Автори: Стоян Панчев и Георги Вулджев, ekip.bgАко България беше приела

Автори: Стоян Панчев и Георги Вулджев, ekip.bg

Ако България беше приела еврото дружно с Хърватия на 1 януари 2023г., една консервативна оценка разкрива, че загубите на спестяванията у нас биха достигнали до цели 6.7 милиарда лева само до август 2024 година Това потвърждава просторен и изчерпателен разбор на икономистите от ЕКИП Георги Вулджев и Стоян Панчев. 

В проучването двамата наблюдават всички очевидни и скрити инфлационни процеси в Хърватия след приемането на еврото, употребявайки обществени данни, сложни за опровержение.

Ето още от изводите на Панчев и Вулджев:

Проследявайки освен скоростта на повишаване на цените, а до каква степен се натрупва това повишаване, се вижда в каква степен към днешна дата цените в Хърватия са се повишили по отношение на цените в България. Изчисленията демонстрират, че дотук цените в Хърватия са нарастнали повече, в сравнение с в България – надлежно с 1.47 и 2.63 процентни пункта във връзка с общия инфлационен показател. При базисната инфлация разликата доближава 3.52 процентни пункта, а при услугите разликата дос- тига цели 9.03 процентни пункта (по-високи цени насъбрани до момента в Хърватия спрямо България). Анализът също подсказва, че еврото може би ще има и по-дългосрочни инфлационни резултати.

Даните удостоверяват съществуването на изразени инфлационни резултати от еврото в Хърватия. Оставайки отвън еврозоната, България е била защитена от сходни резултати през същия интервал. Опитът на Хърватия потвърждава, че страната ни напълно не е застрахована против покачвания в цените при въвеждане на еврото у нас. При равни други условия, вземайки поради разликите в институционалната и пазарната среда, инфлационните резултати в България могат да надвишават тези от Хърватия, даже в случай че единствено бъдат сравнявани общите публични инфлационни показатели.

" Гласове " разгласява целия разбор на икономистите от ЕКИП:

Основни наблюдения, изводи и емпирични резултати

▷ В първите дни след въвеждането на еврото през януари 2023 година жителите в Хърватия се сблъскват с резки покачвания на цените. Проверки на контролните органи установяват повишаване единствено за дни на пилешкото, пуешкото и пушеното печено месо, вода, сок и яйца с над 10%, както и нарастване на цените на хляба до 30% и поскъпване на фризьорските и козметичните услуги в някои случаи до 50%.

▷Инфлационните резултати от еврото стартират да се усещат в Хърватия няколко месеца преди формалното му въвеждане, като търговците са почнали да сменят цените предварително.

▷ Сравнителният разбор с аналогични ценови промени в ЕС и еврозоната удостоверява, че инфлационният взрив в Хърватия още през 2022 година е идвал в огромна степен точно от еврото.

▷ Преди въвеждането на еврото в Хърватия цените там средно са по-високи от България. След приемането на еврото тази разлика освен се резервира, само че цените в Хърватия започват да порастват по-бързо от цените в България.

▷ Еврото се отразява също и върху подиндексите за инфлация, свързани поотделно със стоките, услугите и т.нар. базисна инфлация. Еврото е оказало надълбоко структурно напрежение върху цените в Хърватия.

▷ След фактическото въвеждане на еврото в Хърватия групата на услугите стартира да нараства повече от средния ценови показател. Инфлацията при услугите резервира най-високите темпове и до през днешния ден.

▷ Стоките и услугите с най-силно годишно поскъпване постепенно „ завладяват ” общия инфлационен показател, достигайки рекордните относителни тегла през първите 2 месеца след фактическото влизане на еврото в Хърватия (въпреки наложените тогава ограничения за угнетяване на цените).

▷ При разбор на инфлацията с струпване, употребявайки два алтернативно прегледани интервала, цените в Хърватия до днес са нарастнали повече, в сравнение с цените в България – разликата доближава 2.63 процентни пункта при общия инфлационен показател, 3.52 процентни пункта при базисната инфлация, и цели 9.03 процентни пункта при услугите. Това може да бъде интерпретирано като приблизителна оценка за досегашния инфлационния „ налог ” (или загуба) от еврото в Хърватия. 

Загубите на спестявания при положение, че България беше приела еврото по същото време като Хърватия, се правят оценка
сред малко под 1 милиарда лв. до цели 6.7 милиарда лв. за периода единствено до август 2024 г. 

