Битката за корупцията
Авторът е шеф на Българския институт за правни начинания
Днес /сряда 06.12.17/ е доста значим ден. И освен тъй като е Никулден, а тъй като на политическата и правосъдната сцена ще се разиграят разисквания и разговори, които не са чести.
Какво следва в действителност?
От 11 часа прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет изслушва единствения претендент за шеф на Националната следствена работа
господин Борислав Сарафов. Изненади не се чакат. Съдейки по концепцията на господин Сарафов, той е квалифициран /все отново беше и претендент за основен прокурор през 2012 г./ и благодарение на настоящия основен прокурор ще се оправи с всички сложени му от професионални и други неправителствени организации въпроси. Ще се състезава единствено със себе си и да се надяваме, че откакто го изберат, Национална следствена служба няма да се нуждае от избавител /последното е тавтология от текст от концепцията на господин Сарафов /стр. 4/, който пък на собствен ред е перифразирал някогашния основен прокурор Велчев/ или пък ще го припознае като собствен избавител.
Следва надалеч
по-интересното съвещание на непрекъснатата парламентарна комисия по правни въпроси
чийто дневен ред се състои единствено от две точки.
В 14.30 ч. под точка 1 стартира първото по рода си " Обсъждане (диалог) на съображение член 27 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание с господин Сотир Цацаров, основен прокурор на Република България ". След него пък, под точка 2, ще се разисква за второ гласоподаване законопроектът за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество.
Парламентът явно твърдо е решил да преизпълни няколко пъти програмата си до края на годината, с цел да може страната ни да стартира председателството на Съвета на Европейския cъюз някак си на чисто – без тежки законопроекти, които да дават храна на опозицията и mрезидента, и без несбъднат /дори и толкоз анемичен/ надзор върху работата на прокуратурата.
Притеснението от последното е толкоз мощно, че на уеб страницата на Народното събрание, където е разгласен дневният ред на правната комисия, е написан цитираният нагоре текст – " разискване (диалог) ".
Тази явно странна дефиниция основава усещане за умишлено предпочитание за отбягване на всякаква мисъл даже, че Народното събрание може да изисква каквото и да било от основния прокурор.
Дали да чакаме сериозен диалог, страсти и политически провокации даже? По-скоро не.
Битката за корупцията в България навлезе в популисткия си етап и всеки желае да е победител.
Всеки желае да яхне коня на говоренето за корупцията
и оправянето с нея и да си закичи ревера с някой и различен триумф. Подминавана с неуважение и замитана под килима, внезапно корупцията стана звездата на парламентарния и освен подиум. От лятото се притоплят остарели тези и текстове, работни групи легитимират концептуално неверни подходи.
И до момента в който всички са се концентрирали върху това по какъв начин да се преборим с нещо, което българинът приема за изцяло естествено /защото, в случай че не го приемаше, нямаше толкоз дълго да толерира система, която е учредена на институционална корупция/, никой не приказва за това какво би могла да ни донесе корупцията.
Защото тя има и позитивна страна. Ако се устои на изкушението /парично и властово най-вече/, ще има доста повече средства за развиването най-много на обществени и просветителни услуги, които са толкоз мощно нужни на общество, останало без общественото си съзнание и без положително обучение.
Ако хората, имащи властта да вземат значимите решения в страната, знаеха, че от другата ѝ страна стои отговорност и примирение, може би нямаше да водят такава борба за преодоляването на корупцията, а щяха да дават образец за съблюдаване на разпоредбите и понасяне на следствията при неспазването им. А в случай че се съблюдават разпоредбите, ще се понижи бюрокрацията, административните процедури няма да ни се виждат като непреодолима бариера, а стопанската система ще тръгне още по-нагоре.
Днес в Народното събрание ще се води борбата за корупцията – лична, институционална и систематична. И желанието е тя да завърши до края на годината, с цел да може страната ни да стартира едно безкорупционно председателтсво.
Може би датата не е определена инцидентно. Свети Никола е победител и е направил доста чудеса. Той е заповедник на моретата, реките и езерата и месия на моряците. В борбата за корупцията обаче не е ясно дали ще има победител. Не е ясно също по този начин дали българският парламент не се нуждае повече от избавител, който да го избави от мътните води на един изначално сгрешен законопроект, който се прокарва само и единствено поради политически егоцентризъм и късогледство.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Промени в правосъдната власт (850)
Днес /сряда 06.12.17/ е доста значим ден. И освен тъй като е Никулден, а тъй като на политическата и правосъдната сцена ще се разиграят разисквания и разговори, които не са чести.
