Автор: Стефан Кючуков, ТрудТелефонът в джоба ни и дрехите на

Автор: Стефан Кючуков, " Труд "

Телефонът в джоба ни и облеклата на гърба ни не са наша благосъстоятелност, а плащаме наем, с цел да ги употребяваме. На пръв взор това наподобява фантастика, само че в действителност е част от визиите на Европейската комисия (ЕК) за по-екологични бизнес модели.

Моделът на обслужване “продукт като услуга ” е записан в Делегиран правилник на Европейски Съюз за техническите критерии за инспекция дали дадена икономическа активност способства за попречване на замърсяването. Регламентът към този момент е настоящ и би трябвало да бъде прилаган и от предприятията в България. Целта е фирмите да оценят дали активността им води до замърсяване на природата и да подхващат стъпки за промени.

В регламента е разказано какво съставлява активността даване на “продукт като услуга ”. Това е даване на консуматори (физическо или юридическо лице) на достъп до артикули посредством модели на обслужване, при които собствеността върху продукта остава на доставчика, а продуктът се взема на лизинг, споделя са или се наема. При този бизнес модел потребителят заплаща за услуга, а не за покупка на стока. Амбицията на Европейската комисия е този бизнес модел да бъде прилаган при производството на облекла, обувки и чанти, мебели, компютърна и информационна техника, офис техника, портативни принадлежности и т. н.

При този бизнес модел клиентът (физическо или юридическо лице) получава достъп до продуктите и може да ги употребява, като в същото време собствеността остава на сдружението, предоставящо услугата, като да вземем за пример производител или търговец на дребно. Доставчикът на услугата е задължен да одобри назад потребления артикул при приключване на контракта, а клиентът е задължен да върне потребления артикул в края на контракта. Доставчикът на услугата остава притежател на продукта, а клиентът заплаща за потреблението му.

На пръв взор наподобява, че това ще понижи отпадъците, които генерират семействата. Но въпреки това хората няма да са притежатели на движимостите, които употребяват. Сега има хора, които употребяват пералнята или хладилника си да вземем за пример 20 години. При новия бизнес модел при приключване на гаранционния период или някакъв различен контрактуван период притежателят на електроуреда може да го взима и да дава на клиента нов. Така електроуредите може да бъдат сменяни доста по-често, а потребителите ще заплащат доста по-висока цена за това. Честата промяна на домакинските уреди може да докара до генериране на повече боклуци. При облеклата обстановката е друга. Сега хората имат цялостен дрешник с облекла, а всеки ден употребяват дребна част от тях. Ако облеклата са чартърен, хората ще заплащат наема без значение дали ги обличат или не. И още веднъж промяната на облеклата ще става доста по-често. Проблемът на този бизнес модел е, че в случай че човек остане без работа, може безусловно да вземат и облеклата от гърба му, тъй като те няма да са негови.

Регламентът на Европейски Съюз обгръща пет съществени бранша и редица свързани с тях действия, които генерират огромни количества боклуци, или имат капацитета да ускорят прехода към кръгови бизнес модели. Тези пет бранша са произвеждане на пластмасови опаковки, на електрическо и електронно съоръжение, водоснабдяване и канализация, строителство, връзки, както и някои услуги, като ремонт, продажба на аварийни елементи, търговия със артикули втора ръка и “продукт като услуга ”.

Засега редица предприятия единствено са задължени да разгласяват отчети до каква степен активността им способства за устойчивото потребление и опазването на водните и морските запаси, както и за прехода към кръгова стопанска система. В отчетите би трябвало да написа и какви ограничения взимат, с цел да понижат отпечатъка си върху природата. Идеята е по този начин вложителите да пренасочат средствата си към по-устойчиви технологии и икономически действия. Крайната цел е до 2050 година Европейският съюз да стане безпристрастен във връзка с климата.

В регламента на Европейски Съюз са записани и критерии, на които би трябвало да дават отговор фирмите, с цел да се смятат за екологични. Но съгласно редица специалисти Европейската комисия няма да реализира задачите си, а аргументите за това са доста. Например Патрик Молони, шеф “Консултации за стратегическа резистентност ” в интернационална компания за съвещания при ръководство на ресурсите споделя, че “критериите са доста предизвикателни, като някои браншове настояват, че е съвсем невероятно да бъдат реализирани. Например съществуването на най-малко 30% от постройката, която да бъде направена от рециклирано, наново употребявано или възобновимо наличие, не се смята за постижимо като стандарт от строителната промишленост в кратковременен до средносрочен проект ”. В резултат фирмите просто може да пренебрегват рекомендациите на Европейска комисия и да рапортуват, че имат нулево сходство с критериите за екологичност.

При доходи над 100 млн. лева огромните компании пишат еко отчети. Промените са в действие от месец юли

Големите компании към този момент са задължени да разгласяват отчети за въздействието им върху природата.

Големите компании в страната към този момент би трябвало да изготвят с изключение на финансови доклади и доклади за устойчивостта на активността си, т.е. до каква степен активността им замърсява природата. Това е ново условие в Закона за счетоводството, което влезе в действие от месец юли тази година. Реално фирмите са задължени да приготвят първите си отчети за екологичния отпечатък при започване на идната година дружно с подготовката на финансовите доклади за активността си.

Новите правила важат за огромните предприятия, които дават отговор на най-малко два от следните три критерия: балансова стойност на активите 50 млн. лева.; доходи от продажби 100 млн. лева.; и личен състав от 250 души. Доклади за устойчивостта на активността си би трябвало да изготвят и дребните и междинните предприятия от публичен интерес, като да вземем за пример сдружения, чиито акции се търгуват на борсата, банки, “Холдинг Български държавни железници ”, Национална компания “Железопътна инфраструктура ”, производители и снабдители на ток или топлоенергия, снабдители на газ и ВиК оператори.

Докладът за резистентност би трябвало да включва малко изложение на бизнес модела, както и информация за тактиката на предприятието по повод устойчивостта; проектите, подхванатите дейности и вложения, тъй че да се подсигурява, че бизнес моделът му е съчетаем с прехода към устойчива стопанска система и с ограничението на световното стопляне до 1,5 °С в сходство с Парижкото споразумение; изложение на метода, по който бизнес моделът влияе върху природата; поставените цели за понижаване на излъчванията на парникови газове, изложение на напредъка, реализиран от предприятието във връзка с тези цели.

На фирмите, които са задължени, само че не разгласяват отчет за устойчивостта, ще бъдат налагани санкции от 2 хиляди до 15 хиляди лева, написа в Закона за счетоводството. Ако в отчета има непълна или погрешна информация, плануваните наказания са от 2 хиляди лева до 5 хиляди лева При наново нарушаване санкциите стават в двоен размер.

Насърчават многократната приложимост. Опаковките от рециклирани материали. За храните праговете са по-ниски

„

Голяма част от опаковките на стоките да бъдат от рециклирани материали е една от задачите на Европейската комисия. В регламента на Европейски Съюз за оценка на икономическите действия е записано, че производството на опаковки има значителен принос за прехода към кръгова стопанска система, в случай че до 2028 година минимум 35% от тежестта на опаковъчния артикул се състои от рециклиран материал, като за опаковките на храни условието е за най-малко 10% от опаковката да е от рециклиран материал. След 2028 година тези прагове нарастват надлежно до най-малко 65 на 100 и 50 на 100 потребление на рециклиран материал.

Съществен принос за прехода към кръгова стопанска система имат и опаковки, които са проектирани да може да бъдат годни за повторна приложимост. Като в регламента особено е посочено, че събирането на опаковки за многократна приложимост може да става посредством тласъци за потребителите. Принос за прехода към кръгова стопанска система имат и опаковки, при които минимум 65% от тежестта на опаковъчния артикул е от суровина от биологични боклуци.

Производителите сами вземат решение дали да се съобразят. Изискват лесна промяна на батерията. Предлагат акумулатори с по-ниско качество от оригинала

Батериите на телефоните елементарно да бъдат сменяни, желае Европейската комисия.

Батериите на мобилните телефони и таблетите елементарно да бъдат сменяни, изисква Европейската комисия. В регламента за оценка на икономическите действия е записано, че значителен принос за прехода към кръгова стопанска система имат артикули с портативна батерия, в случай че е обезпечена опция за елементарно събаряне и промяна на батериите от крайния консуматор когато и да е през експлоатационния период на продукта, без да е належащо за разглобяването да се употребяват профилирани принадлежности (освен в случай че инструментите не са предоставени гратис с продукта), фирмени принадлежности или топлинна сила.

До приемането на регламента се стигна откакто при привършване живота на батерията на потребителите се постановяваше да сменят мобилния си телефон, вместо да купят нова батерия. Регламентът към този момент е настоящ, само че рекомендациите на Европейската комисия за лесна промяна на батериите не са наложителни за производителите на мобилни телефони и таблети. На тяхната съвест е оставено дали активността им води до излишно замърсяване на околната среда.

В регламента особено е посочено, че при вярна промяна на батерията не би трябвало да се утежнява действието на продукта. Въпреки това обаче, има доста случаи, при които в сервизи за мобилни телефони изясняват, че в случай че сменят батерията качеството на новата няма да е като на истинската батерия в телефона. А самата промяна на батерията мъчно може да бъде осъществена от самия консуматор, а това най-често става в сервиз.

Функцията и експлоатационният период на продукта не би трябвало да се понижават посредством актуализациите на софтуера или в случай че липсват актуализации, написа още в регламента. Тоест производителите не би трябвало софтуерно да утежняват работата на мобилните телефони след избран брой години на приложимост.

Атанас Кацарчев, основен икономист на КТ “Подкрепа ”, пред “Труд news ”: Надявам се здравият разсъдък да надделее

Предлагането на артикули като услуга, го водят някаква поредна гражданска война на публичните връзки. Но това от модерна позиция наподобява по този начин, че един човек не може да има благосъстоятелност върху предметите, които употребява в бита си, което за нас е рисково, в случай че настъпят някакви събития. Това значи, че можеш да се лишиш по едно и също време от съвсем всички домашен електроуреди заради ред аргументи. Това за нас е недопустимо предложение. Дали натам ще върви светът е друга тематика. Но към днешна дата не сме съгласни с сходен вид връзки към собствеността на хората. Това значи, че в случай че човек загуби работата си, могат да му вземат безусловно всичко, или всичко да бъде блокирано под някаква форма, което не звучи добре. Надявам се здравият разсъдък да надделее, тъй че тези планове да не станат действителност. Защото отиваме в един прекомерно химеричен свят, разказан от някои писатели, в който индивидът става подвластен напълно от системите за надзор върху него - държавни или частни.

Инфо: " Труд "