки световен спад на междинните температури от минимум 1-1.3 градуса по Целзий. Това понижава времетраенето на сезона за отглежда на култури, понижава внезапно количеството дъжд и като цяло - нарушава процеса по произвеждане на храна.
Само в Съединени американски щати да вземем за пример това ще аргументи спад от 12% в производството на царевица и това ще продължи минимум десетилетие. В Китай производството на ориз ще спадне с минимум 15% - също за десетилетие.
Светът не е квалифициран да се оправи с подобен спад -
нито в този момент, нито след 10 години. Резервите, с които разполагаме, могат да стигнат за едвам 70 дни в световен мащаб. В света настрана има 870 милиона души, които са гладуващи по този начин или другояче. 300 милиона индивида пък живеят в страни, които напълно разчитат за храна на доставки. Всички те - над 1 милиарда души - ще загинат от апетит в доста къс интервал.
Нещо повече - в случай че изключим въобще този сюжет и се фокусираме върху арсенала на единствено една нуклеарна подводница на Съединени американски щати, разбираме, че единствено една такава може да провокира гореописаното в доста по-сериозен мащаб. Защото на борда на всяха подводница, клас „ Охайо ”, има 96 ракети „ Тризъбец ”, всяка от които е сред 10 и 30 пъти по-мощна от всички 100 бомби в предходния вид.
Русия има сходен боеприпас. Затова не е неприятно да разберем какво действително се случва с даден град, ударен от нуклеарна бомба. Ще използваме модела на 20-мегатонната бомба. Той понижава вредите, защото модерните доктрини за приложимост на нуклеарно оръжие не се концентрират върху стартирането на една, мощна бойна глава, а на голям брой, по-малки, върху по-голяма повърхност.
За 1/1000 от секундата след гърмежа се заформя огнено кълбо с радиус от близо 3 километра. Температурата в този диаметър доближава 11 000 000 градуса по Целзий - по-горещо, съвсем двойно, от температурата по повърхността на Слънцето. Всичко в тази зона се трансформира в пара - хора, дървета, здания, целият горен пласт на Земята.
В радиус от 6.5 км от гърмежа ударната вълна основава ветрове, които доближават до 960 км/ч. Няма нещо, издигнато от хората, което тези сили да не могат да унищожат.
В радиус от 10 км от епицентъра температурата е толкоз висока, че ламарините на колите се разтапят.
В радиус от 16 километра ветровете, породени от ударната вълна, доближават до 320-350 км/ч - това отнася всички дървени и тухлени здания. От модерното строителство, което включва стоманобетон, ще остане единствено стоманата.
В радиус от 25 километра температурата продължава да е толкоз висока, че всичко, което е запалимо, ще се възпламени. Хиляди пожари, които в идните няколко часа ще се съберат в една голяма по мащаб огнена стихия. В зоната няма да има никакъв О2.
Всяко живо създание ще загине
Извън този външен периметър също ще има съществени вреди. Стотици хиляди хора ще страдат от изгаряния, слепота, контузии от падащи и летящи предмети. Всички ще се нуждаят от помощ, която няма от кое място да пристигна. Много дребна част от ранените ще оцелее.
При пълномащабна война, за каквато се приказва около спора в Украйна сред НАТО и Русия, това шокиращо изложение ще обгръща всеки огромен метрополитен град както в Съединени американски щати и Русия, по този начин и в Европа. Проучване от 2003 година сочи, че в случай че единствено 90 ракети паднат над Щатите върху огромните градове, в първия половин час ще загине 1/3 от популацията на страната - близо 120 милиона индивида. Съдбата на останалите също няма да е забележителна - в седмиците и месеците след детонациите тези, които не са убити непосредствено в първия половин час, последователно ще стартират да умират - я от радиационно облъчване, я от апетит, я от заболявания.
Всичко това, изненадващо, не е най-лошата част от картината.
Това, което ще последва, е по-лошо
Докато стеснен нуклеарен спор сред Индия и Пакистан хвърля 5 млн. тона боклуци и прахуляк в атмосферата, то пълномащабната война сред Русия и НАТО, употребявайки единствено тези оръжия, които са законно разрешени, хвърля 150 млн. тона отпадъци в атмосферата. Температурите на планетата падат със приблизително 8 градуса по Целзий. На местата, където бомбите действително падат, температурата пада с над 25-30 градуса. Такива условия на Земята не е имало от най-студената част от последната ледена ера преди 18 000 години. При тези условия няма земеделска култура. Остатъкът от хората безусловно ще почине от апетит и типът ни ще изчезне.
