Автор: Явор Алексиев, ИПИ Последните данни на НСИ показват, че

Автор: Явор Алексиев, ИПИ

Последните данни на Национален статистически институт демонстрират, че процесите на смяна в структурата на българската преработваща индустрия са траяли и през 2018 година Някои „ традиционни” за българската индустрия стопански действия като производството на текстил, облекло и кожени произведения не престават да губят позиции при броя на наетите лица за сметка на стопански действия, обичайно възприемани като такива с по-висока добавена стойност. Наред с продължаващото развиване на автомобилната промишленост растеж има още при наетите в производството на компютърна и информационна техника, електронни и оптични продукти; електрически уреди, както и всевъзможни типове машини и съоръжение с общо и особено предопределение. На графиката по-долу всички тези добре разрастващи се браншове са систематизирани и показани в наследник цвят като „ Машини, съоръжение, транспортни средства и части”.

Резултатът от това напредване „ нагоре” по стълбицата на добавената стойност последователно стартира да оказва въздействие и върху възнагражденията. През последното тримесечие на 2011 година междинната заплата в преработващата индустрия, по отношение на междинната за стопанската система, удари дъно от 83%. В края на 2018 година относителният дял е към този момент 90%, като една от главните аргументи за това изпреварващо повишаване на възнагражденията в преработващата индустрия е смяната в нейната конструкция.

Тези данни удостоверяват и наблюденията на ИПИ за динамичността на износа през последните десетилетия. В един по-дългосрочен проект (между 1995 и 2017 г.) относителният дял на износът на първични материали от страната ни спада от 53,1% до 39,0% за сметка на растеж от 13,9% до 25,2% при капиталовите артикули (именно тук влизат всевъзможни типове машини, уреди, съоръжение, транспортни средства и частите за тях).

Не всичко обаче е розово

Не е изненадващо, че на фона на забавянето на стопанските системи на някои от главните пазари за българските експортьори индикаторът на доверие в индустрията удря петгодишно дъно. Нивото на ресурси от подготвена продукция нараства, а незадоволителното търсене от страната и чужбина е все по-чест проблем за предприятията – все признаци на икономическо закъснение.

Недостигът на труд остава сериозен проблем за българските промишлени предприятия, достигайки по предварителни данни на Национален статистически институт нов връх от 37% през март 2019 година Със забавянето на българската и европейската стопански системи обаче се вижда, че фокусът на предприятията последователно се реалокира към други проблеми. Нещо повече – за първи път от началото на 2015 година насам повече предприятия чакат личният състав им да намалее – видимо несъгласие, което в действителност приказва за увеличаване на глада за умения в стопанската система.

Доколкото вносът на работна ръка от трети страни е един от методите за решение на количествената страна на дефицита на труд, на него мъчно може да се гледа като на панацея за дефицита на умения. България надалеч не е единствената страна в Европейски Съюз, която има потребност от по-висококвалифицирани експерти от трети страни, а по линия на предлаганото възнаграждение не се намираме в изключително конкурентна позиция. За страдание резултатите от дейната политика на пазара на труда, както и напъните в областта на дуалното обучение и ученето през целия живот остават противоречиви, което пък забавя повишението на продуктивността и конкурентоспособността на локалната работна ръка.

Потенциални проблеми за локалната индустрия съществуват и по линия на измененията в европейското законодателство. В непосредствен исторически проект подобен беше резултатът върху производството на енергийни първични материали в резултат на натиска за увеличение на каузи на възобновимата сила в енергийния микс. Пресен образец за това пък е гласуваната през тази седмица възбрана на производството на редица пластмасови артикули за еднократна приложимост от 2021 година в границите на Европейски Съюз. Износът на този тип артикули от България (код 3924 от КН) доближава рекордните 72,5 млн. лева през 2018 година, само че сигурно ще понесе тежък удар от тези промени.