За Великия пост, Хоакин Финикс и кравите
Авторът е магистър по богословие и публицистика в СУ " Св. Климент Охридски ", редактор и създател на голям брой изявления, отдадени на религиозната проблематика и православната нематериалност.
С речта на Хоакин Финикс на тазгодишните оскари за следващ път от звездна естрада бе отправено обръщение, че веганството е етичният избор за актуалния човек. И не за първи път ни предизвика да се запитаме - дали в устрема да запазим вкусовия си комфорт не ставаме косвени съучастници в искрено нечовешките практики, които са банална действителност за актуалната хранителна промишленост?
В словото си артистът обърна внимание на съответна процедура - отделянето на новороденото теленце от неговата майка, без значение от " безпогрешните й за разчитане крясъци на тъга ". Действително, всекидневно е в огромните ферми кравата да бъде разграничена от своето теленце още в деня на раждането му, а то да бъде хранено с сходство на мляко на прахуляк, разредено с вода, тъй като не е " рентабилно " част от млякото да отива за него, вместо на рафтовете в супермаркета. В резултат на метода, по който е третирана, от стрес кравата боледува съвсем през целия си към 5-годишен живот, а с цел да резервира своята продуктивност, е " лекувана " с антибиотици и други препарати. В интернет пространството има задоволително клипчета за изискванията, в които се отглеждат кравите, които не е целесъобразно да гледате, в случай че сте с по-слаби нерви.
Последователите на веганската философия като Хоакин Финикс позволяват тази алтернатива съществено - техният апел е: " Не яжте месо и никакви скотски артикули, с цел да е спокойна съвестта ви ". И въпреки всичко в случай че сте от хората, които обичат кафето си с мляко и спагетите си с пармезан, има разновидности да не се чувствате изначално отговорни. Например в Германия (една от трите страни с най-голямо произвеждане на мляко в Европа) към този момент има фермерски стопанства, които не разделят кравата от нейното бебе, не затварят животните в кафези и така нататък
Изобщо да си консуматор в днешно време е тестване, от което е мъчно да излезеш изсъхнал. Защото до момента в който следиш по какъв метод е създадена храната ти, можеш да пропуснеш, че носиш блуза, ушита в Бангладеш от 12-годишно дете с отплата от 40 $ месечно за 12-часов работен ден. И по този начин мнозина от нас избираме да останем в своето неведение с убеждението, че точно то ни оневинява.
Защо християнството не отхвърля месоядството
Активните покровители на веганския и вегетарианския метод на живот постоянно прокламират кардиналната концепция, че яденето на месо е симптом на нравствен примитивизъм и противоположното - вегетарианството извисява духа. Определяйки се за човек с християнско схващане, съм се питала обаче - за какво християнството не застъпва сходна теза. Защо Христовото обучение не приема яденето на месо за зло и неверно единствено по себе си? За разлика, да вземем за пример, от учението на индуизма или на будизма, където вегетарианството е в случай че не наложително, то изключително целесъобразно наставление (неслучайно и Макдоналдс се ориентираха съгласно религиозната просвета и точно в две от свещените индийски места - Катра и Амритсар, наоколо до Златния храм на сикхите, през 2014 година отвориха първите си два напълно вегетариански ресторанта).
Наистина, в множеството православни манастири месото в ежедневното меню на монасите е изключение, а съгласно някои манастирски типици (устави) важи напълно спазването на вегетариански режим. Но не тъй като е " неверно " да се яде месо, а тъй като монасите се смятат за призвани да поставят повече аскетически старания спрямо вярващите " от света ".
Действително съгласно някои отци на Църквата правилото на хищничеството не е същестувал, когато земята се е намирала в своето райско положение. Едва след грехопадението, " посредством " на индивида хищничеството, дружно с тлението, влиза в света. Затова и в библейската книга на оракул Исаия, в едно от описанията на небесния Йерусалим - притча за бъдещото царство, където хората ще живеят в обич дружно с Бога, се споделя: "...вълк и агне ще пасат дружно, и лъвът ще яде плява като вол ".
Първоначално Бог дал на индивида само растенията за храна, написа в библейската книга Битие: "...ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе - това ще ви бъде за храна ". Въпреки това обаче човешката лакомия, злоба и горделивост вършат по този начин, че съгласно библейския роман " земята да се изпълни със злодейства ". Ето че единствено по себе си веганството не е издигнало индивида до впечатляващи духовни висоти и не е потушило вътрешните му демони. Едва след потопа Бог разрешава на Ной и на неговите потомци да се хранят с месо.
