Ноосферата – или защо кап. І ранг доц. д-р Иван Александров Урумов ни гледа от небето
Автор: Професор, лекар на психическите науки, капитан I сан о.р., инженер Илия Петров Пеев
Паметта има следова природа. Човек оставя след себе си диря – като плуг, като транспортен съд, като аероплан, като тръпка в сърцето… Многомерни са и следите след индивида – ярък спомен, признателност и благодарност, предадени познания и опит, обичаи, даден подтик в развиването, оказана поддръжка, човешка добрина, любов, топлина и откровеност. Всички те като че ли бяха в едно събрани у капитан 1 сан о.р. доцент доктор Иван Урумов, роден на 03.04.1934 година в гр. София, умрял на 07.03.2003 година във Варна.
Морските простори със своята незнайна привлекателност от рано притеглят неговата любознателна душа. Морето, корабите и моряците предопределят земния му път. От 25.08.1950 година до 20.09.1956 година се образова във ВВМУ „ Н. Й. Вапцаров “ и приключва цялостния курс на командния отдел. Присвоена му е квалификацията „ инженер корабоводител “. От 1956 година до 1965 година служи в разнообразни флотски поделения: противолодъчни кораби, подводници, Главен щаб на Военноморските сили. Десетте години на военните кораби са освен инспекция на получените в Морско учебно заведение обучение и образование. Те му дадоха и нещо друго, по-значимо, което способства за цялостното създаване личността…
Моряците знаят, че една от най-красивите страни на флотската работа е общуването с хората и работата с тях. Не ми е известна друга специалност, с изключение на корабната, в която чертите на индивида по този начин блестящо да изкристализират и да се подлагат на суровата преценка на времето. На кораба най-ясно личи същинската стойност на човешката персона и неподправените черти на характера. Корабната работа е същинска инспекция за такива качества на индивида.
Моряците също по този начин знаят, че морето е живо и обича единствено стойностните неща, бързо се освобождава от тези, които нямат стойност, като ги изхвърля на брега. На корабите няма място за ловкост, измама, доносничество, двойни стандарти и „ секрети покупко-продажби “, угодничество. В затвореното корабно пространство подмолните игри не виреят. Морето елементарно разпознава нечестните хора, слабохарактерните и малодушните, то не ги понася и не може дълго да ги търпи. Такива хора скоро се отхвърлят от моряшката специалност и единственото, което им остава е морската тапия, с която нерядко парадират.
Истинските моряци знаят още, че Юда е единствено на сушата и който дълго време е плавал на корабите, той в никакъв случай няма да те съобщи, тъй като знае цената на човешката дружба, схванал е по какъв начин хората се нуждаят един от различен и са подвластни един от различен, освен в сложни моменти.
Закалката, добита на бойните кораби, дава нов тласък на морския офицер Иван Урумов, който през целия си живот се усеща моряк. Той схваща, че има още едно предопределение, което става негова втора природа – образование и образование на флотски фрагменти. Затова през 1966 година приключва цялостния курс на Философско-историческия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “ по специалността „ Педагогика “ с втора компетентност „ История “. От 1965 година до 1991 година преподава „ Военна логика на психиката и Военна педагогика “ в катедра „ Обществени науки “ при ВВМУ „ Н. Й. Вапцаров “, като образова и възпитава стотици морски офицери за военноморските сили и комерсиалното мореплаване. Завършвайки Морско учебно заведение, неговите ученици отнасят със себе си и част от това, на което ги е научил галантният морски боен възпитател: бъдете почтени, имайте мощна воля, оказвайте си помощ, поддържайте чисти помислите си, съхранете добротата в делата си, изграждайте връзки на доверие с екипажите.
Знаем, че един и същи човек извършва разнообразни житейски функции. Основните функции, които капитан 1 сан доцент доктор Иван Урумов беше отредено да извърши в морския и земния свят, бяха функциите на корабен офицер, учител, началник на катедра, брачен партньор, татко, дядо, сътрудник и другар. Имах достойнството и удовлетворението да го опозная в някои от тях.
