Автор: TVLКакво означава “часът на истината? Часът на истината е

Автор: TVL

" Какво значи “часът на истината ”? Часът на истината е моментът, в който всички ще спрат да се преструват, че имат вяра, че Украйна ще завоюва. Всички, които познават обстановката на място, са изцяло съгласни, че Украйна няма да завоюва тази война, тя към този момент я загуби, персонално аз мисля, че я загуби в деня, в който съветските войски влязоха в Украйна, само че да оставим това настрани. Факт е, че откакто се бориха самоуверено - казусът не е в това, смелостта в една стандартна война е изцяло заслужено разпределена и от двете страни на огневата линия - само че украйнците сега губят или към този момент са изгубили и цялата масирана агитация, която ни споделя “но не, напълно не, да изчакаме, да им дадем още техника ”, без да ни е грижа дали украинците имат личен състав, с цел да създадат каквото и да е с тази техника. Очевидно имам поради десетките милиони долари, които преди малко бяха отпуснати от Съединените щати на Украйна, или най-малко бяха обещани, само че всичко това ще способства за продължаването на войната. Войната ще продължи, руснаците не са притиснати, те имат своя тактика, която методично ползват и която е сполучлива, а също така има и мнения на Запад. Познавате ги като мен. Ако руснаците завладяват 3 кв. км, те споделят “това е комичен прогрес ”. Ако украинците завладяват 3 кв. км, те споделят “страхотен триумф на украинската контраатака ” и така нататък Всичко това не заблуждава никого и истината е, че без значение дали се поздравяваме или съжаляваме, украинците изгубиха и това няма да може да се прикрива постоянно и ще стигнем до миг, в който ще стане явно ".

- Добър вечер на всички и добре пристигнали в Chocs du Monde (Световни сътресения), предаването за рецесиите и вероятностите на интернационалното развиване на TVL. Трябва да разгледаме по едно и също време споровете в Украйна и Газа, само че в този момент ще създадем по по-метаполитически метод, в сравнение с нормално, тъй като довечера ни гостува Ален дьо Беноа. Добър вечер, Ален дьо Беноа!

- Добър вечер!

- Благодаря, че приехте поканата ни! Журналист, мъдрец, есеист, вие сте разгласили повече книги, в сравнение с доста хора са чели през живота си, основали сте списанията “Éléments ”, “Nouvelle école ”, водач сте на една мисловна школа, която бе наречена “Новата десница ”. Наскоро публикувахте “Contre l’esprit du temps. Explications ” и “Nouvelle Droite au XXIe siècle. Orientations face aux années décisives ” в издателство “La nouvelle librairie ”. Най-малкото, което можем да кажем, е, че от десетилетия  развивате неконформизма и вашата помощ може да ни е доста потребна, с цел да разберем моралните и интелектуални основи на решенията или на нерешенителността на нашите западни ръководещи. Водят ли Макрон, Байдън, Шолц и другите реалистична интернационална политика по отношение на двата съществени модерни спора - в Газа и в Украйна?