Това не е фикция. Това е действителна и надвиснала над нас заплаха. Докато има нуклеарни оръжия, има опция те да бъдат употребявани. Съединени американски щати и Русия поддържат по няколко хиляди бойни глави в подготвеност всеки ден. Те са върху ракети, които могат да бъдат изстреляни за 15 минути и 30 минути по-късно да поразят задачите си. Това не е смешка.
Дори и в случай че няма умишлена приложимост на нуклеарно оръжие, при същите тези условия остава в действителност действителната опция за „ инцидентна война ”. Знаем за най-малко 5 случая, в които или Вашингтон, или Москва през Студената война са били подготвени да започват нуклеарна офанзива поради неверното схващане, че такава към този момент е почнала от вражеска страна. Плашещо е, че най-скорошният подобен случай е от 25 януари 1995 година
А тези, които в този момент не престават да приказват за ескалация сред Русия и НАТО в Украйна, нямат визия какво значи нуклеарно оръжие.
*Авторът е притежател на Нобеловата премия за мир през 1985 година, заглавието е на редакцията
Превод: Георги РУСЧЕВ, Флагман
От края на Студената война насам си мислим, че опасността от пълномащабна нуклеарна война е отминала. За страдание това не е по този начин. В света все още има близо 20 000 бойни глави, по-голямата част от тях - към 95% - са съсредоточени в Съединени американски щати и Русия. Затова е жизненоважно да разберем какво ще се случи, в случай че тези оръжия бъдат употребявани.
По време на Студената война всички са разбирали, че в случай че избухне огромна война сред Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, това ще е злополука освен за двете страни, само че и за цялата планета. В последните години обаче разбрахме, че даже доста по-ограничена приложимост на този вид оръжия, каквато евентуално може да се случи сред Израел и Иран или сред Индия и Пакистан, също ще е злополука за цялото човечество.
Да разгледаме евентуален сюжет,
при който спор избухва сред Индия и Пакистан - и двете страни разполагат с боеприпас от нуклеарно оръжие. Нека кажем, че всяка страна употребява по 50 бомби с мощността на тази, пусната през 1945 година над Хирошима - т.е. не доста мощни, само че ориентирани върху урбанизирани територии.
Последиците за Южна Азия ще са трагични още в първите 2 до 3 седмици. Между 30 и 40 милиона индивида умират в този интервал - от радиационно облъчване, от огън, от взривната вълна. Колкото и ужасяващо да звучи това, тези жертви ще са нищо спрямо това, което следва поради измененията, които нуклеарните гърмежи ще провокират в климата.
Огнените стихии, които провокират детонациите, изпращат най-малко 5 милиона тона отпадъци в горните пластове на атмосферата. Там те блокират слънчевата светлина, причинявайки световен спад на междинните температури от минимум 1-1.3 градуса по Целзий. Това понижава времетраенето на сезона за отглежда на култури, понижава внезапно количеството дъжд и като цяло - нарушава процеса по произвеждане на храна.
Само в Съединени американски щати да вземем за пример това ще аргументи спад от 12% в производството на царевица и това ще продължи минимум десетилетие. В Китай производството на ориз ще спадне с минимум 15% - също за десетилетие.
Светът не е квалифициран да се оправи с подобен спад -
нито в този момент, нито след 10 години. Резервите, с които разполагаме, могат да стигнат за едвам 70 дни в световен мащаб. В света настрана има 870 милиона души, които са гладуващи по този начин или другояче. 300 милиона индивида пък живеят в страни, които напълно разчитат за храна на доставки. Всички те - над 1 милиарда души - ще загинат от апетит в доста къс интервал.
Нещо повече - в случай че изключим въобще този сюжет и се фокусираме върху арсенала на единствено една нуклеарна подводница на Съединени американски щати, разбираме, че единствено една такава може да провокира гореописаното в доста по-сериозен мащаб. Защото на борда на всяха подводница, клас „ Охайо ”, има 96 ракети „ Тризъбец ”, всяка от които е сред 10 и 30 пъти по-мощна от всички 100 бомби в предходния вид.
