Автори Мориц С. Грефрат и Марк А. Реймънд, Foreign AffairsМалко

Автори Мориц С. Грефрат и Марк А. Реймънд, Foreign Affairs

Малко сюжети плашат анализаторите и политиците по този начин, както вероятността за разпространяване на нуклеарно оръжие. Готовността на Русия да размахва опасността от потребление на тактически нуклеарни оръжия във войната против Украйна, двусмисленият интерес на президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп към обновяване на нуклеарните тествания и идното приключване на Договора за редуциране на стратегическите настъпателни оръжия (New START) от 2010 година, който лимитира размера на съветските и американските стратегически арсенали, още веднъж подсетиха на света за разрушителния капацитет на нуклеарното оръжие и върнаха страховете от неговото потребление.

Американските водачи са уверени, че разпространяването на нуклеарно оръжие би нанесло дълбоки вреди върху стратегическите ползи на Съединените щати и би дестабилизирало в допълнение така и така нежния интернационален ред. През последните месеци Вашингтон затвърди уговорката си към попречване на разпространяването, а ударите през юни против нуклеарни обекти в Иран демонстрираха, че Съединените щати са подготвени да употребяват мощ, с цел да попречат на нови страни да се снабдят с нуклеарното оръжие.

В продължение на десетилетия Съединени американски щати вложиха в нуклеарен ред, построен към концепцията за неразпространение – даже когато част от договорите за разоръжаване от времето на Студената война, като Договора за противоракетна защита, изтекоха. Съпротивата против разпространяването измежду непредвидими страни и съперници е рационална, само че тоталната опозиция против по-нататъшното разпространяване замъглява забележителните изгоди, които то може да донесе. Съединените щати би било добре да премислят прецизната си обвързаност към политиката на неразпространение и да насърчат стеснен кръг от съдружници – по-специално Канада, Германия и Япония – да се снабдят с нуклеарно оръжие. За Вашингтон сходно „ селективно разпространяване “ би разрешило на тези страни да поемат по-голяма роля в районната защита и да понижат военната си взаимозависимост от Съединени американски щати. За самите съдружници пък нуклеарното оръжие би осигурило най-надеждната отбрана против заканите от районни противници като Китай и Русия, както и против една все по-малко предвидима Америка, която може да е по-малко ангажирана към обичайните си съюзнически връзки.

Скептиците и нуклеарните песимисти може да реагират остро на концепцията за свят с повече страни, притежаващи нуклеарно оръжие, само че сходни опасения са доста по-слабо оправдани, когато става дума за следено и селективно разпространяване. Канада, Германия и Япония имат потвърден опит в рационалното ръководство и вътрешната политическа непоклатимост – фактори, които вършат малко евентуални както нуклеарните произшествия, по този начин и спиралата на неконтролирана ескалация. А при деликатно ръководство има задоволително учредения да се счита, че вероятно разпространяване на нуклеарно оръжие в тези страни няма да докара до повсеместни старания на други страни да разработят лични нуклеарни арсенали.

Далеч от това да вкара нова и плашеща ера на световна неустойчивост, селективното разпространяване би подкрепило укрепването на международния ред, построен след Втората международна война. Ако Канада, Германия и Япония се снабдят с нуклеарно оръжие, това би довело до нов баланс на военните качества в интерес на коалиция от страни, ангажирани с поддържането на интернационалната система, учредена на правила, и със отбраната на нейните основни правила – изключително териториалната целокупност.

По този метод селективното разпространяване би ревизирало нежния следвоенен ред, който през десетилетията донесе толкоз обилни изгоди за Съединените щати и техните съдружници.

Двойна изгода

Висши представители на администрацията на Съединени американски щати неведнъж акцентират нуждата от прекачване на бремето на континенталната защита върху европейските съдружници и понижаване на тяхната военна взаимозависимост от Вашингтон. Изправени пред възходящото геополитическо предизвикателство, което съставлява Китай в Източна Азия, и притиснати от вътрешни проблеми, американските ръководители все по-ясно виждат прекратяването на европейското „ фрийрайдърство “ като стратегически приоритет.

