Терминалната нарцистична логорея на един тулуп
Автор: Валентин Хаджийски
В последните години на Живков, към този момент столът му се клатеше, се случваше - само че, за Бога, не всяка вечер! - да попиваме в праймтайма на националната ни телевизия „ некои съображения " - само че редактирани от обиграни в пропагандата хора и четени от школуваните гласове на чичко Филипов или Ламбрев. Дали и настоящето катадневно телевизорно бумтене на Борисов, предизвикващо спазми на гадене у множеството българи, значи, че столът му се клати?
Надявам се, и това значи. Но с цялостна сигурност значи, че здравословното положение на премиера е в терминален крах. Имам поради душевното - и както постоянно, щом стане дума за това, бързам да уверя, че не съм доктор и не слагам диагноза, а окачествявам обществената персона на Борисов, който и не познавам персонално, и то единствено предвид на негови добре известни скорошни медийни изяви. Няма да изтъквам буквално многочислените бисери от последните му телевизорни сеанси, които са ни добре известни от обществените медии, пък и не желая да ги легитимирам несправедливо.
Напомням, че нарцистичното личностно деформиране или Narcissistic Personality Disorder (NPD), както сме чели, е болест, разказана в Международната подредба на болесттите на СЗО под номер F60.8. По данни от разнообразни години от нея страдат от 1% до над 6% от американците над 18 година Симптомите, несъмнено, допълнително или по-малко лимитирана степен, се срещат и у съвсем всеки здрав човек. Но у страдащите от NPD са доста по-силно и трагично изразени. Да си напомним най-характерните:
Грандиозна визия за себе си, за значимостта, достиженията и гениите си (компулсивно самохвалство). Нереалистични мечти (компулсивно конфабулиране) за триумф, хубост, разум, власт, въздействие, обич, формулиране на нереалистични цели. Претенции за решителен персонален принос за всеки триумф на групата. Чувство, че другите са им длъжни (entitlement) и че другите са им отговорни за всеки крах. Завист и непоносимост към непознатия триумф. Необходимост от непрекъснато внимание и позитивна поддръжка (комплименти) от страна на близките - нарцистично доставяне (narcissistic supply). Лесна наранимост и възприятие на отхвърленост при липса на такова внимание и поддръжка. Реагиране и на най-добронамерена рецензия с яд, позор и възприятие на оскърбление, компулсивно лъгане за „ оборване " на рецензията, яд и гняв към критикуващия (narcissistic rage) за неговото унижение и с това омаловажаването на рецензията му. Користно, използваческо отношение към другите, податливост към интриги. Липса на същински интерес, емпатия (съчувствие) към другите, непочтеност, прочувствена безчувственост или безсърдечие (tough-mindedness). Неумение да поддържат здрави човешки връзки - интимни, професионални, социалниС възрастта и с утежняване на психическата среда на пациента признаците се утежняват - като растящата взаимозависимост на наркоман. Борисов очевидно старее, не напълно като катедрала, а под краката му от ден на ден ще пари. Така че все по-често ще имаме бученето в тв приемниците си. Докато го поносим.
То се дължи и на жаждата му за фукане, т.е. самопризнание, и заблуда за надзор, и на гнева му против „ тулупите ", които пишат постове против него, и на желанието му да се скрие от действителността в сигурността на телевизорния свят. Борисов си е поначало медиен симулакр, телевизорно отроче. Яйце от олигархична ламя, излюпено от мисирки.
Знанието на признаците на NPD, първо, като че ли облекчава ненапълно моралното ни възмущение - той е непоносим, само че това може да е и негова здравна неволя, а не напълно виновност. Вината може да е повече у тези, дето като същи Франкенщайновци го нарочиха измежду беизменните труженици на незаконния ни фронт на прехода и отгледаха нарцистично страшилище, Рейгъно-Живковски хибрид, предназначен да споделя „ харизматично " на българите да вървят на майната си, и то по този начин, като че ли с неспокойствие чакат пътуването. Това схващане ще е доста значимо на следващия ден на процеса против него.
Второ, знанието улеснява разбирането на Борисовия синдром в неговата закръглена целокупност. Не всякога да вземем за пример да преоткриваме с изненада, че е детско безмилостен и не му пука за хората, останали без приходи поради ограниченията против вируса, или като ги плаши с пъкъла и чувалите за трупове. Или патогенен измамник, щом почне да „ опровергава " и най-добронамерена рецензия - като на Милен Цветков, че не плащал дължимото на дребните компании по договорите си или им удържал „ диш-хакъ " по 7%.
