Аятолах Али Хаменей е убит в първия ден от мащабните

Аятолах Али Хаменей е погубен в първия ден от огромните въздушни удари на Съединени американски щати и Израел против Иран, разгласи президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп. Смъртта на 86-годишния властник , управлявал страната през последните три десетилетия – един от най-дълго управлявалите в света – по-късно беше доказана по иранската държавна телевизия, написа.

От Ислямската гражданска война през 1979 година Иран е имал единствено двама висши водачи .  Това е всевластна служба – висшият водач е държавен глава и главнокомандващ въоръжените сили, в това число елитните Революционни гвардейци .

Хаменей не беше тъкмо деспот, а се намираше в центъра на комплицирана мрежа от конкуриращи се властови центрове, с пълномощия да постанова несъгласие върху всяка социална политика и да сортира претендентите за обществени длъжности. Младите иранци в никакъв случай не са познавали живот без него отпред.

Държавната телевизия отразяваше всяка негова стъпка . Образът му беше изобразяван на билбордове в публичните пространства, а фотографията му присъстваше на всички места в магазините. В чужбина поредните ирански президенти постоянно привличаха вниманието. Но вкъщи точно Хаменей дърпаше конците . Смъртта му при толкоз насилствени условия бележи ново и нестабилно бъдеще както за Иран, по този начин и за по-широкия район.

Али Хаменей е роден в град Машхад , в североизточен Иран, през 1939 г. Вторият от осем деца в религиозно семейство, татко му е бил свещеник от междинен сан в шиитския клон на исляма – преобладаващото течение в Иран. По-късно Хаменей романтизира своето „ оскъдно, само че благочестиво “ детство, като споделя, че постоянно е ял единствено „ самун и стафиди “.

Образованието му е доминирано от проучването на Корана , а още на 11-годишна възраст получава подготовка като свещеник . Но, както при доста религиозни водачи по това време, активността му е била толкоз политическа, колкото и духовна.  Като въздействащ оратор Хаменей се причислява към критиците на шаха на Иран – монархът, който в последна сметка е свален от Ислямската гражданска война.

Години наред той живее в конспиративност или прекарва време в пандиза. Арестуван е шест пъти от тайната полиция на шаха, подложен е на изтезания и вътрешно заточение.

След Ислямската гражданска война нейният водач аятолах Рухолах Хомейни го назначава за водещ на петъчните молебствия в столицата Техеран. Всяка седмица неговите политически проповеди се излъчват в цялата страна . Това утвърждава Хаменей като част от новото управление на страната. В бурните първи месеци след революцията група радикални студенти, лоялни на Хомейни, окупират посолството на Съединени американски щати . Десетки дипломати и чиновници са взети за заложници. Революционните водачи на Иран – в това число Хаменей – поддържат студентите, които стачкуват против решението на Америка да даде леговище на сваления шах.

Заложническата рецесия продължава 444 дни. Тя способства за края на администрацията на Картър в Съединени американски щати и слага Иран по антиамерикански и антиевропейски път, който дефинира революцията. Събитието бележи и началото на десетилетия интернационална изолираност за Иран .

Малко след рецесията Хаменей оцелява при опит за нападение . През юни 1981 година дисидентска група скрива бомба в касетофон . Тя избухва, до момента в който изнася лекция. Той е тежко ранен. Белите му дробове се възвръщат с месеци, а вечно губи потреблението на дясната си ръка.

По-късно същата година президентът Мохамад-Али Раджаи е погубен и Хаменей се кандидатира на последвалите избори, с цел да го наследи на значително церемониалния пост. Тъй като Хомейни управлява кой има право да се кандидатира, изходът не е под въпрос. Хаменей печели с 97% от гласовете.

Встъпителната му тирада задава тона на президентството му – с наказание на „ отклонението, либерализма и левицата, повлияна от Америка “.  На поста Хаменей се трансформира във военновременен водач.

Месеци по-рано прилежащ Ирак нахлува в страната . Президентът на Ирак Саддам Хюсеин се опасява, че ислямската гражданска война на Хомейни ще се популяризира и ще подкопае личния му режим. Следва жестока и кървава война, траяла осем години, с стотици хиляди жертви от двете страни.

Хаменей прекарва месеци на фронтовата линия , където доста от командирите и бойците, които познава, са убити.

Иракската войска употребява химически оръжия против гранични села в Иран и обстрелва отдалечени градове, в това число столицата Техеран, с ракети. От своя страна Иран разчита на „ човешки талази “ , формирани от предани младежи, някои едвам достигнали възраст за пердах. Загубите са големи . Войната затвърждава дълбокото съмнение на Хаменей към Съединени американски щати и Запада, които са подкрепили нахлуването на Саддам Хюсеин .

През 1989 година Хаменей е определен от Съвета на специалистите – съвет на духовници – за правоприемник на Хомейни, който умира на 86-годишна възраст. Новият висш водач е определен все пак, което мнозина възприемат като слаб опит в религиозната просвета .

„ Аз съм човек с доста дефекти и недостатъци и в действителност непретенциозен семинарист “ , признава той в първата си тирада на поста, добавяйки: „ Но върху раменете ми е сложена отговорност и ще употребявам всичките си качества и цялата си религия във Всемогъщия, с цел да понеса тази тежка отговорност. “

Лишен както от уважението на част от духовенството, по този начин и от персоналната известност на Хомейни, новият висш водач работи внимателно , с цел да построи лична властова база. През идващите 30 години Хаменей построява мрежи от лоялисти във всяка област на иранския държавен уред – в това число Народното събрание, правосъдната система, полицията, медиите и духовния хайлайф.

Според Карим Саджадпур от фондацията „ Карнеги “ за интернационален мир във Вашингтон властта на висшия водач се е опирала на „ обединен картел от твърдолинейни духовници и новозабогатели представители на Революционната армия “. 

Хаменей предизвиква и фетиш към личността , с цел да подсигурява социална лоялност, подсилен от политически репресии и случайни арести на политически съперници.  Той рядко пътува в чужбина и – съгласно сведения – живее непретенциозно в комплекс в центъра на Техеран със брачната половинка си, шестте си деца и многочислени внуци.

В страната той потушава опозицията . През 1999 година студентските митинги съставляват миг на заплаха, само че са потушени. Десетилетие по-късно протест против хипотетично манипулирани президентски избори води до демонстрации , при които протестиращите са напръскани със сълзотворен спрей, бити и убити.

През 2019 година, когато покачването на цените на горивата провокира улични митинги, Хаменей стопира интернета за дни, с цел да предотврати противозаконни шествия. Според „ Амнести интернешънъл “ полицията по-късно прострелва протестиращи с картечен огън. Той отстранява рестриктивните мерки на своя предходник върху образованието на дамите . Но Хаменей не е последовател на равенството сред половете.

Жени , които водят акция против наложителното носене на хиджаб, са задържани , измъчвани и държани в изолираност. Поддръжниците им също са преследвани. Една адвокатка по правата на индивида получава 38 години затвор и 148 удара с бич.

През 2022 година едно от най-големите провокации пред Ислямската гражданска война идва след гибелта в полицейски арест на 22-годишната Махса Амини , упрекната, че не е носила вярно хиджаба си. Правозащитни организации оповестяват, че по време на митингите след нейната гибел силите за сигурност са умъртвили над 550 души и са задържали 20 000 .

В чужбина Хаменей постоянно е упрекван , че управлява страна парий . След атентатите от 11 септември 2001 година президентът Джордж У. Буш включва Иран в „ Оста на злото “ дружно с Ирак и Северна Корея.

Иран употребява „ Хизбула “ – въоръжената шиитска формация в Ливан – като собствен медиатор в съвсем непрекъснат спор с Израел . Въпреки че реториката му постоянно включва лозунга „ Смърт на Америка “, външната му политика е деликатно уравновесена сред липса на доближаване и отбягване на директна борба с Вашингтон. Най-голямото напрежение е обвързвано с нуклеарните оръжия . Преди 20 години Хаменей ги афишира за неислямски и издава фетва, забраняваща създаването им.

Въпреки това при неговото ръководство Израел и Западът се убеждават, че Иран скрито се стреми към нуклеарен боен потенциал. Санкциите, наложени от международните сили в отговор, способстват за обедняването на страна, която в миналото е била измежду най-големите експортьори на нефт в света – а високата безработица води до необятно публично неодобрение.

Хаменей не се опълчва на нуклеарното съглашение от 2015 година, което лимитира иранската нуклеарна активност против облекчение на глобите, само че показва подозрение , че Съединени американски щати ще го съблюдават дълготрайно. През 2018 година Тръмп се отдръпва от съглашението и възвръща глобите , с цел да принуди Иран да договаря за ново. Две години по-късно президентът подрежда убийството в Ирак на Касем Солеймани – върховен военачалник от Революционната армия, непосредствен до висшия водач. Хаменей се заклева в възмездие и се сближава още повече с Русия и Китай.

През юни 2025 година, когато израелски сили нападат Иран, насочвайки се към нуклеарната му стратегия, арсенала от балистични ракети и висши военни командири, страната изстрелва залпове от ракети към израелски градове. Когато американците се включват във войната, нанасяйки удари по три основни ирански нуклеарни обекта , Хаменей дава обещание в никакъв случай да не се съобщи. Но за първи път от години наподобява отслабен .

През януари 2026 година режимът на Хаменей е изправен пред вълна от улични митинги, провокирани от неуспеха на иранската стопанска система. Отговорът е брутално потушаване , при което съгласно правозащитни организации са убити минимум 6488 протестиращи, а други 53 700 са арестувани .

В идващите седмици Тръмп подрежда скупчване на американски военни сили в района и заплашва с удар против Иран, в случай че страната не се съгласи на ново нуклеарно съглашение и не се откаже от това, което той назовава „ злокобни нуклеарни упоритости “. Но Хаменей отхвърля да приключи обогатяването на уран.

„ Американците би трябвало да знаят, че в случай че стартират война, този път тя ще бъде районна война “, предизвестява той в края на януари 2026 година

Хаменей държи твърда и постоянно брутална ръка върху лостовете на властта в Иран.  Понякога висшият водач се показва като изравен над политиката , наблюдавайки разногласията сред иранските реформисти и консерватори. Но рядко позволява несъгласието да стане прекомерно мощно или политики, които не утвърждава, да се развият.

Животът в Иран сега се ръководи от законите, които той откри . Малцина могат сигурно да кажат кой ще го наследи и какви промени може да последват.

Присъединете се към нашия 

Баба Марта идва с подарък: Тези имена ще получат най-вече поздрави за имения си ден