РОЛЯТА НА ПРЕПОДАВАТЕЛ:
Военната и научна кариера на надарения морски академик е белязана с разнообразни вехи във ВВМУ „ Н. Й. Вапцаров “:
През 1965 година стартира работа като учител по „ Военна логика на психиката и Военна педагогика “.
През 1973 година става старши учител по „ Военна логика на психиката и Военна педагогика “.
През 1976 година пази дисертация на тематика „ Психологически проблеми на военно-професионалния асортимент на командните фрагменти за флота “ и получава научната степен „ претендент на педагогическите науки “ (доктор) – Протокол на ВАК VII, № 11 от 23.ХII.1976 година, Диплома № 6491 от 28.12.1976 година
През 1981 година му е присъдено научното звание „ доцент “ – Протокол на ВАК 12, № 1 от 29.01.1981 година, Свидетелство № 4827 от 17.II1981 година
От 1977 година до 15.09.1980 година е Заместник-началник на катедра „ Обществени науки “, а от 15.09.1980 година до 14.09.1990 година е Началник на катедра „ Обществени науки “. След 6 месечно предписание е уволнен от Въоръжените сили през март 1991 година със звание капитан 1 сан от запаса. Продължава да преподава „ Военна логика на психиката и Военна педагогика “ като хоноруван учител във ВВМУ „ Н. Й. Вапцаров “ до 2002 година
Основни педагогичен, методически и научни приноси на доцент Иван Урумов по времена неговия 37 годишен преподавателски стаж като боен възпитател:
Разработва образователни стратегии и чете независими лекционни курсове във ВВМУ Н. Й.Вапцаров “ по Военна логика на психиката, Педагогическа логика на психиката, Социална логика на психиката, Психология на ръководството на корабния екипаж, Психология на личността.
В Центъра за рационализиране на управителните фрагменти във Варна, чете лекционни курсове по Психология на трудовия колектив и Психология на ръководството.
Изнася лекции в поделенията на Военноморския флот и Дружеството за разпространяване на научни познания, членува в Градския съвет по ергономия.
Публикува научните си проучвания в Трудове на ВВМУ „ Н. Й. Вапцаров “, писания на други висши военни учебни заведения и ВА „ Г. С. Раковски “, Сборници с отчети, сп. „ Армейски обзор “, сп. „ Военен вестник “, сп. „ Сержант “, в. „ Българска войска “, лектории и брошури на Министерството на защитата и Генералния щаб на Българската войска.
Участва в авторски колективи при написване на учебници по военна логика на психиката и военна педагогика.
Включва се в интернационално проучване по проблемите на личността и научно-техническия напредък дружно с проф. д.пс.н. Георги Йолов, проф. д.п.н. Радослав Янчев, доцент доктор Стайко Грудев, доцент доктор Любен Златков и други, като дава образец на колегиални взаимоотношения и креативна интензивност. Този креативен екип остави ярки следи в българската военна просвета освен с високите научни постижения, а и с образцовите човешки връзки, учредени на искреността и доброжелателността, доброжелателността и взаимопомощта, сърдечността и топлотата.
Полага основите на професионалния асортимент на командните фрагменти за Военноморските сили и Търговското мореплаване, потвърждава потребността от основаване на научно-изследователска психо-физиологична лаборатория във ВВМУ „ Н. Й. Вапцаров “, на която оказва методическо управление.
Активно работи за обогатяване на педагогическото майсторство на флотските командири и преподавателите във ВВМУ „ Н. Й. Вапцаров “.
