Русия с литиевото находище в Донецк анулира сделката за украински минерали – САЩ напускат?! - Би Нюз - Топ новини от България
автор Росица Калинова
Неотдавнашното завладяване на висококачественото литиево находище от съветските сили в Шевченко в Донецка област остана значително неусетно от интернационалната общественост или видяно, само че с съзнателно безмълвие.
Но този на пръв взор нищожен епизод показва нещо доста по-голямо: последователното отдръпване на Съединени американски щати от войната в Украйна и възходящото стратегическо предимство на Русия.
Мълчанието на Вашингтон пред лицето на загуба, която носеше както алегорична, по този начин и икономическа тежест, е доказателство и за смяната в американските цели и зараждащата се изолираност на Киев.
Въпреки че специалистите разказват находището като дребномащабно, неговото значение е стратегическо.
Литият е сърцето на „ зеления преход “, употребен в акумулатори за електрически транспортни средства и сериозни военни системи.
Значението на това находище надвишава географията: литият е крайъгълен камък на световния енергиен преход и отбранителните технологии, а притежанието му доста укрепва геоикономическата позиция на Русия, като в същото време лишава Украйна от решаващо стратегическо преимущество.
Също по този начин, в региона на Шевченко бяха открити залежи на редкоземни детайли.
„ Литият не е просто потребен. Той е идната по значимост форма на сила в геополитиката.
И Русия преди малко го е превзела “, акцентират анализатори в украинската преса.
Притежаването на такива залежи от Русия, в изискванията на военно състояние, е освен икономическа облага – това е средство за надзор върху бъдещето.
Находището беше сложено в центъра на договорката за минерали сред Съединени американски щати и Украйна, подписана от администрацията на Доналд Тръмп, която трябваше да подсигурява продължаващо американско присъединяване.
Следователно загубата на находището съставлява освен боен неуспех, само че и дипломатически удар.
Украйна е в позиция на явна уязвимост.
Прекратяването на военната помощ на Съединени американски щати и рестриктивните мерки върху европейските доставки на оръжие вършат украинските въоръжени сили уязвими. Липсата на противовъздушни ракети и възходящото дезертиране са признаци на отмалялост във война, която навлиза в четвъртата си година.
Американското неявяване от полемиката за изземването на литий отразява безразличието на президента Тръмп към украинския въпрос.
Въпреки ранните обещания, Вашингтон наподобява е изгубил всяко предпочитание за смислена интервенция.
Тръмп заобикаля срещи с украинския си сътрудник Володимир Зеленски, отдръпва се прибързано от интернационалните конгреси и систематично заобикаля свързването на Украйна с американската тактика.
Пренасочването на фокуса на Вашингтон към Близкия изток и вътрешната политика ясно демонстрира: Украйна към този момент не е отпред в листата с цели на американската външна политика.
С неналичието на американска поддръжка и несъответстващия европейски отговор, самодейността мина в ръцете на Кремъл.
Изземването на запаси като литий разрешава на Русия да трансформира бойното поле в лост за стопански и договарящ напън. Путин наподобява не е податлив да спре скоро, като с всяка минала седмица той укрепва преговорната позиция на Русия за бъдещи мирни договаряния.
Прозорецът на опциите за Украйна се затваря и с продължаването на войната самата основа за възобновяване на страната (ресурси, инфраструктура, територия) се подкопава.
Въпреки че Вашингтон избра мълчанието, към момента има място за стратегическа подготовка.
Реактивирането на каналите за връзка с Русия, насърчаването на директни договаряния сред Москва и Киев и оказването на напън върху Европа да поддържа бъдещо спокойно съглашение са дейности, които биха могли да усилят възможностите за удобно споразумяване, когато Путин реши да натисне спирачките.
Изземването на литий в Донецк, оттатък материалния му мащаб, служи като знак на доста по-голяма геополитическа истина:
Русия напредва, Западът се отдръпва, а Украйна се бори сама, с все по-малко запаси.
