Касационната колегия на ВАС е противоконституционна
Авторът е арбитър в Софийския областен съд. Текстът му е препечатан от уеб страницата " Съдебно право ".
Преди съвсем две години някогашният ръководител на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев съумя да прокара в Пленума му концепцията за учредяването на нова, трета гилдия, така наречен Касационна гилдия. В нея трябваше да влизат единствено стеснен брой съдии от Върховен административен съд, които да преглеждат само касационни (на последна инстанция) каузи. В нея евентуално трябваше да влязат няколко петчленни състава, като по този метод съдиите в тази гилдия щяха да образува практиката на Върховен административен съд по делата. След публично и професионално неодобрение концепцията бе изоставена.
В началото на предходната седмица (08.07.2019 г.) концепцията тихомълком бе сполучливо осъществена от новия ръководител на Върховен административен съд Георги Чолаков. Със заповед на Чолаков
към двете колегии на Върховен административен съд са образувани по девет непрекъснати петчленни състава.
Те са формирани при съблюдаване на правилото на старшинството на съдиите всред състава на Първа и Втора гилдия на Върховен административен съд.
Мярката незабавно получи утвърждение от доста места. Приема се, че постояннодействащите сформира обезпечават спазването на правилото на инцидентно систематизиране на делата, спомагат за прозрачността на правораздаването и са мярка в позитивна посока срещу " стъкмяването " от управлението на Върховен административен съд на комфортни правосъдни сформира по съответни каузи.
Дори и по този начин да е (за което имам своите съмнения) аргументирам тезата, че непрекъснатите петчленни сформира, както са образувани от Чолаков, нарушават конституцията и накърняват правото на обективен правосъден развой.
Конституцията постановява да бъдат основани две висши съдилища – Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Тя не позволява съществуването на трети висш съд (аргументи тук). Конституцията не планува " съставност " на висшите съдилища
посредством разпадането им по модела на съветските матрьошки
на висш съд - първа степен, и висш съд - втора степен. Подобен висш съд - матрьошка, съществува например в Шотландия, където Court of Session (върховен цивилен съд, чиито решения подлежат на обжалване пред Върховния съд на Обединеното кралство) и High Court of Justiciary (върховен углавен съд, чийто решения са окончателни) има Inner House и Outer House – вътрешен кръг съдии и външен кръг съдии, като решенията на Outer House подлежат на обжалване пред Inner House.
Конституцията категорично разпорежда пълномощието да се назначават и покачват съдиите на Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет (СК на ВСС). Изключителен прерогатив на този парламентарен административен орган е да реши кой арбитър от долна инстанция има стажа, правните знания, моралните качества и характера, с цел да бъде нараснал или назначен във висшия съд. Веднъж нараснал или назначен там, всеки един висш арбитър е равносилен на всеки различен висш арбитър. Недопустимо е ръководителят на Върховен административен съд или даже Пленумът на Върховен административен съд да изземват компетентността на Семеен кодекс на Висш съдебен съвет и да учредяват правосъдни сформира, които да упражняват касационни пълномощия над решения на други висши съдии в същия съд. Недопустимо е ръководителят на Върховен административен съд или даже Пленумът на Върховен административен съд да дефинират
кой арбитър е " по-върховен " от останалите, та да има правото да им анулира актовете.
Фактът, че в тази ситуация се заляга на критерия старшинство (прослужен брой години като висш съдия), не санира нарушаването на конституцията. Само стажът, без преценка на правните знания и специализацията в материята, не може да бъде аршин за сходна преценка.
Само образуването на петчленните сформира посредством избор от компютър всред всички съдии от отделението и Колегията би отговаряло на конституционната заръка единствена Семеен кодекс на Висш съдебен съвет да се произнася по компетентността на съдиите и да ги назначава или покачва в служба.