Подобрява методиката на преподаване, като употребява разнородни педагогичен техники, нововъведения, подходи, форми и способи на работа: потребление на видеофилми, художествена литература, срещи с офицери от Военноморските сили и Търговското мореплаване, проблеми, решение на проучвателен задания, на практика занятия, визити на бойни и търговски кораби, разискване, полемики, реферати и други
От курсантските и ранните ми лейтенантски години съм запомнил доста преподаватели, които работеха в ръководения от него катедрен екип – всеотдайни военноморски учени и ярки персони като капитан 1 сан о.р. доцент доктор Константин Константинов, капитан 1 сан о.р. Стефан Донев, капитан 1 сан о.р. доцент доктор Димитър Станчев, капитан 1 сан о.р. доцент доктор Стоян Стоянов, капитан 1 сан о.р. професор д.ф.н. Йордан Венков, полковник о.р. Христо Христов, капитан 1 сан о.р. Генчо Генчев, капитан 1 сан о.р. Колю Колев, капитан 1 сан о.р. доктор Ефтим Ефтимов, капитан 1 сан о.р. Тодор Кунев и мн. други По-късно опитът на този екип беше пренесен през годините и може да се открие в настоящия катедрен колектив.
Неотдавна срещнах мои съвипускници от Морско учебно заведение и естествено около другите тематики породи нормалната за нас тематика за нашите преподаватели и какво те са ни дали за живота и морската специалност. Едва ли има курсант, който да не си спомня часовете по военна логика на психиката и военна педагогика, образците от книгата „ Волоколамското шосе “ на Александър Алфредович Бек (1903-1972), които доцент доктор Иван Урумов доста ловко използваше, с цел да ни разкрие същността и сложността на човешките взаимоотношения, да ни покаже какво съставляват стресът и страхът в екстремални обстановки, по какъв начин се преодоляват на море и в бойна конюнктура, какво е бойно приятелство, какво е същинското отношение на командира към подчинените му, какво е национализъм, какво е човечност, персонален образец, мозъкът на пълководеца.
Примерите, които доцент доктор Иван Урумов даваше за Спартак, също се помнят цялостен живот.
Изпитвам изкушението да кажа, че измежду курсантите (тогава курсанти бяха освен учащите се за Военноморските сили, а и за Гражданското корабоплаване) имаше процедура да си назоваваме нашите преподаватели по своему с гальовни имена, които посочваха и нашето отношение към тях. Капитан 1 сан о.р. доцент доктор Иван Урумов беше за нас „ Александър Бек “ поради умеенето му да споделя живо и увлекателно като самия публицист, боен сътрудник във Втората международна война; капитан 1 сан о.р. доцент доктор Константин Константинов, учител по философия, беше респектиращият „ Татко Лъв “, капитан 1 сан о.р. Стефан Донев наричахме „ Аверчето “ поради това, че доста обичаше да поддържа връзка бащински с нас на образователни и житейски тематики, ние чакахме с неспокойствие той да застъпи дежурен по учебно заведение и тогава го канехме в класната стая, където беседите продължаваха от време на време до полунощ; харизматичният капитан 1 сан о.р. доцент доктор Цветан Папазов, същинско величие в научните среди у нас и чужбина, беше и си остава като „ Папаза “, освен това освен за обучаемите, само че и за преподавателите от Морско учебно заведение.
РОЛЯТА НА КОЛЕГАТА, НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА КАТЕДРА:
Капитан 1 сан о.р. доцент доктор Иван Урумов беше 10 години началник на катедра „ Обществени науки “ във ВВМУ „ Н. Й. Вапцаров “.
За пръв път като учител аз го опознах още когато бях курсант в Морско учебно заведение. Като сътрудник и началник на катедра го опознах по-късно, когато станах офицер и след 11 годишна корабна работа постъпих на работа в ръководената от него катедра като учител по военна логика на психиката и военна педагогика.
Кои са тези управнически триумфи на капитан 1 сан о.р. доцент доктор Иван Урумов, които би трябвало да бъдат съхранени в нашата флотска Алма Матер?
Доцент доктор Иван Урумов сътвори в катедрата атмосфера на колегиалност, която е първооснова за всичко останало. Той извърши с същинско наличие думата сътрудник, която, както е известно, има латински генезис (collega) и значи приятел по специалност.
Оказваше действена помощ за рационализиране на методическата активност.
