Васил Божков идва на Кулата, извънземните кацат в Щръклево
Автор: Тома Биков,
„ Завръщането “ на Васил Божков в България не се състоя, само че се трансформира в нещо като вест на деня за немалка част от медиите.
Според анонимни източници на един районен вестник и няколко уеб страницата Божков трябваше да влезе в България от Гърция през граничния пункт Кулата. Там наблюдателни жители видели коли на „ Съдебна защита “. Явно това наличие е предизвикало медийната фикция. И несъмнено – кого да чака Съдебната защита, в случай че не Божков? Защо Божков ще минава през Кулата, а няма да пристигна със аероплан от Дубай? С какъв превоз е стигнал до Гърция? Каква е мотивацията му да пристигна тъкмо в този миг? Тези въпроси останаха на втори проект, до момента в който публицистите го изчакаха няколко часа и регулярно съобщаваха, че не е пристигнал. След това животът продължи и няколко дни по-късно към този момент никой не чака Божков да се върне.
Впрочем, когато банкрутира Корпоративна комерсиална банка, нейният притежател Цветан Василев сподели нещо, което бързо се не помни. Фалитът и обиските в банката му го завариха в Австрия, където той прозорливо беше отишъл няколко дни по-рано. Оттам по телефона в телевизионния ефир Цветан Василев разгласи, че ще се върне в петък. И всички зачакаха петъка, който по този начин и още не е пристигнал. Защото Цветан Василев не посочи кой ще е този петък. По подигравка на ориста несъстоялото се завръщане на Божков също се случи в петък и заинтригува значимо количество българи, които зачакаха неговите свидетелства.
Тази мимолетна история ми подсети надалеч по-мащабното очакване, което се случи на 11 септември 1995 година. Тогава на летището в русенското село Щръклево над 3000 души чакаха да кацнат осем галактически кораба от планетата Криси. Според ясновидките вуйна Здравка и вуйна Радка, с корабите трябваше да пристигна президентът на планетата Криси Алкимичи Кемид Кончини, дружно с високопоставени членове на държавното управление, както и със сенатора Вериус Григорис Маял. Още тогава от имената на двамата водачи на планетата Криси можеше да стигнем до извода, че и на тяхната планета очевидно има най-малко араби и испанци. Портретите на двамата бяха нарисувани от сътрудничка на двете русенски ясновидки и показани на множеството жители и медии. Впрочем в продължение на три седмици двете ясновидки и техните извънземни бяха огромно рекламирани от тогавашните български медии. Последното е и главната причина на летището в Щръклево да се озоват над 3000 души и да престоят там половин ден в очакване на извънземните.
В процеса на очакване с изключение на хората стартират да се изнервят и контактьорките. Те са облечени в идентични бледорозови костюми и упрекват за забавянето на извънземните посетители тогавашния президент Желю Желев и община Русе. Първият е отговорен за това, че не е пристигнал персонално да посрещне високопоставените посетители, а общината, че не е осигурила венец и червен килим, без които извънземните не желаят да кацнат. Двете се сърдят и на църквата, че не е изпратила духовник, което също е измежду условията на извънземните. А задачата на извънземните е прекомерно значима, с цел да се подминава с лека ръка. Те идват на земята, с цел да предотвратят мощен гърмеж сред Стара планина и Средна гора, както и да оказват помощ на България да се оправи. В името на тези цели вуйна Здравка и вуйна Радка приканват управляващите да реалокират самолетите, които са паркирани на летището и да спрат гражданските и военните полети над страната за един час, с цел да могат да кацнат извънземните. Единствената разтуха в тази напрегната конюнктура са кебапчетата, кюфтетата и бирата, които локални инициативни жители продават на посрещачите.
Напрежението ескалира, когато се популяризира подправената вест, че извънземните са кацнали в прилежащо село и към този момент раздават долари на тамошните посрещачи. При тази вест множеството се разконцентрира, като част от него потегля към прилежащото село, а друга част се втурва да линчува вуйна Здравка и вуйна Радка. Двете са изведени от летището в Щръклево благодарение на полиция, а казусът с посрещането на извънземните остава именит и до през днешния ден.
