Дойче веле: Източна Европа планира минен пояс срещу Путин
Автор Томас Лачан, " Дойче веле "
Минен пояс по границата с Русия и Беларус ще пази източния фланг на НАТО при вероятно съветско нахлуване. Пет от шестте натовски страни в района към този момент оповестиха, че напущат Конвенцията за възбрана на противопехотните мини.
От началото на съветската нападателна война против Украйна през февруари 2022 година надали има по-належащ въпрос за НАТО от този по какъв начин да отбрани по-добре източния си фланг. Финландия, Естония, Латвия, Литва и Полша са пет от шестте страни от НАТО, които имат граница с Русия и/или Беларус. От 2022-а насам те към този момент са вложили обилни средства в по-доброто запазване на границите си - с огради и системи за наблюдаване. Сега прибягват и до още едно средство: отбрана с противопехотни мини.
Съседите на Русия възобновяват производството на мини
През последните месеци петте страни от НАТО последователно оповестиха, че се отдръпват от така наречен Конвенция от Отава. Договорът, подписан през 1997 година и влезнал в действие две години по-късно, не разрешава производството, използването и продажбата на противопехотни мини. Те са извънредно противоречиви, защото, с изключение на всичко друго, поразяват безсистемно както бойци, по този начин и цивилни жители. Освен това непочистените мини остават дълготрайна опасност даже откакто даден спор от дълго време е завършил. Само през 2023 година съвсем 6000 души по света са били убити или ранени от противопехотни мини, като 80 % от жертвите са цивилни, в това число доста деца. Разчистването на взривните устройства е рисково, скъпо и лишава извънредно доста време.
Изтеглянето на петте натовски страни от конвенцията ще бъде публично оповестено още този месец. Само Норвегия от съседите на Русия към този момент остава в съглашението. Скандинавската страна има съвсем 200-километрова обща граница с Русия. От края на годината петте оттеглящи се страни, членки на НАТО, ще могат още веднъж да стартират да създават и складират противопехотни мини наоколо до границите си.
Общо 164 страни в света са подписали Отавската спогодба, а 33 не са. Сред неподписалите документа са Съединени американски щати, Китай и Русия. Кремъл разполага с най-големия ресурс от противопехотни мини в света - счита се, че са 26 милиона. Много от тях към този момент са употребявани в Украйна.
Милиони мини в горските региони?
По данни на неправителствената организация Handicap International, сега 58 страни и обособени региони са нечисти с противопехотни мини. В някои от тях споровете са завършили преди десетилетия.
Сега в най-лошия случай до няколко години могат да бъдат нечисти нови обширни територии - от Лапландия на север до полската провинция Люблин на юг. Границата сред петте страни от НАТО и Русия и Беларус е дълга към 3500 километра. По-голямата част от тези региони са рядко обитаеми и гъсто залесени, което затруднява наблюдението на цялата гранична линия.
Страните от района се притесняват, че Русия може да реши да нападне някоя от тях. Тяхната угриженост е толкоз огромна, че в този момент те вземат решение да прибегнат и до оръжия, които светът в действителност желае да забрани и отстрани. Според английския " Телеграф " специалисти на НАТО към този момент проучват терена за бъдещия минен пояс. Целта на страните от НАТО е оптимално въздържане: дружно с други ограничения за защита на границите този минен килим би трябвало да е в положение да нанесе толкоз тежки загуби на настъпващия зложелател за допустимо най-кратко време, че да откаже Москва да опита нахлуване или да води продължителна война.
Нова Желязна завеса
Проблемът е, че за ефикасната отбрана на този дълъг сектор от границата евентуално ще са нужни няколко милиона мини и клопки. Големи региони биха станали необитаеми за десетилетия, а евентуалните вреди за хората и околната среда биха били съвсем невъзможни за предугаждане.
" Телеграф " към този момент приказва за нова, взривоопасна Желязна завеса - като строго охраняваната граница сред НАТО и страните от Варшавския контракт по време на Студената война. Тъй като с изключение на въпросния минен пояс, източноевропейските страни от НАТО са подхванали и доста други ограничения за отбрана против възможна съветска експанзия: построили са гранични огради, конфигурирали са съвременни системи за наблюдаване и ранно предизвестие и са нараснали военните си контингенти в граничните зони.
Необходимо или безконтролно?
Една от изключително уязвимите страни по източната граница на НАТО е Литва. Там, сред съветския ексклав Калининград на запад и Беларус на изток, се намира така наречен кулоар Сувалки - сухопътната връзка сред Калининград и Беларус, необятна 65 километра и откъсваща трите балтийски страни от останалата територия на НАТО. Опасенията, че вероятно съветско нахлуване може да се реализира първо тук, са изключително огромни. Ето за какво единствено Литва възнамерява да влага към 800 милиона евро в производството на нови мини през идващите години. Министърката на защитата на Литва Довиле Шакалене приказва за " екзистенциална опасност " за нейната страна и напомня в тази връзка, че до момента в който Европа е унищожила личните си ресурси в сходство с Конвенцията от Отава, Русия е произвеждала от ден на ден и повече противопехотни мини.
Ева Мария Фишер от Handicap International - Германия обаче счита всичко това за рисково и обезпокоително развиване. " Разбира се, опасенията за сигурността на източноевропейските страни могат да бъдат оправдани в сегашния неустойчив интернационален подтекст. Но трайната сигурност не може да бъде градена върху оръжия, които убиват безсистемно, остават в земята дълго след края на спора, не престават да осакатяват цивилни и да унищожават поминъка им ", разяснява тя пред Дъждовни води.
Фишер счита, че има други възможности на отбраната с мини. " Те може и да наподобяват по-скъпи, само че в действителност не са, в случай че се вземат поради големите разноски за всички следващи действия, откакто са употребявани противопехотни мини ", споделя още тя за Дъждовни води.