Американското безмълвие не е просто уязвимост – то е избор.
И този избор може да дефинира бъдещето на Източна Европа за десетилетия напред.
Загубата на основни запаси като литий изостря така и така задушаващата икономическа рецесия в Украйна.
Стратегическата вяра на Киев да замени достъп до естествени запаси за продължаваща поддръжка от Съединени американски щати и Европейски Съюз отслабва с всяка военна загуба, създавайки циничен кръг, който заплашва цялостния колапс на икономическото битие на украинската страна.
Завземането на литий от съветските сили не е просто военно събитие – това е стратегическа смяна, която обгръща десетилетия.
Русия укрепва следвоенните си позиции, построява икономическа самостоятелност и експортна мощност в сериозни първични материали, до момента в който Украйна е изправена пред тъмно бъдеще без запаси, без индустриална база и с неуверена тактика за оцеляване.
Войната в Украйна не е единствено за територия – тя е за основите на международната стопанска система на 21-ви век.
Военни източници в Киев акцентират, че Русия следва методична тактика за дестабилизиране на украинската стопанска система и държавност, като нанася удари по цели като:
Енергийна инфраструктура Транспортни мрежи Минно дело и тежка промишленост
Следващият ход може да бъде завземането на коксовата мина в Удачное, която е обвързвана с металургичната база на страната.
„ Русия нанася удари по всичко, което поддържа Украйна отвесно – от промишлеността до стабилността на националната валута “, оповестява особено украински акаунт в Telegram.
Днепропетровск и Запорожие, като най-големите индустриални и директни центрове, са крайните цели на този метод.
Ако те паднат, геостратегическият пейзаж на Южна Украйна ще се промени фрапантно.
Настъплението на Русия към Днепропетровск не е просто действен триумф. То е част от по-голям проект:
Геоикономическо владичество (ресурси: литий, въглища, метали) Срив на украинската промишленост и износ Разглобяване на военни формирования без солидни жертви Изолиране на Киев от югоизточната зона на влияние
Неотдавнашното завладяване на висококачественото литиево находище от съветските сили в Шевченко в Донецка област остана значително неусетно от интернационалната общественост или видяно, само че с съзнателно безмълвие.
Но този на пръв взор нищожен епизод показва нещо доста по-голямо: последователното отдръпване на Съединени американски щати от войната в Украйна и възходящото стратегическо предимство на Русия.
Мълчанието на Вашингтон пред лицето на загуба, която носеше както алегорична, по този начин и икономическа тежест, е доказателство и за смяната в американските цели и зараждащата се изолираност на Киев.
Въпреки че специалистите разказват находището като дребномащабно, неговото значение е стратегическо.
Литият е сърцето на „ зеления преход “, употребен в акумулатори за електрически транспортни средства и сериозни военни системи.
Значението на това находище надвишава географията: литият е крайъгълен камък на световния енергиен преход и отбранителните технологии, а притежанието му доста укрепва геоикономическата позиция на Русия, като в същото време лишава Украйна от решаващо стратегическо преимущество.
Също по този начин, в региона на Шевченко бяха открити залежи на редкоземни детайли.
„ Литият не е просто потребен. Той е идната по значимост форма на сила в геополитиката.
И Русия преди малко го е превзела “, акцентират анализатори в украинската преса.
Притежаването на такива залежи от Русия, в изискванията на военно състояние, е освен икономическа облага – това е средство за надзор върху бъдещето.
Находището беше сложено в центъра на договорката за минерали сред Съединени американски щати и Украйна, подписана от администрацията на Доналд Тръмп, която трябваше да подсигурява продължаващо американско присъединяване.
Следователно загубата на находището съставлява освен боен неуспех, само че и дипломатически удар.
Украйна е в позиция на явна уязвимост.