Или патогенен конфабулатор, щом почне да се хвали с „ триумфите " си и по какъв начин е другар и душеприказчик на Тръмп, Путин, Ердоган, европейците - и всячески да се умилява от прелестната си личност. Или некоректен страхливец, хвърлящ хора на вълците, без да му мигне окото, да се измъкне изсъхнал от водата. Или обидено-разгневен Ахил, хвъргащ камъни и дървье по президента, Орешарски, Станишев, комунистите, мисирките, тулупите, европейските водачи и другите, които са му отговорни за всичко. Или лицемерен клеветник, насъскващ специалист против специалиста, работа против работа, българи против българи, сеещ ненавист и разцепление.
Няма какво да се чудим и да се изненадваме! Това са класическите признаци на NPD! Те бяха налице още когато индивидът бе парашутиран за основен секретар на Министерство на вътрешните работи, закърпен в гащите с генералски лампаси, превъзнасян по тв приемника и гъделичкан за рождения си ден от кого ли не. Симптомите бяха ясни от пръв взор. При Борисов има в действителност още и комплекса „ Барба Ганьос ", и Санчовското приземено безволие, само че съгласно мене нарцисизмът е основната му „ движеща мощ ".
И по тази причина точно елементарно управляемият нарцис от Банкя, пък на туй от горната страна с дебело престъпно досие, бе умишлен за наш бащица. Казват, и Брежнев бил подобен. Как се става нарцисист ли? Казват, най-често под въздействие на нарцистична майка. Биографичните тънкости на Борисов не ме интересуват ни минимум заради нищожността му.
Следващите редове съм ги писал нееднократно, само че дано отново ги повторя, да заловен дикиш. Вредите за България от многогодишниото й нещастно общуване с Борисов са големи. Той трансформира живота на болшинството българи в пъкъл. Управлението му и самото му безумно дълго престояване в и към властта, в светлината на прожекторите, освен докара до икономическа злополука, бедност, съсипия на институциите, законността, политическото (не одобрявам някак си думата „ народна власт " ) и до обща безнравственост, ненавист и разделяне измежду българите.
В продължение на 20 години България бе превърната в съвкупен нарцистичен снабдител на Борисов, в безгласен потребител на „ чара " му, в глух фен на нарцистичния му яд с компулсивните му неистини, операции и апели за ненавист и принуждение, в регистратор на непрекъснато сменящите му се като книжни кърпички отзиви.
Грандиозната самокритика на Борисов, непрекъснато доработвана и ретранслирана от „ говорещите глави ", включително и от най-интелигентните и значи и най-продажните, и от медиите, жестоко контрастира с химеричността на „ достиженията " му. Ето дългогодишният медиен флирт с въображаемите му спортни подвизи - черният колан по карате, повдигането на еди-колко си кила от „ лежанка ", пипането на „ мускула " му от възторжени мисирки, избора му за „ футболист на годината ", картотекирането му като „ професионален футболист ". Всъщност, както добре се знае, като състезател Борисов не устоя никакво съпоставяне с другите най-известни „ добре облечени предприемачи ".
За разлика от Марин Митев, Иво Каменов, Алексей Петров, Слави Бинев или Румен Николов, да не приказваме за Рахмат Сукра или Гълъбин Боевски, той в никакъв случай не е бил първенец, член на народен тим, в никакъв случай не е взел участие и в публично съревнование, а отношението на някогашните му треньори и съотборници към него е очебийно надменно. България постоянно, та даже в този момент, е имала изявени състезатели в силовите спортове, но Борисов просто не е измежду тях.
Напълно подправени са и генералското му звание, и кандидатската (докторската) му степен. За последното да вземем за пример се полагаха преди време наложителни приемни изпити и „ кандидатски минимуми " по два непознати езика. А Борисов постоянно е показал и признавал обществено, че не знае два непознати езика! Другите му „ достижения " са му дадени наготово - като кариерата в пожарната, основаването на охранителната му компания, службата му при Тодор Живков и царя без нито ден полицейски стаж и основното му секретарство в Министерство на вътрешните работи. Кариерата му на „ първокласен мачо " постоянно е зависила от дами.
