Автор: Робърт Каплан, National Interest*През 19 в. Германия се фокусира

Автор: Робърт Каплан, National Interest*

През 19 в. Германия се концентрира много върху развиването на философията, ненапълно с цел да няма съревноваване с Гьоте, който господства съвсем всички литературни жанрове в страната дотогава. И по този начин имаме Хегел, Ницше и Шопенхауер които дефинират, с изключение на другите неща, концепцията за покруса. Според създателя на текста, в тази ситуация ни интересува Георг Вилхелм Фридрих Хегел, тъй като той формулира някои хрумвания, които важат за международната външна политика, отнасящи се за военната намеса, в тази ситуация в Близкия изток.

Хегел обръща внимание на обстановката, когато дългът към фамилията влиза в спор с дълга към обществото или света. Тук може да се направи връзка с външната политика: когато ползите на страна в спора се опълчват на ползите на човечеството – в случай че и двете точки са малко или доста обективни.

Но до момента в който и двете страни в избран спор могат да претендират за нашата благосклонност, то би трябвало да се означи, че те не могат да бъдат прави по едно и също време. Обикновено, единия участник е определян за прав, а другия за грешащ. В една от книгите си Хегел разяснява, че когато две страни, които са на върха на етичното влязат в спор, ние не се радваме на заличаването на едната от тях, а на триумфа на истината.

Трагедията може да се дефинира също като историята на човек (или група хора за този случай), който, въпреки да мисли вярно, работи неверно. Такъв човек или група хора се пробва да доближи най-хубавия излаз от спора, само че в последна сметка доближава до най-лошия.

Звучи ли ви познато, пита създателят на текста?

Някои от хората, които подкрепяха войната в Ирак, се надяваха обстановката там да се усъвършенства след премахването на Саддам Хюсеин, а не страната да изпадне във безредици и безпорядък. Групата политици, които се оповестиха „ ЗА “ войната в Либия смятаха, че свалянето на режима на Кадафи ще помогне за избягването на филантропична злополука в Бенгази. Вместо това Либия изпадна в безредица, която аргументи хиляди повече жертви. По същия метод, тези които поддържат военната намеса против режима на Башар Асад в Сирия, считат, че това е морално и стратегически вярно. И може би са били прави. Но откакто тук няма директна намеса, не може да се каже сигурно.

Всичко това, по определението на Хегел, е нещо като покруса. И в трите случая резултата е отблъскващ. И в трите случая, двете вращдуващи страни в обособените спорове завоюваха част от нашата благосклонност, само че не цялата. От една страна бяха ползите на страната, а от друга, тези на човечеството. Разбира се, вторите могат в много случаи да съответстват с първите, само че това не постоянно се случва, в противоположен случай Съединени американски щати биха се месили на всички места, а това е недопустимо, счита създателя на текста.

В античните нещастия, отбелязва Хегел, истината постоянно става ясно. Каква тогава е истината за интервенцията в Близкия изток? Истината е че американската мощ може да прави много неща, само че да взема решение заплетени рецесии в мюсюлмански страни не е измежду тях. Но в случай че вземем под внимание Сирия, където филантропична и стратегическа рецесия настъпи без директната интервенция на Белия дом, то може да се означи, че на всеки подобен проблем би трябвало да се гледа поотделно. Защото директната интервенция в една страна може да се окаже вярна, до момента в който в друга - пагубна.

Краят на гръцките нещастия е унищожителен, само че въпреки всичко приемлив. Но няма нищо приемливо в Ирак, Либия и Сирия.

Нужно е да гледаме в бъдещето, да изградим система за ранни предизвестия, фокусирана върху диспути на експерти, които да ни защищават от бъдещи бедствия. Може би ще се поучим от конфлитка сред ползите на страната и тези на света и ще стартираме да гледаме в бъдещето, да бъдем по-внимателни. Трябва да мислим трагично с цел да избегнем покруса.

-----------------------------------------------------------------------------------

* Робърт Каплан е член на Центъра за Нова Американска сигурност и консултант на група „ Евразия “. Преводът е на Агенция Фокус