Планираната реформа на ЕС обрича България да бъде треторазрядна страна членка
Автор: Веселин Киров за " Гласове "
Веселин Киров е приключил европейско комерсиално право във факултета Жан Моне на Парижкия Университет “Сакле ” през 2015 г. и Великотърновския университет " Св. св. Кирил и Методий " с магистър по право. Работи като юридически и бизнес специалист на интернационалните компании в Европа.
Проектът “Европа на няколко скорости “ е в ход
Поредната вест, по отношение на мястото на България в Европейския съюз беше едва отразена в родните медии. Работна група от френско-немски бюрократи е изготвила документ за цялостна промяна за метода на взимане на решения и представителност на страните членки в Европейски Съюз. Целта е промяната да се трансформира в действителност не по-късно от 2030 година Сред главните точки са понижаване на броя евродепутати измежду националните делегации, отвод на една трета от страните на право на еврокомисар, отпадане на правото на несъгласие в Съвета на Европейски Съюз.
Какво съответно значи това за България?
Ако тази промяна бъде наложена, а точно такава е задачата на Франция и Германия - движещите сили на Европейски Съюз, това значи следното:
Съгласно Договора за присъединение на България към Европейски Съюз, страната ни трябваше да има 18 представители в Европейския парламент. На евроизборите през 2009 година, на страната ни беше наложено да редуцира делегацията си на 17 представители, защото след преразпределение на местата в Екологичен потенциал, беше изчислено, че България е с намаляващо население и с цел да се резервира пропорционалната представителност по отношение на популацията на страните членки, едно място от българската делегация беше предоставено на страни с позитивен демографски приръст (като да вземем за пример Франция, Германия, Белгия, Холандия …). Това беше едно противоречиво решение, от позиция на обстоятелството, че България не е тъкмо с намаляващо население, а с емигриращо, което най-често избира дестинации като горепосочените страни, поради по-високия стандарт на живот. Обобщението от тази обстановка е, че България подарява население на страни като Германия, Холандия, Франция и други и заради това беше задължена да отстъпи едно евродепутатско място на някоя от тези страни.
По-конкретно, новата промяна предлага, броят на депутатските места в Екологичен потенциал да е от 751 или по-малко даже при последващо разширение на Европейски Съюз. Такова решение може доста елементарно да се прокара даже и без изменение на договорите, защото член 14 параграф 2 от Договора за Европейския съюз, разрешава по предложение на Екологичен потенциал, Европейският съвет да утвърди предлагането и то да влезе в действие. Ако приемем, че Европейски Съюз се готви след няколко години да приема страна като Украйна, с публично население от към 36 милиона, една страна като България с 6,4 милиона ще би трябвало да се лиши от половината от сегашните си представители в Екологичен потенциал.
Колкото до Европейската комисия, предложенията са две: или да се понижат броят на еврокомисарите, или да се резервира досегашния принцип на един еврокомисар за страна членка, само че те да се разделят на “Водещ комисар “ и “Обикновен комисар “. При второто предложение, половината гилдия ще получи ролята на водещ комисар, другата половина на елементарен комисар. Какви биха били разликите в пълномощията, към момента не се знае ясно, само че е загатнато, че всеки сектор ще се състои от един водещ комисар и от един елементарен, като двамата не могат да бъдат от едно и също политическо семейство.
И при двете хипотези българската страна ще бъде ощетена. Ако до момента, постоянно сме имали еврокомисар, то е мъчно да си представим, че в случай че броят им се понижи или резервира на 27, при приемането на нови страни като Сърбия, Албания, Македония, този принцип ще се резервира. Ясно е, че като политически жест към тези новоприети страни, ще им бъде даден сектор в Еврокомисията за сметка на България. Ако пък се откри система за водещи и елементарни еврокомисари, е мъчно да си представим, че с ресорите, които до момента България е получавала като страна, ще и бъде предназначен пост на водещ еврокомисар.
Предложението да отпадне правото на несъгласие в Съвета на Европейски Съюз и да се замести с квалифицирано болшинство от три четвърти, с изключение на по въпроси, отнасящи се до външна политика, сигурност и защита, е последното предложение, което ще отнеме, каквато и дребна автономност при взимане на решения имат страни членки като България. По значими за българското общество въпроси като приемането на Истанбулската спогодба на европейско равнище, България към момента има право на несъгласие (макар и действително видяно да няма воля за опълчване от българския политически хайлайф по тази тема). Ако това право на несъгласие бъде отнето, страни като Унгария, където предходната година имаше референдум за или срещу ЛГБТ образованието на малолетни деца в учебните заведения, където унгарският народ се произнесе всеобщо срещу, ще бъдат задължени да се преценяват с решения на Съвета на Европейски Съюз по тези въпроси. Това ще бъде още един пирон в ковчега на демокрацията на европейските страни, които не престават да губят своята еднаквост и суверенитет в интерес на нисколегитимни европейски бюрократи.
Много е необичайно, че при такива съществени планове за промени, няма никакъв отзив от нашите евродепутати, които като че ли се разсъниха от 4 годишна сънливост, с цел да стартират своята акция за европейските избори през 2024г. Някои от тях станаха бойци, други приказват за зелена сила през 2040г., а трети се срещат със Зеленски. Текущият мандат на Екологичен потенциал и в частност работата, която нашите представители свършиха в него може да се дефинира единствено с думата “провал “. Нямаше безусловно никакво обединяване към отбраната на национални дела и политики. Нито ползата на българските превозвачи беше предпазен, нито България влезе в Шенгенското пространство, нито беше водена политика за приемане на повече пари по проекта за възобновяване от Ковид рецесията. С такива представители в Екологичен потенциал, България е обречена да бъде треторазрядна страна членка - обект, а не индивид на Европейски Съюз, който непрестанно отстъпва политически позиции и подарява своя пазар на европейските конгломерати.