Основната спънка пред способността на Европа да подсигурява личната си сигурност – и надлежно да разреши съществено американско отдръпване – е неналичието на немски нуклеарни сили. През цялата Студена война Вашингтон би желал да изтегли забележителна част от войските си от Европа, само че поредно стигаше до извода, че без немско нуклеарно въздържане континентът не може да обезпечи самичък своята отбрана. Както отбелязва историкът Марк Трахтенберг, Съединени американски щати вярно са решили, че английските и френските нуклеарни качества „ не могат да дадат нужното равнище на убеденост “, че Европа ще бъде в положение да възпре Съветския съюз и неговия голям нуклеарен боеприпас. Днес трудността е същото. Насърчаването на Германия да развие личен нуклеарен капацитет би основало онази самодостатъчна Европа, която разрешава на Вашингтон да се отдръпна.

Германските водачи и немското общество осъзнават, че зависимостта от Съединените щати ги прави уязвими за съмненията във външната политика на Вашингтон. Малко след избирането си през февруари 2025 година канцлерът Фридрих Мерц съобщи, че е настъпил моментът да се реализира „ самостоятелност “ от Съединени американски щати, и от този момент е измежду най-активните покровители на доста превъоръжаване. Но построяването на съществени стандартни качества изисква време, а Берлин към момента няма явен проект по какъв начин да реализира амбициозната цел за отбранителни разноски от пет % от Брутният вътрешен продукт – заричане, обещано от Мерц и други европейски водачи на срещата на върха на НАТО през юни.

Допълнителни усложнения пораждат продължаващите немски задължения за доставка на военна помощ за Украйна, както и нежеланието на немското население да поеме военна работа. На този декор развиването на самостоятелни нуклеарни сили би подсигурило немската сигурност при положение на ненадейно американско отдръпване от Европа, като в същото време дава реален и важен механизъм за осъществяване на обещанието за петте % разноски за защита.

Възможно е повече нуклеарно оръжие в действителност да значи по-голяма сигурност

Японската нуклеарна стратегия би помогнала доста за реализиране на главната американска цел в Източна Азия – сдържането на Китай посредством постоянни районни съюзи. От позиция на Вашингтон основната опасност, която Пекин съставлява, е опцията да реализира районно владичество и да развие военни качества, задоволителни да застрашат съществено Съединените щати и техните ползи – да вземем за пример посредством нарушение на веригите за доставка на полупроводници или посредством създаване на напреднали военни бази отвън китайската територия, в Източна Азия или даже по-далеч. Подобна китайска районна надмощие би представлявала съществено предизвикателство за Съединени американски щати.

Япония, Канада и логиката на „ селективното “ разпространяване на нуклеарното оръжие

Япония към този момент разполага с естествено стратегическо преимущество: нейният островен темперамент я отделя от евентуалните ѝ съперници посредством морски пространства. Ако това географско предимство бъде съчетано с самостоятелни нуклеарни качества, сигурността на страната по отношение на външни закани би станала на практика обезпечена — и би изключила опцията Япония да попадне под китайски надзор. Освен че би укрепила личната си защита, една нуклеарна Япония би предложила и по-убедителна форма на разширено въздържане в Източна Азия, в сравнение с Съединените щати могат да обезпечат. Китай може да се съмнява в готовността на Вашингтон да рискува нуклеарна война поради районни събития, само че близостта на Япония и непосредственият ѝ интерес към стабилността вършат нейните задължения доста по-надеждни.