Лично ръководеше израстването на научните фрагменти на катедра „ Обществени науки “ в региона на „ Военна логика на психиката и Военна педагогика “ като по този метод продължи делото на Константин Кирков (автор на първия у нас учебник по военна логика на психиката и военна педагогика през 1900 година и шеф на Морското учебно заведение в интервала на Първата международна война). Така на процедура беше обогатена морската психическа школа в България.
Поддържаше постоянни контакти на катедрата с Военноморския флот и Параходство „ Български морски флот “, с катедрите от всички други военни учебни заведения в България и ВА „ Г. С. Раковски “, организираше взаимни методически срещи с тях, на които обичайно участваха преподаватели от други висши учебни заведения у нас и чужбина.
Имаше ли някой потребност от нещо – цялата катедра беше с него: в новото жилище ще оказват помощ да се нанесеш, ремонт на къщата да направиш, на вилата плоча ли да вдигнеш – отново до катедрата за помощ прибягваш.
Доцент доктор Урумов беше схванал една доста елементарна и по тази причина огромна истина: когато хората в един креативен екип се познават, когато се познават и членовете на фамилиите им, тогава не пораждат спорове, а в случай че пораждат, те са доста редки и се вземат решение безболезнено за малко време. Затова беше въвел една традиция, според която фамилиите на преподавателите от катедра „ Обществени науки “ постоянно се събираха по най-разнообразни мотиви: рождени и именни дни, национални и битови празници, сватби, раждане на деца, рождени дни на членовете на фамилиите. От тогава всички помнят и неговата кайсиева ракия, която самичък си правеше с мурафет. Помнят се също по този начин вкусните погачи и баници, които неговата обичлива брачна половинка Кичка с обич приготвяше за всяко катедрено празненство.
От него се зароди още една традиция на катедра „ Обществени науки ”: преподавателят от състава на катедрата не излиза, което има дълбока символика. Вследствие на тази традиция сътрудниците, които по справедливи аргументи към този момент не работят в катедрата, се канят като хонорувани преподаватели и всички участват на формалните катедрени срещи.
Капитан 1 сан о.р. доцент доктор Иван Урумов умря на 69 годишна възраст, оставяйки трайна диря като парещ труженик за името, достойнството и бъдещето на Морско учебно заведение. С богата си просвета той остави светла следа в душите на стотици ученици на ВВМУ „ Н. Й. Вапцаров “ и сътрудниците, с които е работил.
Неговият житейски път не престават и двамата му сина Александър Урумов и Росен Урумов – ученици на ВВМУ „ Н. Й. Вапцаров “, някогашни офицери от Военноморските сили, които не престават да плават на корабите от Търговския флот.
Вместо умозаключение: Спомените за непосредствен човек, който не е сред живите, водят до възобновяване на болката от непрежалимата скорошна загуба. Този тип душевна болежка се лекува посредством откриване смисъла на човешкия живот. Едуард ле Руа (1870-1954), Пиер Теяр де Шарден (1881-1955) и Владимир Иванович Вернадский (1863-1945) сътвориха теорията за ноосферата (гр. nous – разум). Ноосферата е единение сред „ природата “ и „ културата “, тя минава в ново еволюционно положение, преработва се от научната мисъл на обществения човек. Съгласно тази доктрина човечеството се стреми оптимално да прояви своята биогеохимическа сила основно в нейната културна форма.
Ноосферата е качествено нова форма на организираност, зараждаща при взаимоотношението сред природата и обществото вследствие на преобразуващият свят и креативната активност на индивида, опираща се на научната мисъл. В този смисъл стиховете на Веселин Ханчев, представени при започване на текста, са прекомерно показателни за това, което остава след индивида. Капитан 1 сан о.р. доцент доктор Иван Урумов зае своето почтено място в ноосферата и трайно участва в културния и научния живот на Морско учебно заведение, варненските университетски среди и флотската общност.
