Историята на символът на Париж
Айфеловата кула се издига в северозападния завършек на парка " Марсово поле " в Париж , край река Сена. Превърнала се е в един от най-популярните знаци на града и Франция , и една от най-известните структури и атракции в целия свят.
Построена е от Густав Айфел и неговия екип като входна арка на Световното ревю в Париж от 1889 година Строителството й коства 7 800 000 франка, а работата по построяването й продължава две години, два месеца и пет дни (от 28 януари 1887 година до 31 март 1889 г.). Основите са излети и приключени до 30 юни 1887 година, след което стартира построяването на стоманените елементи. Най-сложна се оказва първата платформа, и по-точно привеждането й в хоризонтално състояние. Строителните работи не са лесни, вървят постепенно, само че без спиране.
Guliver/Getty Images
Кулата е осветена на 31 март 1889 година, когато Густав Айфел завежда група държавни персони на обиколка. По това време асансьорите не работят и изкачването става пешком. Повечето представители остават на долните равнища, само че една дребна група стига върха, където слагат трибагреника на Франция . Процедурата е съпроводена от 25 залпа, изстреляни от по-долното равнище.
Официално кулата е отворена за визити на 6 май 1889 година Тя незабавно се трансформира в шлагер и се образуват огромни опашки от искащи да се качат да я прегледат. До края на ревюто е изкачена от 2 милиона души.
Кулата е висока 324 м. В взаимозависимост от околната температура височината й може да се промени най-вече с 8 см поради разширението на метала. Конструкцията й съдържа 18 038 железни елементи и 2 500 000 нита, тежи 10 100 т. До върха се стига по 1792 стъпала, което е годината на оповестяване на Първата Френска Република. В построяването й вземат участие 50 инженери и към 300 служащи.
Guliver/Getty Images
Първоначалният контракт с Айфел е кулата да се демонтира след 20 години. Но оборудването има поразителен триумф . До края на годината са изплатени повече от три четвърти от разноските по строителството й. А няколко години по-късно Айфеловата кула намира и ново приложение. През октомври 1898 година Йожен Дюкрете организира първия сеанс на телеграфна връзка сред Айфеловата кула и Пантеона , дистанцията сред които е 4 км. През 1903 година военачалник Ферие я употребява за своите научни опити. Използвана е и от военните. През 1906 година на нея се обитава първата радиостанция.
На 12 януари 1908 година от Айфеловата кула е излъчено първото радиосъобщение на огромно разстояние. През 1910 година отец Теодор Улф следи радиацията на върха и в основата на Айфеловата кула. Установявайки по-голямо излъчване на върха, той открива галактическите лъчи.
На 4 февруари 1912 година австрийският шивач Франц Райхелт скача от 60-метрова височина от първото равнище на Айфеловата кула, като на гърба си има собственоръчно направен плащ-парашут . Парашутът обаче не се отваря и изобретателят умира.
През 1925 година мошеникът Виктор Ластиг на два пъти продава Айфеловата кула за скрап.
Guliver/Getty Images
Когато Адолф Хитлер посещава Париж по време на Окупацията през 1940 година, кабелите на асансьора са разсечени от французите, с цел да бъде заставен Хитлер да се катери по 1792-те стъпала на стълбището до върха, само че той по този начин и не го прави. Остава изразът, че Хитлер покорява Франция, само че в никакъв случай не покорява Айфеловата кула.
През август 1944 година Хитлер заповядва на военачалник Дитрих декор Холтиц, боен губернатор на Париж, да унищожи кулата и дружно с нея целия град. Генералът не се подчинява на заповедта и съумява да убеди Хитлер да я резервира за връзки.
След като заобикаля разрушението през 1944 година, Айфеловата кула минава под контрола на съдружниците, и по-специално американците, които слагат радар на нея. От 1960 година интернационалният туризъм стартира да се развива и последователно се усилва броят на посетителите, който доближава 6 милиона души годишно.
