Авторката е адвокатски сътрудник в екипа на KDBMLaw с професионални

...
Авторката е адвокатски сътрудник в екипа на KDBMLaw с професионални
Коментари Харесай

Как ще се прилага у нас директивата за защита на подателите на сигнали

Авторката е адвокатски помощник в екипа на KDBMLaw с професионални ползи в региона на отбраната на персонални данни, търговски марки, трудово и корпоративното право.
Ревизия на вътрешните правила на предприятията, установяване на админ за приемане на сигнали и метод за водене на обособен указател и други Това са част от новите отговорности за работодателите, които планува за нов Закон за отбрана на лицата, подаващи сигнали или обществено оповестяващи информация за нарушавания. Проектът беше оповестен за публично разискване през април, а срокът за подаване на мнения изтече на 23 май 2022 г .

Независимо от политическите разтърсвания този закон рано или късно ще би трябвало да бъде признат, тъй като с него се транспонира (Whistleblowing Directive). Директивата урежда изискванията, реда и ограниченията за отбрана на лицата в обществения и частния бранш, които подават сигнали или обществено оповестяват информация за нарушавания на правото на Европейски Съюз в необятен обсег от области. Европейският законодател цели да сътвори не просто едно ново регулаторно обвързване за фирмите, само че и да ги предизвика да ползват етична и устойчива корпоративна просвета, която е основана на доверие.

Срокът за транспониране на Директивата изтече на 17 декември 2021 година, а България е една от страните, които не съумяха да сторят това в точния момент по редица аргументи. Най-съществените измежду тях са, несъмнено, епидемията от ковид и трикратно извършените парламентарни избори през 2021 година
Реклама Още през декември м.г. приемането на нов закон за отбрана на лицата, които подават сигнали, беше разгласен за един от законодателните приоритете на актуалното ръководство, който незабавно би трябвало да бъде придвижен, с цел да се избегне поредна наказателна процедура. Приложно поле по сфери на активност
Законът се ползва за сигнали за нарушавания на българското законодателство или на посочени в приложение към него актове на Европейски Съюз в региона на публичните поръчки, финансови услуги, артикули и пазари, попречване изпирането на пари и финансиране не тероризма, запазване на околната среда, публично здраве, отбрана на потребителите, сигурност на превоза, отбрана на неприкосновеността на персоналния живот и персоналните данни, сигурност на мрежите и осведомителните системи и други Прилага се също по този начин за нарушавания, които засягат финансовите ползи на Европейски Съюз, нарушавания на разпоредбите на вътрешния пазар, както и за закононарушение от общ темперамент, за което някое лице от предпазените по закона субекти е разбрало по отношение на работата си.

Същевременно от приложното поле на закона са изключени някои характерни сфери, където се борави със характерен тип загадка. Така той няма да се ползва за сигнали за нарушавания на:

разпоредбите за възлагане на публични поръчки в региона на защитата и националната сигурност, когато те попадат в обсега на член 346 от Договора за действието на Европейски Съюз.; отбраната на класифицирана информация; адвокатската тайна; поверителността на здравната информация; тайното заседание по смисъла на член 33, алинея 2 от Наказателно - процесуалния кодекс; разпоредбите на наказателно произвеждане.
Реклама
Другояче казано, лицата, които оповестяват сходна информация, няма да се употребяват с механизмите за отбрана по този закон.
Задължени субекти
Задължените субекти, които би трябвало да подхващат дейности за реализиране на ограниченията за отбрана при подаване на сигнал са:

работодателите в обществения бранш, без значение от броя на служащите и чиновниците работодателите в частния бранш, които имат повече от 50 служащи или чиновници . За работодателите в частния бранш, които имат под 50 служащи, законът се ползва единствено в случай че активността им попада в обсега на актовете на Европейски Съюз, посочени в приложението към законопроекта (обществени поръчки, запазване на околната среда, персонални данни и др.)

