Защо инфлацията остава висока?
Авторът е основен капиталов съветник в " Елана трейдинг " Авторът е основен капиталов съветник в " Елана трейдинг "
Инфлацията е огромната вест за света на вложенията през последните две години. Тя промени метода, по който вложителите правят оценка активите с закрепен приход и докара до извънредно редкия случай, когато през 2022 година имаше по едно и също време спад на акциите и облигации. Инфлацията се оказва доста упорита и не желае да извършва командите на централните банкери. За задачата Федералният запас на Съединени американски щати и Европейската централна банка покачваха лихвите на всяко свое съвещание с рекордно бързи темпове. Сега пазарите правят оценка края на този развой, само че не всичко е толкоз явно. Станахме очевидци на изненадващо покачване в Канада след няколко месечна пауза. В Австралия също върви развой на повишаване на лихвите, който не е толкоз мощен като предходната година и има паузи сред покачванията. И двете централни банки имат по-нисък % от 5.25%, колкото е в Съединени американски щати. И двете са страни, които разчитат доста на износа на първични материали.
Причина номер едно за инфлацията
Ще слага преди всичко суровините. Тяхното повишаване стартира през май 2020 година след шоковия срив от първия месец на пандемията. Пикът на показателя на Bloomberg е тъкмо преди една година след 130% напредък. След този напредък видяхме близо 30% промяна, която докара до " успокояването " на инфлацията и до упованията, че идната стъпка на централните банкери е надолу. Тези упования, обаче, непрекъснато се поправят напред в бъдещето.
Реклама
Възходящият пазар на суровините има цикличност за доста по-дълъг интервал спрямо покачването до момента. Например, от 1999 година до 2008 година покачването на показателя на суровините на Bloomberg е над 200%. Това се дължеше на мощния напредък на търсенето в Китай, до момента в който спадът е разследване на новите технологии в добива /петролната индустрия/ и евтиния достъп до капитал. Съгласен съм, че централните банки не могат да " печатат " първични материали, само че те сътвориха изискванията да има повече планове в бранша с ниска изискуема възвръщаемост. Тоест, да се добиват повече първични материали на по-ниска цена. И в този момент, когато инфлацията ги прави нерентабилни, цените им вървят нагоре.
Но лихвитеса по-важния инфлационен фактор
Цената на заема пораства и лихвите, които заплащат фирмите, също би трябвало да се калкулират в разноските им. Фирмите подвигат цените поради скока на суровините. Затова показателя на цените на производител (Producer Price Index) изпревари инфлацията в Съединени американски щати по пътя й нагоре. Същото се случва и по пътя надолу. Намалението на темповете на напредък се придвижва върху всички артикули, които не са свързани с жилищата. Но към момента няма дефлация, т.е. цените на стоките стоят на тези равнища, където бяха преди една година. Приносът им към растежа на общия показател е нищожен. Трябва да отчетем дефлационния принос на тласъците в Китай, където промишлеността създава повече и на по-ниски цени.
Едно забавно изследване потвърждава, че американските компании трансферират разноските върху потребителите, където търсенето остава високо. Смятам, че американският потребите е претрупан с разноски и инфлацията пренасочва разноските на семействата от една категория към друга. Това е обикновено. Но рецесията не се случва, както е било при предходни цикли. От една страна няма покачване на безработицата, а от друга към момента в популацията има пари от рекордните пост-COVID прехвърляния. Към тях бих добавил и това, че междинната класа в Съединени американски щати и най-много поколението на хората над 50-годишна възраст, имат обилни активи на фондовия пазар. Печалбите от акциите елементарно може да се изтеглят и да се харчат, само че към момента няма потребност и междинният американец продължава да купува.
Инфлацията от лихвите се отразява на разноските за заслон. Растат наемите, а спадът на цените на парцелите върви ръка за ръка с нежеланието на американското семейство да продаде жилище, финансирано на ниски лихви, с цел да си купи по-скъпо и на доста по-висок лихвен %. Секторът на услугите, в който работят две трети от хората в Съединени американски щати, също трайно покачва цените, с цел да отговори на растящите си разноски. Но тези два съставния елемент порастват с по-ниски темпове, въпреки и стабилно. Те вършат по този начин, че инфлацията доста мъчно ще слезе под 4%.
Реклама Какъв ход имат централните банкери?
