Има ли смисъл от арбитраж срещу "Газпром"?
Авторът - юрист Методи Байкушев, е съучастник в адвокатско сдружение ``Димитров, Петров § ко.`` и началник на отдела по разрешаване на разногласия.
Спирането на доставките на природен газ за България от страна на " Газпром Експорт " провокира голям брой мнения и реакции по отношение на опциите за отбрана, с които българската страна разполага.
Чуха се отзиви, че " Булгаргаз " няма шансове в арбитража. Причината била, че " Газпром Експорт " е в неспособност за осъществяване, т.е. налице е така наречен форсмажор. Според друго мнение " Булгаргаз " също може да се позове на форсмажор поради глобите, наложени от Европейски Съюз.
Форсмажорът е обстановка, в която след подписване на контракта най-малко едната страна обективно не може да извърши отговорностите си. Иска да извърши, само че нещо непреодолимо ѝ пречи. Т.е. в тази ситуация би трябвало или (а) " Газпром " да желае, само че да не може да достави газ, или (б) " Булгаргаз " да желае, само че да не може да заплати.
Реклама
Нищо не пречи на " Газпром " да извърши. Газопроводите са тук цели и здрави, по тях тече газ и " Булгаргаз " може да получава от него. Значи за " Газпром " осъществяването е допустимо.
За " Булгаргаз " също не са налице спънки за осъществяване. Механизмът на разплащане с " Газпром " по контракта не е обзет от никакви наказания, защото Европейски Съюз беше доста акуратен в това отношение. Неслучайно до април заплащанията и доставките вървяха без проблем. От изказванията на българското държавно управление стана ясно, че " Булгаргаз " действително е платил дължимата сума, тъкмо по този начин както написа в контракта. " Газпром " обаче взема решение да върне сумата с назад платежно разпореждане.
Връщането на заплащането няма правно значение и не значи, че " Булгаргаз " не е извършил задължението си. След като " Булгаргаз " е платил, както е по контракт, задължението се счита за изпълнено и в случай че " Газпром " откаже доставка, то изпада в несъблюдение. Налице ли е правна неспособност за осъществяване поради указа на президента Путин " Газпром " да приема единствено заплащания в рубли по избрана процедура? Първо, " Газпром " е сдружение, което се управлява от Руската федерация. " Булгаргаз " пък е сдружение, което се управлява от българската страна.
Няма по какъв начин едно сдружение сполучливо да се отбрани против иск за вреди от несъблюдение с аргумента " не извършвам контракта, тъй като притежателят ми по този начин реши ".
Реклама
Нека да опитаме да си отговорим на следния въпрос: Ако българското Народно заседание одобри закон, съгласно който " Булгаргаз " може да заплаща по договорите с " Газпром " единствено във апетитен роден зеленчук, това ще съставлява ли правна неспособност за " Булгаргаз " да заплати по контракта в уговорената валута? Може ли " Булгаргаз " да каже на " Газпром " - подобен е законът в България и в случай че не приемате заплащането в чушки и домати, то не може да ни съдите за несъблюдение, тъй като за нас има правна неспособност?
Ясно е за всички какъв брой злощастно ще приключи възможен арбитраж, в случай че ние се опитаме да създадем нещо сходно на това, което вършат " Газпром " и Руската федерация.
От правна позиция обстановката е елементарна - договорите имат силата на закон сред страните и никой няма право едностранно да ги променя, в това число да трансформира валутата, в която се заплаща. Валутата е значителен детайл на контракта и той не може да бъде променян по волност на едната страна. Има ли значение къде е арбитражът? Да, има голямо значение. Освен други значими неща по отношение на процеса мястото на арбитража дефинира пред кой съд може да се нападна вероятно арбитражно решение с иск за анулация. С други думи - в случай че мястото на арбитража е в Русия, то даже " Булгаргаз " да завоюва арбитража, " Газпром " ще може да желае анулация на решението от съветски съд. Няма рационален човек, който да има подозрение какво би отсъдил съветският съд в такава обстановка. Ако някой в " Булгаргаз " е подписал контракт с уговорка за арбитраж в Русия, то това би било доста разочароващо за българския народен интерес и положителните практики във връзка с сходни контракти. Каква би трябвало да бъде първата стъпка на държавното управление в посока арбитраж? На първо място държавното управление дружно с правния си екип би трябвало да изследва опцията за бързо поръчителство на желае. Международното право разрешава да се изиска от съда на всяка страна - членка на Европейски Съюз, да наложи обезпечителни ограничения преди въобще да е почнал арбитражът. Казано просто - в случай че прекъсването на доставките към този момент ни предизвиква вреди, тъй като купуваме газ по-скъпо, то за разликата бихме могли да желаяме запор на вземанията на " Газпром " от неговите клиенти от Европейски Съюз.