Публикация на публикацията:
Списание „ Морски свят ”, януари 2005 година
Варна, ул. „ Цар Симеон І ” № 6
тел./факс +359 52 603 640
Паметта има следова природа. Човек оставя след себе си диря – като плуг, като транспортен съд, като аероплан, като тръпка в сърцето… Многомерни са и следите след индивида – ярък спомен, признателност и благодарност, предадени познания и опит, обичаи, даден подтик в развиването, оказана поддръжка, човешка добрина, любов, топлина и откровеност. Всички те като че ли бяха в едно събрани у капитан 1 сан о.р. доцент доктор Иван Урумов, роден на 03.04.1934 година в гр. София, умрял на 07.03.2003 година във Варна.
Морските простори със своята незнайна привлекателност от рано притеглят неговата любознателна душа. Морето, корабите и моряците предопределят земния му път. От 25.08.1950 година до 20.09.1956 година се образова във ВВМУ „ Н. Й. Вапцаров “ и приключва цялостния курс на командния отдел. Присвоена му е квалификацията „ инженер корабоводител “. От 1956 година до 1965 година служи в разнообразни флотски поделения: противолодъчни кораби, подводници, Главен щаб на Военноморските сили. Десетте години на военните кораби са освен инспекция на получените в Морско учебно заведение обучение и образование. Те му дадоха и нещо друго, по-значимо, което способства за цялостното създаване личността…
Моряците знаят, че една от най-красивите страни на флотската работа е общуването с хората и работата с тях. Не ми е известна друга специалност, с изключение на корабната, в която чертите на индивида по този начин блестящо да изкристализират и да се подлагат на суровата преценка на времето. На кораба най-ясно личи същинската стойност на човешката персона и неподправените черти на характера. Корабната работа е същинска инспекция за такива качества на индивида.
Моряците също по този начин знаят, че морето е живо и обича единствено стойностните неща, бързо се освобождава от тези, които нямат стойност, като ги изхвърля на брега. На корабите няма място за ловкост, измама, доносничество, двойни стандарти и „ секрети покупко-продажби “, угодничество. В затвореното корабно пространство подмолните игри не виреят. Морето елементарно разпознава нечестните хора, слабохарактерните и малодушните, то не ги понася и не може дълго да ги търпи. Такива хора скоро се отхвърлят от моряшката специалност и единственото, което им остава е морската тапия, с която нерядко парадират.
Истинските моряци знаят още, че Юда е единствено на сушата и който дълго време е плавал на корабите, той в никакъв случай няма да те съобщи, тъй като знае цената на човешката дружба, схванал е по какъв начин хората се нуждаят един от различен и са подвластни един от различен, освен в сложни моменти.
Закалката, добита на бойните кораби, дава нов тласък на морския офицер Иван Урумов, който през целия си живот се усеща моряк. Той схваща, че има още едно предопределение, което става негова втора природа – образование и образование на флотски фрагменти. Затова през 1966 година приключва цялостния курс на Философско-историческия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “ по специалността „ Педагогика “ с втора компетентност „ История “. От 1965 година до 1991 година преподава „ Военна логика на психиката и Военна педагогика “ в катедра „ Обществени науки “ при ВВМУ „ Н. Й. Вапцаров “, като образова и възпитава стотици морски офицери за военноморските сили и комерсиалното мореплаване. Завършвайки Морско учебно заведение, неговите ученици отнасят със себе си и част от това, на което ги е научил галантният морски боен възпитател: бъдете почтени, имайте мощна воля, оказвайте си помощ, поддържайте чисти помислите си, съхранете добротата в делата си, изграждайте връзки на доверие с екипажите.
Знаем, че един и същи човек извършва разнообразни житейски функции. Основните функции, които капитан 1 сан доцент доктор Иван Урумов беше отредено да извърши в морския и земния свят, бяха функциите на корабен офицер, учител, началник на катедра, брачен партньор, татко, дядо, сътрудник и другар. Имах достойнството и удовлетворението да го опозная в някои от тях.
