Европа трябва да се събуди за неоосманската амбиция на Ердоган
Авторитарният президент на Турция се стреми да сътвори изкривена версия на Османската империя от 21-ви век.
Както бе споделил френският президент Франсоа Оланд, Реджеп Тайип Ердоган " се стреми да милитаризира Източното Средиземноморие, нарушил е отговорностите си в НАТО, купувайки съветски ракети, той е затворил стотици публицисти и политически съперници, той е захласнат от ислямизма ". Но Европа към момента не се е събудила за милитаризираната ислямистка опасност на прага си, написа Мiкаел Аризанти за CapX.
След като в началото ребрандира своята партия ПСР като пропазарна и прозападна, не след дълго се появи надълбоко вкоренената ислямистка идеология на Ердоган.
Сега той комбинира първичната политика на кемалистите на някогашния президент Йозал с по-ислямистки мироглед. Европа става очевидец за плодовете на този метод, като Анкара изнася джихадистки бойци в Либия, което евентуално провокира нова мигрантска рецесия и ускорява напрежението в Източното Средиземноморие.
Макрон видя " рецесия " на исляма, разгласи проект за отбрана на светските полезности
" Секуларизмът е циментът на обединена Франция "
Това не трябва да изненадва наблюдаващите. Неоосманизмът на президента Ердоган е обвързван с проектирането на мощ на Турция оттатък нейните граници посредством разпространение на въодушевеният от Мюсюлмански братя дневен ред в горещи точки като Сирия, Либия и гръцките води.
Турция е приела иранската тактика за потребление на прокси действия, с цел да прикрие точния темперамент на своите проекти.
Небрежното отношение на Запада за тази нова твърда ислямистка упоритост не е нищо ново. По време на Арабската пролет преди години, Обама прегърна безмълвно Мюсюлмански братя, като не съумя да разбере дестабилизиращия и недемократичния им дух.
По същия метод европейските сили освен не работят по отношение на експанзионизма на Турция, само че наподобява не са разбрали вярно идеологията, която го стимулира.
Връзките на Ердоган с братството датират от 70-те години на предишния век, когато той е възпитаник на Нечметин Ербакан, бащата на турския ислямизъм. Клоновете на Мюсюлманско приятелство в Персийския залив помогнаха на Ербакан и турските ислямисти в ерата на светско владичество.
Ердоган охули Макрон за обещанието му да бори ислямисткия фракционизъм във Франция
" Кой сте вие да произнасяте фраза като структуриране на исляма? "
Когато ПСР и Ердоган пристигнаха на власт, те бяха подготвени да се отплатят за услугата. Това бе в допълнение подкрепено от администрацията на Обама, която даде на Турция самобитна независимост, неправилно вярвайки, че братството поддържа демократичните идеали.
В резултат на това виждаме, че Турция, в тясно партньорство с Катар и Иран, доста уголемява своето дестабилизиращо въздействие в целия район. Те са съдействали за развиването на филиали на Мюсюлмански братя, като всички проповядват твърда теория, която има за цел да подкопае умерения и открит метод, общопризнат от доста страни от Близкия изток.
Примерите включват Ислямски фронт за деяние в Йордания, Иракска ислямска партия, Ислямски фронт за деяние в Ливан и Либийската партия за правдивост и строителство.
Освен това Турция и Катар насочиха пари и запаси към джамии в цяла Европа, които преповтарят ислямистки послания, пробвайки се да отделят вярващите от тъканта на значително светските общества, в които живеят.
Турция е директна опасност за районния мир, нападна Гърция
На Турция не може да се разчита
Турция е с развързани ръце, с помощта на неуспеха на Европа да координира реакция.
Липсата на каквато и да било съгласувана реакция във връзка с безразсъдното дрънчене на оръжие на Ердоган против Гърция е образец за това.
Ако Европейски Съюз е умислен да бъде организация с общи ползи, която пази страните-членки, тогава блокът се проваля в Гърция. Неотдавнашната среща на върха на Европейския съвет бе разтегната, защото Гърция и Кипър отхвърлиха изказванията на съображение, че няма вероятности за наказания против Турция. Като страните, директно сложени пред турската опасност, техните опасения значително бяха пренебрегнати.
Ако Европа желае дейно да отблъсне проблемите, които Ердоган сее, тогава би трябвало да стартира да се вслушва в тези опасения.
За да схванат същински обаче по какъв начин да се опълчват на турската експанзия, западните водачи първо би трябвало да се ориентират за нейните ислямистки корени. За страдание, това не наподобява доста евентуално в скоро време.
С Нагорни Карабах, Ердоган отделя Турция от другите огромни страни в " международния ред "
Разтяга военни мускули в чужбина да пази поддръжката вкъщи с " чувството, че Турция е обсадена страна "
Както бе споделил френският президент Франсоа Оланд, Реджеп Тайип Ердоган " се стреми да милитаризира Източното Средиземноморие, нарушил е отговорностите си в НАТО, купувайки съветски ракети, той е затворил стотици публицисти и политически съперници, той е захласнат от ислямизма ". Но Европа към момента не се е събудила за милитаризираната ислямистка опасност на прага си, написа Мiкаел Аризанти за CapX.
След като в началото ребрандира своята партия ПСР като пропазарна и прозападна, не след дълго се появи надълбоко вкоренената ислямистка идеология на Ердоган.
Сега той комбинира първичната политика на кемалистите на някогашния президент Йозал с по-ислямистки мироглед. Европа става очевидец за плодовете на този метод, като Анкара изнася джихадистки бойци в Либия, което евентуално провокира нова мигрантска рецесия и ускорява напрежението в Източното Средиземноморие.
Макрон видя " рецесия " на исляма, разгласи проект за отбрана на светските полезности
" Секуларизмът е циментът на обединена Франция "
Това не трябва да изненадва наблюдаващите. Неоосманизмът на президента Ердоган е обвързван с проектирането на мощ на Турция оттатък нейните граници посредством разпространение на въодушевеният от Мюсюлмански братя дневен ред в горещи точки като Сирия, Либия и гръцките води.
Турция е приела иранската тактика за потребление на прокси действия, с цел да прикрие точния темперамент на своите проекти.
Небрежното отношение на Запада за тази нова твърда ислямистка упоритост не е нищо ново. По време на Арабската пролет преди години, Обама прегърна безмълвно Мюсюлмански братя, като не съумя да разбере дестабилизиращия и недемократичния им дух.
По същия метод европейските сили освен не работят по отношение на експанзионизма на Турция, само че наподобява не са разбрали вярно идеологията, която го стимулира.
Връзките на Ердоган с братството датират от 70-те години на предишния век, когато той е възпитаник на Нечметин Ербакан, бащата на турския ислямизъм. Клоновете на Мюсюлманско приятелство в Персийския залив помогнаха на Ербакан и турските ислямисти в ерата на светско владичество.
Ердоган охули Макрон за обещанието му да бори ислямисткия фракционизъм във Франция
" Кой сте вие да произнасяте фраза като структуриране на исляма? "
Когато ПСР и Ердоган пристигнаха на власт, те бяха подготвени да се отплатят за услугата. Това бе в допълнение подкрепено от администрацията на Обама, която даде на Турция самобитна независимост, неправилно вярвайки, че братството поддържа демократичните идеали.
В резултат на това виждаме, че Турция, в тясно партньорство с Катар и Иран, доста уголемява своето дестабилизиращо въздействие в целия район. Те са съдействали за развиването на филиали на Мюсюлмански братя, като всички проповядват твърда теория, която има за цел да подкопае умерения и открит метод, общопризнат от доста страни от Близкия изток.
Примерите включват Ислямски фронт за деяние в Йордания, Иракска ислямска партия, Ислямски фронт за деяние в Ливан и Либийската партия за правдивост и строителство.
Освен това Турция и Катар насочиха пари и запаси към джамии в цяла Европа, които преповтарят ислямистки послания, пробвайки се да отделят вярващите от тъканта на значително светските общества, в които живеят.
Турция е директна опасност за районния мир, нападна Гърция
На Турция не може да се разчита
Турция е с развързани ръце, с помощта на неуспеха на Европа да координира реакция.
Липсата на каквато и да било съгласувана реакция във връзка с безразсъдното дрънчене на оръжие на Ердоган против Гърция е образец за това.
Ако Европейски Съюз е умислен да бъде организация с общи ползи, която пази страните-членки, тогава блокът се проваля в Гърция. Неотдавнашната среща на върха на Европейския съвет бе разтегната, защото Гърция и Кипър отхвърлиха изказванията на съображение, че няма вероятности за наказания против Турция. Като страните, директно сложени пред турската опасност, техните опасения значително бяха пренебрегнати.
Ако Европа желае дейно да отблъсне проблемите, които Ердоган сее, тогава би трябвало да стартира да се вслушва в тези опасения.
За да схванат същински обаче по какъв начин да се опълчват на турската експанзия, западните водачи първо би трябвало да се ориентират за нейните ислямистки корени. За страдание, това не наподобява доста евентуално в скоро време.
С Нагорни Карабах, Ердоган отделя Турция от другите огромни страни в " международния ред "
Разтяга военни мускули в чужбина да пази поддръжката вкъщи с " чувството, че Турция е обсадена страна "
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