Обезпечителните ограничения се употребяват необятно при интернационалните разногласия. Те имат две цели. Първо, налагането на мъчителни обезпечителни ограничения постоянно кара другата страна да се върне на масата на договарянията. От " Булгаргаз " обществено споделиха, че са опитвали диалози с " Газпром ", само че те " не били заинтригувани ". За " Газпром " няма да е прелестно да откри, че не може да получава част от заплащанията си от клиенти от Европейския съюз, тъй като вземанията са запорирани от " Булгаргаз ".
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Коментари и разбори 2 Войната в Украйна 3 Транспорт 1 Войната в Украйна 2 Свят 3 Транспорт 1 Коментари и разбори 2 Войната в Украйна 3 Политика Реклама
Второ, не можем да изключим в бъдеще Руската федерация да ликвидира " Газпром Експорт " или да го преструктурира по някакъв метод, тъй че да избегне заплащане по предстоящ арбитраж. Поради това е значимо да запорираме съответните суми още в този момент, с цел да знаем, че можем да си съберем сумите след триумф в арбитража.
С това решение на " Газпром " ние сме подложени на стратегическа офанзива. Поради това също от стратегическа позиция ние би трябвало да се защитим самодейно с всички вероятни правни средства, които ни дава интернационалното право. За какво би трябвало да внимава страната ни в този момент - какви са уроците от предишното? Първо, държавното управление би трябвало да направи доста деликатен асортимент на правна адвокатска фирма или адвокатски фирми, които да съставляват " Булгаргаз " в бъдещия арбитраж. В света на арбитража има доста обстановки на спор на ползи. Често огромни западни адвокатски фирми съставляват ползите на Русия или на нейни сдружения. Руската страна в никакъв случай не се колебае да употребява всички правни благоприятни условия на западния свят, в това число най-хубавите юристи и консултанти.
Именно заради това тук държавното управление и нашите ведомства би трябвало да си свършат работата и да наемат юристи, които да пазят нашия интерес гневно и без подозрения.
Второ, държавното управление би трябвало да работи самодейно и да не повтаря грешките от предишното. Имахме благоприятни условия за отбрана по арбитражното дело за " Белене " на " Атомстройекспорт ", които не използвахме. Решението беше постановено през юни 2016 година и единствено три месеца по-късно тогавашното държавно управление се втурна стремително да кара НЕК да заплаща по това решение. На първо място, можехме да желаеме анулация на арбитражното решение от швейцарския съд, тъй като мястото на арбитража беше Швейцария. Освен това, защото с цел да извърши решението против НЕК, съветското сдружение трябваше да мине през три инстанции на българските съдилища, можехме да се пазиме на наша територия и да желаеме българския съд да откаже да допусне осъществяването.
Бюлетин Легал Компас
Научавайте най-важното от правния свят и правосъдната система всяка седмица на мейла си
Вашият email Записване
Спирането на доставките на природен газ за България от страна на " Газпром Експорт " провокира голям брой мнения и реакции по отношение на опциите за отбрана, с които българската страна разполага.
Чуха се отзиви, че " Булгаргаз " няма шансове в арбитража. Причината била, че " Газпром Експорт " е в неспособност за осъществяване, т.е. налице е така наречен форсмажор. Според друго мнение " Булгаргаз " също може да се позове на форсмажор поради глобите, наложени от Европейски Съюз.
Форсмажорът е обстановка, в която след подписване на контракта най-малко едната страна обективно не може да извърши отговорностите си. Иска да извърши, само че нещо непреодолимо ѝ пречи. Т.е. в тази ситуация би трябвало или (а) " Газпром " да желае, само че да не може да достави газ, или (б) " Булгаргаз " да желае, само че да не може да заплати.
Реклама
Нищо не пречи на " Газпром " да извърши. Газопроводите са тук цели и здрави, по тях тече газ и " Булгаргаз " може да получава от него. Значи за " Газпром " осъществяването е допустимо.
За " Булгаргаз " също не са налице спънки за осъществяване. Механизмът на разплащане с " Газпром " по контракта не е обзет от никакви наказания, защото Европейски Съюз беше доста акуратен в това отношение. Неслучайно до април заплащанията и доставките вървяха без проблем. От изказванията на българското държавно управление стана ясно, че " Булгаргаз " действително е платил дължимата сума, тъкмо по този начин както написа в контракта. " Газпром " обаче взема решение да върне сумата с назад платежно разпореждане.
Връщането на заплащането няма правно значение и не значи, че " Булгаргаз " не е извършил задължението си. След като " Булгаргаз " е платил, както е по контракт, задължението се счита за изпълнено и в случай че " Газпром " откаже доставка, то изпада в несъблюдение. Налице ли е правна неспособност за осъществяване поради указа на президента Путин " Газпром " да приема единствено заплащания в рубли по избрана процедура? Първо, " Газпром " е сдружение, което се управлява от Руската федерация. " Булгаргаз " пък е сдружение, което се управлява от българската страна.
Няма по какъв начин едно сдружение сполучливо да се отбрани против иск за вреди от несъблюдение с аргумента " не извършвам контракта, тъй като притежателят ми по този начин реши ".