- Можем да дадем два отговора. От позиция на техните ползи, те са много реалистични или си мислят, че са. От позиция на това какво е политиката и геополитиката, те безусловно не са и, както казахте доскоро, в този момент сме изправени пред две войни - в Близкия изток, Газа, палестинската част на израелската територия, и в Украйна, въпреки това. Да поговорим на първо място за Украйна, тъй като тя е най-близо до нас и ни визира по-пряко, само че това може би е още по-красноречиво. Да минем напряко на въпроса: мисля, че ние навлизаме - изразът беше постоянно употребен, само че мисля, че е бездънен правилен през днешния ден - в решаващи години, т.е. приближаваме се до часа на истината. Какво значи “часът на истината ”? Часът на истината е моментът, в който всички ще спрат да се преструват, че имат вяра, че Украйна ще завоюва. Всички, които познават обстановката на място, са изцяло съгласни, че Украйна няма да завоюва тази война, тя към този момент я загуби, персонално аз мисля, че я загуби в деня, в който съветските войски влязоха в Украйна, само че да оставим това настрани. Факт е, че откакто се бориха самоуверено - казусът не е в това, смелостта в една стандартна война е изцяло заслужено разпределена и от двете страни на огневата линия - само че украйнците сега губят или към този момент са изгубили и цялата масирана агитация, която ни споделя “но не, напълно не, да изчакаме, да им дадем още техника ”, без да ни е грижа дали украинците имат личен състав, с цел да създадат каквото и да е с тази техника. Очевидно имам поради десетките милиони долари, които преди малко бяха отпуснати от Съединените щати на Украйна, или най-малко бяха обещани, само че всичко това ще способства за продължаването на войната. Войната ще продължи, руснаците не са притиснати, те имат своя тактика, която методично ползват и която е сполучлива, а също така има и мнения на Запад. Познавате ги като мен. Ако руснаците завладяват 3 кв. км, те споделят “това е комичен прогрес ”. Ако украинците завладяват 3 кв. км, те споделят “страхотен триумф на украинската контраатака ” и така нататък Всичко това не заблуждава никого и истината е, че без значение дали се поздравяваме или съжаляваме, украинците изгубиха и това няма да може да се прикрива постоянно и ще стигнем до миг, в който ще стане явно. Проблемът - и точно тук е моята паника - е какво ще стане по-късно. Логиката изисква, както става нормално в сходни обстановки, да вървим към политическа полемика, съглашение за изискванията за връщане към мира и така нататък, това е доста класическо. Никой не приказва за това! Никой не приказва за това, с изключение на тези, които се пробват да поставят дипломатически старания - китайците, турците и така нататък Така че огромният въпрос е дали НАТО - и да назовем нещата по-директно, Съединени американски щати, тъй като всеки знае, че НАТО са Съединените щати -, дали Съединени американски щати ще признаят украинското проваляне и най-после ще изоставят украинците, което няма да бъде нещо ново в тяхната история - те изоставяха съдружниците си всякога, когато тези съдружници към този момент не бяха използваеми, т.е. има огромни прецеденти, или ще го отрекат? Какво значи да го отрекат? На този стадий значи, че към този момент няма други способи да не престават да се борят против руснаците, с изключение на изпращайки в Украйна войски на НАТО. И явно в този миг ще пъхнем пръста си в зъбно колело и ще влезем като лунатици в нова сцена, която изцяло може да докара до нуклеарна война. Путин в никакъв случай няма да нападне НАТО. Ако Путин бъде атакуван от НАТО, той няма да остане без отговор.

- Точно това е в центъра на повече или по-малко напрегнатата замяна на реплики сред Париж и Москва от няколко седмици. Ален дьо Беноа, предлагам ви да го напомним, с цел да бъде ясно за нашите фенове:

Москва, 6 май, съветското министерство на външните работи. Британският, а по-късно и френският дипломат бяха извикани един след различен от съветската дипломация. Френският дипломат Пиер Леви беше упрекнат за войнствените изказвания на Еманюел Макрон, който повтори на 2 май опцията за изпращането на западни войски в Украйна, в случай че Киев изиска това. А съветската дипломация предизвести английския дипломат Найджъл Кeйси, че нейната войска ще отговори против английски цели в Украйна или отвън нея, в случай че въоръжените сили на Киев употребяват оръжия, доставени от Лондон, за удари против съветска територия. Наистина английският външен министър Дейвид Камерън съобщи на 2 май в Киев “Украйно безусловно има право да отвърне с удар на Русия, даже вътре в Русия ”. Изявление, което опонира на предходните позиции на западните столици, опасяващи се от ескалация.  От своя страна, Вашингтон не сподели нищо, само че предходната седмица удостовери, че е доставил през февруари ракети с отдалечен обхват ATACMS на украинската войска, ракети, които към този момент бяха изстреляни против Крим и биха могли да доближат Керченския мост. Удряйки с пестник по масата, съветската войска разгласи на 6 май, че провежда тактически нуклеарни учения по заповед на Владимир Путин, като реакция на западните изказвания.

- Ален Беноа, вашето потомство познава доста по-добре от това на Еманюел Макрон, който е единствено на 46 години, паниката от войната, паниката от нуклеарната война също. Как оценявате тази замяна на реплики? Според вас неуместни ли са те, тревожни ли са или пък изцяло рационални?