РОЛЯТА НА ПРЕПОДАВАТЕЛ:
Военната и научна кариера на надарения морски академик е белязана с разнообразни вехи във ВВМУ „ Н. Й. Вапцаров “:
През 1965 година стартира работа като учител по „ Военна логика на психиката и Военна педагогика “.
През 1973 година става старши учител по „ Военна логика на психиката и Военна педагогика “.
През 1976 година пази дисертация на тематика „ Психологически проблеми на военно-професионалния асортимент на командните фрагменти за флота “ и получава научната степен „ претендент на педагогическите науки “ (доктор) – Протокол на ВАК VII, № 11 от 23.ХII.1976 година, Диплома № 6491 от 28.12.1976 година
През 1981 година му е присъдено научното звание „ доцент “ – Протокол на ВАК 12, № 1 от 29.01.1981 година, Свидетелство № 4827 от 17.II1981 година
От 1977 година до 15.09.1980 година е Заместник-началник на катедра „ Обществени науки “, а от 15.09.1980 година до 14.09.1990 година е Началник на катедра „ Обществени науки “. След 6 месечно предписание е уволнен от Въоръжените сили през март 1991 година със звание капитан 1 сан от запаса. Продължава да преподава „ Военна логика на психиката и Военна педагогика “ като хоноруван учител във ВВМУ „ Н. Й. Вапцаров “ до 2002 година
Основни педагогичен, методически и научни приноси на доцент Иван Урумов по времена неговия 37 годишен преподавателски стаж като боен възпитател:
Разработва образователни стратегии и чете независими лекционни курсове във ВВМУ Н. Й.Вапцаров “ по Военна логика на психиката, Педагогическа логика на психиката, Социална логика на психиката, Психология на ръководството на корабния екипаж, Психология на личността.
В Центъра за рационализиране на управителните фрагменти във Варна, чете лекционни курсове по Психология на трудовия колектив и Психология на ръководството.
Изнася лекции в поделенията на Военноморския флот и Дружеството за разпространяване на научни познания, членува в Градския съвет по ергономия.
Публикува научните си проучвания в Трудове на ВВМУ „ Н. Й. Вапцаров “, писания на други висши военни учебни заведения и ВА „ Г. С. Раковски “, Сборници с отчети, сп. „ Армейски обзор “, сп. „ Военен вестник “, сп. „ Сержант “, в. „ Българска войска “, лектории и брошури на Министерството на защитата и Генералния щаб на Българската войска.
Участва в авторски колективи при написване на учебници по военна логика на психиката и военна педагогика.
Включва се в интернационално проучване по проблемите на личността и научно-техническия напредък дружно с проф. д.пс.н. Георги Йолов, проф. д.п.н. Радослав Янчев, доцент доктор Стайко Грудев, доцент доктор Любен Златков и други, като дава образец на колегиални взаимоотношения и креативна интензивност. Този креативен екип остави ярки следи в българската военна просвета освен с високите научни постижения, а и с образцовите човешки връзки, учредени на искреността и доброжелателността, доброжелателността и взаимопомощта, сърдечността и топлотата.
Полага основите на професионалния асортимент на командните фрагменти за Военноморските сили и Търговското мореплаване, потвърждава потребността от основаване на научно-изследователска психо-физиологична лаборатория във ВВМУ „ Н. Й. Вапцаров “, на която оказва методическо управление.
Активно работи за обогатяване на педагогическото майсторство на флотските командири и преподавателите във ВВМУ „ Н. Й. Вапцаров “.
