WSJ: Гледката от Кремъл далеч не е толкова мрачна, колкото биха искали противниците на Путин
Автор Уолтър Ръсел Мийд, The Wall Street Journal
Не всичко върви безпрепятствено при Владимир Путин. Напоследък украинската контраатака бележи триумфи, съветските валутни запаси понижават, а фиаското на Пригожин разкри пукнатини в структурата на властта в Кремъл. Въпреки това гледката от Кремъл надалеч не е толкоз мрачна, колкото биха желали съперниците на Путин.
Първоначалните проекти на съветския президент за Украйна може и да са се провалили и спорът към този момент е на безсилие, само че украинците имат свои лични проблеми. Американски и украински публични лица спорят кой е отговорен за бавното контранастъпление. Представители на Съединени американски щати предизвестяват, че е малко евентуално да дават равни или по-големи количества военна помощ за нахлуване през 2024 година Путин към този момент може да счита, че е минал " пика на Украйна " във връзка с способността на страната да се съпротивлява.
Превратът в Нигер акцентира големия триумф на ЧВК " Вагнер " в подкопаването на позициите на Запада в Африка. Това се дължи частично на обстоятелството, че Русия придобива надзор върху златото и урана, както и частично на основаването на безредни закани за западните ползи. Западните политици би трябвало да се оправят с миграционните потоци. Заплахата от тероризъм в южната част на Сахара нараства. Сривът на френската и европейската мощност в Африка освен акцентира геополитическия неуспех на Европейски Съюз. Той отклонява вниманието и ресурсите на Съединени американски щати от Азия и Украйна. Успех има и в Близкия изток.
Благодарение на съветската поддръжка Башар Асад подценява американските закани в Сирия.
Дългогодишни съдружници на Съединени американски щати не престават да ускоряват съдействието си с Русия. ОАЕ задълбочиха комерсиалните си връзки с Москва. Иран се интегрира все по-дълбоко в съветските канали за доставка на оръжие. А връзките на Китай с Русия, макар очакванията на Запада, остават мощни. Китай купува целия съветски петрол и газ, до който може да се добере, и доставя доста количество съоръжение с двойна приложимост. Китай зарежда военната машина на Путин и евентуално ще продължи да го прави без значение от това, което споделя или прави Байдън.
Путин може да се възползва и от политическите събития в Америка. Пътят на Тръмп към номинацията от страна на републиканците наподобява явен. Шансовете той да се завърне в Белия дом нарастват. Байдън към момента не е показал поредно и безапелационно изложение на своята политика във връзка с Украйна.
Най-силното преимущество на Путин остава непоследователността на актуалния Запад. Западните му съперници са Чърчил на подиума и Чембърлейн в действителния живот. Те прокламират своята несломима обвързаност към интернационалния ред, до момента в който в това време безмълвно принуждават Украйна да одобри загубата на Крим и Донбас. Те приканват световния Юг да се жертва за общото богатство в битката против изменението на климата, до момента в който самите те организират протекционистки политики, които заплашват икономическото бъдеще на Юга.
От позиция на Путин тази композиция от нападателна изразителност и внимателна политика е най-хубавият вероятен американски метод.
Междувременно непоследователността на американската политика подкопава позициите на администрацията във вътрешен проект. Ако Байдън желае Украйна да завоюва опълчването с Русия, за какво не изпраща по-качествени оръжия? Ако задачата му е компромис, който оставя на Путин по-голямата част от завзетата територия, за какво Съединени американски щати харчат толкоз доста пари за подобен незабележим резултат?
Специалната интервенция на Путин беше историческа неточност. Пълна победа е малко евентуална, а цената за Русия е висока. Войната на Москва в Украйна понижава въздействието ѝ в огромна част от постсъветското пространство. В Кавказ Турция и Азербайджан притискат арменските сътрудници на Русия. Богатият на петрол и газ Азербайджан от ден на ден се изплъзва от обсега на Русия. В Централна Азия икономическото и политическото наличие на Китай се ускорява, до момента в който това на Русия изчезва.
Нито едно от тези събития обаче няма да помогне на Запада да насърчи демокрацията или да прикрие обстоятелството, че администрацията на Байдън, откакто не съумя да държи Путин под надзор, не откри метод да го накара да загуби или да го принуди да договаря при рационални условия, написа изданието.
Източници WSJ, dnes.dir.bg