По-същественият недостатък на непрекъснатите петчленни сформира е заложен обаче още през 1997 година с приемането на Закона за Върховния административен съд, а след това и с приемането на Административнопроцесуалния кодекс. Самата концепция за " касация в касацията ", т.е. за опцията петчленни сформира на Върховен административен съд да анулират решения на тричленни сформира на Върховен административен съд, нарушава правото на обективен правосъден развой на страните по делата. Не е мъчно да се види за какво – решение във ваша изгода, постановено от тричленен състав на Върховен административен съд, може да бъде анулирано и разногласието решен в интерес на другата страна с 3 на 2 гласа в петчленката. Така вие ще загубите делото, въпреки че общо петима висши съдии (тричленката и двамата на изключително мнение в петчленката) са приели, че сте прави, а противната страна ще завоюва делото, въпреки на нейна страна да са единствено трима висши съдии. Подобен резултат, който се случва по 2-3 каузи всяка година, директно нарушава правото на обективен правосъден развой по см. на член 6, алинея 1 от Европейската спогодба за правата на индивида и член 47 от Хартата на главните права на Европейския съюз.
Въпрос на време е страната ни да бъде наказана за нарушаване на тези съществени права
Защо тогава законодателят е въвел сходно обжалване вътре в границите на самия Върховен административен съд? Причината е една – незнание. Невежеството в законотворчеството ни е много остаряло събитие, което не стартира от скоро. Невежеството в тази ситуация е двуяко – от една страна, непознаване на личната история на административното правораздаване у нас в интервала 1913-1948 година, а, от втора страна, непознаване на уредбата на административното правораздаване в западните демократични и правови страни, откъдето страната ни е възприела уредба на своето законодателство.
Елементарното изпитание за запознаване с уредбата на административното правораздаване у нас в интервала от учредяването на Върховния административен съд на Царство България през 1913 година до ликвидирането му през 1948 година от комунистическата власт демонстрира, че " касация в касацията " във Върховен административен съд не е имало. Върховен административен съд е бил касационна инстанция над административните юрисдикции в страната и над общите съдилища, когато те са решавали административни каузи. Върховен административен съд е разглеждал също по този начин каузи за анулация на административни актове – по общо предписание като първа и последна инстанция, с изключение на във всички тези случаи, в които специфичен закон не е предвиждал различен административен или правосъден орган, който да прегледа разногласието като първа инстанция.
На последващо място, Върховен административен съд членува в Асоциацията на държавните препоръки и висшите административни съдилища на Европейския съюз. Съвсем неотдавна – на 13 май 2019 година се е състоял семинар с присъединяване на представители на 29 страни, включително България. Семинарът е бил на тематика " Върховните административни съдилища: функционалности и достъп до тях ". В обобщителния отчет от този семинар е видно, че
в нито една от другите 28 страни няма сходна на българската уредба на инстанционно обжалване
от по-малък в по-голям състав на висшия административен съд. Единствено в Кипър има каузи (по морското право), при които първоинстанционното разглеждане на делото е поверено на един висш арбитър, а обжалването е пред Пленума на Върховния съд.
От отчета е видно, че административното правораздаване в някои от 29-те страни е двуинстанционно, в други е триинстанционно. Никъде обаче няма двуинстанционност вътре в границите на самия висш съд. Даже някои страни като Белгия още държат на едноинстанционността и са запазили своя Държавен съвет като чист съд за анулация – разглеждащ като първа и последна инстанция оспорвания на административни актове на избрани държавни органи.
Заключението, което се постанова, е, че непрекъснатите петчленни касационни сформира, основани от ръководителя Чолаков, опонират на конституцията, защото
дават власт на ръководителя на Върховен административен съд да кадрува,
която е непокътната единствено за Семеен кодекс на Висш съдебен съвет.
Тези непрекъснати петчленни касационни сформира нарушават правото на обективен правосъден развой на страните по делата, защото позволяват хипотези, при които малцинството в петчленния състав може да наложи мнението си над по-голям брой висши съдии и да се стигне до явно неправдив резултат.
Те не подхождат също така нито на нашата лична българска традиция, нито на образците, одобрени в западните демократични и правови страни.
Вместо да измисляме сходни саморасли приумици, които да стоят като кръпка в уредбата на административното правораздаване, е добре да възприемем уредба, която е елементарна, ясна, недискриминационна и одобрена на Запад и в нашата лична традиция – Върховен административен съд работи като касационна инстанция над административните съдилища и юрисдикции и като първа и последна инстанция при оборване на някои административни актове, посочени в конституцията и законите.