Русия има сходен боеприпас. Затова не е неприятно да разберем какво действително се случва с даден град, ударен от нуклеарна бомба. Ще използваме модела на 20-мегатонната бомба. Той понижава вредите, защото модерните доктрини за приложимост на нуклеарно оръжие не се концентрират върху стартирането на една, мощна бойна глава, а на голям брой, по-малки, върху по-голяма повърхност.
За 1/1000 от секундата след гърмежа се заформя огнено кълбо с радиус от близо 3 километра. Температурата в този диаметър доближава 11 000 000 градуса по Целзий - по-горещо, съвсем двойно, от температурата по повърхността на Слънцето. Всичко в тази зона се трансформира в пара - хора, дървета, здания, целият горен пласт на Земята.
В радиус от 6.5 км от гърмежа ударната вълна основава ветрове, които доближават до 960 км/ч. Няма нещо, издигнато от хората, което тези сили да не могат да унищожат.
В радиус от 10 км от епицентъра температурата е толкоз висока, че ламарините на колите се разтапят.
В радиус от 16 километра ветровете, породени от ударната вълна, доближават до 320-350 км/ч - това отнася всички дървени и тухлени здания. От модерното строителство, което включва стоманобетон, ще остане единствено стоманата.
В радиус от 25 километра температурата продължава да е толкоз висока, че всичко, което е запалимо, ще се възпламени. Хиляди пожари, които в идните няколко часа ще се съберат в една голяма по мащаб огнена стихия. В зоната няма да има никакъв О2.
Всяко живо създание ще загине
Извън този външен периметър също ще има съществени вреди. Стотици хиляди хора ще страдат от изгаряния, слепота, контузии от падащи и летящи предмети. Всички ще се нуждаят от помощ, която няма от кое място да пристигна. Много дребна част от ранените ще оцелее.
При пълномащабна война, за каквато се приказва около спора в Украйна сред НАТО и Русия, това шокиращо изложение ще обгръща всеки огромен метрополитен град както в Съединени американски щати и Русия, по този начин и в Европа. Проучване от 2003 година сочи, че в случай че единствено 90 ракети паднат над Щатите върху огромните градове, в първия половин час ще загине 1/3 от популацията на страната - близо 120 милиона индивида. Съдбата на останалите също няма да е забележителна - в седмиците и месеците след детонациите тези, които не са убити непосредствено в първия половин час, последователно ще стартират да умират - я от радиационно облъчване, я от апетит, я от заболявания.
Всичко това, изненадващо, не е най-лошата част от картината.
Това, което ще последва, е по-лошо
Докато стеснен нуклеарен спор сред Индия и Пакистан хвърля 5 млн. тона боклуци и прахуляк в атмосферата, то пълномащабната война сред Русия и НАТО, употребявайки единствено тези оръжия, които са законно разрешени, хвърля 150 млн. тона отпадъци в атмосферата. Температурите на планетата падат със приблизително 8 градуса по Целзий. На местата, където бомбите действително падат, температурата пада с над 25-30 градуса. Такива условия на Земята не е имало от най-студената част от последната ледена ера преди 18 000 години. При тези условия няма земеделска култура. Остатъкът от хората безусловно ще почине от апетит и типът ни ще изчезне.
Това не е фикция. Това е действителна и надвиснала над нас заплаха. Докато има нуклеарни оръжия, има опция те да бъдат употребявани. Съединени американски щати и Русия поддържат по няколко хиляди бойни глави в подготвеност всеки ден. Те са върху ракети, които могат да бъдат изстреляни за 15 минути и 30 минути по-късно да поразят задачите си. Това не е смешка.
Дори и в случай че няма умишлена приложимост на нуклеарно оръжие, при същите тези условия остава в действителност действителната опция за „ инцидентна война ”. Знаем за най-малко 5 случая, в които или Вашингтон, или Москва през Студената война са били подготвени да започват нуклеарна офанзива поради неверното схващане, че такава към този момент е почнала от вражеска страна. Плашещо е, че най-скорошният подобен случай е от 25 януари 1995 година
А тези, които в този момент не престават да приказват за ескалация сред Русия и НАТО в Украйна, нямат визия какво значи нуклеарно оръжие.
*Авторът е притежател на Нобеловата премия за мир през 1985 година, заглавието е на редакцията
Превод: Георги РУСЧЕВ, Флагман
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