Истина е и това, че за разлика от учението на индиузма да вземем за пример, християнството слага индивида в една неповторима позиция пред другите създания, защото само за него библейският текст споделя, че е сътворен по облик Божи и е предназначен да се уподоби на Създателя си. Той единствен измежду създанията може да прозре и да популяризира със слово величието на Бога и на Неговото създание. Наред с други характерности, той има още едно по-особено качество спрямо животните - създател е по природа. Неслучайно Адам е извикан от Бога да даде имена на животните: "...и (ги) заведе при индивида, с цел да види, по какъв начин ще ги назова той, та, както индивидът назова всяка жива душа, така да бъде името й ".
Човекът като създател е предназначен обаче не да бъде тиранин, а собственик на творението, който е виновен и ще дава отговор за него пред Бога. Би могло да се каже, че съгласно християнството с грехопадението си индивидът носи виновност за положението на творението, това има поради деятел Павел, когато споделя: " Тварите се покориха на суетата не непринудено С вяра, че и самите те ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии. Защото знаем,чевсички твари дружно стоят и се мъчат до момента ".
В християнската традиция убийството на животни е възможно за прехранване и в никакъв случай - за развлечение. Освен това, за християните е обезсмислена и концепцията на така наречен курбан или корбан (жертвоприношение на животно в подарък на Бога в старозаветната традиция, както и в исляма), тъй като последната жертва е Самият Христос, Който слиза от небесата, с цел да стане Агнецът, отишъл на заколение за спасението на цялото човечество. Именно с Неговите Тяло и Кръв под формата на самун и вино се причастяват вярващите в храма. Курбанът обаче е публикуван в националната традиция и при положение, че православен духовник го благославя, той в действителност благославя животното не като принесена жертва пред Бога, а като храна за множеството, събрало се за съответния празник.
Бил ли е Христос вегетарианец
Въпрос, по който са се изписали много свободни тълкования и спекулации. От Новия Завет обаче не получаваме безапелационен отговор. Единственият орентир с относителна конкретика откриваме в Евангелието съгласно Лука, в което Христос засяга лицемерното неодобрение на фарисеите, на които не може да се угоди, като загатва мненията им по адрес на Йоан Кръстител (който е живял необработен живот на монах пустинник) и на Самия Себе Си: " пристигна Иоан Кръстител: нито самун яде, нито вино пие; а казвате: бяс има. Дойде Син Човеческий: яде и пие; а казвате: ето човек многоядец и винопиец, другар на митари и грешници. "
За вярващия християнин няма подозрение, че в случай че вегетарианството беше главно богатство, което единствено по себе си възвисява духа, Христос не би премълчал тази истина и би проповядвал за нея. В подобен случай Той нямаше да преумножи двете риби, дружно с петте хляба, с цел да нахрани над пет хиляди души, пристигнали да чуят словото Му и да потърсят излекуване в пустошта. На друго място в Писанието (в Йоановото Евангелие) се показва, че след Възкресението, едно от явяванията на Христос пред учениците Му се е случило, до момента в който те ловят риба. Той оказва помощ празните им мрежи по знамение да се изпълнят (както е посочено напълно съответно, " с едри риби, на брой 100 петдесет и три " ), а когато слизат на брега, апостолите виждат накладен огън и на него към този момент поставена риба и самун...
Великият пост - успеха над гибелта минава през Кръста
© Свети синод на БПЦ
Днес съгласно православния календар е първият ден от Великия пост. Под разнообразни форми постът е процедура, която откриваме във всички огромни религии. В християнството Самият Христос пости 40 дни и нощи в пустинята и отблъсква изкушенията на дявола. Иисус, Който няма потребност от пост, пости, с цел да даде образец на индивида за духовната мощ на тази аскетическа процедура.
Както Великият пост, по този начин и всеки различен пост през годината е открит от Православната черква за цялата общественост от вярващи - за се поддържат дружно по този път. Духовниците обаче предизвестяват за рисковете от всяка неразумна прекаленост и свръхстрого лишение; децата, хронично болните и бременните са освободени от спазването на поста.
Той е най-дългият пост през годината и, за разлика от поста за Рождество и за Петровден, се яде риба единствено на Благовещение и на Цветница. Но за какво споделяме, че въздържанието от избрани храни е единствено едната страна на монетата?
Същинският смисъл е в преместването на фокуса - от злободневното, битовото, от външното към нашия вътрешен свят, към деликатен себеанализ на нашите мотивации, мисли и думи. Отместване на фокуса и в друга посока - от потребностите на егото към потребностите на другия - освен към нашите най-близки хора, само че и към оня, който доскоро сме приемали за непознат, отдалечен и даже за наш дразнител... Към желанието да походиш в неговите обувки, да усетиш неговата болежка. От втренчването в мисълта, че все нещо не ни доближава - постът прекатурва вероятността, с цел да разберем със сърцето си, че точно в дребното в действителност имаме доста. Време, в което имаме шанса да се погледнем без маска и да създадем опит да се освободим от нашите неврози, зависимости, от веригите, които ни дърпат надолу, и от пресищането във всевъзможен смисъл.
Ето за какво в случай че един фен на свинското, един вегетарианец и даже веган са решили да постят, само че за всички тях най-голямото неспокойствие в този интервал е по какъв начин да се снабдят надлежно с рецепта за постно шкембе от гъби с оризово мляко или за кокосов веган пудинг с чия, то е доста евентуално да им се изплъзне опита от достоверната същина на поста. А това на мнозина от нас постоянно ни се случва.
Известната гръцка монахиня Майка Гавриила (наричана от някои православната Майка Тереза, тъй като е посветила години в грижата си за заболели и небогати в Индия и Африка) споделя: " Преди всичко постенето прави по този начин, че да забравиш тялото си - това " какво ще ядем, какво ще пием? " *. Тук обаче не е прикрито някакво отрицателно отношение на християнството към тялото, таман в противен случай - тялото и духът са в хармонично единение, индивидът в неговата целокупност по Божия план. За да се резервира този баланс обаче са нужни " извършения " (това е и смисъла на думата " аскеза " от гръцки).
Хора като Майка Гавриила ни споделят, че плодовете на поста са наслада, спокоен дух, лекост и обич. За да вкусим от тях обаче, първо би трябвало да имаме смелостта да вземем кръста си и да тръгнем по стръмния път. По думите на един от най-големите християнски мислители на съвремието отец Александър Шмеман, Великият пост е следване на стъпките по пътя към Възкресението, "...който всяка година Христос извървява още веднъж - път от измяната на ученика и самотата в Гетсиманската градина, през страданията на Кръста, до слизането в смъртния мрак... Не, тази покруса не е неизбежна, само че Христос свободно и умишлено я избира, тъй като желае директна среща, решителен дуел със злото и гибелта " **.
* Из книгата " Майка Гавриила " Аскетика на любовта ", изд. " Омофор ",София, 2015.
** Из проповедта на протопрезвитер Александър Шмеман " Решаващите дни ", Православие.БГ, 2019 г.
С речта на Хоакин Финикс на тазгодишните оскари за следващ път от звездна естрада бе отправено обръщение, че веганството е етичният избор за актуалния човек. И не за първи път ни предизвика да се запитаме - дали в устрема да запазим вкусовия си комфорт не ставаме косвени съучастници в искрено нечовешките практики, които са банална действителност за актуалната хранителна промишленост?
В словото си артистът обърна внимание на съответна процедура - отделянето на новороденото теленце от неговата майка, без значение от " безпогрешните й за разчитане крясъци на тъга ". Действително, всекидневно е в огромните ферми кравата да бъде разграничена от своето теленце още в деня на раждането му, а то да бъде хранено с сходство на мляко на прахуляк, разредено с вода, тъй като не е " рентабилно " част от млякото да отива за него, вместо на рафтовете в супермаркета. В резултат на метода, по който е третирана, от стрес кравата боледува съвсем през целия си към 5-годишен живот, а с цел да резервира своята продуктивност, е " лекувана " с антибиотици и други препарати. В интернет пространството има задоволително клипчета за изискванията, в които се отглеждат кравите, които не е целесъобразно да гледате, в случай че сте с по-слаби нерви.
Последователите на веганската философия като Хоакин Финикс позволяват тази алтернатива съществено - техният апел е: " Не яжте месо и никакви скотски артикули, с цел да е спокойна съвестта ви ". И въпреки всичко в случай че сте от хората, които обичат кафето си с мляко и спагетите си с пармезан, има разновидности да не се чувствате изначално отговорни. Например в Германия (една от трите страни с най-голямо произвеждане на мляко в Европа) към този момент има фермерски стопанства, които не разделят кравата от нейното бебе, не затварят животните в кафези и така нататък
Изобщо да си консуматор в днешно време е тестване, от което е мъчно да излезеш изсъхнал. Защото до момента в който следиш по какъв метод е създадена храната ти, можеш да пропуснеш, че носиш блуза, ушита в Бангладеш от 12-годишно дете с отплата от 40 $ месечно за 12-часов работен ден. И по този начин мнозина от нас избираме да останем в своето неведение с убеждението, че точно то ни оневинява.
Защо християнството не отхвърля месоядството
Активните покровители на веганския и вегетарианския метод на живот постоянно прокламират кардиналната концепция, че яденето на месо е симптом на нравствен примитивизъм и противоположното - вегетарианството извисява духа. Определяйки се за човек с християнско схващане, съм се питала обаче - за какво християнството не застъпва сходна теза. Защо Христовото обучение не приема яденето на месо за зло и неверно единствено по себе си? За разлика, да вземем за пример, от учението на индуизма или на будизма, където вегетарианството е в случай че не наложително, то изключително целесъобразно наставление (неслучайно и Макдоналдс се ориентираха съгласно религиозната просвета и точно в две от свещените индийски места - Катра и Амритсар, наоколо до Златния храм на сикхите, през 2014 година отвориха първите си два напълно вегетариански ресторанта).
Наистина, в множеството православни манастири месото в ежедневното меню на монасите е изключение, а съгласно някои манастирски типици (устави) важи напълно спазването на вегетариански режим. Но не тъй като е " неверно " да се яде месо, а тъй като монасите се смятат за призвани да поставят повече аскетически старания спрямо вярващите " от света ".
Действително съгласно някои отци на Църквата правилото на хищничеството не е същестувал, когато земята се е намирала в своето райско положение. Едва след грехопадението, " посредством " на индивида хищничеството, дружно с тлението, влиза в света. Затова и в библейската книга на оракул Исаия, в едно от описанията на небесния Йерусалим - притча за бъдещото царство, където хората ще живеят в обич дружно с Бога, се споделя: "...вълк и агне ще пасат дружно, и лъвът ще яде плява като вол ".
Първоначално Бог дал на индивида само растенията за храна, написа в библейската книга Битие: "...ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе - това ще ви бъде за храна ". Въпреки това обаче човешката лакомия, злоба и горделивост вършат по този начин, че съгласно библейския роман " земята да се изпълни със злодейства ". Ето че единствено по себе си веганството не е издигнало индивида до впечатляващи духовни висоти и не е потушило вътрешните му демони. Едва след потопа Бог разрешава на Ной и на неговите потомци да се хранят с месо.
Истина е и това, че за разлика от учението на индиузма да вземем за пример, християнството слага индивида в една неповторима позиция пред другите създания, защото само за него библейският текст споделя, че е сътворен по облик Божи и е предназначен да се уподоби на Създателя си. Той единствен измежду създанията може да прозре и да популяризира със слово величието на Бога и на Неговото създание. Наред с други характерности, той има още едно по-особено качество спрямо животните - създател е по природа. Неслучайно Адам е извикан от Бога да даде имена на животните: "...и (ги) заведе при индивида, с цел да види, по какъв начин ще ги назова той, та, както индивидът назова всяка жива душа, така да бъде името й ".
Човекът като създател е предназначен обаче не да бъде тиранин, а собственик на творението, който е виновен и ще дава отговор за него пред Бога. Би могло да се каже, че съгласно християнството с грехопадението си индивидът носи виновност за положението на творението, това има поради деятел Павел, когато споделя: " Тварите се покориха на суетата не непринудено С вяра, че и самите те ще бъдат освободени от робството на тлението при славното освобождение на синовете Божии. Защото знаем,чевсички твари дружно стоят и се мъчат до момента ".
В християнската традиция убийството на животни е възможно за прехранване и в никакъв случай - за развлечение. Освен това, за християните е обезсмислена и концепцията на така наречен курбан или корбан (жертвоприношение на животно в подарък на Бога в старозаветната традиция, както и в исляма), тъй като последната жертва е Самият Христос, Който слиза от небесата, с цел да стане Агнецът, отишъл на заколение за спасението на цялото човечество. Именно с Неговите Тяло и Кръв под формата на самун и вино се причастяват вярващите в храма. Курбанът обаче е публикуван в националната традиция и при положение, че православен духовник го благославя, той в действителност благославя животното не като принесена жертва пред Бога, а като храна за множеството, събрало се за съответния празник.
Бил ли е Христос вегетарианец
Въпрос, по който са се изписали много свободни тълкования и спекулации. От Новия Завет обаче не получаваме безапелационен отговор. Единственият орентир с относителна конкретика откриваме в Евангелието съгласно Лука, в което Христос засяга лицемерното неодобрение на фарисеите, на които не може да се угоди, като загатва мненията им по адрес на Йоан Кръстител (който е живял необработен живот на монах пустинник) и на Самия Себе Си: " пристигна Иоан Кръстител: нито самун яде, нито вино пие; а казвате: бяс има. Дойде Син Човеческий: яде и пие; а казвате: ето човек многоядец и винопиец, другар на митари и грешници. "
За вярващия християнин няма подозрение, че в случай че вегетарианството беше главно богатство, което единствено по себе си възвисява духа, Христос не би премълчал тази истина и би проповядвал за нея. В подобен случай Той нямаше да преумножи двете риби, дружно с петте хляба, с цел да нахрани над пет хиляди души, пристигнали да чуят словото Му и да потърсят излекуване в пустошта. На друго място в Писанието (в Йоановото Евангелие) се показва, че след Възкресението, едно от явяванията на Христос пред учениците Му се е случило, до момента в който те ловят риба. Той оказва помощ празните им мрежи по знамение да се изпълнят (както е посочено напълно съответно, " с едри риби, на брой 100 петдесет и три " ), а когато слизат на брега, апостолите виждат накладен огън и на него към този момент поставена риба и самун...
Великият пост - успеха над гибелта минава през Кръста
© Свети синод на БПЦ
Днес съгласно православния календар е първият ден от Великия пост. Под разнообразни форми постът е процедура, която откриваме във всички огромни религии. В християнството Самият Христос пости 40 дни и нощи в пустинята и отблъсква изкушенията на дявола. Иисус, Който няма потребност от пост, пости, с цел да даде образец на индивида за духовната мощ на тази аскетическа процедура.
Както Великият пост, по този начин и всеки различен пост през годината е открит от Православната черква за цялата общественост от вярващи - за се поддържат дружно по този път. Духовниците обаче предизвестяват за рисковете от всяка неразумна прекаленост и свръхстрого лишение; децата, хронично болните и бременните са освободени от спазването на поста.
Той е най-дългият пост през годината и, за разлика от поста за Рождество и за Петровден, се яде риба единствено на Благовещение и на Цветница. Но за какво споделяме, че въздържанието от избрани храни е единствено едната страна на монетата?
Същинският смисъл е в преместването на фокуса - от злободневното, битовото, от външното към нашия вътрешен свят, към деликатен себеанализ на нашите мотивации, мисли и думи. Отместване на фокуса и в друга посока - от потребностите на егото към потребностите на другия - освен към нашите най-близки хора, само че и към оня, който доскоро сме приемали за непознат, отдалечен и даже за наш дразнител... Към желанието да походиш в неговите обувки, да усетиш неговата болежка. От втренчването в мисълта, че все нещо не ни доближава - постът прекатурва вероятността, с цел да разберем със сърцето си, че точно в дребното в действителност имаме доста. Време, в което имаме шанса да се погледнем без маска и да създадем опит да се освободим от нашите неврози, зависимости, от веригите, които ни дърпат надолу, и от пресищането във всевъзможен смисъл.
Ето за какво в случай че един фен на свинското, един вегетарианец и даже веган са решили да постят, само че за всички тях най-голямото неспокойствие в този интервал е по какъв начин да се снабдят надлежно с рецепта за постно шкембе от гъби с оризово мляко или за кокосов веган пудинг с чия, то е доста евентуално да им се изплъзне опита от достоверната същина на поста. А това на мнозина от нас постоянно ни се случва.
Известната гръцка монахиня Майка Гавриила (наричана от някои православната Майка Тереза, тъй като е посветила години в грижата си за заболели и небогати в Индия и Африка) споделя: " Преди всичко постенето прави по този начин, че да забравиш тялото си - това " какво ще ядем, какво ще пием? " *. Тук обаче не е прикрито някакво отрицателно отношение на християнството към тялото, таман в противен случай - тялото и духът са в хармонично единение, индивидът в неговата целокупност по Божия план. За да се резервира този баланс обаче са нужни " извършения " (това е и смисъла на думата " аскеза " от гръцки).
Хора като Майка Гавриила ни споделят, че плодовете на поста са наслада, спокоен дух, лекост и обич. За да вкусим от тях обаче, първо би трябвало да имаме смелостта да вземем кръста си и да тръгнем по стръмния път. По думите на един от най-големите християнски мислители на съвремието отец Александър Шмеман, Великият пост е следване на стъпките по пътя към Възкресението, "...който всяка година Христос извървява още веднъж - път от измяната на ученика и самотата в Гетсиманската градина, през страданията на Кръста, до слизането в смъртния мрак... Не, тази покруса не е неизбежна, само че Христос свободно и умишлено я избира, тъй като желае директна среща, решителен дуел със злото и гибелта " **.
* Из книгата " Майка Гавриила " Аскетика на любовта ", изд. " Омофор ",София, 2015.
** Из проповедта на протопрезвитер Александър Шмеман " Решаващите дни ", Православие.БГ, 2019 г.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