Преди съвсем две години някогашният ръководител на Върховния административен съд (ВАС) Георги Колев съумя да прокара в Пленума му концепцията за учредяването на нова, трета гилдия, така наречен Касационна гилдия. В нея трябваше да влизат единствено стеснен брой съдии от Върховен административен съд, които да преглеждат само касационни (на последна инстанция) каузи. В нея евентуално трябваше да влязат няколко петчленни състава, като по този метод съдиите в тази гилдия щяха да образува практиката на Върховен административен съд по делата. След публично и професионално неодобрение концепцията бе изоставена.
В началото на предходната седмица (08.07.2019 г.) концепцията тихомълком бе сполучливо осъществена от новия ръководител на Върховен административен съд Георги Чолаков. Със заповед на Чолаков
към двете колегии на Върховен административен съд са образувани по девет непрекъснати петчленни състава.
Те са формирани при съблюдаване на правилото на старшинството на съдиите всред състава на Първа и Втора гилдия на Върховен административен съд.
Мярката незабавно получи утвърждение от доста места. Приема се, че постояннодействащите сформира обезпечават спазването на правилото на инцидентно систематизиране на делата, спомагат за прозрачността на правораздаването и са мярка в позитивна посока срещу " стъкмяването " от управлението на Върховен административен съд на комфортни правосъдни сформира по съответни каузи.
Дори и по този начин да е (за което имам своите съмнения) аргументирам тезата, че непрекъснатите петчленни сформира, както са образувани от Чолаков, нарушават конституцията и накърняват правото на обективен правосъден развой.
Конституцията постановява да бъдат основани две висши съдилища – Върховен касационен съд и Върховен административен съд. Тя не позволява съществуването на трети висш съд (аргументи тук). Конституцията не планува " съставност " на висшите съдилища
посредством разпадането им по модела на съветските матрьошки
на висш съд - първа степен, и висш съд - втора степен. Подобен висш съд - матрьошка, съществува например в Шотландия, където Court of Session (върховен цивилен съд, чиито решения подлежат на обжалване пред Върховния съд на Обединеното кралство) и High Court of Justiciary (върховен углавен съд, чийто решения са окончателни) има Inner House и Outer House – вътрешен кръг съдии и външен кръг съдии, като решенията на Outer House подлежат на обжалване пред Inner House.
Конституцията категорично разпорежда пълномощието да се назначават и покачват съдиите на Съдийската гилдия на Висшия правосъден съвет (СК на ВСС). Изключителен прерогатив на този парламентарен административен орган е да реши кой арбитър от долна инстанция има стажа, правните знания, моралните качества и характера, с цел да бъде нараснал или назначен във висшия съд. Веднъж нараснал или назначен там, всеки един висш арбитър е равносилен на всеки различен висш арбитър. Недопустимо е ръководителят на Върховен административен съд или даже Пленумът на Върховен административен съд да изземват компетентността на Семеен кодекс на Висш съдебен съвет и да учредяват правосъдни сформира, които да упражняват касационни пълномощия над решения на други висши съдии в същия съд. Недопустимо е ръководителят на Върховен административен съд или даже Пленумът на Върховен административен съд да дефинират
кой арбитър е " по-върховен " от останалите, та да има правото да им анулира актовете.
Фактът, че в тази ситуация се заляга на критерия старшинство (прослужен брой години като висш съдия), не санира нарушаването на конституцията. Само стажът, без преценка на правните знания и специализацията в материята, не може да бъде аршин за сходна преценка.
Само образуването на петчленните сформира посредством избор от компютър всред всички съдии от отделението и Колегията би отговаряло на конституционната заръка единствена Семеен кодекс на Висш съдебен съвет да се произнася по компетентността на съдиите и да ги назначава или покачва в служба.
