Владимир Костов: Вчера бе рано, утре ще бъде фатално късно!
Автор: Владимир Костов
Не единствено българската страна и общество са в рецесия. И не е сегашната рецесия първата.
Но при всяка рецесия – била тя обществена, война, гражданска война - има белязан от ориста проблем. И превъзмогването на рецесията се взема решение според от разбирането на обществото и държанието на публичните сили към този проблем. Тежка драма живеят обществата и страните – в която и да е ера, каквато и да е рецесията – които не съумеят да схванат и надлежно да решат точно белязания съдбоносен проблем.
Излишно е да изреждам проблемите, в които се блъска днешна България. Те са пред очите, с тях живеят всички българи. Включително и тези, които като мен, заради разнообразни условия, са отвън дейната сфера на живота. Като се стартира от цената на хляба и другото от първа нужда и се стигне до уговорките и отговорностите по отношение на интернационалните проблеми. Като се имат поради мненията на българските политически сили, както и къде откритите, къде дискретните намеси на задгранични сили и ползи.
Сякаш невероятно за разплитане кълбо от несъгласия и непреодолими едни по отношение на други ползи. И въпреки всичко има ли в него – не през вчерашния ден, а през днешния ден – белязан от ориста проблем?
Ако си отворим очите и сърцата не може да не го забележим. Тези дни, на среща със симпатизанти в Хасково, Бойко Борисов го назова. Може би не тъкмо в този ред на мисли, само че в същата посока. Той укори президента Радев, че със своите дейности е довел разединението сред българите до небивала степен на взаимна ненавист. Поне от информациите, които видях, Борисов не се е впуснал да проучва в детайли дейностите на президента. Още по-малко – да търси своята и на други политици отговорност за това да се стигне там където са през днешния ден
българското общество и страна. Но е посочил явлението – взаимната ненавист сред българи.
Ето това е белязаният от ориста проблем в днешната българска реалност. И единствено разбирането и решаването на този проблем може да даде на страната и обществото основата за нов взор и нова решителност, а оттова и за нова ефикасност, по отношение на кълбото на непримиримите в конфликта си разнообразни локални и непознати ползи.
Другояче казано, би трябвало ни нова, отговаряща на днешните условия, платформа за национално мислене и виновна национална политика. Подали си ръка в нейно име и за нейната реализация, можем да разчитаме на по-достойно място в актуалния свят, а и надлежно по-резултатно осъществяване на нашите отговорности по отношение на него.
И единствено по този път можем да преодолеем омразата, която ни дели едни от други, рушейки българската страна и общество.
Ако го разбираме, би трябвало да го реализираме през днешния ден. Защото на следващия ден ще бъде съдбовно късно.
Не единствено българската страна и общество са в рецесия. И не е сегашната рецесия първата.
Но при всяка рецесия – била тя обществена, война, гражданска война - има белязан от ориста проблем. И превъзмогването на рецесията се взема решение според от разбирането на обществото и държанието на публичните сили към този проблем. Тежка драма живеят обществата и страните – в която и да е ера, каквато и да е рецесията – които не съумеят да схванат и надлежно да решат точно белязания съдбоносен проблем.
Излишно е да изреждам проблемите, в които се блъска днешна България. Те са пред очите, с тях живеят всички българи. Включително и тези, които като мен, заради разнообразни условия, са отвън дейната сфера на живота. Като се стартира от цената на хляба и другото от първа нужда и се стигне до уговорките и отговорностите по отношение на интернационалните проблеми. Като се имат поради мненията на българските политически сили, както и къде откритите, къде дискретните намеси на задгранични сили и ползи.
Сякаш невероятно за разплитане кълбо от несъгласия и непреодолими едни по отношение на други ползи. И въпреки всичко има ли в него – не през вчерашния ден, а през днешния ден – белязан от ориста проблем?
Ако си отворим очите и сърцата не може да не го забележим. Тези дни, на среща със симпатизанти в Хасково, Бойко Борисов го назова. Може би не тъкмо в този ред на мисли, само че в същата посока. Той укори президента Радев, че със своите дейности е довел разединението сред българите до небивала степен на взаимна ненавист. Поне от информациите, които видях, Борисов не се е впуснал да проучва в детайли дейностите на президента. Още по-малко – да търси своята и на други политици отговорност за това да се стигне там където са през днешния ден
българското общество и страна. Но е посочил явлението – взаимната ненавист сред българи.
Ето това е белязаният от ориста проблем в днешната българска реалност. И единствено разбирането и решаването на този проблем може да даде на страната и обществото основата за нов взор и нова решителност, а оттова и за нова ефикасност, по отношение на кълбото на непримиримите в конфликта си разнообразни локални и непознати ползи.
Другояче казано, би трябвало ни нова, отговаряща на днешните условия, платформа за национално мислене и виновна национална политика. Подали си ръка в нейно име и за нейната реализация, можем да разчитаме на по-достойно място в актуалния свят, а и надлежно по-резултатно осъществяване на нашите отговорности по отношение на него.
И единствено по този път можем да преодолеем омразата, която ни дели едни от други, рушейки българската страна и общество.
Ако го разбираме, би трябвало да го реализираме през днешния ден. Защото на следващия ден ще бъде съдбовно късно.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