Какво следва в действителност?
От 11 часа прокурорската гилдия на Висшия правосъден съвет изслушва единствения претендент за шеф на Националната следствена работа
господин Борислав Сарафов. Изненади не се чакат. Съдейки по концепцията на господин Сарафов, той е квалифициран /все отново беше и претендент за основен прокурор през 2012 г./ и благодарение на настоящия основен прокурор ще се оправи с всички сложени му от професионални и други неправителствени организации въпроси. Ще се състезава единствено със себе си и да се надяваме, че откакто го изберат, Национална следствена служба няма да се нуждае от избавител /последното е тавтология от текст от концепцията на господин Сарафов /стр. 4/, който пък на собствен ред е перифразирал някогашния основен прокурор Велчев/ или пък ще го припознае като собствен избавител.
Следва надалеч
по-интересното съвещание на непрекъснатата парламентарна комисия по правни въпроси
чийто дневен ред се състои единствено от две точки.
В 14.30 ч. под точка 1 стартира първото по рода си " Обсъждане (диалог) на съображение член 27 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание с господин Сотир Цацаров, основен прокурор на Република България ". След него пък, под точка 2, ще се разисква за второ гласоподаване законопроектът за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество.
Парламентът явно твърдо е решил да преизпълни няколко пъти програмата си до края на годината, с цел да може страната ни да стартира председателството на Съвета на Европейския cъюз някак си на чисто – без тежки законопроекти, които да дават храна на опозицията и mрезидента, и без несбъднат /дори и толкоз анемичен/ надзор върху работата на прокуратурата.
Притеснението от последното е толкоз мощно, че на уеб страницата на Народното събрание, където е разгласен дневният ред на правната комисия, е написан цитираният нагоре текст – " разискване (диалог) ".
Тази явно странна дефиниция основава усещане за умишлено предпочитание за отбягване на всякаква мисъл даже, че Народното събрание може да изисква каквото и да било от основния прокурор.
Дали да чакаме сериозен диалог, страсти и политически провокации даже? По-скоро не.
Битката за корупцията в България навлезе в популисткия си етап и всеки желае да е победител.
Всеки желае да яхне коня на говоренето за корупцията
и оправянето с нея и да си закичи ревера с някой и различен триумф. Подминавана с неуважение и замитана под килима, внезапно корупцията стана звездата на парламентарния и освен подиум. От лятото се притоплят остарели тези и текстове, работни групи легитимират концептуално неверни подходи.
И до момента в който всички са се концентрирали върху това по какъв начин да се преборим с нещо, което българинът приема за изцяло естествено /защото, в случай че не го приемаше, нямаше толкоз дълго да толерира система, която е учредена на институционална корупция/, никой не приказва за това какво би могла да ни донесе корупцията.
Защото тя има и позитивна страна. Ако се устои на изкушението /парично и властово най-вече/, ще има доста повече средства за развиването най-много на обществени и просветителни услуги, които са толкоз мощно нужни на общество, останало без общественото си съзнание и без положително обучение.
Ако хората, имащи властта да вземат значимите решения в страната, знаеха, че от другата ѝ страна стои отговорност и примирение, може би нямаше да водят такава борба за преодоляването на корупцията, а щяха да дават образец за съблюдаване на разпоредбите и понасяне на следствията при неспазването им. А в случай че се съблюдават разпоредбите, ще се понижи бюрокрацията, административните процедури няма да ни се виждат като непреодолима бариера, а стопанската система ще тръгне още по-нагоре.
Днес в Народното събрание ще се води борбата за корупцията – лична, институционална и систематична. И желанието е тя да завърши до края на годината, с цел да може страната ни да стартира едно безкорупционно председателтсво.
Може би датата не е определена инцидентно. Свети Никола е победител и е направил доста чудеса. Той е заповедник на моретата, реките и езерата и месия на моряците. В борбата за корупцията обаче не е ясно дали ще има победител. Не е ясно също по този начин дали българският парламент не се нуждае повече от избавител, който да го избави от мътните води на един изначално сгрешен законопроект, който се прокарва само и единствено поради политически егоцентризъм и късогледство.
Всичко, което би трябвало да знаете за: Промени в правосъдната власт (850)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