Борисов е и подправен водач, и подправен харизматик. Той е вперен в себе си, неразговорлив, липсва му същински интерес към хората и дарба да ги прави оценка съответно. И в спорта, и в живота е бил неугледен и неизвестен и измежду най-близките си. Неспособен е да поддържа и трайна интимна връзка - бързо разпаднал се трагичен брак, след това най-вероятно фиктивна интимна (а в действителност уредена от други фактори делова) връзка с друга жена, след което публично „ самичък като куче ". Барселонската спекулация може би беше на път да внесе нов миг тук, само че ковид-19 я изтика обратно. Конфузът с дамата с пръстените от ВМЗ-Сопот бе класическа илюстрация за присъщата за това положение прочувствена безчувственост, и толкоз по-чудно за каква „ харизма " може да става дума, откакто коравосърдечието проличава във всеки миг най-малко във връзка с хората отвън непосредствения му кръг за нарцистично доставяне?
Борисов е изцяло некадърен и да управлява хора и за мене постоянно е било въпрос с нараснала компликация по какъв начин е допустимо човек с достолепие да работи за шеф като Борисов? Който самичък управлява всичко (с СМС-и), не делегира права, не е предан към фрагментите, ще ги съобщи при първа опция, мекушав е и не може да отстоява към този момент взето решение. И отговорът е, че не може - Борисов и хората като него филтрират хората с достолепие отвън властта.
Абсурден беше и митът за Борисов - „ великия комуникатор ", който най-малко до неотдавна се поддържаяе от десни сътрудници, които другояче признаваха, че беше злополука като управленец. Не знам дали към момента го мислят. „ Комуникаторството " и „ харизмата " бяха подправена телевизионна проекция за наивници, а в действителност имаше един греещ от пошло блаженство, задоволен от „ нарцистични доставки ", включително от самите камери и прожектори, ориентирани сега към него, кух медиен балон.
Фанфаронството на Борисов („ аз съм специалист " ), непрекъснатите му съпоставения с фиктивен от него бутафорен конкурент („ бил съм ги и отново ще ги удрям като маче о стълб, като шкембе в зид " ) са христоматийна класика на неувереното нарцистично схващане, както и непрекъснатите оправдания с „ неприятното завещание " и изобщо с другите.
Желанието на Борисов да има и упражнява еднолично и директно цялата власт, без каквато и да е мисъл за конституции, закони, разделяне на управляващите, без действителна мисъл (дори и при подаването на оставката в 2013 и 2016 г.), че може в миналото в действителност да загуби трайно властта, да не приказваме за подозрения, че може да не я упражнява в полза на обществото, е предпочитание за нови, по-силни дози нарцистична доставка.
Подаването на оставка в 2013 и 2016 година, с изключение на израз на типичното му нарцистично безволие и тичане пред компликациите, също беше и класическа, христоматийна истеричава сцена на грандиозно хиперстрадание, от което по прочувствената логичност на страдащия следва, несъмнено, да дойдат да го молят да се върне.
Трайната загуба на властта в 2013 година обаче го докара до тежка абстиненция и титанична битка на живот и гибел за връщането на избавителната доза нарцистична доставка, която е със самото това и мощен изблик на нарцистичен яд против „ незаслужено " лишилите му властта.
Цялата фарсова епопея на контрареволюционните митинги от лятото на 2013 година бе грандиозна спазъм на гибелния яд Ахилов с присъщата злобна, неуморна настъпателност, смучеща черна сила от непознати за здравия разум патологични психоглъбини, с цялостното си несъобразяване с истината, със закона, с прехвърлянето от болната глава на хубавичко, с насилственото замесване в опитите им за прелом на университетите с лежането по жълтите павета на мастити интелектуалци, с непрекъснатата замяна на лозунги и тактически похвати, когато се изхабят, само че постоянно с желанието за цялостно „ смазване " на врага. Дори с цената и на цялостното съсипване на България, за която у Борисов няма никаква грижа, с изключение на като евентуален обект на властване и източник на нарцистично доставяне.
Съвсем същото следим и в този момент в беса против Радев, опозицията и всички критикуващи, каквито са несъмнено най-малко 80% от българите сега.
Въпросът е - докога ще поносим?
Отговорът е сложен, тъй като Борисов очевидно не може да бъде свален с избори и към този момент няма да се лъже да подава оставка.
Отговорът обаче може да стане и ненадейно елементарен. Обстановката се променя динамично. Оставката му може да я подаде историята.