Подобрява методиката на преподаване, като употребява разнородни педагогичен техники, нововъведения, подходи, форми и способи на работа: потребление на видеофилми, художествена литература, срещи с офицери от Военноморските сили и Търговското мореплаване, проблеми, решение на проучвателен задания, на практика занятия, визити на бойни и търговски кораби, разискване, полемики, реферати и други
От курсантските и ранните ми лейтенантски години съм запомнил доста преподаватели, които работеха в ръководения от него катедрен екип – всеотдайни военноморски учени и ярки персони като капитан 1 сан о.р. доцент доктор Константин Константинов, капитан 1 сан о.р. Стефан Донев, капитан 1 сан о.р. доцент доктор Димитър Станчев, капитан 1 сан о.р. доцент доктор Стоян Стоянов, капитан 1 сан о.р. професор д.ф.н. Йордан Венков, полковник о.р. Христо Христов, капитан 1 сан о.р. Генчо Генчев, капитан 1 сан о.р. Колю Колев, капитан 1 сан о.р. доктор Ефтим Ефтимов, капитан 1 сан о.р. Тодор Кунев и мн. други По-късно опитът на този екип беше пренесен през годините и може да се открие в настоящия катедрен колектив.
Неотдавна срещнах мои съвипускници от Морско учебно заведение и естествено около другите тематики породи нормалната за нас тематика за нашите преподаватели и какво те са ни дали за живота и морската специалност. Едва ли има курсант, който да не си спомня часовете по военна логика на психиката и военна педагогика, образците от книгата „ Волоколамското шосе “ на Александър Алфредович Бек (1903-1972), които доцент доктор Иван Урумов доста ловко използваше, с цел да ни разкрие същността и сложността на човешките взаимоотношения, да ни покаже какво съставляват стресът и страхът в екстремални обстановки, по какъв начин се преодоляват на море и в бойна конюнктура, какво е бойно приятелство, какво е същинското отношение на командира към подчинените му, какво е национализъм, какво е човечност, персонален образец, мозъкът на пълководеца.
Примерите, които доцент доктор Иван Урумов даваше за Спартак, също се помнят цялостен живот.
Изпитвам изкушението да кажа, че измежду курсантите (тогава курсанти бяха освен учащите се за Военноморските сили, а и за Гражданското корабоплаване) имаше процедура да си назоваваме нашите преподаватели по своему с гальовни имена, които посочваха и нашето отношение към тях. Капитан 1 сан о.р. доцент доктор Иван Урумов беше за нас „ Александър Бек “ поради умеенето му да споделя живо и увлекателно като самия публицист, боен сътрудник във Втората международна война; капитан 1 сан о.р. доцент доктор Константин Константинов, учител по философия, беше респектиращият „ Татко Лъв “, капитан 1 сан о.р. Стефан Донев наричахме „ Аверчето “ поради това, че доста обичаше да поддържа връзка бащински с нас на образователни и житейски тематики, ние чакахме с неспокойствие той да застъпи дежурен по учебно заведение и тогава го канехме в класната стая, където беседите продължаваха от време на време до полунощ; харизматичният капитан 1 сан о.р. доцент доктор Цветан Папазов, същинско величие в научните среди у нас и чужбина, беше и си остава като „ Папаза “, освен това освен за обучаемите, само че и за преподавателите от Морско учебно заведение.
РОЛЯТА НА КОЛЕГАТА, НА РЪКОВОДИТЕЛЯ НА КАТЕДРА:
Капитан 1 сан о.р. доцент доктор Иван Урумов беше 10 години началник на катедра „ Обществени науки “ във ВВМУ „ Н. Й. Вапцаров “.
За пръв път като учител аз го опознах още когато бях курсант в Морско учебно заведение. Като сътрудник и началник на катедра го опознах по-късно, когато станах офицер и след 11 годишна корабна работа постъпих на работа в ръководената от него катедра като учител по военна логика на психиката и военна педагогика.
Кои са тези управнически триумфи на капитан 1 сан о.р. доцент доктор Иван Урумов, които би трябвало да бъдат съхранени в нашата флотска Алма Матер?
Доцент доктор Иван Урумов сътвори в катедрата атмосфера на колегиалност, която е първооснова за всичко останало. Той извърши с същинско наличие думата сътрудник, която, както е известно, има латински генезис (collega) и значи приятел по специалност.
Оказваше действена помощ за рационализиране на методическата активност.
Лично ръководеше израстването на научните фрагменти на катедра „ Обществени науки “ в региона на „ Военна логика на психиката и Военна педагогика “ като по този метод продължи делото на Константин Кирков (автор на първия у нас учебник по военна логика на психиката и военна педагогика през 1900 година и шеф на Морското учебно заведение в интервала на Първата международна война). Така на процедура беше обогатена морската психическа школа в България.
Поддържаше постоянни контакти на катедрата с Военноморския флот и Параходство „ Български морски флот “, с катедрите от всички други военни учебни заведения в България и ВА „ Г. С. Раковски “, организираше взаимни методически срещи с тях, на които обичайно участваха преподаватели от други висши учебни заведения у нас и чужбина.
Имаше ли някой потребност от нещо – цялата катедра беше с него: в новото жилище ще оказват помощ да се нанесеш, ремонт на къщата да направиш, на вилата плоча ли да вдигнеш – отново до катедрата за помощ прибягваш.
Доцент доктор Урумов беше схванал една доста елементарна и по тази причина огромна истина: когато хората в един креативен екип се познават, когато се познават и членовете на фамилиите им, тогава не пораждат спорове, а в случай че пораждат, те са доста редки и се вземат решение безболезнено за малко време. Затова беше въвел една традиция, според която фамилиите на преподавателите от катедра „ Обществени науки “ постоянно се събираха по най-разнообразни мотиви: рождени и именни дни, национални и битови празници, сватби, раждане на деца, рождени дни на членовете на фамилиите. От тогава всички помнят и неговата кайсиева ракия, която самичък си правеше с мурафет. Помнят се също по този начин вкусните погачи и баници, които неговата обичлива брачна половинка Кичка с обич приготвяше за всяко катедрено празненство.
От него се зароди още една традиция на катедра „ Обществени науки ”: преподавателят от състава на катедрата не излиза, което има дълбока символика. Вследствие на тази традиция сътрудниците, които по справедливи аргументи към този момент не работят в катедрата, се канят като хонорувани преподаватели и всички участват на формалните катедрени срещи.
Капитан 1 сан о.р. доцент доктор Иван Урумов умря на 69 годишна възраст, оставяйки трайна диря като парещ труженик за името, достойнството и бъдещето на Морско учебно заведение. С богата си просвета той остави светла следа в душите на стотици ученици на ВВМУ „ Н. Й. Вапцаров “ и сътрудниците, с които е работил.
Неговият житейски път не престават и двамата му сина Александър Урумов и Росен Урумов – ученици на ВВМУ „ Н. Й. Вапцаров “, някогашни офицери от Военноморските сили, които не престават да плават на корабите от Търговския флот.
Вместо умозаключение: Спомените за непосредствен човек, който не е сред живите, водят до възобновяване на болката от непрежалимата скорошна загуба. Този тип душевна болежка се лекува посредством откриване смисъла на човешкия живот. Едуард ле Руа (1870-1954), Пиер Теяр де Шарден (1881-1955) и Владимир Иванович Вернадский (1863-1945) сътвориха теорията за ноосферата (гр. nous – разум). Ноосферата е единение сред „ природата “ и „ културата “, тя минава в ново еволюционно положение, преработва се от научната мисъл на обществения човек. Съгласно тази доктрина човечеството се стреми оптимално да прояви своята биогеохимическа сила основно в нейната културна форма.
Ноосферата е качествено нова форма на организираност, зараждаща при взаимоотношението сред природата и обществото вследствие на преобразуващият свят и креативната активност на индивида, опираща се на научната мисъл. В този смисъл стиховете на Веселин Ханчев, представени при започване на текста, са прекомерно показателни за това, което остава след индивида. Капитан 1 сан о.р. доцент доктор Иван Урумов зае своето почтено място в ноосферата и трайно участва в културния и научния живот на Морско учебно заведение, варненските университетски среди и флотската общност.
Публикация на публикацията:
Списание „ Морски свят ”, януари 2005 година
Варна, ул. „ Цар Симеон І ” № 6
тел./факс +359 52 603 640
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