Инфлационните резултати от еврото в България могат да надвишават тези в Хърватия, като се имат предвид слабостите на институциите и несъвършенствата на пазарната среда у нас.

Въведение

Темата за инфлацията и еврото в Хърватия продължава да предизвиква голям интерес у нас. Адриатическата страна стана член на еврозоната на 1 януари 2023 година и резултатите от въвеждането на еврото там вълнуват както последователите, по този начин и съперниците на бързото влизане на България в еврозоната. Някои анализатори преглеждат Хърватия като пример за сполучлив развой на промяна на националната валута и адаптация без отрицателни резултати върху цените и инфлацията. Според тях неотдав-
нашният опит на хърватите следва да обори страховете, че еврото ще донесе повишаване и обедняване в България. Други са противоположното мнение. 

Скептиците в началото получиха удостоверение на страховете си от Хърватия в първите ѝ дни в еврозоната. Международните медии предаваха репортажи за внезапни скокове на цените и разказваха за притесненията на елементарните хърватски жители. Не бяха необичайност заглавия от рода на „ Ценови потрес с еврото в Хърватия ”, „ Цените в Хърватия се покачват след въвеждането на еврото ” или „ Хърватия в конфликт с търговците поради скока на цените след еврото ”. Тревожните вести заеха централно място и в българските медии и новинарски излъчвания.

Скоро след първите дни на комплициране, от Хърватия стартира да идва информация за незабавни ограничения на хърватските управляващи срещу опитите за повишаване на цените. 

Месец по-късно бяха оповестени първи публични данни за инфлацията, според които на практика не е бил маркиран резултат на повишаване от въвеждането на еврото. Следващите месечни статистически данни потвърждаваха същото (или най-малко бяха тълкувани така). Появиха се официални разбори на институции, съгласно които страховете от еврото са се оказали неоснователни. 

Имаше опити за затваряне на темата в българското публично пространство. 

Въпреки това, и през днешния ден не стихват полемиките дали и до каква степен еврото е повишило цените в Хърватия. Страната постоянно оглавява или е на челните места в листата на страни от еврозоната с най-висока инфлация. По време на конференция в Дубровник това лято Кристин Лагард, президент на Европейската централна банка, се наложи да дава отговор на журналистически въпроси за какво инфлацията в Хърватия е измежду най-високите в еврозоната (2).

България публично възнамерява да последва Хърватия с присъединение към еврозоната. В същото време не е загадка, че специалистите не са единомислещи за резултатите от еврото, а публичните настроения у нас са силно (според самостоятелни социологически изследвания - преобладаващо) негативни към вероятността за отвод от българския лев. Ето за какво опитът
и поуките от Хърватия са по този начин значими за България. 

Настоящият разбор има за цел да показа обективно и най-детайлно досега у нас проучване на резултатите от еврото върху цените и инфлацията в Хърватия с нови методологични подходи, подобаващи за съпоставяне със ситуацията в България.

Отличителна линия на този разбор е събитието, че е изцяло самостоятелен от публично или институционално финансиране или свързаност. 

Изследването се състои от следните елементи:

Първо са систематизирани теоретичните упования и предпоставки, съгласно които би се очаквало приемането на еврото да докара до покачване на цените. На базата на предишни изследвания и историческия опит от страни, които по-рано са изоставяли националната си валута и са ставали членове на еврозоната, този подтекст е потребен за по-ясното схващане на механизмите за евентуалния проинфлационен резултат от еврото.

На второ място са показани главните наблюдения и заключения от предходни проучвания за влиянието на еврото върху цените в Хърватия. Разгледани са популярни изследвания, оповестени от публични институционални източници, които към днешна дата постоянно се привеждат като меродавни и „ разрешили дефинитивно ” обсъждания въпрос.

Третата част разказва ограниченията, предприети от управляващите в Хърватия за справяне с в началото регистрирани опити за „ безпричинно ” покачване на цените след фактическото въвеждане на еврото от началото на 2023 година Тези ограничения, всекидневно неглижирани в предходни проучвания по тематиката, хвърлят значима спомагателна светлина върху практическите резултати в Хърватия и по-общо – върху комплексността на тематиката за евентуалните резултати от еврото, със съответни заключения в българския подтекст.