Те направиха по този начин, че спекулативните пари да нарастнат доста, без значение дали е за финансиране на покупката на офис постройка, за поддържане на маржин по борсови покупко-продажби на ливъридж или за първични материали на склад в безмитна зона в Китай. Затова през последната година и половина видяхме такива спадове във всяка сфера, обвързвана с огромен ливърдидж. Суровините поевтиняха, тъй като стана скъпо да се наема танкер за предпазване на нефт, а не тъй като търсенето понижава.
Намаляването на годишния ритъм на инфлация от 4% на под 2% към този момент ще е по-сложна задача. Тя изисква спад на търсенето на услуги и на разноските за заслон. Това може да се случи елементарно, в случай че се повтори срутва от 2008-2010 година, когато безработицата скочи до 10%. Тогава, макар спада на пазара на парцели, съвсем нямаше понижение на разноските за заслон. Причината е, че статистиката прави оценка не повишаването на жилищата, а растежа на рентите. Сега има забележителна разлика сред това, по какъв начин поскъпваха парцелите и по какъв начин растяха наемите в интерес на първите. Дори забележителна амортизация /20%/ на жилищата може да не докара до значителен спад на рентата, както стана през 2008-2010 година Лихвите вършат по този начин, че изискуемият приход от рентата да бъде висок.
Единственият вид да се повтори интервала 2010-2020 година като ниски лихви е мощна криза и още веднъж нулеви лихви и забележителна ликвидност във финансовата система. Но в този момент, за разлика оттогава, сме в цикъл на напредък на суровините и би трябвало в цикъл на понижение на задлъжнялостта. А това няма по какъв начин да способства за ниски лихви и висока ликвидност. Със или без мощна криза, инфлацията през идващите години ще продължи да бъде некомфортно висока и вложителите ще би трябвало да се приспособяват към нея.
Свързани публикации Инфлацията продължава да е предизвикателство за ритейл бранша 9 юни 2023, 16:15 Устойчив ли е секторът за първокласни артикули на криза 9 юни 2023, 06:44 Моят " Капитал ": Трудната финансова самостоятелност 8 юни 2023, 10:22 Инфлацията в еврозоната спада до най-ниското равнище след нахлуването на Русия в Украйна 3 юни 2023, 11:37
Инфлацията е огромната вест за света на вложенията през последните две години. Тя промени метода, по който вложителите правят оценка активите с закрепен приход и докара до извънредно редкия случай, когато през 2022 година имаше по едно и също време спад на акциите и облигации. Инфлацията се оказва доста упорита и не желае да извършва командите на централните банкери. За задачата Федералният запас на Съединени американски щати и Европейската централна банка покачваха лихвите на всяко свое съвещание с рекордно бързи темпове. Сега пазарите правят оценка края на този развой, само че не всичко е толкоз явно. Станахме очевидци на изненадващо покачване в Канада след няколко месечна пауза. В Австралия също върви развой на повишаване на лихвите, който не е толкоз мощен като предходната година и има паузи сред покачванията. И двете централни банки имат по-нисък % от 5.25%, колкото е в Съединени американски щати. И двете са страни, които разчитат доста на износа на първични материали.
Причина номер едно за инфлацията
Ще слага преди всичко суровините. Тяхното повишаване стартира през май 2020 година след шоковия срив от първия месец на пандемията. Пикът на показателя на Bloomberg е тъкмо преди една година след 130% напредък. След този напредък видяхме близо 30% промяна, която докара до " успокояването " на инфлацията и до упованията, че идната стъпка на централните банкери е надолу. Тези упования, обаче, непрекъснато се поправят напред в бъдещето.
Реклама
Възходящият пазар на суровините има цикличност за доста по-дълъг интервал спрямо покачването до момента. Например, от 1999 година до 2008 година покачването на показателя на суровините на Bloomberg е над 200%. Това се дължеше на мощния напредък на търсенето в Китай, до момента в който спадът е разследване на новите технологии в добива /петролната индустрия/ и евтиния достъп до капитал. Съгласен съм, че централните банки не могат да " печатат " първични материали, само че те сътвориха изискванията да има повече планове в бранша с ниска изискуема възвръщаемост. Тоест, да се добиват повече първични материали на по-ниска цена. И в този момент, когато инфлацията ги прави нерентабилни, цените им вървят нагоре.
