„По-голям от Стоичков“: „Marca“ с уникален материал за Гунди
Авторитетният испански ежедневник „ Marca “, непосредствен до Реал Мадрид, разгласява просторен материал, отдаден на българската футболна легенда Георги Аспарухов – Гунди, в навечерието на международната подготовка България – Испания на националния стадион „ Васил Левски “.
Материалът, озаглавен „ По-голям от Стоичков “, споделя историята на Аспарухов и напомня за какво той остава вечно любим на българските почитатели. Изданието акцентира, че половин милион души се стичат на погребението на Гунди и Никола Котков – удостоверение за статута му на същинска национална икона.
Гунди – знак оттатък триумфите от 1994 година
„ Marca “ показва, че въпреки поколението на Христо Стоичков да доближава връх в историята на националния отбор със сензационното четвърто място на Световното състезание в Съединени американски щати през 1994 година, за българите най-големият остава Георги Аспарухов. Изданието припомня, че когато България отстрани Аржентина, Мексико и Германия и доближава полуфиналите против Италия, Аспарухов към този момент повече от 20 години не е сред живите, само че споменът за него е по-силен даже от подвизите на „ златното потомство “.
Кратък, само че ослепителен живот
Роден на 4 май 1943 година в София, Аспарухов пораства в квартал „ Редута “. Там геният му изпъква както във футбола, по този начин и във волейбола. Още на 15 години е притеглен в школата на Левски, клуба, който носи името на националния воин Васил Левски. По предпочитание на почитателите, след трагичната му гибел през 1971 година, стадионът на „ сините “ е преименуван на негово име.
На 17 години Гунди дебютира в А група, само че в началото колебае сред футбола и волейбола. В последна сметка избира футбола, макар че постоянно е отблъскван от грубата игра и натиска към него. Скоро попада и в националния тим, където стартира като бранител. Едва след впечатляващ гол на шампионат в Австрия е преквалифициран като нападател – позиция, в която разкрива същинския си гений.
Звезда в България и Европа
Заради военната си работа Аспарухов краткотрайно играе за Ботев (Пловдив), откъдето печели Купата на България и се трансформира в звезда. След това още веднъж облича екипа на Левски и взе участие на три международни шампионати – Чили 1962, Англия 1966 и Мексико 1970.
Славата му се популяризира из Европа. Еусебио декларира след мач сред Бенфика и Левски през 1965 година, че би желал постоянно да има до себе си нападател като Аспарухов. Две години по-късно интерес към него демонстрира Милан, само че Гунди отхвърля трансфер, като съгласно легендата споделя: „ Има една страна, която се назовава България. В тази страна има един тим – Левски. Това е моето място. Тук съм роден и тук ще умра. “
Трагичният край
На 30 юни 1971 година, дружно със своя съотборник Никола Котков, Аспарухов потегля с автомобила си към Враца за юбилеен мач. По пътя колата им се удря челно в камион и избухва в пламъци. Тримата пасажери умират на място.
На погребението в София се стичат над половин милион души – едно от най-масовите събития в историята на страната. Гунди е едвам на 28 години, само че към този момент е легенда, останала вечно в сърцата на почитателите.
Материалът, озаглавен „ По-голям от Стоичков “, споделя историята на Аспарухов и напомня за какво той остава вечно любим на българските почитатели. Изданието акцентира, че половин милион души се стичат на погребението на Гунди и Никола Котков – удостоверение за статута му на същинска национална икона.
Гунди – знак оттатък триумфите от 1994 година
„ Marca “ показва, че въпреки поколението на Христо Стоичков да доближава връх в историята на националния отбор със сензационното четвърто място на Световното състезание в Съединени американски щати през 1994 година, за българите най-големият остава Георги Аспарухов. Изданието припомня, че когато България отстрани Аржентина, Мексико и Германия и доближава полуфиналите против Италия, Аспарухов към този момент повече от 20 години не е сред живите, само че споменът за него е по-силен даже от подвизите на „ златното потомство “.
Кратък, само че ослепителен живот
Роден на 4 май 1943 година в София, Аспарухов пораства в квартал „ Редута “. Там геният му изпъква както във футбола, по този начин и във волейбола. Още на 15 години е притеглен в школата на Левски, клуба, който носи името на националния воин Васил Левски. По предпочитание на почитателите, след трагичната му гибел през 1971 година, стадионът на „ сините “ е преименуван на негово име.
На 17 години Гунди дебютира в А група, само че в началото колебае сред футбола и волейбола. В последна сметка избира футбола, макар че постоянно е отблъскван от грубата игра и натиска към него. Скоро попада и в националния тим, където стартира като бранител. Едва след впечатляващ гол на шампионат в Австрия е преквалифициран като нападател – позиция, в която разкрива същинския си гений.
Звезда в България и Европа Заради военната си работа Аспарухов краткотрайно играе за Ботев (Пловдив), откъдето печели Купата на България и се трансформира в звезда. След това още веднъж облича екипа на Левски и взе участие на три международни шампионати – Чили 1962, Англия 1966 и Мексико 1970.
Славата му се популяризира из Европа. Еусебио декларира след мач сред Бенфика и Левски през 1965 година, че би желал постоянно да има до себе си нападател като Аспарухов. Две години по-късно интерес към него демонстрира Милан, само че Гунди отхвърля трансфер, като съгласно легендата споделя: „ Има една страна, която се назовава България. В тази страна има един тим – Левски. Това е моето място. Тук съм роден и тук ще умра. “
Трагичният край
На 30 юни 1971 година, дружно със своя съотборник Никола Котков, Аспарухов потегля с автомобила си към Враца за юбилеен мач. По пътя колата им се удря челно в камион и избухва в пламъци. Тримата пасажери умират на място.
На погребението в София се стичат над половин милион души – едно от най-масовите събития в историята на страната. Гунди е едвам на 28 години, само че към този момент е легенда, останала вечно в сърцата на почитателите.
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