Следва показване на данните и аргументация на методите в актуалното проучване. Прецизността при събирането и обработването на статистическите данни, заедно с методологичната изисканост на приложените тук изследователски методи, са фактор за добиване на достоверни и годни емпирични резултати. Тези резултати са показани и коментирани в петата част на разбора по-долу. Подробният статистически материал, илюстриран и графично, надгражда досегашните емпирични проучвания по тематиката, извеждайки дълбоките структурни трендове на резултатите от еврото върху цените в Хърватия. Последната част обобщава цялостния анализ както във връзка с съответните резултати от Хърватия, по този начин и по отношение на заключения за България.

Контекстът: за какво би се очаквало еврото да увеличи цените

На доктрина промяната на националната валута с евро би следвало да бъде технически развой, при който всички нови цени да се преизчислят в евро по един тъкмо избран курс –т.нар. „ неотменимо закрепен ” курс, при който съответната страна се причислява към еврозоната (). Следователно би трябвало преизчисленията в цените да бъдат осъществени автоматизирано, без отклоняване от избрания курс ().

Важна мярка, на която се разчита да предотврати опитите за повишение на цените след еврото, е условието за двойно обозначаване на всички цени (в евро и в досегашната национална валута) за даден интервал от време след фактическото въвеждане на еврото като публична валута. Въпреки това обаче опитът на страните, въвели еврото, демонстрира фактори и аргументи, заради които някои цени могат да се покачат. Съответните механизми са обобщени в работен разбор на Българската народна банка (). Опитът от предходни присъединения към еврозоната показва, че процесът на преизчисляване на цените води до известни покачвания заради да вземем за пример следното:

▷Закръгляване на цените нагоре до равнище, считано за „ атрактивно “ от потребителите – нормално до цени, завършващи на 9. Това цели да сътвори психически чувството за по-ниска цена с цел подценяване на действителните разноски при покупката. Освен това по този начин търговците се стремят да избегнат многото монети или банкноти за връщане на ресто.

▷Фирмите трансферират на потребителите разноските за превалутиране. Такива разноски при прекосяване към евро например включват нужната смяна на ценови листи или поддържането на касови наличия по едно и също време в национална валута и евро. При прекосяването към евро съществуват и разходи за програмен продукт, адаптиране на осведомителните системи или промени в рекламни материали, които търговците също опитват да трансферират към крайните консуматори.

▷ Т.нар. „ рационално нехайство “ – след въвеждането на еврото потребителите могат да проявят нехайство, преставайки да сравняват старите и новите цени, или употребявайки мислено по-лесен за конвертиране валутен курс. Това също разрешава на търговците да се възползват.

▷ Фирмите използват момента на превалутиране за т.нар.„ по едно и също време възобновяване “ на цените на продуктите с оглед
отчитане на към този момент настъпили промени в ценообразуващите фактори (които не са свързани с въвеждането на еврото). Когато
идва еврото, доста компании могат да опитат да обновят цените си, което води до смяна на цените (инфлация) на вкупом равнище.

▷ Някои компании целеустремено усилват маржовете на печалбата си, до момента в който семействата привикват с новата валута.

Може да се добави, че значим е също подтекстът на икономическия цикъл, когато се случва въвеждането на еврото. Ако това става в периоди на подтиснат или отрицателен стопански напредък, в условия на много ниска инфлация или дефлация, повишаването на цените ще се реализира по-трудно. Балтийските страни се причислиха към еврозоната в сходна макроикономическа среда преди към десетилетие. Обратно, ако присъединяването съвпадне с интервал на прогресивен стопански цикъл със силно ползване или високоинфлационен интервал (пак заради мощно ползване, само че също при покачване на общото ценово ниво, породено от фактори на предлагането) – тогава еврото по-лесно може да стане мотив за закръгляния нагоре и покачвания на цените. В сходна обстановка се намираше Хърватия през 2022-2023 година

Има и различен характерен макроикономически механизъм за допустимо покачване на цените след еврото. Ако влизането в еврозоната донесе спад на лихвените нива в стопанската система до равнища, несъответствуващи за нейното циклично положение (например под равнището на естествения лихвен % за съответната икономика), това може да провокира несъразмерен потрес в посока на повишаване на търсенето. По-ниските лихви също могат да подтикват по-експанзионистична фискална политика6. Това са все фактори за повишение на цените – повишение, което може да се прояви в по-дългосрочен небосвод след фактическата дата на въвеждане на еврото.

Особено съответстващ за България обаче би бил още един значителен канал за повишаване на цените след еврото. 