Прекратяването на военната помощ на Съединени американски щати и рестриктивните мерки върху европейските доставки на оръжие вършат украинските въоръжени сили уязвими. Липсата на противовъздушни ракети и възходящото дезертиране са признаци на отмалялост във война, която навлиза в четвъртата си година.
Американското неявяване от полемиката за изземването на литий отразява безразличието на президента Тръмп към украинския въпрос.
Въпреки ранните обещания, Вашингтон наподобява е изгубил всяко предпочитание за смислена интервенция.
Тръмп заобикаля срещи с украинския си сътрудник Володимир Зеленски, отдръпва се прибързано от интернационалните конгреси и систематично заобикаля свързването на Украйна с американската тактика.
Пренасочването на фокуса на Вашингтон към Близкия изток и вътрешната политика ясно демонстрира: Украйна към този момент не е отпред в листата с цели на американската външна политика.
С неналичието на американска поддръжка и несъответстващия европейски отговор, самодейността мина в ръцете на Кремъл.
Изземването на запаси като литий разрешава на Русия да трансформира бойното поле в лост за стопански и договарящ напън. Путин наподобява не е податлив да спре скоро, като с всяка минала седмица той укрепва преговорната позиция на Русия за бъдещи мирни договаряния.
Прозорецът на опциите за Украйна се затваря и с продължаването на войната самата основа за възобновяване на страната (ресурси, инфраструктура, територия) се подкопава.
Въпреки че Вашингтон избра мълчанието, към момента има място за стратегическа подготовка.
Реактивирането на каналите за връзка с Русия, насърчаването на директни договаряния сред Москва и Киев и оказването на напън върху Европа да поддържа бъдещо спокойно съглашение са дейности, които биха могли да усилят възможностите за удобно споразумяване, когато Путин реши да натисне спирачките.
Изземването на литий в Донецк, оттатък материалния му мащаб, служи като знак на доста по-голяма геополитическа истина:
Русия напредва, Западът се отдръпва, а Украйна се бори сама, с все по-малко запаси.
Американското безмълвие не е просто уязвимост – то е избор.
И този избор може да дефинира бъдещето на Източна Европа за десетилетия напред.
Загубата на основни запаси като литий изостря така и така задушаващата икономическа рецесия в Украйна.
Стратегическата вяра на Киев да замени достъп до естествени запаси за продължаваща поддръжка от Съединени американски щати и Европейски Съюз отслабва с всяка военна загуба, създавайки циничен кръг, който заплашва цялостния колапс на икономическото битие на украинската страна.
Завземането на литий от съветските сили не е просто военно събитие – това е стратегическа смяна, която обгръща десетилетия.
Русия укрепва следвоенните си позиции, построява икономическа самостоятелност и експортна мощност в сериозни първични материали, до момента в който Украйна е изправена пред тъмно бъдеще без запаси, без индустриална база и с неуверена тактика за оцеляване.
Войната в Украйна не е единствено за територия – тя е за основите на международната стопанска система на 21-ви век.
Военни източници в Киев акцентират, че Русия следва методична тактика за дестабилизиране на украинската стопанска система и държавност, като нанася удари по цели като:
Енергийна инфраструктура Транспортни мрежи Минно дело и тежка промишленост
Следващият ход може да бъде завземането на коксовата мина в Удачное, която е обвързвана с металургичната база на страната.
„ Русия нанася удари по всичко, което поддържа Украйна отвесно – от промишлеността до стабилността на националната валута “, оповестява особено украински акаунт в Telegram.
Днепропетровск и Запорожие, като най-големите индустриални и директни центрове, са крайните цели на този метод.
Ако те паднат, геостратегическият пейзаж на Южна Украйна ще се промени фрапантно.
Настъплението на Русия към Днепропетровск не е просто действен триумф. То е част от по-голям проект:
Геоикономическо владичество (ресурси: литий, въглища, метали) Срив на украинската промишленост и износ Разглобяване на военни формирования без солидни жертви Изолиране на Киев от югоизточната зона на влияние
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