Припомням тази история, с цел да подчертая, че е имало и надалеч по-драматични упования от упованието на Васил Божков на Граничен контролно-пропусквателен пункт Кулата. Общото сред двата проблема обаче са медиите, които и при чакането на извънземните и при чакането на Божков, вместо да се пробват да предпазят своите фенове и читатели от заблуди, спомагат интензивно на заблудите да се популяризират и да се множат. Впрочем подправената вест за завръщането на Божков беше подхваната от медии от всевъзможен тип – прозападни, проруски, с идея, без идея, с искания, без искания. И в това прозира сериозният медиен проблем, който не е единствено български. Основната мотивация на актуалните медии не е да осведомят публиката и да ѝ показват действителността, такава каквато е, а да бъдат оптимално забавни в конкурентната среда. Посещенията в един уебсайт или гледаемостта на едно предаване са все по-голям фактор за медиите от достоверността на информацията. По този метод изходът от действителността става напълно действителен, а резултатът от разминаването сред действителността и визията за нея е или смешен или драматичен.
Вероятно медиите, които не са отразили подправената вест за „ завръщането “ на Васил Божков и не са изпратили репортерите си на границата да го чакат, са се оказали в губеща позиция, тъй като са пропуснали да привлекат читатели и фенове. Този абсурд на медийната реалност също е назидателен, тъй като по едно и също време санкционира правилните и награждава неточните информации. И това не се случва единствено във връзка с последната подправена вест. Тази констатация е доста повече предписание, в сравнение с изключение.
Големият въпрос е този за действителността и присъединяване на медиите в нея. Доколко действителността се въздейства от медиите и до каква степен медиите се въздействат от действителността? Общественото мнение съставлява маса от хора, чието придвижване не се диктува от разсъдък, а от инстинкти и страсти. Голямата отговорност на медиите е да удържат това придвижване в границите на нормалността и действителността, а не да паразитират върху неговата емоционалност и лековерност. Сякаш тази медийна роля наподобява все по-изоставена и заместена от инстинкта за печелене на читатели и фенове. Проблемът за медиите обаче е, че изоставяйки тази своя отговорност се отхвърлят и от главната си роля в публичния живот. Изкушението да образуват реалност, а не да я отразяват, трансформира медиите в бизнес, а оттова ги извежда от публичната им функционалност на поръчител за меродавност на информацията. Това обезценява както тях, по този начин и информацията, която дават. Така идва и спадът на доверието към медиите, а оттова и пороят от подправени и същински вести, чиято стойност става все по-близка.
„ Завръщането “ на Васил Божков в България не се състоя, само че се трансформира в нещо като вест на деня за немалка част от медиите.
Според анонимни източници на един районен вестник и няколко уеб страницата Божков трябваше да влезе в България от Гърция през граничния пункт Кулата. Там наблюдателни жители видели коли на „ Съдебна защита “. Явно това наличие е предизвикало медийната фикция. И несъмнено – кого да чака Съдебната защита, в случай че не Божков? Защо Божков ще минава през Кулата, а няма да пристигна със аероплан от Дубай? С какъв превоз е стигнал до Гърция? Каква е мотивацията му да пристигна тъкмо в този миг? Тези въпроси останаха на втори проект, до момента в който публицистите го изчакаха няколко часа и регулярно съобщаваха, че не е пристигнал. След това животът продължи и няколко дни по-късно към този момент никой не чака Божков да се върне.
Впрочем, когато банкрутира Корпоративна комерсиална банка, нейният притежател Цветан Василев сподели нещо, което бързо се не помни. Фалитът и обиските в банката му го завариха в Австрия, където той прозорливо беше отишъл няколко дни по-рано. Оттам по телефона в телевизионния ефир Цветан Василев разгласи, че ще се върне в петък. И всички зачакаха петъка, който по този начин и още не е пристигнал. Защото Цветан Василев не посочи кой ще е този петък. По подигравка на ориста несъстоялото се завръщане на Божков също се случи в петък и заинтригува значимо количество българи, които зачакаха неговите свидетелства.
Тази мимолетна история ми подсети надалеч по-мащабното очакване, което се случи на 11 септември 1995 година. Тогава на летището в русенското село Щръклево над 3000 души чакаха да кацнат осем галактически кораба от планетата Криси. Според ясновидките вуйна Здравка и вуйна Радка, с корабите трябваше да пристигна президентът на планетата Криси Алкимичи Кемид Кончини, дружно с високопоставени членове на държавното управление, както и със сенатора Вериус Григорис Маял. Още тогава от имената на двамата водачи на планетата Криси можеше да стигнем до извода, че и на тяхната планета очевидно има най-малко араби и испанци. Портретите на двамата бяха нарисувани от сътрудничка на двете русенски ясновидки и показани на множеството жители и медии. Впрочем в продължение на три седмици двете ясновидки и техните извънземни бяха огромно рекламирани от тогавашните български медии. Последното е и главната причина на летището в Щръклево да се озоват над 3000 души и да престоят там половин ден в очакване на извънземните.