Промяната на паричния режим при унищожаване на валутния ръб и присъединяване към еврозоната ще отпуши нови фактори за трайно ускорена инфлация. 

Тези фактори ще се появят заради увеличението на паричната база и на паричния мултипликатор при унищожаване на валутния ръб ).

Първо, паричната база ще бъде увеличена в резултат на това, че при влизане в еврозоната отпадат две забрани, налагани съгласно правилата на борда - централната банка да купува държавни скъпи бумаги, издавани от българското държавно управление, и да кредитира търговски банки в страната като заемодател от последна инстанция. Нещо повече, в еврозоната държавните скъпи бумаги, издавани от българското държавно управление, ще могат да бъдат купувани от Европейската система на централните банки.

Освен моралния риск, обвързван с отпадането на твърдите бюджетни ограничения пред държавното управление и по-високата склонност на комерсиалните банки да поемат риск при разпределяне на кредити – отпадането на рестриктивните мерки пред повишаването на паричната база значи непосредствено генериране на инфлация.

Второ, подобен ще бъде също резултатът от покачване на паричния мултипликатор при прекосяване от валутен ръб към членство в еврозоната. Този мултипликатор ще нарасне при внезапното понижаване на ставката на наложителните минимални запаси. Понастоящем в България нормативно избраният % на задължителните минимални запаси за привлечените от банките средства е 12%, до момента в който в еврозоната коефициентът е 1%. Процентът на наложителните минимални запаси се намира в противоположна взаимозависимост с паричния мултипликатор. Следователно при влизане в еврозоната и съществено понижение на наложителните минимални запаси, паричното предложение в България ще пораства и по това направление – което още веднъж ще съставлява значителен подтик за инфлация.

Ето за какво може да се заключи, че проинфлационни резултати от еврото могат да се демонстрират в кратковременен или по-дългосрочен небосвод. 

Този аспект ще бъде обиден при разбора на резултатите от Хърватия по-долу.

В края на краищата, макар гореописаното, емпиричната литературата от опита на страни от еврозоната нормално открива, че смяната на валутата на процедура е имала слаб еднократен резултат върху цените. Според работен отчет на Европейската комисия от 2009 г. максималният резултат на повишение на цените при прекосяване към еврото е бил 0.27 процентни пункта (8). Става дума за междинното ценово ниво на агрегирано равнище. Същият отчет признава, че еврото е донесло значително по-високи цени за някои продуктови групи, основно в сектора на услугите.

Други проучвания откриват проинфлационен резултат от еврото в диапазон от 0.1 до 0.6 процентни пункта в старите страни-членки от ЕС, въвели еврото, и в диапазон от 0.0 до 0.5 процентни пункта в новите страни-членки от Европейски Съюз, въвели еврото.
В допълнение към статистически откритите резултати от еврото, съществуват многочислени разбори за субективните усещания за инфлация, породена от еврото. Основното умозаключение, че след въвеждане на еврото необятни групи от популацията всеобщо усещат повишаване, доста по-голямо от статистически документираното. Слаб еднократен резултат е открит въз основата на статистически данни  и съгласно досегашни проучвания за Хърватия.

Досегашни изследвания за еврото и инфлацията в Хърватия

Скоро след приемането на еврото в Хърватия при започване на 2003 година бяха публикувани публични европейски проучвания за резултатите от смяната на валутата върху цените. Тези проучвания имаха имплицитната цел да дадат авторитетна и дефинитивна оценка, която да разсее страховете от еврото и да потвърди, че инфлационният резултат е бил пренебрежимо слаб. Така още през март 2023 година Европейската централна банка публикува анализ за обстановката в Хърватия (10). Основният метод на ЕЦБ се състои в сравняване на месечните темпове на инфлацията през януари и февруари 2023 година със съответните месечни темпове приблизително от предходните 10 години. Според резултатите на ЕЦБ месечният ритъм на напредък на цените на услугите през януари 2023 година е бил извънредно висок в съпоставяне с миналите януарски показания.

По-конкретно в питейните заведения, ресторантите, фризьорските салони, както и при медицинските и зъболекарските услуги, е маркирано високо нарастване на цените. За разлика от това, ме- сечните нараствания на цените за други продуктови групи не са били доста по-различни от исторически записаните в предходните 10 януарски месеца. През февруари 2023 година общият ритъм на инфлацията спада мощно и е измежду най-ниските в еврозоната, а растежът на цените в обособените ком- поненти на показателя също е доста слаб.

ЕЦБ отбелязва, че януарските поскъпвания са се случили на фона на висо- ко общо инфлационно напрежение, съществуващо месеци преди този момент. Ето за какво от ЕЦБ си слагат за цел да обмислен съответния резултат от еврото през първия месец след въвеждането му в Хърватия. Този резултат се пресмята особено за сферата на услугите по следния метод – сравнява се регистрираната януарска инфлация с хипотетична такава, равняваща се на съответното приблизително число от предходните 10 години.

Според получения резултат, инфлацията на услугите в Хърватия през първия месец с еврото е щяла да бъде едвам 0.4 процентни пункта по- ниска, в случай че страната беше запазила националната си валута. ЕЦБ стига до умозаключение, че по този начин откритият резултат от еврото върху цените в Хърватия подхожда на установеното в предходни проучвания за други страни, въвели еврото – като цяло слаб, еднократен и концентри- ран в областта на услугите резултат.

Европейската комисия също разгласява разбор на Евростат за ефекти- те от еврото върху ценовия показател в Хърватия (11). Това проучване е с дата октомври 2023 година и преглежда обстановката през първите три месеца след въвеждането на еврото. Евростат пресмята евентуалния инфлационен резултат от еврото, сравнявайки регистрираната инфлация с планувана ин- флация. Прогнозираната инфлация е изчислена, употребявайки исторически данни за инфлационните темпове на ниво подиндекси за продуктовите групи, съставящи общия показател на инфлация. Изчислената (прогнозна) траектория на инфлацията е показана в диапазон, като отклоне- нието сред границите на този диапазон и регистрираната инфлация дава оценка за резултата от еврото.

Резултатите от разбора на Евростат са следните. По отношение на месечния ритъм на инфлация – оцененият резултат от еврото върху общия инфлационен показател е сред 0.04 и 0.18 процентни пункта за месец януари, а за февруари и март няма статистически важен резултат от еврото. По отношение на годишния ритъм на инфлация – оцененият резултат върху общия инфлационен показател е сред 0.04 и 0.20 през първите три месеца след приемането на еврото в Хърватия.

Така оповестеният от Европейската комисия разбор не съдържа задоволително детайлности за методологията, въз основата на която е изчислена прогнозната (т.е. без резултата от еврото) инфлация. 

Подробности в това отношение има в цитирания нагоре работен до- клад на Европейска комисия от 2009 година, който проучва въздействието на въвеждането на еврото върху цените в предходни страни. Въпросният работен отчет ползва няколко метода. Първо се съпоставят разликите сред инфла- цията през януари 2002 година (когато в старите държави-членки се вкарва физическата форма на единната валута – евробанкноти и евромонети) и месечните темпове на инфлация преди и по-късно, по продуктови групи и в разнообразни страни. После се ползват спомагателни статистически способи, при които регистрираната инфлация се съпоставя с някакъв научен бенчмарк.

Например, във връзка с годишния ритъм на инфлация, от историческите данни се пресмята серия с така наречен плъзгаща междинна, коя- то след това се съпоставя с действително регистрираната инфлация, с цел да се търси резултат еврото върху цените. Относно месечния ритъм на инфлация през януари 2002 година, сравнението се прави сред действително регистрираната инфлация и междинната стойност на всички налични месечни темпове на инфлация през януарските месеци от другите години.

Резултатите от прегледаните тук проучвания постоянно се преразказват в България с позоваване на престижа на формалните европейски ин- ституции, от които са оповестени.

Претенцията е да бъдат представяни като най-достоверни и даващи най-убедителен отговор на въпроса за инфлационния резултат от еврото в Хърватия(13).

Представените нагоре предходни проучвания по тематиката обаче имат някои съществени недостатъци, като метод или капацитет за полза за относителен разбор:

▷ Публикувани скоро след въвеждането на еврото в Хърватия, те преглеждат малко статистически наблюдения и не правят оценка по- дълготрайните резултати от еврото. Както към този момент беше очебийно, обаче, еврото може да има и еднократни, и по-дългосрочни резултати върху цените.

▷ Досега са изследвани единствено месеците директно след датата на фактическото въвеждане на еврото в Хърватия, най-много месец януари. Видно от резултатите по-долу, обаче, резултатите от еврото стартират да се демонстрират по-рано и са в забележителна степен към този момент насъбрани (и би трябвало да бъдат надлежно оценени) към 1 януари 2023 година

▷ Досегашните проучвания за Хърватия като предписание се концентрират върху общия показател на инфлация, а рядко изследват инфлационната динамичност в дълбочина по обособени групи от
артикули и услуги. Такива спомагателни измерения на разбора могат да дадат значима добавена стойност по тематиката.

▷ Досега са сравнявани статистически данни от интервала след въвеждана на еврото с предходни интервали в Хърватия, т.е. на правилото „ съпоставяне на Хърватия сама със себе си ”. Този метод е оневинен доколкото търси характерните за тази страна резултати, само че той не предлага директно съпоставяне с България – какъвто е основният претекст за интереса у нас към ситуацията в Хърватия.

▷ Досегашните проучвания не регистрират значима характерност, характерна за всяка национална стопанска система – изходното ниво на цените преди въвеждането на еврото. Това също затруднява директния относителен разбор сред Хърватия и други страни (в случая България).

▷ Не на последно място по значение – досегашните проучвания на практика пренебрегват събитието, че в Хърватия бяха въведени строги ограничения за ценови надзор след огромното напрежение и терзанията от растящите цени в първите дни с еврото като публична валута. Административно наложените ограничавания може би изкривяват данните и затрудняват оценяването на същинския инфлационен заряд на еврото.

С оглед на това, в блян за превъзмогване на минусите и огра- ниченията в предходни разбори за резултата от еврото върху инфлацията в Хърватия, актуалното проучване обосновава и ползва няколко различни метода.

Мерките в Хърватия за надзор върху цените след еврото

Пълно и в детайли изложение на ограниченията за надзор върху цените, на- ложени в Хърватия след фактическото въвеждане на еврото, би лишило сериозен размер от актуалното проучване, излизайки отвън неговия фокус и цели. Все отново, едно показване на основни ограничения и техните параметри е мощно належащо. То слага разбора по тематиката в подобаващ подтекст, отсъстващ в формалните разбори за Хърватия до момента. Такова показване отваря нова опция за сериозно осмисляне на предходни резултати за Хърватия и в допълнение аргументира методите и методите по-долу.

В първите дни на януари 2023 година жителите в Хърватия се сблъскват с доста случаи на внезапни покачвания на цените. Новините за повишаване на артикули и услуги след въвеждането на еврото изпълват медиите и обществените мрежи.
Още на 3 януари министърът на стопанската система на Хърватия обществено декларира, че е провел среща с представители на комерсиалните вериги и асоциации, на която ги е предизвестил, че повдигането на цените поради прекосяването към еврото е безпричинно, и че държавното управление ще пред- одобри ограничения.

На този декор контролните органи в страната стартират всеобщи провер- ки. Например в средата на месеца хърватската преса разяснява, че от 696 инспекции, осъществени сред 7 и 11 януари, са били открити 178 случая на голословни покачвания на цени след 31 декември 2022 година Проверяващите също са разкрили 67 нарушавания на Закона за въвеждане на еврото в Хърватия. Този закон задължава търговците ясно, четливо и транспарантно да акцентират цените в евро.

При фризьорските и козметичните услуги междинното голословно нарастване след 31 декември 2022 година е достигнало 20%, като при обособени инспекции е било открито нарастване до 50%.

Пилешкото, пуешкото и пушеното печено месо, както и вода, сок и яйца са измежду продуктите с открито 13% повишаване по отношение на 31 декември 2022 година В хлебопекарните е имало нарастване на цените на хляба до 15%, а в някои случаи – до 30%. При кетъринг услугите е открито повишаване сред 0.5% и 15%, а в някои случаи – до 43%.

На 5 януари 2023 година хърватското държавно управление преглежда решение да за- дължи всички икономически субекти, в това число кредитни и платежни институции, които са повишили цените на артикули и услуги в противоре- чие със Закона за въвеждане на еврото, да преразгледат цените на дребно на своите артикули и услуги, тъй че тези цени да се дефинират най-много до цените на дребно към 31 декември 2022 година (16)

Като мярка за противопоставяне против растящите цени още през сеп- тември 2022 година хърватското държавно управление постанова таван на цените на избран кръг от хранителни артикули. Това държавно решение е изменяно и допълвано 3 пъти през първите месеци на 2023 година и визира следните артикули: слънчогледово масло, мляко, захар, брашно, свинско месо в това число кайма, както и пилешко месо.(17)