Източник: Гласове
В последните години на Живков, към този момент столът му се клатеше, се случваше - само че, за Бога, не всяка вечер! - да попиваме в праймтайма на националната ни телевизия „ некои съображения " - само че редактирани от обиграни в пропагандата хора и четени от школуваните гласове на чичко Филипов или Ламбрев. Дали и настоящето катадневно телевизорно бумтене на Борисов, предизвикващо спазми на гадене у множеството българи, значи, че столът му се клати?
Надявам се, и това значи. Но с цялостна сигурност значи, че здравословното положение на премиера е в терминален крах. Имам поради душевното - и както постоянно, щом стане дума за това, бързам да уверя, че не съм доктор и не слагам диагноза, а окачествявам обществената персона на Борисов, който и не познавам персонално, и то единствено предвид на негови добре известни скорошни медийни изяви. Няма да изтъквам буквално многочислените бисери от последните му телевизорни сеанси, които са ни добре известни от обществените медии, пък и не желая да ги легитимирам несправедливо.
Напомням, че нарцистичното личностно деформиране или Narcissistic Personality Disorder (NPD), както сме чели, е болест, разказана в Международната подредба на болесттите на СЗО под номер F60.8. По данни от разнообразни години от нея страдат от 1% до над 6% от американците над 18 година Симптомите, несъмнено, допълнително или по-малко лимитирана степен, се срещат и у съвсем всеки здрав човек. Но у страдащите от NPD са доста по-силно и трагично изразени. Да си напомним най-характерните:
Грандиозна визия за себе си, за значимостта, достиженията и гениите си (компулсивно самохвалство). Нереалистични мечти (компулсивно конфабулиране) за триумф, хубост, разум, власт, въздействие, обич, формулиране на нереалистични цели. Претенции за решителен персонален принос за всеки триумф на групата. Чувство, че другите са им длъжни (entitlement) и че другите са им отговорни за всеки крах. Завист и непоносимост към непознатия триумф. Необходимост от непрекъснато внимание и позитивна поддръжка (комплименти) от страна на близките - нарцистично доставяне (narcissistic supply). Лесна наранимост и възприятие на отхвърленост при липса на такова внимание и поддръжка. Реагиране и на най-добронамерена рецензия с яд, позор и възприятие на оскърбление, компулсивно лъгане за „ оборване " на рецензията, яд и гняв към критикуващия (narcissistic rage) за неговото унижение и с това омаловажаването на рецензията му. Користно, използваческо отношение към другите, податливост към интриги. Липса на същински интерес, емпатия (съчувствие) към другите, непочтеност, прочувствена безчувственост или безсърдечие (tough-mindedness). Неумение да поддържат здрави човешки връзки - интимни, професионални, социалниС възрастта и с утежняване на психическата среда на пациента признаците се утежняват - като растящата взаимозависимост на наркоман. Борисов очевидно старее, не напълно като катедрала, а под краката му от ден на ден ще пари. Така че все по-често ще имаме бученето в тв приемниците си. Докато го поносим.
То се дължи и на жаждата му за фукане, т.е. самопризнание, и заблуда за надзор, и на гнева му против „ тулупите ", които пишат постове против него, и на желанието му да се скрие от действителността в сигурността на телевизорния свят. Борисов си е поначало медиен симулакр, телевизорно отроче. Яйце от олигархична ламя, излюпено от мисирки.
Знанието на признаците на NPD, първо, като че ли облекчава ненапълно моралното ни възмущение - той е непоносим, само че това може да е и негова здравна неволя, а не напълно виновност. Вината може да е повече у тези, дето като същи Франкенщайновци го нарочиха измежду беизменните труженици на незаконния ни фронт на прехода и отгледаха нарцистично страшилище, Рейгъно-Живковски хибрид, предназначен да споделя „ харизматично " на българите да вървят на майната си, и то по този начин, като че ли с неспокойствие чакат пътуването. Това схващане ще е доста значимо на следващия ден на процеса против него.
Второ, знанието улеснява разбирането на Борисовия синдром в неговата закръглена целокупност. Не всякога да вземем за пример да преоткриваме с изненада, че е детско безмилостен и не му пука за хората, останали без приходи поради ограниченията против вируса, или като ги плаши с пъкъла и чувалите за трупове. Или патогенен измамник, щом почне да „ опровергава " и най-добронамерена рецензия - като на Милен Цветков, че не плащал дължимото на дребните компании по договорите си или им удържал „ диш-хакъ " по 7%.
Или патогенен конфабулатор, щом почне да се хвали с „ триумфите " си и по какъв начин е другар и душеприказчик на Тръмп, Путин, Ердоган, европейците - и всячески да се умилява от прелестната си личност. Или некоректен страхливец, хвърлящ хора на вълците, без да му мигне окото, да се измъкне изсъхнал от водата. Или обидено-разгневен Ахил, хвъргащ камъни и дървье по президента, Орешарски, Станишев, комунистите, мисирките, тулупите, европейските водачи и другите, които са му отговорни за всичко. Или лицемерен клеветник, насъскващ специалист против специалиста, работа против работа, българи против българи, сеещ ненавист и разцепление.
Няма какво да се чудим и да се изненадваме! Това са класическите признаци на NPD! Те бяха налице още когато индивидът бе парашутиран за основен секретар на Министерство на вътрешните работи, закърпен в гащите с генералски лампаси, превъзнасян по тв приемника и гъделичкан за рождения си ден от кого ли не. Симптомите бяха ясни от пръв взор. При Борисов има в действителност още и комплекса „ Барба Ганьос ", и Санчовското приземено безволие, само че съгласно мене нарцисизмът е основната му „ движеща мощ ".
И по тази причина точно елементарно управляемият нарцис от Банкя, пък на туй от горната страна с дебело престъпно досие, бе умишлен за наш бащица. Казват, и Брежнев бил подобен. Как се става нарцисист ли? Казват, най-често под въздействие на нарцистична майка. Биографичните тънкости на Борисов не ме интересуват ни минимум заради нищожността му.
Следващите редове съм ги писал нееднократно, само че дано отново ги повторя, да заловен дикиш. Вредите за България от многогодишниото й нещастно общуване с Борисов са големи. Той трансформира живота на болшинството българи в пъкъл. Управлението му и самото му безумно дълго престояване в и към властта, в светлината на прожекторите, освен докара до икономическа злополука, бедност, съсипия на институциите, законността, политическото (не одобрявам някак си думата „ народна власт " ) и до обща безнравственост, ненавист и разделяне измежду българите.
В продължение на 20 години България бе превърната в съвкупен нарцистичен снабдител на Борисов, в безгласен потребител на „ чара " му, в глух фен на нарцистичния му яд с компулсивните му неистини, операции и апели за ненавист и принуждение, в регистратор на непрекъснато сменящите му се като книжни кърпички отзиви.
Грандиозната самокритика на Борисов, непрекъснато доработвана и ретранслирана от „ говорещите глави ", включително и от най-интелигентните и значи и най-продажните, и от медиите, жестоко контрастира с химеричността на „ достиженията " му. Ето дългогодишният медиен флирт с въображаемите му спортни подвизи - черният колан по карате, повдигането на еди-колко си кила от „ лежанка ", пипането на „ мускула " му от възторжени мисирки, избора му за „ футболист на годината ", картотекирането му като „ професионален футболист ". Всъщност, както добре се знае, като състезател Борисов не устоя никакво съпоставяне с другите най-известни „ добре облечени предприемачи ".
За разлика от Марин Митев, Иво Каменов, Алексей Петров, Слави Бинев или Румен Николов, да не приказваме за Рахмат Сукра или Гълъбин Боевски, той в никакъв случай не е бил първенец, член на народен тим, в никакъв случай не е взел участие и в публично съревнование, а отношението на някогашните му треньори и съотборници към него е очебийно надменно. България постоянно, та даже в този момент, е имала изявени състезатели в силовите спортове, но Борисов просто не е измежду тях.
Напълно подправени са и генералското му звание, и кандидатската (докторската) му степен. За последното да вземем за пример се полагаха преди време наложителни приемни изпити и „ кандидатски минимуми " по два непознати езика. А Борисов постоянно е показал и признавал обществено, че не знае два непознати езика! Другите му „ достижения " са му дадени наготово - като кариерата в пожарната, основаването на охранителната му компания, службата му при Тодор Живков и царя без нито ден полицейски стаж и основното му секретарство в Министерство на вътрешните работи. Кариерата му на „ първокласен мачо " постоянно е зависила от дами.
