Айн Ранд: Да продадеш душата си е едно от най-лесните неща в света
Айн Ранд: Да продадеш душата си е едно от най-лесните неща в света.
Айн Ранд е и една от най-интересните и нетипични дами писатели. Тя е имала своите странности, а като че ли най-големият ѝ недостатък е бил способността ѝ да обича прекалено много, до полуда.
Тя е имала доста мъже в живота си, макар че цялостен живот е била омъжена единствено за един. А великото ѝ творчество е предизвикано тъкмо от една огромна и несподелена обич, която като че ли отключва стихията в нея и под перото ѝ се раждат шедьоври и велики мисли, които всички четем и ценим високо и до през днешния ден.
Айн с рождено име Алиса Зиновиевна Розенбаум е родена на 2 феверуари 1905 в Русия. Тя израства запленена от книгите и киното и още на 9 взема решение, че желае да стане писателка.
Години по-късно, в университета, тя среща красавеца Лео, който я пленява на мига със сините си очи и осанката си. Следват няколко срещи сред двамата, само че връзките им по този начин и не потръгват. Алиса е съкрушена и взима най-съдбовното решение в живота си – отпътува за Америка.
Там среща посредствения артист Франсис О’Конър, с който нямат голяма химия, само че се оказва, че си пасват ужасно в леглото и по този начин се стига до женитба. Бракът ѝ с него продължава до края на живота ѝ, само че това надалеч не е последният мъж, с който тя има връзки.
След публикуването на супер сполучливия ѝ разказ „ Изворът “, феновете и почитателите на възгледите ѝ стават от ден на ден, а тя непрекъснато кани някои от тях в имението, в което живее с Франсис.
В последна сметка се влюбва в един от тях – 19-годишен юноша на име Брандън, който идва при нея дружно с приятелката си. Тогава Айн е на 45 години, обиграна дама, която знае какво желае и по какъв начин да го получи. Тя склонява Брандън да бъде с нея и „ подписват договорка “ да спят дружно два пъти седмично, само че да останат с половинките си.
Незнайно по какъв начин брачният партньор ѝ се съгласява на тази дръзка игра, която продължава няколко години. В последна сметка младият Брандън осъзнава, че не е притеглен полово от към този момент 50-годишната Айн и стартира да излиза с 23-годишен модел.
Писателката е съкрушена и изживява останалата част от живота си до своя брачен партньор. Двамата са заровени един до различен. Айн Ранд умира на 6 март 1982 година на 77-годишна възраст.
Според Айн Ранд, нейните метафизичен възгледи, които тя назовава „ обективизъм “, са ориентирани към младите – на години и по дух – тези, които не се опасяват да знаят, тези, които не са съгласни да се предадат.
Ето и нейни разсъждения и прозрения, които ще останат за дълго в бъдещето и ще впечатляват всекиго, който ги прочете.
ЗНАЕТЕ ЛИ КАКЪВ Е ОТЛИЧИТЕЛНИЯТ БЕЛЕГ НА ВТОРОКАЧЕСТВЕНИЯ ЧОВЕК?
Обида от достиженията на различен човек.
Тия докачливи посредствени видове, които седят и треперят да не би нечия друга работа да се окаже по-велика от тяхната, те нямат и визия за самотата, която настава, щом стигнеш върха.
Самотата да не срещаш собствен еднакъв – разум, който да уважаваш и постижение, на което да се възхитиш.
Те ти се зъбят от дупките си, мислейки, че ти доставя наслаждение да ги засенчваш с дарбата си, до момента в който ти би дал цяла година от живота си, единствено с цел да видиш проблясък на гений у някого от тях.
Те завиждат на достиженията и визията им за великолепие в един свят, в който всички хора са по изискване низшестоящи.
Не знаят, че такава фантазия е безпогрешно доказателство за незначителност, тъй като индивидът, който има достижения, в никакъв случай не би могъл да понесе сходен свят.
Те нямат метод да схванат какво е възприятието, когато си заобиколен единствено от низшестоящи. Омраза?
Не, не е ненавист, а досада – извънредно, безнадеждно, изцеждащо, парализиращо досада.
Каква е изгодата от похвалите и ласкателствата, получени от хора, които не уважаваш?
Някога изпитвали ли сте блян по някого, на който можете да се възхищавате? По нещо, към което да не гледате надолу, а нагоре?
СЪЧУВСТВИЕТО Е ПРЕКРАСНО НЕЩО.
Човек изпитва състрадание, като види смачкана гъсеница. Извисяващо прекарване.
Човек може да му се отдаде и да го разпръсне към себе си – все едно, че си отпуска колана. Няма за какво да си стяга корема, сърцето или духа, когато е налегнат от състрадание. Трябва единствено да огледа надолу. Толкова е елементарно.