Реклама
Нека да опитаме да си отговорим на следния въпрос: Ако българското Народно заседание одобри закон, съгласно който " Булгаргаз " може да заплаща по договорите с " Газпром " единствено във апетитен роден зеленчук, това ще съставлява ли правна неспособност за " Булгаргаз " да заплати по контракта в уговорената валута? Може ли " Булгаргаз " да каже на " Газпром " - подобен е законът в България и в случай че не приемате заплащането в чушки и домати, то не може да ни съдите за несъблюдение, тъй като за нас има правна неспособност?
Ясно е за всички какъв брой злощастно ще приключи възможен арбитраж, в случай че ние се опитаме да създадем нещо сходно на това, което вършат " Газпром " и Руската федерация.
От правна позиция обстановката е елементарна - договорите имат силата на закон сред страните и никой няма право едностранно да ги променя, в това число да трансформира валутата, в която се заплаща. Валутата е значителен детайл на контракта и той не може да бъде променян по волност на едната страна. Има ли значение къде е арбитражът? Да, има голямо значение. Освен други значими неща по отношение на процеса мястото на арбитража дефинира пред кой съд може да се нападна вероятно арбитражно решение с иск за анулация. С други думи - в случай че мястото на арбитража е в Русия, то даже " Булгаргаз " да завоюва арбитража, " Газпром " ще може да желае анулация на решението от съветски съд. Няма рационален човек, който да има подозрение какво би отсъдил съветският съд в такава обстановка. Ако някой в " Булгаргаз " е подписал контракт с уговорка за арбитраж в Русия, то това би било доста разочароващо за българския народен интерес и положителните практики във връзка с сходни контракти. Каква би трябвало да бъде първата стъпка на държавното управление в посока арбитраж? На първо място държавното управление дружно с правния си екип би трябвало да изследва опцията за бързо поръчителство на желае. Международното право разрешава да се изиска от съда на всяка страна - членка на Европейски Съюз, да наложи обезпечителни ограничения преди въобще да е почнал арбитражът. Казано просто - в случай че прекъсването на доставките към този момент ни предизвиква вреди, тъй като купуваме газ по-скъпо, то за разликата бихме могли да желаяме запор на вземанията на " Газпром " от неговите клиенти от Европейски Съюз.
Обезпечителните ограничения се употребяват необятно при интернационалните разногласия. Те имат две цели. Първо, налагането на мъчителни обезпечителни ограничения постоянно кара другата страна да се върне на масата на договарянията. От " Булгаргаз " обществено споделиха, че са опитвали диалози с " Газпром ", само че те " не били заинтригувани ". За " Газпром " няма да е прелестно да откри, че не може да получава част от заплащанията си от клиенти от Европейския съюз, тъй като вземанията са запорирани от " Булгаргаз ".
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Коментари и разбори 2 Войната в Украйна 3 Транспорт 1 Войната в Украйна 2 Свят 3 Транспорт 1 Коментари и разбори 2 Войната в Украйна 3 Политика Реклама
Второ, не можем да изключим в бъдеще Руската федерация да ликвидира " Газпром Експорт " или да го преструктурира по някакъв метод, тъй че да избегне заплащане по предстоящ арбитраж. Поради това е значимо да запорираме съответните суми още в този момент, с цел да знаем, че можем да си съберем сумите след триумф в арбитража.
С това решение на " Газпром " ние сме подложени на стратегическа офанзива. Поради това също от стратегическа позиция ние би трябвало да се защитим самодейно с всички вероятни правни средства, които ни дава интернационалното право. За какво би трябвало да внимава страната ни в този момент - какви са уроците от предишното? Първо, държавното управление би трябвало да направи доста деликатен асортимент на правна адвокатска фирма или адвокатски фирми, които да съставляват " Булгаргаз " в бъдещия арбитраж. В света на арбитража има доста обстановки на спор на ползи. Често огромни западни адвокатски фирми съставляват ползите на Русия или на нейни сдружения. Руската страна в никакъв случай не се колебае да употребява всички правни благоприятни условия на западния свят, в това число най-хубавите юристи и консултанти.
Именно заради това тук държавното управление и нашите ведомства би трябвало да си свършат работата и да наемат юристи, които да пазят нашия интерес гневно и без подозрения.
Второ, държавното управление би трябвало да работи самодейно и да не повтаря грешките от предишното. Имахме благоприятни условия за отбрана по арбитражното дело за " Белене " на " Атомстройекспорт ", които не използвахме. Решението беше постановено през юни 2016 година и единствено три месеца по-късно тогавашното държавно управление се втурна стремително да кара НЕК да заплаща по това решение. На първо място, можехме да желаеме анулация на арбитражното решение от швейцарския съд, тъй като мястото на арбитража беше Швейцария. Освен това, защото с цел да извърши решението против НЕК, съветското сдружение трябваше да мине през три инстанции на българските съдилища, можехме да се пазиме на наша територия и да желаеме българския съд да откаже да допусне осъществяването.
Бюлетин Легал Компас
Научавайте най-важното от правния свят и правосъдната система всяка седмица на мейла си
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