Законът няма да се ползва и за:
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Технологии 3 Свят 1 Политика 2 Войната в Украйна 3 Свят 1 Свят 2 Войната в Украйна 3 Политика Реклама
общини с по-малко от 10 000 поданици (независимо, че са в обществения сектор); задължените субекти в частния бранш с по-малко от 50 служащи, чиято активност не попада в приложното поле на актовете на Европейски Съюз, посочени в приложението към закона.
Широк обсег на лицата с право на отбрана
Без подозрение законопроектът планува необятен обсег на лицата, които ще се употребяват от отбрана при подаване на сигнали или при обществено обявяване на информация за нарушавания на българското и европейското законодателство, за които са научили по отношение на работата си. На първо място, това са служащите и чиновниците по трудово правно отношение, както и всяко друго лице, което поставя наемен труд, за информация, която им е станала известна в това им качество, в това число и когато подават сигнала след преустановяване на трудовото или служебното правно отношение. Освен тях обаче законът предлага протекция на лица, на които им е станала известна информация за нарушавания, до момента в който поставят труд без трудово правно отношение, упражняват свободна специалност или поминък, доброволци или стажанти, както и съдружници, акционери, еднолични притежатели на капитала, членове на директорски или надзорен орган на комерсиално дружество; лица, които работят за физическо или юридическо лице, негови подизпълнители и доставчици; претенденти за работа, взели участие в конкурс или друга форма на асортимент за постъпване на работа и получили в това си качество информация за нарушаване.

Освен това, отбрана се дава и на лицата, които са помагали на сигнализиращия, които са свързани с него и затова могат да подложени на " ответни дейности ", както и работодатели на подателя на сигнала, без значение от типа на правното отношение, в границите на която се реализира работната функционалност, а също и сдружения, в които сигнализиращият има дялово присъединяване.

В законопроекта се слагат няколко характерни условия , за се получи право на отбрана - както от лицата, които подават сигнали за нарушавания, по този начин и от тези, които обществено оповестяват такава информация в медии, обществени мрежи или други платформи. И в двата случая отбрана се дава, в случай че:
Бюлетин Легал Компас
Научавайте най-важното от правния свят и правосъдната система всяка седмица на мейла си
Вашият email Записване
Реклама
подателят на сигнала е имал " основателна причина да смята, че информацията за нарушаването е била вярна все още на подаването ѝ " и че се отнася до нарушаване, което попада в обсега на този закон; подал е сигнал за нарушавания при изискванията на този закон.

Друг е въпросът по какъв начин ще се преценя съществуването на " основателна причина ".

Същевременно, с цел да се получи отбрана при обществено обявяване на информация, би трябвало да са изпълнени и някои спомагателни условия - или по подадения сигнал не са били подхванати дейности в период, или пък лицето има съображение да смята, че нарушаването може да съставлява непосредствена или очевидна заплаха за публичния интерес или съществува риск от вреди, които не могат да бъдат отстранени, а при външно подаване на сигнал - съществува риск от ответни дейности или има възможност нарушаването да не бъде дейно прегледано заради съответните условия по случая.
Източник: Shutterstock Как ще се подават сигналите?
Подаването на сигнали е планувано да се прави по няколко метода - посредством канал за вътрешно докладване за съответните нарушавания в границите на предприятието, посредством външен канал, построен от Комисията, която е и способния орган да подава външните сигнали до европейските органи или посредством така наречен външно обявяване в платформи на обществени мрежи и/или на медиите. Така за първи път в българското законодателство се основават специфични правила при обществено обявяване на информация за нарушавания.
Канал за вътрешно подаване на сигнали
Това е механизъм, който има за цел да усъвършенства използването на правото на Съюза и на българското законодателство във всички изброени области, в които нарушаванията на закона могат съществено да навредят на публичния интерес. Вътрешният канал за подаване на сигнали би трябвало да се сътвори от работодателите, попадащи в обсега на тези отговорности по законопроекта.

Изискванията, на които следва да дава отговор този канал, са:

ръководство по метод, който подсигурява пълнотата, целостта и поверителността на информацията и попречва достъпа на неоправомощени лица до тази информация; опция за предпазване на записана на дълготраен притежател информация за осъществяване на инспекция по сигнала.

Всеки шеф, попадащ в обсега на тези отговорности по законопроекта би трябвало да дефинира админ на сигнали, който може да е съответно лице или пък обособено звено в структурата, което да приема и записва сигнали за нарушавания. Администраторите на сигнали могат да извършват и други действия, предоставени от работодателя, ако съвместяването им не води до спор на ползи. Същевременно планът планува и опция да се разпореждат функционалностите по приемане и вписване на сигнали за нарушавания и на трето лице (физическо или юридическо) отвън структурата на работодателя.
Канал за външно подаване на сигнали
Проектът планува Комисията за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добитото имущество (КПКОНПИ) да бъде избрана да работи като централен орган за външно подаване на сигнали. Външният канал за подаване на сигнали съставлява опция чиновници, избрани за тази цел в границите на КПКОНПИ, да правят инспекция по тях и да оферират съответни ограничения за прекратяване на нарушаването, когато е установено такова, или сезиране на различен орган, когато би трябвало да се подхващат дейности от негова подготвеност.