За да удържи продължаващия напън върху цените, през септември 2023 година държавното управление приема решение за налагане на таван върху цените на 30 групи артикули – включително този път да вземем за пример и спагети, паста за зъби, шампоан и тоалетна хартия.(18)

В края на краищата, както беше посочено нагоре, първите изследва- ния върху резултатите от еврото върху цените в Хърватия документират единствено едва покачване в формалните инфлационни показатели. Възможно е да се каже следователно, че ограниченията за надзор върху повишаването на цените след еврото фактически са подействали. Оптимистичният извод тук би бил, че с добра административна подготовка на процеса по промяна на валутата и съответни държавни политики и ограничения, всякак- во безпричинно повишаване след еврото може да бъде предотвратено. Това също обаче слага някои въпроси:

▷ Налагането на ценови надзор по административен път не съставлява ли непазарен механизъм, който освен трансформира статистическите данни и тласъците в стопанския оборот, само че прикрива евентуалната роля на еврото като фундаментален фактор за инфлация?

▷ След време, когато ценовите ограничавания бъдат разхлабени или анулирани, ще има ли промяна на цените в посока нагоре поради натрупано инфлационно напрежение?

▷ Наличният потенциал и успеваемостта на институциите в България ще разрешат ли да бъде сполучливо още един (ако се наложи) хърватският опит със строги контролни ограничения и административни тавани върху цените след възможното приемане на еврото?

▷ Също с взор към България – задоволително мощна ли е конкуренцията на вътрешните ни пазари, с цел да противодейства на опити за монополен или олигополен напън и търговски съглашения в посока на картелиране за повдигане на цените след еврото?

Ако съществуват действителни причинно-следствени връзки сред въвеждането на еврото и инфлацията, би следвало въпреки всичко да има оставени отпечатъци освен във усещанията на популацията, само че и в официал- ните статистически данни. Следващите раздели целят да дават справедлив взор в дълбочина по тематиката за инфлационните резултати от еврото в Хърватия, оттатък прилаганото в досегашни разбори.

Данни и способи в актуалното проучване

Анализът тук стъпва напълно върху данни от Евростат. Използваните серии от данни са за Хармонизирания показател на потребителските цени (ХИПЦ), който се пресмята по единна методология, от всички страни в Европейски Съюз, и показва съпоставими данни за ценовата динамичност в другите държави-членки.

За задачите на проучването се употребяват годишните промени в темпа на инфлация за месеците от януари 2021 година до август 2023 година в това число.

Този интервал на наблюдаване е задоволително дълъг и внушителен, защото обгръща наблюдения както с доста ниска инфлация (понякога даже дефлация), по този начин и с ускорена и доста висока инфлация. Периодът стартира преди цикъла на повишаване на темповете на инфлация, почнал от края на 2021 година и началото на 2022 година, и най-после покрива и интервал на стабилно низ- ходящи темпове на инфлация (дисинфлация). Същевременно, определеният времеви откъслек слага в центъра момента на формалното въвежда- не на еврото в Хърватия, с което дава опция за съвсем симетрично показване на подпериодите преди и след еврото.

Изборът на показатели с промени на годишна база, а не на месечна, е стимулиран в подтекста на настоящoто проучване, което е фокусирано върху това да разкрие месеци с възможни промени в цените, породени от еврото, а не от други фактори със сезонен темперамент.

Наред с общия ХИПЦ, настоящoто проучване употребява и данни от подиндекси, представящи инфлационните темпове в обособени групи от артикули или услуги. Също, наред с общия показател се изследват и показатели за идентифициране на така наречен базова инфлация (т.е. инфлация, изчистена от въздействието да вземем за пример на разноските за храна или енергия) в търсене на по-фундаментален резултат от еврото като фактор за относителните промени в цените.

Що се отнася до методите, първа отличителна характерност спрямо предходни разбори за Хърватия е разглеждането на профила на изменение на инфлационните темпове в развиване, вместо фокусиране единствено върху обособени месечни темпове. Това разрешава уместно визуал- само че наблюдаване за идентифициране на основни промени – дори на точки на изкривяване – в скоростта на смяна в цените (инфлационните темпове).