Борисов е и подправен водач, и подправен харизматик. Той е вперен в себе си, неразговорлив, липсва му същински интерес към хората и дарба да ги прави оценка съответно. И в спорта, и в живота е бил неугледен и неизвестен и измежду най-близките си. Неспособен е да поддържа и трайна интимна връзка - бързо разпаднал се трагичен брак, след това най-вероятно фиктивна интимна (а в действителност уредена от други фактори делова) връзка с друга жена, след което публично „ самичък като куче ". Барселонската спекулация може би беше на път да внесе нов миг тук, само че ковид-19 я изтика обратно. Конфузът с дамата с пръстените от ВМЗ-Сопот бе класическа илюстрация за присъщата за това положение прочувствена безчувственост, и толкоз по-чудно за каква „ харизма " може да става дума, откакто коравосърдечието проличава във всеки миг най-малко във връзка с хората отвън непосредствения му кръг за нарцистично доставяне?
Борисов е изцяло некадърен и да управлява хора и за мене постоянно е било въпрос с нараснала компликация по какъв начин е допустимо човек с достолепие да работи за шеф като Борисов? Който самичък управлява всичко (с СМС-и), не делегира права, не е предан към фрагментите, ще ги съобщи при първа опция, мекушав е и не може да отстоява към този момент взето решение. И отговорът е, че не може - Борисов и хората като него филтрират хората с достолепие отвън властта.
Абсурден беше и митът за Борисов - „ великия комуникатор ", който най-малко до неотдавна се поддържаяе от десни сътрудници, които другояче признаваха, че беше злополука като управленец. Не знам дали към момента го мислят. „ Комуникаторството " и „ харизмата " бяха подправена телевизионна проекция за наивници, а в действителност имаше един греещ от пошло блаженство, задоволен от „ нарцистични доставки ", включително от самите камери и прожектори, ориентирани сега към него, кух медиен балон.
Фанфаронството на Борисов („ аз съм специалист " ), непрекъснатите му съпоставения с фиктивен от него бутафорен конкурент („ бил съм ги и отново ще ги удрям като маче о стълб, като шкембе в зид " ) са христоматийна класика на неувереното нарцистично схващане, както и непрекъснатите оправдания с „ неприятното завещание " и изобщо с другите.
Желанието на Борисов да има и упражнява еднолично и директно цялата власт, без каквато и да е мисъл за конституции, закони, разделяне на управляващите, без действителна мисъл (дори и при подаването на оставката в 2013 и 2016 г.), че може в миналото в действителност да загуби трайно властта, да не приказваме за подозрения, че може да не я упражнява в полза на обществото, е предпочитание за нови, по-силни дози нарцистична доставка.
Подаването на оставка в 2013 и 2016 година, с изключение на израз на типичното му нарцистично безволие и тичане пред компликациите, също беше и класическа, христоматийна истеричава сцена на грандиозно хиперстрадание, от което по прочувствената логичност на страдащия следва, несъмнено, да дойдат да го молят да се върне.
Трайната загуба на властта в 2013 година обаче го докара до тежка абстиненция и титанична битка на живот и гибел за връщането на избавителната доза нарцистична доставка, която е със самото това и мощен изблик на нарцистичен яд против „ незаслужено " лишилите му властта.
Цялата фарсова епопея на контрареволюционните митинги от лятото на 2013 година бе грандиозна спазъм на гибелния яд Ахилов с присъщата злобна, неуморна настъпателност, смучеща черна сила от непознати за здравия разум патологични психоглъбини, с цялостното си несъобразяване с истината, със закона, с прехвърлянето от болната глава на хубавичко, с насилственото замесване в опитите им за прелом на университетите с лежането по жълтите павета на мастити интелектуалци, с непрекъснатата замяна на лозунги и тактически похвати, когато се изхабят, само че постоянно с желанието за цялостно „ смазване " на врага. Дори с цената и на цялостното съсипване на България, за която у Борисов няма никаква грижа, с изключение на като евентуален обект на властване и източник на нарцистично доставяне.
Съвсем същото следим и в този момент в беса против Радев, опозицията и всички критикуващи, каквито са несъмнено най-малко 80% от българите сега.
Въпросът е - докога ще поносим?
Отговорът е сложен, тъй като Борисов очевидно не може да бъде свален с избори и към този момент няма да се лъже да подава оставка.
Отговорът обаче може да стане и ненадейно елементарен. Обстановката се променя динамично. Оставката му може да я подаде историята.
Източник: Гласове
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