Каналът за външно подаване на сигнали би трябвало да дава отговор на същите условия като каналите за вътрешно подаване. Предвиден е и надзор на решенията на Комисията по направените инспекции, които подлежат на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. КПКОНПИ постоянно и минимум един път на три години ще преразглежда своите правила за външно подаване на сигнали и за следващи дейности по тях, ще прави разбор на практиката по използването на закона. Ежегодно ще изпраща на Европейска комисия статистически данни за броя на постъпилите сигнали, осъществените инспекции и резултатите от тях, както и доклад за финансовите приходи от събраните санкции и имуществени наказания и оценка при открити финансови вреди.

Към момента правната уредба във връзка с подаването на сигнали е разпокъсана и непоследователна, което прави определянето на централен орган, който да се занимава с тази активност добър механизъм, който би повишил правната сигурност - вън от съображенията до каква степен КПКОНПИ в този й тип е в положение ефикасно да извърши сходна роля.
Външно подаване на сигнали, посредством платформи на обществени мрежи и/или на медиите - същина
Това е третият механизъм, посредством който се цели основаване на специфични правила за обществено обявяване на информация за нарушавания. Към момента в българското законодателство липсват такива. Важно е да се означи, че с изключение на условието сигнализиращите лица да имат рационални учредения да считат, че информацията, за която са алармирали, е вярна все още на подаването на сигнала, те би трябвало да дават отговор на едно от другите условия, посочени нагоре - или да са подали сигнал по някой от другите два канала (вътрешен и външен) и да не е имало реакция, или пък да имат основателни опасения от накърняване на публичния интерес, риск от неотстраними вреди или опасения от ответни дейности.
Подаване на сигнали - същина
Сигналът за осъществено нарушаване може да бъде подаден документално или устно до админа посредством канала за вътрешно подаване или до Комисията посредством канала за външно подаване. Устното подаване на сигнал може да се реализира по телефона, по други системи за гласови известия, а по искане на сигнализиращото лице - посредством персонална среща в 7-дневен период. Документирането на устни сигнали се прави посредством запис на диалога на дълготраен и допускащ добиване притежател или посредством сформиране на писмен протокол, в който диалогът се възпроизвежда цялостно и тъкмо.
Правила и наказания при несъблюдение
Законопроектът планува правила за обработката на сигнали и за отбрана на персоналните данни на лицата, посочени в сигнала - като гаранция, че на всички стадии от процедурата ще бъде предпазена анонимността на всяко сигнализиращо лице, както и на всяко наранено лице или трето лице, посочено в сигнала (свидетели, сътрудници и др.).

С оглед гарантиране на успеваемостта на разпоредбите за отбрана на сигнализиращите лица, планът планува необятен набор от санкции за нарушавания. Глобите за физически лица, които не извършват отговорностите си по този закон варират от 1000 до 5000 лева, а за юридически лица - от 5000 до 20 000 лева
Регистър на сигналите
Всички работодатели, които са задължени субекти по този закон, т.е. работодателите в обществения бранш плюс тези в частния бранш с повече от 50 служащия, ще са длъжни да водят указател на постъпващите сигнали за нарушавания, където ще се вписва неотложно всеки постъпил сигнал в сходство с условията за дискретност. КПКОНПИ също ще е длъжна да води подобен указател, като и в двата случая регистрите не са обществени.

Регистрите съдържат информация за лицето, което е приело сигнала, датата на подаване, идентификационен номер, когато сигналът е подаден анонимно, засегнатото лице, систематизирани данни за нарушаването, връзка с други сигнали, в случай че се открият такива в процеса на обработването, противоположна връзка до подателя на сигнала, подхванатите дейности, резултатите от инспекцията и други

Информацията, която е вписана в регистъра, ще се съхранява по метод, който подсигурява нейната дискретност и сигурност.

Несъмнено транспонирането на Директивата цели да сложи постоянна нормативна основа за понижаване на противозаконните практики както в обществения, по този начин и в частния бранш. Нещо повече, належащо е да се защитят обществените оповестявания, като се вземат под внимание демократичните правила като бистрота и отчетност, съществени права като свободата на изложение и свободата и плурализма на медиите, като в това време се реализира баланс сред интереса на работодателите да ръководят своите организации и да пазят ползите си от една страна и интереса на популацията да бъде предпазено от вреди. Практическата успеваемост и осъществяване обаче ще зависят най-много от бизнеса и обществените органи.
Свързани публикации Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Тема Право
Източник: capital.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР