Почина писателят Иво Христов
Авторът е умрял точно на 24-тия си рожден ден
Навръх 24-тия си рожден денпочина младият български писателИво Христов, който над 10 години се бореше с тежкото заболяваненеврофиброматоза вид 2. Тъжната вест заяви фамилията му в формалната му страница във Фейсбук.
" С натежало сърце споделяме, че през днешния ден Ивчо стана звездичка. Вместо да отпразнуваме 24 години живот, се прощаваме с него. Болката е неописуема. Трудно е да повярваме, че го няма. Сърцата ни са натежали, а думите – безсилни ", написаха околните на писателя.
Неврофиброматозата вид 2 е рядко заболяване, което поразява мозъчните нерви в централния и гръбначния мозък с туморни образования. Въпреки че туморите са доброкачествени, заболяването непрекъснато заплашва живота на пациентите.
Борба с достолепие и мисъл за другите
Иво Христов, който назоваха " българския Стивън Кинг ", претърпя голям брой интервенции през годините на битката със болестта. Болестта му лиши слуха и говора, само че той продължи да твори и да поддържа връзка посредством специфични приложения.
" Ивчо беше светлината в живота ни. Повече от наследник и брат – той беше душа с невероятна мощ, добрина и дълбока човещина. До последно се бореше с достолепие и мисъл за другите ", споделиха околните му.
Въпреки младата си възраст, писателят съумя да издаде 11 книги. Първата му книга " Приятелите умират дружно " - алманах със страшни разкази, написа на тринадесет години, след четири мозъчни интервенции.
Наследство от добрина
Семейството на Иво Христов разгласи, че средствата, които са били събрани за лекуването му, ще бъдат дарени на други деца в потребност. Това беше желанието на младия публицист - да оказва помощ на други, даже когато самичък имаше потребност от помощ.
" Благодарим ви за всяка дума, за поддръжката, за молитвите, за споделената горест. В този тежък и безмълвен миг, вашата непосредственост ни дава сили ", приключват околните му.
Иво Христов оставя след себе си освен литературно завещание, само че и образец за мощ, достолепие и човещина в най-трудните моменти от живота.
Навръх 24-тия си рожден денпочина младият български писателИво Христов, който над 10 години се бореше с тежкото заболяваненеврофиброматоза вид 2. Тъжната вест заяви фамилията му в формалната му страница във Фейсбук.
" С натежало сърце споделяме, че през днешния ден Ивчо стана звездичка. Вместо да отпразнуваме 24 години живот, се прощаваме с него. Болката е неописуема. Трудно е да повярваме, че го няма. Сърцата ни са натежали, а думите – безсилни ", написаха околните на писателя.
Неврофиброматозата вид 2 е рядко заболяване, което поразява мозъчните нерви в централния и гръбначния мозък с туморни образования. Въпреки че туморите са доброкачествени, заболяването непрекъснато заплашва живота на пациентите.
Борба с достолепие и мисъл за другите
Иво Христов, който назоваха " българския Стивън Кинг ", претърпя голям брой интервенции през годините на битката със болестта. Болестта му лиши слуха и говора, само че той продължи да твори и да поддържа връзка посредством специфични приложения.
" Ивчо беше светлината в живота ни. Повече от наследник и брат – той беше душа с невероятна мощ, добрина и дълбока човещина. До последно се бореше с достолепие и мисъл за другите ", споделиха околните му.
Въпреки младата си възраст, писателят съумя да издаде 11 книги. Първата му книга " Приятелите умират дружно " - алманах със страшни разкази, написа на тринадесет години, след четири мозъчни интервенции.
Наследство от добрина
Семейството на Иво Христов разгласи, че средствата, които са били събрани за лекуването му, ще бъдат дарени на други деца в потребност. Това беше желанието на младия публицист - да оказва помощ на други, даже когато самичък имаше потребност от помощ.
" Благодарим ви за всяка дума, за поддръжката, за молитвите, за споделената горест. В този тежък и безмълвен миг, вашата непосредственост ни дава сили ", приключват околните му.
Иво Христов оставя след себе си освен литературно завещание, само че и образец за мощ, достолепие и човещина в най-трудните моменти от живота.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