Днес Айфеловата кула е благосъстоятелност на кметството в Париж.
Построена е от Густав Айфел и неговия екип като входна арка на Световното ревю в Париж от 1889 година Строителството й коства 7 800 000 франка, а работата по построяването й продължава две години, два месеца и пет дни (от 28 януари 1887 година до 31 март 1889 г.). Основите са излети и приключени до 30 юни 1887 година, след което стартира построяването на стоманените елементи. Най-сложна се оказва първата платформа, и по-точно привеждането й в хоризонтално състояние. Строителните работи не са лесни, вървят постепенно, само че без спиране.
Guliver/Getty ImagesКулата е осветена на 31 март 1889 година, когато Густав Айфел завежда група държавни персони на обиколка. По това време асансьорите не работят и изкачването става пешком. Повечето представители остават на долните равнища, само че една дребна група стига върха, където слагат трибагреника на Франция . Процедурата е съпроводена от 25 залпа, изстреляни от по-долното равнище.
Официално кулата е отворена за визити на 6 май 1889 година Тя незабавно се трансформира в шлагер и се образуват огромни опашки от искащи да се качат да я прегледат. До края на ревюто е изкачена от 2 милиона души.
Кулата е висока 324 м. В взаимозависимост от околната температура височината й може да се промени най-вече с 8 см поради разширението на метала. Конструкцията й съдържа 18 038 железни елементи и 2 500 000 нита, тежи 10 100 т. До върха се стига по 1792 стъпала, което е годината на оповестяване на Първата Френска Република. В построяването й вземат участие 50 инженери и към 300 служащи.
Guliver/Getty Images Първоначалният контракт с Айфел е кулата да се демонтира след 20 години. Но оборудването има поразителен триумф . До края на годината са изплатени повече от три четвърти от разноските по строителството й. А няколко години по-късно Айфеловата кула намира и ново приложение. През октомври 1898 година Йожен Дюкрете организира първия сеанс на телеграфна връзка сред Айфеловата кула и Пантеона , дистанцията сред които е 4 км. През 1903 година военачалник Ферие я употребява за своите научни опити. Използвана е и от военните. През 1906 година на нея се обитава първата радиостанция.
На 12 януари 1908 година от Айфеловата кула е излъчено първото радиосъобщение на огромно разстояние. През 1910 година отец Теодор Улф следи радиацията на върха и в основата на Айфеловата кула. Установявайки по-голямо излъчване на върха, той открива галактическите лъчи.
На 4 февруари 1912 година австрийският шивач Франц Райхелт скача от 60-метрова височина от първото равнище на Айфеловата кула, като на гърба си има собственоръчно направен плащ-парашут . Парашутът обаче не се отваря и изобретателят умира.
През 1925 година мошеникът Виктор Ластиг на два пъти продава Айфеловата кула за скрап.
Guliver/Getty Images Когато Адолф Хитлер посещава Париж по време на Окупацията през 1940 година, кабелите на асансьора са разсечени от французите, с цел да бъде заставен Хитлер да се катери по 1792-те стъпала на стълбището до върха, само че той по този начин и не го прави. Остава изразът, че Хитлер покорява Франция, само че в никакъв случай не покорява Айфеловата кула.
През август 1944 година Хитлер заповядва на военачалник Дитрих декор Холтиц, боен губернатор на Париж, да унищожи кулата и дружно с нея целия град. Генералът не се подчинява на заповедта и съумява да убеди Хитлер да я резервира за връзки.
След като заобикаля разрушението през 1944 година, Айфеловата кула минава под контрола на съдружниците, и по-специално американците, които слагат радар на нея. От 1960 година интернационалният туризъм стартира да се развива и последователно се усилва броят на посетителите, който доближава 6 милиона души годишно.
Днес Айфеловата кула е благосъстоятелност на кметството в Париж.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