- Има няколко измерения. От една страна, изказванията, и на едните, и на другите, са много типичен - демонстрират мускули и в случай че съперникът направи още една стъпка напред, те също вършат още една стъпка и така нататък Честно казано, изказванията на Макрон са много нелепи. Това е дребният микрон, който се вълнува в пясъчника си, скачайки като дребните кученца, които не стопират да скачат, с цел да наподобяват малко по-големи и да лаят малко по-силно. Факт, е че сега Макрон е отпред в русофобския дискурс и на враждебния на Русия дискурс, защото първият път, когато той загатна опцията за изпращането на френски бойци да се бият в Украйна, казвайки, че НАТО може би би трябвало да направи същото, всичките му съдружници - Съединени американски щати, германците и така нататък, споделиха “О, не! Не желаеме да водиме война с Русия ”, а след това Макрон повтори своите изказвания. Това въпреки всичко е на границата на безотговорността. Добре знам, че войните през днешния ден към този момент не се афишират и в никакъв случай не свършват, само че не можем да поддържаме постоянно, физически, военно, морално, политически, интелектуално, една от страните в борбата, казвайки “Аз не вземам участие в борбата, не съм замесен ”. Проблемът е да разберем дали ние сме или не сме в положение на война с Русия. Мисля, че от позиция на Москва, последните изказвания на Макрон споделят “да ”. Нека продължат с разсъжденията си и да разгласят война на Русия.

Така че ето ни тук, в ход е развой, който отива все по-далеч в непоправимото, и явно тук не хората от моето потомство, а тези преди този момент, си спомнят метода, по който стартира Първата международна война - атентатът в Сараево и така нататък Ще пропусна урока по история, само че съгласно мен сложното стартира, когато повече няма да може да се скрие, че Украйна е изгубила.

Разбира се, има една доста значима променлива големина, която ме кара да мисля, че няма да се случи нещо съществено и това е резултатът от президентските избори в Америка. Сигурно е, че в случай че Тръмп бъде избран отново, в случай че Байдън бъде избран отново, водената политика ще бъде изцяло друга. Тръмп, една самобитна и колоритна персона, сподели доста ясно, че няма желание да оказва помощ постоянно на Украйна. От страна на демократите е доста по-двусмислено, консерваторите постоянно са нащрек и не се знае какво ще се случи. Това ще стане в края на 2024 година - началото на 2025 година и това в действителност ще бъде часът на истината.

Сега, с цел да разгледаме казуса от друга позиция, ще ви кажа моето чувство. Когато видях експлоадирането на тази война, бях доста печален. Първо, тъй като не обичам да има войни сред европейците, а от по-лична позиция, имах и към момента имам чудесни съветски другари и чудесни украински другари и мисълта, че тези украинци и руснаци ще се избиват взаимно въобще не ме радваше. Но отново споделям, че това е възприятие. Чувството не разрешава да проучваме една обстановка и да забележим какъв е залогът. Когато погледнем спора сред Русия и Украйна, виждаме, че той се простира надалеч оттатък. Когато забележим претекстовете на Путин, когато забележим отношението на Запада и най-много неговото извънредно единогласие, това ни навежда на мисълта за развиването на нещата. Вие говорехте за натурализъм. Големият съперник на политическия натурализъм е моралът. Моралът резонира върху това какво би трябвало да бъде, а не върху това, което е.

- Това, което описвате, е нещо, което постоянно сте изобличавали. Това е приплъзването от една, да я назовем, нравственос на обичайна война към една нова, по-либерална форма на споровете, в случай че вярно съм схванал.

- Много политолози вършат тази констатация, без да регистрират известни създатели, като Карл Шмит да вземем за пример. В обичайна война не се вършат морални оценки - имаме врагове, бием се против тези врагове, само че изцяло можем да приемем, че всички те имат своите учредения и затова вчерашният зложелател може би е утрешният съдружник, тъй като обстановката ще се промени. Днес, от началото на ХХ век, се върнахме към това, което в Средновековието са наричали обективна война, т.е. войната, която е заслужено да се води, тъй като е морално оправдана. Нейната диаметралност е цялостното дехуманизиране на войната и автоматизираното стигане до крайности. Защо?