Ядрената Япония би добавила в допълнение равнище във всеки сюжет на ескалация, позволявайки съответна реакция против китайска експанзия, без това автоматизирано да въвлича Съединените щати. При обсъждане на удар против Япония Пекин ще бъде заставен да вземе поради големите разноски от японски нуклеарен ответен удар — без значение от това дали Вашингтон би се намесил в допълнение. Ядрените качества биха дали опция освен на Япония, само че евентуално и на целия район, да се оправи със неочаквана смяна в американските задължения за сигурност. Новата Национална тактика за защита на администрацията на Тръмп слага отбраната на американската територия и Западното полукълбо над заканите, идващи от Китай и Русия — сигнал за евентуално тектонична смяна в американската външна ориентировка.

Канада и северноамериканската сигурност

В Северна Америка канадското прекосяване към нуклеарен статут би укрепило американската сигурност на личния континент. Поради тясната интеграция сред двете страни в границите на НАТО и взаимната въздушна защита NORAD, Съединени американски щати и Канада биха воювали един до друг при съвсем всеки мислим сюжет за отбрана на полукълбото. Макар Канада да не е обект на непосредствена териториална опасност от Русия или Китай, връзките ѝ с двете страни се утежниха осезаемо през последното десетилетие. Ядрено въздържане в Отава понижава вероятността Съединените щати да бъдат призовани да пазят своя северен комшия — освобождавайки американски запаси и затваряйки евентуален път за геополитическо навлизане от страна на противници. Американската поддръжка за канадско нуклеарно въздържане би изпратила и основен сигнал, че Вашингтон остава зает със сигурността на континента в миг на напрежение в двустранните връзки.

За самата Канада притежаването на нуклеарно оръжие би означавало и друго: поръчка пред Съединени американски щати, че поема полагащия ѝ се дял от отговорността за защитата на континента, и че може да възпира евентуални агресори и без американска интервенция. Както съобщи канадският министър-председател Марк Карни през март, „ старите връзки “ със Съединените щати са „ завършили “. Придобиването на нуклеарно оръжие би подготвило Отава за тази нова действителност, като пренареди основите на партньорството и даде опция на страната да работи независимо.

Освен това провокациите пред осъществяването на задачата за пет % от Брутният вътрешен продукт разноски за защита евентуално са по-сериозни за Канада, в сравнение с за Германия. Един сдържан нуклеарен боеприпас предлага решение, което съчетава осъществимост с прибавяне на действителен стратегически актив в канадския защитителен потенциал.

Канада, Германия и Япония разполагат с нужния капацитет

Канада, Германия и Япония имат научния, софтуерния и индустриалния потенциал да разработят нуклеарно оръжие независимо. В случая на Канада ролята ѝ като главен снабдител на делящи се материали основава постоянна основа за взаимни старания в посока създаване на нови нуклеарни качества. Това, от което тези три съдружника действително се нуждаят — и което Съединените щати могат и би трябвало да им обезпечат — е обществена поддръжка и дипломатически чадър за процеса на превръщането им в нуклеарни страни, както и механически и доктринални насоки, гарантиращи благонадежден надзор върху нуклеарните сили.

Ядрена промяна на световната архитектура

Традиционно разпространяването на нуклеарно оръжие се преглежда като риск за стабилността на интернационалния ред. Според тази логичност, когато нови страни придобият нуклеарни качества, районният и световният баланс на силите се нарушава и подкопава съществуващите механизми за сигурност. Смята се, че страна, която към този момент разполага с нуклеарен боеприпас, може да се държи по-хищнически, защото се усеща предпазена от напъните за нейното въздържане.

Този обичаен мироглед е неправилен — или в най-хубавия случай прекомерно банален — тъй като приема, че всички нови нуклеарни сили ще се държат по еднакъв метод. Когато обаче страни, които са потвърдено отдадено на отбраната на интернационалните правила и правила, придобият нуклеарно оръжие, резултатът е противоположен: разпространяването в действителност усилва стабилността и укрепва световния ред.

