Никола Саркози: Ние имаме нужда от руснаците и те от нас. Украйна трябва да остане неутрална
Автори Шарл Жайгю и Гийом Рокет, “Фигаро ”
" Първо би трябвало да се разберем какво е призванието на Украйна. Да се причисли към Европейския съюз? Не мисля по този начин. Украйна е връзката сред Запада и Изтока. И тя би трябвало да остане такава. В момента се дават подправени обещания, които няма да бъдат спазени. Като тези, които бяха давани на Турция десетилетия наред. Не единствено тъй като Украйна не е подготвена и не дава отговор на поставените критерии за участие. Но тъй като тя би трябвало да остане неутрална страна. Не виждам с какво би бил афектиран този неутралитет. Той може да бъде обезпечен и с интернационално съглашение, предвиждащо извънредно мощни гаранции за сигурност, с цел да бъде предпазена от всеки риск от нова експанзия ", споделя някогашният френски президент Никола Саркози в изявление за " Фигаро ", обещано във връзка излизането на продължението на политическите му записки (2008-2012).
- Избрахте да озаглавите книгата си " Le Temps des combats " (Времето на битките). Не може ли това заглавие да се сложи и на целия ви политически живот?
- Това в действителност са две значими думи. Първо, времето. Всеки го изживява друго. Винаги съм мислел, че всяка отминаваща секунда е резултат от борба и че щастието, в случай че се появи, не е в избегнатото тестване, а в преодоляното тестване, в очакване на идващото! Всичко, което сте си мислели или сте желали да извършите и не сте създали, не съществува. Това е моята философия и знам, че тя не всеки път е била философия на предшествениците ми, както и на наследниците ми. Франсоа Митеран се смяташе за стопанин на времето. Еманюел Макрон през днешния ден се мисли за подобен. Жак Ширак го понасяше и в действителност смяташе, че действието е било на вятъра. Това не е моето мнение. Времето не ни принадлежи. Животът е къс, а мандатът на един президент още по-малко. Не обичам отлагането за идващия ден и постоянно си представям, че съм в неотложна обстановка. Винаги се опасявам, че няма да мога да осъществя всичко, което би трябвало да направя. Това даваше подтик на целия ми петгодишен мандат от първата до последната минута.
- Някои от вашите борби ни приближават до непосредствената история. През 2008 година отчасти успяхте да вразумите Владимир Путин. Днес той към този момент никого не желае да чуе…
- Неуспехът идва отдалеко. Той е древен. И тук желая да отдам респект на Елен Карер д’Анкос, която, за жалост, ни напусна. Тя беше популярен предавател на съветската история в продължение на четиридесет години. Но аз се връщам към въпроса ви. Руснаците са славяни. Те са разнообразни от нас. Дискусията постоянно е сложна и е пораждала доста недоразумения в общата ни история. Въпреки това ние имаме потребност от тях и те имат потребност от нас. Имах огромни различия с Владимир Путин. Поех отговорността си през 2008 година, когато бях ръководител на Съвета на държавните и държавни водачи от Европейския съюз. Убедих го да изтегли танковете си, които бяха на 25 км от Тбилиси. Той беше почнал да нахлува в Грузия. Но в това време с Ангела Меркел му показахме, че сме наясно с алените му линии. Затова отказахме присъединението на Украйна и Грузия към НАТО и то макар мощния американски напън. Не искахме да оставим Путин да изпадне в антизападна параноя, която от дълго време е изкушението на съветските водачи. Комплексът за заграждане на Кремъл е остаряла история. Путин сгреши. Това, което направи, е съществено и води до неуспех. Но казвайки това, би трябвало да продължим напред и да намерим излаз. Русия е комшия на Европа и ще остане подобен.
- Президентът Макрон се опита първоначално и беше воден за носа…
- Интуицията на президента Макрон беше вярна. Уви, той не стигна до дъно, по особено поради натиска на източноевропейските страни. Казват ми, че Владимир Путин към този момент не е този, който познавах. Не съм уверен в това. Имах десетки диалози с него. Той не е несъизмерим. Така че би трябвало да поемем риска да излезем от тази задънена улица, защото по този въпрос европейските ползи не съответстват с американските. Не можем да се придържаме към странната концепция “да водим война, без да водиме война ”. Ще бъдем принудени да изясним нашата тактика, изключително в случай че тази война продължи. Дипломацията, полемиката, общуването си остават единствените средства за намиране на задоволително решение. Без компромис нищо няма да бъде допустимо и рискуваме всеки миг нещата да дегенерират. Този барутен погреб може да има страшни последици.
- Съюзниците настояват, че ще поддържат Украйна “докрай ”. Прави ли са?
- Думите са мощни и безапелационни. Но какво значи “докрай ”? За връщане на Донбас ли става дума? За завладяване на Крим? Или да стигнат чак до Москва? Анексирането на Крим през 2014 година беше очевидно нарушаване на интернационалното право. Но във връзка с тази територия, която да 1954 година е била съветска и където болшинството от популацията постоянно се е чувствало съветско, мисля, че всяко връщане обратно е илюзорно; макар че считам, че ще бъде нужен неоспорим референдум, т.е. проведен под прецизния надзор на интернационалната общественост, с цел да се удостовери настоящето положение на нещата.
А за останалото? Тоест за противоречивите територии в източната и южната част на Украйна? Всичко ще зависи от развиването на обстановката на място. Украинците, и това е напълно обикновено, ще се стремят да си върнат това, което им е било незаслужено отнето. Но в случай че не съумеят изцяло, тогава изборът ще бъде сред замразен спор - за който знаем, че на следващия ден неизбежно ще докара до нов парещ спор - или излаз от горната страна посредством прибягване още веднъж до референдуми, прецизно проведени, следени от интернационалната общественост, с цел да се решат тези териториални въпроси по финален и транспарантен метод.
- Казвате - и сте единственият, който си разрешава тази дума, която кара Володимир Зеленски да подскача - че Украйна не би трябвало да влиза нито в Европейския съюз, нито в НАТО, че би трябвало “да остане неутрална ”. Но белким Путин не прави всичко, с цел да тласне Украйна в обятията на Европа?
- Първо би трябвало да се разберем какво е призванието на Украйна. Да се причисли към Европейския съюз? Не мисля по този начин. Украйна е връзката сред Запада и Изтока. И тя би трябвало да остане такава. В момента се дават подправени обещания, които няма да бъдат спазени. Като тези, които бяха давани на Турция десетилетия наред. Не единствено тъй като Украйна не е подготвена и не дава отговор на поставените критерии за участие. Но тъй като тя би трябвало да остане неутрална страна. Не виждам с какво би бил афектиран този неутралитет. Той може да бъде обезпечен и с интернационално съглашение, предвиждащо извънредно мощни гаранции за сигурност, с цел да бъде предпазена от всеки риск от нова експанзия.
- Той шокира тези в Европа, който считат, че Украйна е европейска и заплаща мощна цена за това…
- Мога да ги схвана, само че би трябвало да бъдем поредни и на първо място реалисти. Украйна има предопределение да бъде мост сред Европа и Русия. Да се желае от Украйна да избира сред тях ми се коства в несъгласие с историята и географията на този толкоз комплициран район. И би било наивно да имаме вяра, че рухването на Владимир Путин нещо ще промени.
Превод от френски за " Гласове " Галя Дачкова