- Тази, на която сме очевидци.

- Абсолютно. Врагът към този момент не е единствено съперник съгласно събитията, той е олицетворение на злото, а другите са олицетворение на положителното, затова би трябвало освен да бъде разрушен, само че и да бъде осъден, да бъде отстранен. Същото наблюдаване по различен метод: при условия на естествена конфликтност, когато има война сред две страни, което се случва много постоянно в историята, има други страни, които не са заинтригувани. Тези страни, несъмнено, могат да се солидаризират с една от двете страни, които се бият, само че могат също да кажат “това не ме визира, на желая да се забърквам в тази история, тъй че оставам безпристрастен ”. Неутрален не значи, че няма мнение, а просто, че няма нищо, което екзистенциално да оправдава неговата интервенция. Когато избухна войната сред Русия и Украйна, в случай че бяхме останали в този метод на виждане, щеше да бъде обикновено някои европейски страни да се солидаризират с единия или другия, други да останат настрани или в неутрална позиция и преди всички да могат да употребяват тази позиция на третия - наблягам това разбиране “третия ”, с цел да предложат своето ходатайство и да съумеят да реализират политическо споразумяване на една обстановка, характеризища се с превръщането на един елементарен спор във война. Но стана противоположното с бързината на пропагандата, която незабавно породи освен злост към Путин, само че и същинска вълна на русофобия. Видяхме по какъв начин трансформират в ангели украинците, демонизират руснаците и през днешния ден всички са на една и съща страна, казвайки “ние сме на страната на положителното ”. Но какво ще стане, в случай че надвие злото? Точно това е обстановката, в която се намираме през днешния ден. Нещо доста особено прочее е изгубването на пацифистите. Почти изчезнаха пацифистите. Някога, когато имаше спор в света, имаше пацифисти. Спомням си - това е моето поколение…

- Във Франция и в други страни виждаме, че още веднъж се появяват във връзка на спора в Газа, виждаме ги в кампусите…

- Ще се върна към това. Още помня демонстрациите “Мир в Алжир ”. Помня демонстрациите против войната във Виетнам, които бяха във всички европейски страни и в Съединени американски щати. За руско-украинския спор - цялостно безмълвие. Пълно безмълвие! Когато НАТО атакува Белград и Сърбия, имаше един огромен манифест “Не на войната! ” (Non à la guerre!). Знам го, тъй като бях един от неговите уредници. Това към този момент го няма през днешния ден и вие сте прав, че има огромна разлика по отношение на това, което става в Газа. Политиката на Нетанюху спрамо палестинците в Ивицата Газа има своите последователи във Франция, които го оповестяват и това е нормално; тя има и своито съперници, които го оповестяват и това е обикновено. Но тук добре виждаме по какво се разграничават двата вида война. За да се върна към  войната сред Русия и Украйна, естественият метод на френските или европейските управляващи би бил да кажат “Ние заинтригувана страна ли сме? Имаме ли екзистенциални ползи в Украйна? ”. Ние нямаме екзистенциални ползи и би било разумно да кажем като американците I don't have any horses in this race, “нямам кон в това съревнование ”. Вместо това незабавно имаше масирана интервенция на господстващата идеология с понятието “империята на положителното ” против “разбойническите страни ”, “оста на злото ”, което ни връща към Студената война.

- Наистина от няколко седмици Еманюел Макрон приказва за екзистенциална опасност за Европа.