Друг значим принос в настоящoто проучване е обвързван с използване на явен относителен метод. Инфлацията в Хърватия е оценена в сравне- ние с различен бенчмарк в един и същи интервал – инфлацията в Европейски Съюз и еврозоната приблизително, както и в България. Това дава добра спомагателна вероятност за анализиране на евентуални резултати от еврото в Хърватия, протичащи съответно в процеса на въвеждането му.

На последващо място, сравнителният метод се ползва в композиция с разбора както на общия ХИПЦ, по този начин и на обособени хармонизирани подиндекси на инфлацията. Това дава опция да се конкретизират каналите за проявяване на резултатите от еврото върху цените в Хърватия.

Изследването по-надолу продължава и с различен прорез на инфлационните процеси в Хърватия – прегледано е по какъв начин обособените подиндекси за групи артикули и услуги способстват към промените в общия ХИПЦ. Т.нар. показатели на дифузия тук са изчислени, с цел да илюстрират разпределението по величина на инфлационните темпове по подгрупите на годишна база, както и обсега на техните приноси към общата инфлация. Това разкрива по едно и също време обсега и дълбочината на инфлацията, освен това в динамичност – откривайки нова опция за следене на резултатите от еврото върху цените при въвеждането му в Хърватия.

Неспециализираната публика от време на време интуитивно възприема измененията в темповете на инфлация като промени в самото ценово ниво. Доколкото обаче, да вземем за пример, един спадащ ритъм на инфлация значи само спад в скоростта на повишаване на цените, а не понижение на цените – проучването по-долу показва процеса в Хърватия и във връзка с нивото на цените с струпване.

Това в допълнение измерение в представянето на статистическите данни оказва помощ за една по-коректната интерпретация. Нещо повече – в композиция със сравнителния метод, разглеждайки данните по едно и също време от Хърватия и България, анализът по този метод дава опция за добиване на приблизителна количествена характерност за практи- ческия условен принос на еврото към повишаването на цените в Хърватия.

Използването на гореописаните подходи, поотделно и в композиция, доста надвишава обсега и задачите на досегашни проучвания за Хърватия. Така актуалният разбор цели да даде значим методологичен принос към емпиричната литература, отдадена на въпроса за инфла- ционните резултати от еврото в Хърватия, както и да даде отговори в подтекста на характерния български интерес към тематиката.

Резултатите: как еврото се отрази на цените в Хърватия

Профил на промените на цените в Хърватия

Общият показател на инфлация (ХИПЦ) в Хърватия, показан посредством ме- сечните данни на годишна база, илюстрира внезапно повишаване, почнало от второто тримесечие на 2022 година (Графика 1). Това не е инцидентно – точно през този интервал става дефинитивно ясно, че страната следва да при- еме еврото като своя валута. Самото приемане става публично месеци по-късно, от 1 януари 2023 година, само че инфлационните резултати от еврото започ- ват да се усещат още през първото полугодие на 2022 година Това наблюдаване е значимо за задачите на актуалното проучване и свидетелства за недоста- тъчна информативност в други разбори, които преглеждат основно първия месец след формалното въвеждане на еврото (януари). Както демонстрира графиката, все още на фактическото въвеждане в Хърватия цените към този момент са се били покачили, т.е. в немалка степен към този момент са били отразили ефек- та от идното въвеждане.

Ускоряването на инфлацията месеци преди същинското въвеждане на еврото разумно е отразявало общите настройки в страната, които от своя страна са се формирали на база на публични известия и обществена връзка.

Например още през април 2022 година ЕЦБ разгласява позитивно мнение за хърватския закон за въвеждане на еврото. С това тогава излиза наяве, че страната е приключила адаптирането на законодателството, необхо- димо за присъединението към еврозоната.

Малко преди този момент, в последния ден на март 2022 година, държавното управление на Хърватия приема отчет за окончателното осъществяване на ограниченията, свър- зани с траялото над две години присъединяване на хърватската куна във валутния механизъм ERM2. Това разчиства пътя за въвеждане на еврото, като държавното управление афишира, че чака при започване на лятото да полу- чи публично удостоверение за приемането на страната в еврозоната.

На 12 юли 2022 година Съветът на Европейски Съюз приема формалното решение за при- сливане на Хърватия към еврозоната.21 През идващите месеци темповете на инфлация на годишна база в Хърватия доближават пиковите нива (вж. още веднъж Графика 1). Вече през 2023 година, тези темпове стартират да спадат –може да се допусне, че това евентуално се дължи и на админи- стративните ограничения за цен