По-същественият недостатък на непрекъснатите петчленни сформира е заложен обаче още през 1997 година с приемането на Закона за Върховния административен съд, а след това и с приемането на Административнопроцесуалния кодекс. Самата концепция за " касация в касацията ", т.е. за опцията петчленни сформира на Върховен административен съд да анулират решения на тричленни сформира на Върховен административен съд, нарушава правото на обективен правосъден развой на страните по делата. Не е мъчно да се види за какво – решение във ваша изгода, постановено от тричленен състав на Върховен административен съд, може да бъде анулирано и разногласието решен в интерес на другата страна с 3 на 2 гласа в петчленката. Така вие ще загубите делото, въпреки че общо петима висши съдии (тричленката и двамата на изключително мнение в петчленката) са приели, че сте прави, а противната страна ще завоюва делото, въпреки на нейна страна да са единствено трима висши съдии. Подобен резултат, който се случва по 2-3 каузи всяка година, директно нарушава правото на обективен правосъден развой по см. на член 6, алинея 1 от Европейската спогодба за правата на индивида и член 47 от Хартата на главните права на Европейския съюз.
Въпрос на време е страната ни да бъде наказана за нарушаване на тези съществени права
Защо тогава законодателят е въвел сходно обжалване вътре в границите на самия Върховен административен съд? Причината е една – незнание. Невежеството в законотворчеството ни е много остаряло събитие, което не стартира от скоро. Невежеството в тази ситуация е двуяко – от една страна, непознаване на личната история на административното правораздаване у нас в интервала 1913-1948 година, а, от втора страна, непознаване на уредбата на административното правораздаване в западните демократични и правови страни, откъдето страната ни е възприела уредба на своето законодателство.
Елементарното изпитание за запознаване с уредбата на административното правораздаване у нас в интервала от учредяването на Върховния административен съд на Царство България през 1913 година до ликвидирането му през 1948 година от комунистическата власт демонстрира, че " касация в касацията " във Върховен административен съд не е имало. Върховен административен съд е бил касационна инстанция над административните юрисдикции в страната и над общите съдилища, когато те са решавали административни каузи. Върховен административен съд е разглеждал също по този начин каузи за анулация на административни актове – по общо предписание като първа и последна инстанция, с изключение на във всички тези случаи, в които специфичен закон не е предвиждал различен административен или правосъден орган, който да прегледа разногласието като първа инстанция.
На последващо място, Върховен административен съд членува в Асоциацията на държавните препоръки и висшите административни съдилища на Европейския съюз. Съвсем неотдавна – на 13 май 2019 година се е състоял семинар с присъединяване на представители на 29 страни, включително България. Семинарът е бил на тематика " Върховните административни съдилища: функционалности и достъп до тях ". В обобщителния отчет от този семинар е видно, че
в нито една от другите 28 страни няма сходна на българската уредба на инстанционно обжалване
от по-малък в по-голям състав на висшия административен съд. Единствено в Кипър има каузи (по морското право), при които първоинстанционното разглеждане на делото е поверено на един висш арбитър, а обжалването е пред Пленума на Върховния съд.
От отчета е видно, че административното правораздаване в някои от 29-те страни е двуинстанционно, в други е триинстанционно. Никъде обаче няма двуинстанционност вътре в границите на самия висш съд. Даже някои страни като Белгия още държат на едноинстанционността и са запазили своя Държавен съвет като чист съд за анулация – разглеждащ като първа и последна инстанция оспорвания на административни актове на избрани държавни органи.
Заключението, което се постанова, е, че непрекъснатите петчленни касационни сформира, основани от ръководителя Чолаков, опонират на конституцията, защото
дават власт на ръководителя на Върховен административен съд да кадрува,
която е непокътната единствено за Семеен кодекс на Висш съдебен съвет.
Тези непрекъснати петчленни касационни сформира нарушават правото на обективен правосъден развой на страните по делата, защото позволяват хипотези, при които малцинството в петчленния състав може да наложи мнението си над по-голям брой висши съдии и да се стигне до явно неправдив резултат.
Те не подхождат също така нито на нашата лична българска традиция, нито на образците, одобрени в западните демократични и правови страни.
Вместо да измисляме сходни саморасли приумици, които да стоят като кръпка в уредбата на административното правораздаване, е добре да възприемем уредба, която е елементарна, ясна, недискриминационна и одобрена на Запад и в нашата лична традиция – Върховен административен съд работи като касационна инстанция над административните съдилища и юрисдикции и като първа и последна инстанция при оборване на някои административни актове, посочени в конституцията и законите.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