В процеса на очакване с изключение на хората стартират да се изнервят и контактьорките. Те са облечени в идентични бледорозови костюми и упрекват за забавянето на извънземните посетители тогавашния президент Желю Желев и община Русе. Първият е отговорен за това, че не е пристигнал персонално да посрещне високопоставените посетители, а общината, че не е осигурила венец и червен килим, без които извънземните не желаят да кацнат. Двете се сърдят и на църквата, че не е изпратила духовник, което също е измежду условията на извънземните. А задачата на извънземните е прекомерно значима, с цел да се подминава с лека ръка. Те идват на земята, с цел да предотвратят мощен гърмеж сред Стара планина и Средна гора, както и да оказват помощ на България да се оправи. В името на тези цели вуйна Здравка и вуйна Радка приканват управляващите да реалокират самолетите, които са паркирани на летището и да спрат гражданските и военните полети над страната за един час, с цел да могат да кацнат извънземните. Единствената разтуха в тази напрегната конюнктура са кебапчетата, кюфтетата и бирата, които локални инициативни жители продават на посрещачите.
Напрежението ескалира, когато се популяризира подправената вест, че извънземните са кацнали в прилежащо село и към този момент раздават долари на тамошните посрещачи. При тази вест множеството се разконцентрира, като част от него потегля към прилежащото село, а друга част се втурва да линчува вуйна Здравка и вуйна Радка. Двете са изведени от летището в Щръклево благодарение на полиция, а казусът с посрещането на извънземните остава именит и до през днешния ден.
Припомням тази история, с цел да подчертая, че е имало и надалеч по-драматични упования от упованието на Васил Божков на Граничен контролно-пропусквателен пункт Кулата. Общото сред двата проблема обаче са медиите, които и при чакането на извънземните и при чакането на Божков, вместо да се пробват да предпазят своите фенове и читатели от заблуди, спомагат интензивно на заблудите да се популяризират и да се множат. Впрочем подправената вест за завръщането на Божков беше подхваната от медии от всевъзможен тип – прозападни, проруски, с идея, без идея, с искания, без искания. И в това прозира сериозният медиен проблем, който не е единствено български. Основната мотивация на актуалните медии не е да осведомят публиката и да ѝ показват действителността, такава каквато е, а да бъдат оптимално забавни в конкурентната среда. Посещенията в един уебсайт или гледаемостта на едно предаване са все по-голям фактор за медиите от достоверността на информацията. По този метод изходът от действителността става напълно действителен, а резултатът от разминаването сред действителността и визията за нея е или смешен или драматичен.
Вероятно медиите, които не са отразили подправената вест за „ завръщането “ на Васил Божков и не са изпратили репортерите си на границата да го чакат, са се оказали в губеща позиция, тъй като са пропуснали да привлекат читатели и фенове. Този абсурд на медийната реалност също е назидателен, тъй като по едно и също време санкционира правилните и награждава неточните информации. И това не се случва единствено във връзка с последната подправена вест. Тази констатация е доста повече предписание, в сравнение с изключение.
Големият въпрос е този за действителността и присъединяване на медиите в нея. Доколко действителността се въздейства от медиите и до каква степен медиите се въздействат от действителността? Общественото мнение съставлява маса от хора, чието придвижване не се диктува от разсъдък, а от инстинкти и страсти. Голямата отговорност на медиите е да удържат това придвижване в границите на нормалността и действителността, а не да паразитират върху неговата емоционалност и лековерност. Сякаш тази медийна роля наподобява все по-изоставена и заместена от инстинкта за печелене на читатели и фенове. Проблемът за медиите обаче е, че изоставяйки тази своя отговорност се отхвърлят и от главната си роля в публичния живот. Изкушението да образуват реалност, а не да я отразяват, трансформира медиите в бизнес, а оттова ги извежда от публичната им функционалност на поръчител за меродавност на информацията. Това обезценява както тях, по този начин и информацията, която дават. Така идва и спадът на доверието към медиите, а оттова и пороят от подправени и същински вести, чиято стойност става все по-близка.
Източник: tribune.bg
КОМЕНТАРИ