24 години откакто "Дрън!"-нахме Германия
" Айнцу, цвайнцу... Дрън! "
Христо Стоичков има гения с малко думи да разказва огромни неща. Това стои и зад известната му фраза от това бясно американско лято на националния тим по футбол през 1994 година
Преди тъкмо 24 години се случи и " айнцу ", и " цвайнцу ", с цел да приключи с шумното " Дрън! ", което прати България измежду четирите най-хубави отбора в света . На почитателите у нас пък обезпечи безсънна нощ и неповторими страсти, които през днешния ден, след съвсем четвърт век, наподобяват недостижими, само че за това пък толкоз сладко опияняващи, че към момента топлят сърцата на очевидците и живеят в приказките, разказвани на хората, родени по-късно.
В Германия, където през днешния ден се пробват да не вършат драми от ранното отпадане от Мондиала в Русия, оня мач на стадиона в Ню Джърси се появява като епизод в кошмарите. Защото тогава една дребна балканска страна реализира немислимото , с цел да изживее звездния си момент, а величественият Бундестим просто бе.. " Дрън! " -нат.
Едва ли някой си е помислял, че великани като Руди Фьолер, Юрген Клинсман и Лотар Матеус могат да бъдат повалени от Пеневата чета, минала Океана, с цел да скапва хегемонията на огромните. Само че се случи тъкмо това!
" Лъвовете " никак не се тормозят, че на терена мерят футболни умения с едни от най-големите звезди тогава. Стоичков, Костадинов, Лечков, Сираков и Балъков , който нацелва гредата през първото полувреме, са окрилени от триумфа си в групите и в четвъртфинала като че ли летят.
В 47-ата минута обаче противникът получава право да извърши дузпа, а капитанът Матеус не бърка.
Българският отговор е акуратен и бърз. За 3 минути момчетата на Димитър Пенев поставят завършек на разногласието.
В 75-ата минута Стоичков извършва директен свободен удар. Шутът е толкоз майсторски, че на вратаря Илгнер му остава единствено да наблюдава по какъв начин топката се оплита в мрежата му.
В 78-ата минута Лечков с глава повтаря упражнението.
Резултатът остава подобен до последния съдийски сигнал, с цел да се трансформира тази среща в най-паметния миг в българския футбол, а 24 години по-късно да продължи да провокира сълзи от горделивост и носталгия.
Христо Стоичков има гения с малко думи да разказва огромни неща. Това стои и зад известната му фраза от това бясно американско лято на националния тим по футбол през 1994 година
Преди тъкмо 24 години се случи и " айнцу ", и " цвайнцу ", с цел да приключи с шумното " Дрън! ", което прати България измежду четирите най-хубави отбора в света . На почитателите у нас пък обезпечи безсънна нощ и неповторими страсти, които през днешния ден, след съвсем четвърт век, наподобяват недостижими, само че за това пък толкоз сладко опияняващи, че към момента топлят сърцата на очевидците и живеят в приказките, разказвани на хората, родени по-късно.
В Германия, където през днешния ден се пробват да не вършат драми от ранното отпадане от Мондиала в Русия, оня мач на стадиона в Ню Джърси се появява като епизод в кошмарите. Защото тогава една дребна балканска страна реализира немислимото , с цел да изживее звездния си момент, а величественият Бундестим просто бе.. " Дрън! " -нат.
Едва ли някой си е помислял, че великани като Руди Фьолер, Юрген Клинсман и Лотар Матеус могат да бъдат повалени от Пеневата чета, минала Океана, с цел да скапва хегемонията на огромните. Само че се случи тъкмо това!
" Лъвовете " никак не се тормозят, че на терена мерят футболни умения с едни от най-големите звезди тогава. Стоичков, Костадинов, Лечков, Сираков и Балъков , който нацелва гредата през първото полувреме, са окрилени от триумфа си в групите и в четвъртфинала като че ли летят.
В 47-ата минута обаче противникът получава право да извърши дузпа, а капитанът Матеус не бърка.
Българският отговор е акуратен и бърз. За 3 минути момчетата на Димитър Пенев поставят завършек на разногласието.
В 75-ата минута Стоичков извършва директен свободен удар. Шутът е толкоз майсторски, че на вратаря Илгнер му остава единствено да наблюдава по какъв начин топката се оплита в мрежата му.
В 78-ата минута Лечков с глава повтаря упражнението.
Резултатът остава подобен до последния съдийски сигнал, с цел да се трансформира тази среща в най-паметния миг в българския футбол, а 24 години по-късно да продължи да провокира сълзи от горделивост и носталгия.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