„Светлината не е нещо, което се движи в пространството, а самото пространство в движение“ – още една интересна теория
Айнщайн е желал да изясни всичко посредством геометрията – и явно е бил прав.
В продължение на десетилетия физиците се пробват да обединят гравитацията и електромагнетизма в една обща доктрина, която да изясни фундаменталните сили на природата. От Айнщайн до Шрьодингер концепцията за единното поле е вълнувала мозъците. Но даже теории като теорията на струните, които обещаваха да дадат съответните отговори, в последна сметка не оправдаха упованията. Днес група учени предлага нов метод, който ни връща към геометрията – само че със модерни математически принадлежности.
Същността на новата доктрина е, че както гравитацията, по този начин и електромагнетизмът са проявления на геометричните свойства на самото пространство-време. Не външни сили, не полета във вакуума, а точно кривините и вълните, преминаващи през тъканта на Вселената. Според създателите електрическите заряди и токове не са някакви „ вградени “ обекти, а местни компресии и кривини на пространството, които могат да бъдат разказани на езика на геометрията. Това повтаря концепцията на Джон Уилър, един от най-великите физици на XX век, който споделя: „ Материята споделя на пространството по какъв начин да се изкриви, а пространството споделя на материята по какъв начин да се движи. “
Изследването се основава на систематизираната версия на геометрията, създадена през 1918 година от немския математик Херман Вайл. Тя се разграничава от тази, употребена от Айнщайн, по това, че разрешава дължината да се трансформира според от придвижването – значимо свойство, в случай че желаеме да „ вградим “ електрическия заряд в геометрията. Учените са допълнили този модел с методите на вариационното математическо пресмятане и са получили нова, естетически стройна и математически прецизна форма на уравненията на Максуел. Но в този момент те не са просто линейни уравнения, както в класическата доктрина, а нелинейни – отразяващи комплицираната природа на взаимоотношенията, когато се преглеждат като геометрия.
На процедура това значи, че електромагнитните полета не са нещо, съществуващо в пространството, а самото пространство, което вибрира по избран метод. Светлината е пространствено-времева вълна, сходно на гравитационните талази, само че от друг вид. А електрическият заряд е просто локализирана смяна в плътността или кривината на тази тъкан. Дори фамозният резултат на Ахаронов-Бом, когато заредена парченце се повлиява от поле, което не може да се открие локално, наподобява е естествено разследване от новата геометрична картина на света.
Авторите считат, че техният модел обезпечава солидна основа за по-нататъшни проучвания. Нещо повече, той планува, че в мащаба на Планк – където работят квантовите резултати и гравитацията стартира да „ шуми “ – зарядите могат непринудено да се появяват и изчезват. Това би могло да бъде стъпка към обединяването на квантовата доктрина на полето с гравитацията – един от най-трудните проблеми в актуалната физика.
Новото проучване е оповестено в Journal of Physics: Conference Series и предлага не просто още една теоретична структура, а същинска смяна на парадигмата. Може би съвсем 100 години след гибелта на Айнщайн фантазията му за единна геометрична доктрина още веднъж става настояща – само че с нови математически принадлежности и нова вероятност за природата на действителността.