- Да, само че обърнете внимание, че когато падна Берлинската стена, това беше краят на Студената война. Изградиха още веднъж Берлинската стена, в случай че мога да употребявам тази метафора, доста по-висока и доста по-дебела, в сравнение с беше по времето на Съветския съюз. Доказателството за това е, че по време на Съветския съюз човек можеше да хване самолета от Париж за Москва, което през днешния ден стана невероятно. Следователно би трябвало да забележим задния проект, а задният проект е огромното разтърсване в днешния свят, методът, по който Съединените щати, които са в доста сложна вътрешна обстановка, на която няма да се спирам, само че които усещат, че времето работи против тях, те желаят, както постоянно, да отстраняват съперниците, противниците си. Имат двама противника - Русия и Китай. Начинът, по който  беше възкресена Берлинската стена, вълната от русофобия, ретроспективно обяснява геополитическата обстановка на неприязън на по този начин наречения с доста кавички “свободен свят ” против Съветския съюз, т.е. в реалност, това, което ги мъчеше, е не толкоз, че Русия беше руска или комунистическа, а че Русия постоянно е била велика мощ, която би трябвало да бъде разрушена, заставена да мълчи, което става все по-трудно сега, в който още веднъж се размесват картите в международен мащаб, сега, в който Близкият изток се трансформира, в който Русия и Китай се сближават, страните от някогашния трети свят, от фамозния БРИКС. Това ни разрешава да съзрем един свят, който ще се характеризира с две неща - многополюсност и дедоларизация, което явно не е мечтаната от американците вероятност.

- Преди малко казахте, че войните, водени в името на идеала за финален мир, са най-ужасните. Пишете прочее, че “отказът да бъде призната естествеността на войната е главната причина за тази еволюция ”.

- Да, тази господстваща от повече от един век идеология счита - и това е антропологическа даденост -, че като отдели нужните средства, ще се стигне до обстановка, в която към този момент няма войни, затова към този момент няма спорове. Но войните се раждат от споровете, това постоянно е било по този начин, а споровете се раждат от разнообразието на груповите планове, на човешките желания, ползите на едните и на другите. Да се каже, че ще бъде отстранена войната - а с цел да се отстрани войната, ще се води война, която ще бъде безусловно радикална, само че ще бъде последната, към този момент сме чували това - всичко това е част от господстващата идеология. За страдание обаче, действителността се демонстрира, т.е. постоянно има войни и, с цел да могат да им отговорят, те нямат различен избор, с изключение на да морализаторстват, да трансформират войната на обективни врагове във война със обективна идея и да споделят, че това в действителност не са военни интервенции, а акт на интернационалната полиция, вид на филантропична война, война за цивилизацията против варварите - има доста легитимации, които  процъфтяваха през десетилетията и които добре демонстрират по какъв начин се случва това. Реализмът значи да се върнем към източника, да разберем, че в тази ситуация с Газа войната не стартира на 7 октомври, а че продължава от 75 години; в тази ситуация с Украйна, че тя не стартира с влизането на руснаците в Украйна, а най-малкото с революцията на Майдана, манипулирана и финансирана от Съединени американски щати. И знаете ли, от позиция на тази господстваща идеология, неприятните постоянно са тези, които стартират войната - “той стартира войната ” е мотив от учебния двор, а както споделяше Монтескьо, би трябвало да разграничаваме тези, които водят войните, от тези, които ги вършат неизбежни.

- Споменахте многополюсността, която наподобява все по-очевидна. След 10 години война в Сирия Башар ал Асад беше признат още веднъж в Арабската лига и на фона на спора в Украйна добре виждаме, че останалият свят заема неутрална позиция и обмисля разрешаване на спора, отказвайки де факто западното манихейство. Според вас, Ален дьо Беноа, може ли дезоксидентализацията, тъй като точно на нея сме очевидци от десетина години, да бъде придружена от връщане към по-традиционна вероятност на войната?

- Това е добър въпрос, върху който не съм се замислил, само че мисля, че не грешите. Най-доброто доказателство е, че войните, които се водят в периферията на света, не се показват и претърпяват като “морални войни ”, това в действителност е привилегия на западните страни, които имат потребност от това морално опрощение, с цел да се втурват постоянно във войни, сега, в който настояват, че можем да сложим завършек на войните. Тази шизофренна позиция е виновна за всичко това. Когато споделих, че би трябвало да се върнем към аргументите, доста добре знаем в тази ситуация с Русия, че една от най-важните аргументи, само че не единствената, беше, че руснаците не желаят да има американски оръжия, американски ракети на тяхната граница с Украйна.

- Както американците отхвърлиха да има ракети в Куба преди няколко десетилетия.

- Очевидно е, че нито един американски президент не би могъл да допусне да има съветски ракети по границите му с Канада или Мексико. Това е явно. Но това, което е добре за едните, не е добре за другите. Ако не проумеем това, значи изцяло пропущаме разбора на обстановката.