Като гледате нагоре, ви заболява вратът. Съчувствието е най-голямата добродетел. То оправдава страданието. По света би трябвало да има страдалчество, другояче по какъв начин можем да сме добродетелни и да изпитваме състрадание?
…О, то има своята диаметралност – само че тя е толкоз сложна и завладяваща… Възхищението.
Но то изисква доста повече от разпределяне на колан…
Затова всеки, който не сме в положение да съжалим, е безнравствен.
КОГАТО съдебна експертиза ВЪЗХИЩАВАШ ОТ НЕЩО, РЕАКЦИЯТА ТИ Е САМО ЕДНА ДУМА – „ ДА “.
Това е реакция на одобряване, приемане, знак на благодарност. И това „ да “ е освен това от реакция на нещото, което я е провокирало, то е „ Амин “ към целия живот, към света, в който това нещо съществува, към мисълта, която го е основала, към себе си, тъй като си кадърен да го видиш.
Но способността да кажеш „ да “ или „ не “ е същина на притежанието. Тя е твоето владеене на личното ти аз. С други думи, тя е твоята душа.
Душата ти има една-единствена съществена функционалност – способността да прави оценка. „ Да “ или „ не “, „ искам “ или „ не искам “.
Не можеш да кажеш „ да “ без да кажеш „ аз “.
Няма одобряване без човек, който да утвърждава. В този смисъл всичко, на което даряваш обичта си, е твое.
Дали възторгът, който човек изпитва, вдигайки глава към небето, се дължи не на самата панорама, а на вдигнатата глава?
НИКОГА НЕ съдебномедицинска експертиза СИ ПРАВИЛИ ТРУДА ДА РАЗБЕРЕМ КАКВО Е ВЕЛИЧИЕТО У ЧОВЕКА И КАК ДА Гражданско отделение РАЗПОЗНАЕМ.
Стигаме до такава степен да твърдим, изпаднали в леплив захлас, че величието би трябвало да бъде измервано по саможертвата.
Повтаряме като папагали, че саможертвата е висша полезност.
Но дано млъкнем и да помислим.
Добродетел ли е саможертвата? Може ли човек да пожертва честността си? Своята чест? Или свободата си? Своя блян? Или своите убеждения? Честността на своите усеща? Самостоятелното си мислене? Та това е най-ценното, което имаме.
Всичко, от което човек се отхвърля поради тези неща, не е всеотдайност, а лесна договорка. И те не трябва да бъдат жертвани в името на каквато и да било идея или основание.
Мигар не би трябвало да престанем да отстояваме подобен рисков парадокс? Саможертва ли?
Та точно личното Аз не може и не би трябвало да бъде жертвано. Именно егото, което не предстои на всеотдайност, би трябвало да ценим над всичко у индивида.
Има неща, които човек не би трябвало да съзерцава. Има нещо гадно в злото, което заразява наблюдаващия. Има граници за това, което човек би трябвало да вижда. Той не трябва да мисли за това или да наднича в него, или пък да се пробва да разбере същността на корените му.
ДА ПРОДАДЕШ ДУШАТА СИ Е НАЙ-ЛЕСНОТО НЕЩО НА СВЕТА.
Хората го вършат непрестанно, през целия си живот. Ако желая да си запазиш душата… ще схванеш ли за какво е доста по-трудно?
ЗНАЕШ ЛИ, ЧЕ ХОРАТА КОПНЕЯТ ДА БЪДАТ ВЕЧНИ.
Но умират с всеки минал ден. Като ги срещнеш, те са разнообразни от предходния път.
Всеки час убиват парченце от себе си. Променят се, отхвърлят се, опонират си – и назовават това напредък. Накрая не остава нищо, всичко е поврат или измяна.
Сякаш в никакъв случай не е имало нещо значимо, а единствено поредност епитети, които изникват и избледняват по някаква безлична маса.
Как чакат да са безконечни, откакто не са постигнали неизменност даже за момент?
ХОРАТА СИ МИСЛЯТ, ЧЕ ЛЪЖЕЦЪТ ПЕЧЕЛИ ПОБЕДА НАД ЖЕРТВАТА СИ.
Лъжата е акт на отричане от самия себе си, тъй като човек се отхвърля от действителността в интерес на индивида, който лъже, трансформира го в собствен стопанин и се осъжда от този миг нататък да имитира онази действителност, която съгласно възгледите на другия би трябвало да се имитира.
И в случай че човек придобие непосредствената си цел с цената на лъжата – цената, която заплаща, е разрушението на това, на което тази облага е трябвало да служи.
Човекът, който лъже света, става неотложно негов плебей.
ТОВА Е ЖЕСТОКОСТТА НА ДОБРОСЪВЕСТНИТЕ ХОРА.
Истинското мъжество се състои в това да си подготвен да лъжеш, мамиш и фалшифицираш, с цел да направиш различен човек благополучен, да създадеш за него действителността, която желае, в случай че не му харесва тази, която в действителност съществува.