Но лихвитеса по-важния инфлационен фактор
Цената на заема пораства и лихвите, които заплащат фирмите, също би трябвало да се калкулират в разноските им. Фирмите подвигат цените поради скока на суровините. Затова показателя на цените на производител (Producer Price Index) изпревари инфлацията в Съединени американски щати по пътя й нагоре. Същото се случва и по пътя надолу. Намалението на темповете на напредък се придвижва върху всички артикули, които не са свързани с жилищата. Но към момента няма дефлация, т.е. цените на стоките стоят на тези равнища, където бяха преди една година. Приносът им към растежа на общия показател е нищожен. Трябва да отчетем дефлационния принос на тласъците в Китай, където промишлеността създава повече и на по-ниски цени.
Едно забавно изследване потвърждава, че американските компании трансферират разноските върху потребителите, където търсенето остава високо. Смятам, че американският потребите е претрупан с разноски и инфлацията пренасочва разноските на семействата от една категория към друга. Това е обикновено. Но рецесията не се случва, както е било при предходни цикли. От една страна няма покачване на безработицата, а от друга към момента в популацията има пари от рекордните пост-COVID прехвърляния. Към тях бих добавил и това, че междинната класа в Съединени американски щати и най-много поколението на хората над 50-годишна възраст, имат обилни активи на фондовия пазар. Печалбите от акциите елементарно може да се изтеглят и да се харчат, само че към момента няма потребност и междинният американец продължава да купува.
Инфлацията от лихвите се отразява на разноските за заслон. Растат наемите, а спадът на цените на парцелите върви ръка за ръка с нежеланието на американското семейство да продаде жилище, финансирано на ниски лихви, с цел да си купи по-скъпо и на доста по-висок лихвен %. Секторът на услугите, в който работят две трети от хората в Съединени американски щати, също трайно покачва цените, с цел да отговори на растящите си разноски. Но тези два съставния елемент порастват с по-ниски темпове, въпреки и стабилно. Те вършат по този начин, че инфлацията доста мъчно ще слезе под 4%.
Реклама Какъв ход имат централните банкери?
Те направиха по този начин, че спекулативните пари да нарастнат доста, без значение дали е за финансиране на покупката на офис постройка, за поддържане на маржин по борсови покупко-продажби на ливъридж или за първични материали на склад в безмитна зона в Китай. Затова през последната година и половина видяхме такива спадове във всяка сфера, обвързвана с огромен ливърдидж. Суровините поевтиняха, тъй като стана скъпо да се наема танкер за предпазване на нефт, а не тъй като търсенето понижава.
Намаляването на годишния ритъм на инфлация от 4% на под 2% към този момент ще е по-сложна задача. Тя изисква спад на търсенето на услуги и на разноските за заслон. Това може да се случи елементарно, в случай че се повтори срутва от 2008-2010 година, когато безработицата скочи до 10%. Тогава, макар спада на пазара на парцели, съвсем нямаше понижение на разноските за заслон. Причината е, че статистиката прави оценка не повишаването на жилищата, а растежа на рентите. Сега има забележителна разлика сред това, по какъв начин поскъпваха парцелите и по какъв начин растяха наемите в интерес на първите. Дори забележителна амортизация /20%/ на жилищата може да не докара до значителен спад на рентата, както стана през 2008-2010 година Лихвите вършат по този начин, че изискуемият приход от рентата да бъде висок.
Единственият вид да се повтори интервала 2010-2020 година като ниски лихви е мощна криза и още веднъж нулеви лихви и забележителна ликвидност във финансовата система. Но в този момент, за разлика оттогава, сме в цикъл на напредък на суровините и би трябвало в цикъл на понижение на задлъжнялостта. А това няма по какъв начин да способства за ниски лихви и висока ликвидност. Със или без мощна криза, инфлацията през идващите години ще продължи да бъде некомфортно висока и вложителите ще би трябвало да се приспособяват към нея.
Свързани публикации Инфлацията продължава да е предизвикателство за ритейл бранша 9 юни 2023, 16:15 Устойчив ли е секторът за първокласни артикули на криза 9 юни 2023, 06:44 Моят " Капитал ": Трудната финансова самостоятелност 8 юни 2023, 10:22 Инфлацията в еврозоната спада до най-ниското равнище след нахлуването на Русия в Украйна 3 юни 2023, 11:37
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