- Вече споменахте Франция, проблемите на усещането във Франция. От няколко десетилетия размивате границите сред дясното и лявото, бивайки по едно и също време отдясно отляво, или нито от десницата, нито от левицата. Изглежда, че единствено крайната левица във Франция приказва за мир. Защо? Виждаме, че вдясно “Националният общ брой ”, “Републиканците ”, “Реконкиста ” на Марион Марешал и Ерик Земур подлагат на критика Макрон, когато приказва за изпращане на войски в Украйна, само че го поддържат за главното, а точно военната поддръжка за Киев, а същото не важи за Газа.

- Да, тъй като натискът на господстващата идеология е по-силен в тази ситуация с Украйна, в сравнение с в тази ситуация с Близкия изток заради цяла серия аргументи. Дори в крайната левица, за която вие говорите, не се обрисува придвижване за мир в Украйна. Виждаме го за Газа, тъй като там непосредственият въпрос е дали израелската атака ще спре до 40 000 или 45 000 убити и стотици хиляди ранени, плюс всички тези, които към момента не са открити и са под руините или ще продължи в Рафах, за какво не в Южен Ливан и така нататък Така че има хора, които желаят мир, само че не съм видял нито една проява за мир в Украйна. Имайки поради атмосферата, в която живеем, е доста ясно, че сходни демонстрации биха се състояли, в случай че допуснем, че не са неразрешени, тъй като през днешния ден доста бързо се не разрешава, както знаете, техните основатели незабавно ще бъдат оповестени за путинисти. Виждате, че не е доста просто, а това, което ме прави огромен черноглед, са две неща. Първото е хипотезата, която загатнах доскоро: когато забележим, че украинците са изгубили, дали НАТО ще изпрати войски в Украйна, в който случай ще се ангажира, това е път, за който никой не може да каже къде ще свърши. Това е същинска причина за безпокойствие. Другата причина е, че считам, че при всяка догадка Европа е губеща. Много добре видяхме по какъв начин антируските наказания се обърнаха против нея, необикновен в енергиен проект, видяхме саботирането на “Северен поток ”, видяхме по какъв начин германците тичат като мравки, на които са развалили мравуняка, тъй като към този момент нямат достъп до съветския газ, до съветския нефт и в този момент купуват всичко доста по-скъпа и, в последна сметка, ние, клиентите, ще платим разликата. Според схемата, която загатнах доскоро, Европа трябваше да остане настрани от този спор и да предложи посредничеството си. Европа имаше доста добра опция да се утвърди като мощ, с която би трябвало да се преценяват. За страдание, тя откри презрян заслон под крилото на Капитолия, приемайки всички американски позиции и от време на време даже ги предшества, както виждаме с дребния Макрон, който скача като малко кученце. Така че втората ми паника е, че това, което беше счупено с Русия, скоро няма да бъде поправиено. До десетилетия няма да се върнем към естествени връзки.

- Ситуацията е по-лоша, в сравнение с при някогашния Съюз на съветските социалистически републики.

- О, несъмнено! Разбира се! Защото в епохата на Съюз на съветските социалистически републики имаше комунизъм и казвахме “не сме комунисти, не желаеме комунизъм ” и така нататък,  комунизмът от време на време беше изобличаван като зло, само че не моралният речник определяше всичко, а политическият речник: комунизмът е политическо решение, което ние не желаеме. Днес към този момент няма комунизъм. Има Русия, а Русия постоянно е опасност за Съединените щати. За тях идеалът е “ликвидираме Русия, а по-късно оставаме с Китай ”. С това би трябвало да приключи всичко, само че има толкоз случайности, които в това време ще се натрупат, че не е доста ясно. Аз съм значителен черноглед.

- Ален дьо Беноа, това ще бъде последната дума. Много благодаря, че се отзовахте на поканата на Chocs du monde (Световни сътресения), предаване за рецесиите и интернационалните вероятности на TVL! Благодаря на всички, че гледаха това предаване и на първо място не забравяйте да коментирате и споделяте това видео! Благодаря и приятна вечер!

Превод от френски: Галя Дачкова