Ако кажеш на красива жена, че е красива, какво си й дал? Това е просто факт и той не ти коства нищо.
Но в случай че кажеш на грозна жена, че е красива, й предлагаш великата чест да поквариш понятието за хубост. Да обичаш жена поради нейните добродетели е безсмислено. Тя го е заслужила, това е възнаграждение, не подарък.
Но да я обичаш поради пороците й, е същински подарък, недостоен и неспечелен.
Да я обичаш поради пороците й, значи да опорочиш всяка добродетел поради нея – и таман това е същинската жертва на любовта, тъй като ти жертваш съвестта си, разсъдъка си, непорочността си и неоценимото си самоуважение.
КАЗВАТ, ЧЕ НАЙ-ЛОШОТО, КОЕТО МОЖЕШ ДА НАПРАВИШ НА НЯКОГО Е ДА УНИЩОЖИШ САМОУВАЖЕНИЕТО МУ.
Но това не е правилно. Самоуважението е нещо, което не може да бъде убито. Най-лошото е да унищожиш нечия илюзия за самоуважение.
КАКВО СПОРЕД ТЕБ Е ПОЧТЕНОСТТА?
Способността да не измъкнеш часовника от джоба на съседа си ли? Не, не е толкоз просто. Ако беше по този начин, може би деветдесет % от хората щяха да са почтени и честни.
Само че, както виждаш, не са.
Почтеността е дарба да отстояваш хрумвания, а тя допуска способността да мислиш.
Мисленето е нещо, което човек не може да вземе назаем или да заложи.
ПОЗНАВАМ ЕДНА ЖЕНА, КОЯТО СИ СМЕНЯ ВЪЗГЛЕДИТЕ ПРЕЗ ТРИ ДНИ.
Но когато й споделих, че честността не е нейно качество, тя се ядоса и ми отвърна, че нейната визия за почтеност е друга от моята. За нея това значи, че в никакъв случай не е откраднала пари.
НЕ Е ЛИ ТОВА КОРЕНЪТ НА ВСЯКО ПРЕЗРЯНО ДЕЯНИЕ?
Не себичността, а неналичието на его. Човекът, който мами и лъже, само че резервира фасадна честност. Знае, че е непочтен, само че другите го мислят за почтен и той извлича себеуважение от това на втора употреба.
Човекът, който печели авторитет посредством непознатото достижение. Знае какъв брой е несъвършен, само че е популярен в очите на другите.
Неудовлетвореният несретник, който изповядва обич към по-низшия и се вкопчва в некадърните, с цел да потвърди превъзходството си в съпоставяне.
Човекът, чиято единствена цел е да прави пари.
Не, не виждам нищо неприятно в желанието да се вършат пари. Но парите са единствено средство към някаква цел.
Ако човек ги желае за персонални потребности – с цел да влага в своето умеене, да твори, да изследва, да пътува, да се любува на разкош – той е изцяло честен.
Но хората, които слагат парите преди всичко, отиват доста по-далеч. Личният разкош е лимитирано начинание.
Тези хора се стремят към показност: да се изявяват, да смайват, да забавляват, да впечатляват другите. Такива хора са втора употреба.
ДОРИ НЕ съдебна експертиза БОРЯТ ЗА МАТЕРИАЛНИ БЛАГА, А ЗА ЗАБЛУДАТА НА ЧОВЕКА ОТ ВТОРА РЪКА – СЛАВАТА.
За клеймото на утвърждението, само че не личното му утвърждение.
Не изпитва наслада нито от битката, нито от триумфа.
Не е в положение да каже за каквото и да било: „ Точно това желаех, тъй като го желаех аз, а не тъй като кара съседите да ме зяпат. “
И след това се чуди за какво е трагичен.
Всяко благополучие е напълно персонално.
Най-извисените претекстове са персонално, стимулирани от нас самите, недосегаеми. Нещата, които са ни скъпи или скъпи, са тези, които спасяваме от безсистемно шерване с другите.
НО СЕГА НИ УЧАТ ДА ИЗЛАГАМЕ ПРЕД ОБЩЕСТВОТО ВСИЧКО, КОЕТО Е ВЪТРЕ В НАС, ДА Гражданско отделение ПОСТАВЯМЕ НА РАЗПОЛОЖЕНИЕ НА ВСИЧКИ.
Да търсим благополучие в залите за събрания.
Дори нямаме дума за качеството, за което приказвам – за независимостта на човешкия дух.
Мисля, че единственото същностно зло на земята е да се интересуваш преди всичко от другите хора.
Винаги съм желала хората, които одобрявам, да имат едно качество. Разпознавам го незабавно – и то е единственото качество, което оценявам у хората. По него предпочитам приятелите си. Свободният дух. Няма нищо по-важно.
Айн Ранд, „ За новия интелектуалец “
Още вести четете в: Култура За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News