Канада, Германия и Япония са измежду страните, най-тясно обвързани с поддържането на реда, учреден на правила. Всяка от тях гради външната си политика — а в избрана степен и националната си еднаквост — върху концепцията за „ положително интернационално поданство “. Контролирано, селективно разпространяване на нуклеарни качества измежду тези страни би преразпределило военните салда и би основало обединена коалиция от нуклеарни сили, отдадени на възпирането на ревизионистични артисти.

Подобна коалиция би предотвратила по-нататъшната ерозия на институциите, разпоредбите и нормите на следвоенния ред, в това число основополагащата норма против завоевателни войни и промени на границите със мощ. Освен материалните измерения на стабилността, селективната нуклеарна рационализация би укрепила и нейните нормативни учредения — основен фактор за действието на интернационалната система.

Селективното нуклеарно разпространяване следва да бъде обсъждано като инвестиция в съживяването на следвоенния интернационален ред. На процедура Канада, Германия и Япония биха запълнили тези пробойни, които насърчиха Русия да реши, че изискванията за ревизионистична политика са удобни — и които биха могли да подбуден Китай към аналогична оценка.

Няма учредения за боязън

Много от нормалните опасения, които критиците насочат против нуклеарното разпространяване, не важат при селективно придобиване от съдружниците на Съединените щати. Няма рационална причина да се счита, че канадско, немско или японско нуклеарно оръжие би попаднало в ръцете на терористични групировки или враждебни страни. И трите страни са образцови образци за държавен потенциал, политическа отговорност и вътрешна непоклатимост. Не съществува и безпокойство във връзка с тяхната рационалност: в случай че севернокорейският водач Ким Чен-ун е кадърен да демонстрира нерешителност и сдържаност в ръководството на своя нуклеарен боеприпас, то сходно държание може да се чака в още по-голяма степен от водачите в Отава, Берлин и Токио.

Сред другите опасения е концепцията, че в случай че няколко страни тръгнат към нуклеарни качества, голям брой други ще ги последват. Този мотив не устоя. „ Верижната “ пролиферация нормално е резултат от съществуващи районни съперничества и мощно зависи от географската непосредственост — както демонстрира образецът с пакистанския нуклеарен план, идващ този на Индия. Канадско нуклеарно въоръжаване надали би предиздвикало Мексико да се стреми към лична бомба. В Европа страните, които биха имали най-силен тласък да реагират на немска пролиферация — Англия и Франция — към този момент разполагат с нуклеарно оръжие. Други евентуални претенденти, да вземем за пример Полша, могат да бъдат уверени да се откажат от независима стратегия посредством двустранни или многостранни съглашения за нуклеарно шерване.

В Източна Азия вероятно нуклеарно въоръжаване на Япония би могло да стимулира Южна Корея да реализира отдавнашните си упоритости. Но дълбоката интеграция на Сеул в архитектурата на американската защита доста понижава този тласък. Освен това географското състояние на Япония и фактът, че не е въвлечена в замразен спор, както Южна Корея с нуклеарната Северна Корея, я вършат доста по-подходящ претендент за селективна пролиферация. А в случай че въпреки всичко Сеул реши да тръгне към лична бомба, той също би бил безвреден и благонадежден нуклеарен собственик. Що се отнася до Тайван, въпреки теоретично да има интерес, геополитическата му накърнимост по отношение на Китай прави сходен ход на практика неосъществим.

Рискът от произшествия с нуклеарно оръжие остава обективно действителен. Макар че разпространяването му механически усилва вероятността от несъзнателен нуклеарен спор, тази възможност е толкоз дребна, че евентуално ще бъде надхвърлена от действителните изгоди за интернационалната непоклатимост и сигурност. Дори в разгара на Студената война — интервал на остра идеологическа и стратегическа борба — двете суперсили заобиколиха нуклеарен конфликт.

Предимството на селективното нуклеарно разпространяване е, че Канада, Германия и Япония са измежду страните, най-добре готови да минимизират сходни опасности. Те разполагат с професионални армии, постоянни механизми за граждански надзор и външнополитически институции с богат опит в мирното разрешаване на спорове.

Други възражения също не устоят на сериозен прочит. Например някои американски специалисти се опълчват на нуклеарното въоръжаване на съдружниците на Съединени американски щати с аргумента, че това би отслабило американското въздействие – изключително върху Германия и Япония. Подобно изказване смесва стратегическите средства с задачите. Основната цел на Вашингтон в Европа и Източна Азия е да предотврати превъзходството на която и да е страна над съответния район. Американското въздействие върху съдружниците дава единствено индиректен и нерешителен път към тази цел. За разлика от това, нуклеарен боеприпас в Германия и Япония би подсигурил съвсем абсолютно, че няма да се появи районен хегемон. С други думи, селективното разпространяване на нуклеарно оръжие би понижило част от въздействието на Съединени американски щати, само че единствено в подмяна на задачата, за която това въздействие поначало е било належащо.

Най-разбираемото затруднение – и евентуално най-трудното за превъзмогване – е публичната опозиция против нуклеарното въоръжаване. Опитът на Япония с атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки остава надълбоко вплетен в националната й памет. Следвоенният пацифизъм и широкоразпространеният песимизъм към нуклеарната сила подготвят доста германци да се опълчват на независим нуклеарен защитителен потенциал. А Канада дълго време отхвърляше даже да одобри нуклеарни оръжия на своя територия, камо ли да придобие лични.

Преодоляването на тази социална нерешителност безспорно ще бъде мъчно. Отделните държавни управления ще би трябвало да убедят скептичните жители, че придобиването на нуклеарно оръжие освен ще увеличи тяхната сигурност, само че и ще укрепи общото здраве на интернационалния ред, учреден на правила.

Действайте деликатно

Прилагането на селективна нуклеарна пролиферация няма да бъде елементарно и няма да мине без опасности. На първо място стои практическото условие Канада, Германия и Япония да се отдръпват от Договора за неразпространение на нуклеарното оръжие, който ги обвързва с уговорката да не развиват лични нуклеарни стратегии. Придържането към вярната правна процедура за излизане от контракта би посочило, че желанието им е да стабилизират интернационалния ред и да укрепят световната сигурност, а не да ги подкопаят. Доколкото е допустимо, тези планове следва да бъдат авансово разисквани с основни съдружници, с цел да се избегнат ненужни разтърсвания. Макар да е нереалистично да се чака всички страни да одобряват сходни решения без възражения, един транспарантен и виновен метод към нуклеарното въоръжаване би изпратил ясно обръщение за положителни планове. Именно тук американската дипломатическа защита би била изключително скъпа, като Съединени американски щати могат да координират позициите си с Франция и Обединеното кралство, с цел да подсигуряват, че новите нуклеарни страни няма да се трансфорат в обект на наказания в границите на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации.

За да обезпечат оптималната успокоителна гаранция към скептично настроените страни, трите страни, които биха решили да се снабдят с нуклеарно оръжие, могат да обмислят приемането на политика за „ ненанасяне на първи удар “ — най-малко до момента в който остават под американския нуклеарен чадър. По време на Студената война НАТО отхвърли да одобри сходна теория, само че през днешния ден Канада, Германия и Япония се сблъскват с по-умерени опасности и могат да подхващат тази стъпка, с цел да подчертаят привързаността си към настоящия интернационален статус кво.

Селективната нуклеарна пролиферация изисква деликатно ръководство, с цел да разгърне своя капацитет, само че все пак предлага основни мотиви за оптимизъм. Случаят остава противоречив както постоянно, само че от решаващо значение е кои страни се снабдяват с нуклеарно оръжие. Ако това са постоянни съдружници с виновни държавни управления и потвърден ангажимент към интернационалната общественост, то повече нуклеарни сили фактически могат да значат повече сигурност.

Източник Foreign Affairs, превод и редакция " Гласове "