Лъв I слага начало на тракийска династия императори СНИМКИ
Автор: Проф. Славик Табаков
Римските императори от Тракия и Илирия имат голямо значение за узаконяването и одобряването на християнството, като някои от тях са канонизирани за светци. Почти всички достижения на Източната Римска империя, на които през днешния ден се възхищаваме, са дело на римските императори от Балканите (Тракия и Илирия). Само че ние знаем доста малко за тях. Това е по този начин, тъй като в средата на X век Константин VII подрежда да се унищожи архивът на Източната Римска империя. По този метод оставя единствено няколко източника за времето на предходните владетели.
На 7 февруари през 457 година Флавий Валерий Лъв, прочут повече като Лъв I Тракиец, е коронясан за император на Източната Римска империя. Актът за първи път е осъществен от константинополския патриарх, а не от върховен боен - задачата е по този метод да се придаде по-голяма тежест и легитимност на ръководството. Само че църковната гала при коронация след това става традиция освен за императорите на Източната Римска империя, само че и за всички християнски владетели - посредством нея те желаят да покажат божествения генезис на своята власт.
Потеклото на свети император Лъв I Тракиец (Flavius Valerius Leo Augustus, 401-474), който почитаме на 20 януари, идва от тракийското племе беси, както написа Йоан Малала. Кандид Изаурийски твърди, че е родом от провинция Дакия Аурелиана (обхващала огромна част от настояща Северна България и Североизточна Сърбия, столицата <210> е била Сердика - София). Както множеството римски императори от Балканите, стартира кариерата си като елементарен боец. За това приказва и прозвището, с което е прочут - Маркелус (Marcellus на латински, което значи „ млад боец “).
Лъв I Тракиец стига до един от най-висшите чинове
в Римската войска (comes rei militaris) и воините му го издигат на щитовете си за император през 457 година Като ревнив православен християнин той взема решение да бъде коронован освен от армията, само че и от духовния глава. Така първото в света короноване на монарх от главата на църквата става на 7 февруари 457 година в базиликата " Света София ", когато Лъв I Тракиец е коронован от Константинополския патриарх св. Анатолий I. Този акт става традиция в целия Християнски свят. От тогава до в този момент всички християнски монарси биват короновани по този метод. Този извънреден исторически миг има още едно измерение. Анатолий I е първият патриарх на Константинопол (дотогава градът е имал архиепископ). Той е подобен съгласно с канон 28 на Халкедонския събор, одобрен от св. император Маркиан през 452 година Това короноване на Лъв I Тракиец от Анатолий I през 457 година става още едно имперско признание на патриархалния престол на Константинопол.
Този държател работи като упорит политик,
който се стреми да се откъсне от въздействието на военните водачи и да разшири въздействието си върху Западната Римска империя. Ала и той позволява своите управнически неточности, измежду които е морският поход против вандалите, воден от брата на брачната половинка му. Събира мощна войска и доста финансови запаси, само че походът приключва с пагубни загуби за империята. По това време Балканите на няколко пъти са опустошавани от прилежащи племена. Тъй като произлиза от Тракия, Лъв I обезпечава мир по северните граници на империята (по Дунав - в Мизия). И макар че не съумява да се оправи с вандалската страна, той продължава сполучливите дейности на своя предходник Маркиан за запазването на Източната Римска империя от набезите на хуните. Управлява сполучливо, като обезпечава кротичък интервал за поданиците си. Бил е непретенциозен и обичан от хората, приписват му израза: „ Императорът би трябвало да раздава благосклонност на тези, за които се грижи, както слънцето раздава топлота на тези, над които грее “.
Като ревнив християнин Лъв I Тракиец постановява, че единствено православни могат да заемат държавни и правосъдни постове. Знае се, че той строи църкви (специално " Богородица при извора " до Константинопол). Най-вероятно
Малката базилика в Пловдив е строена по негово време.
Това се случва, когато шурей му Василиск е основен боен пълководец на провинция Тракия). Лъв I получава доста похвали и от своя съвременник св. папа Лъв Велики - индивида, който дружно с различен император от Балканите - Валентиниан III, избавят Рим от войските на Атила. Лъв I Тракиец е последният император, за който е бил изработен специфичен конгрес. За да го почетат, в Константинопол е била издигната голяма колона с негова скулптура.
Император Лъв I Тракиец остава в историята и като император Лъв Велики (макар че в някои по-късни летописи на гръцки прозвището му е изписано не Маркелус, а Макелус, което значи „ касапин “). Той умира на 18 януари 474 година и е канонизиран за светец.
Въпреки дребното информация непокътната до през днешния ден, св. император Лъв I Тракиец остава една велика историческа персона от нашите земи. Макар че е със непретенциозен генезис, той слага началото на така наречен Тракийска династия и ръководи цели 17 години. Затова през днешния ден е уважаван като сполучлив властник на Източната Римска империя.
Римските императори от Тракия и Илирия имат голямо значение за узаконяването и одобряването на християнството, като някои от тях са канонизирани за светци. Почти всички достижения на Източната Римска империя, на които през днешния ден се възхищаваме, са дело на римските императори от Балканите (Тракия и Илирия). Само че ние знаем доста малко за тях. Това е по този начин, тъй като в средата на X век Константин VII подрежда да се унищожи архивът на Източната Римска империя. По този метод оставя единствено няколко източника за времето на предходните владетели.
На 7 февруари през 457 година Флавий Валерий Лъв, прочут повече като Лъв I Тракиец, е коронясан за император на Източната Римска империя. Актът за първи път е осъществен от константинополския патриарх, а не от върховен боен - задачата е по този метод да се придаде по-голяма тежест и легитимност на ръководството. Само че църковната гала при коронация след това става традиция освен за императорите на Източната Римска империя, само че и за всички християнски владетели - посредством нея те желаят да покажат божествения генезис на своята власт.
Потеклото на свети император Лъв I Тракиец (Flavius Valerius Leo Augustus, 401-474), който почитаме на 20 януари, идва от тракийското племе беси, както написа Йоан Малала. Кандид Изаурийски твърди, че е родом от провинция Дакия Аурелиана (обхващала огромна част от настояща Северна България и Североизточна Сърбия, столицата <210> е била Сердика - София). Както множеството римски императори от Балканите, стартира кариерата си като елементарен боец. За това приказва и прозвището, с което е прочут - Маркелус (Marcellus на латински, което значи „ млад боец “).
Лъв I Тракиец стига до един от най-висшите чинове
в Римската войска (comes rei militaris) и воините му го издигат на щитовете си за император през 457 година Като ревнив православен християнин той взема решение да бъде коронован освен от армията, само че и от духовния глава. Така първото в света короноване на монарх от главата на църквата става на 7 февруари 457 година в базиликата " Света София ", когато Лъв I Тракиец е коронован от Константинополския патриарх св. Анатолий I. Този акт става традиция в целия Християнски свят. От тогава до в този момент всички християнски монарси биват короновани по този метод. Този извънреден исторически миг има още едно измерение. Анатолий I е първият патриарх на Константинопол (дотогава градът е имал архиепископ). Той е подобен съгласно с канон 28 на Халкедонския събор, одобрен от св. император Маркиан през 452 година Това короноване на Лъв I Тракиец от Анатолий I през 457 година става още едно имперско признание на патриархалния престол на Константинопол.
Този държател работи като упорит политик,
който се стреми да се откъсне от въздействието на военните водачи и да разшири въздействието си върху Западната Римска империя. Ала и той позволява своите управнически неточности, измежду които е морският поход против вандалите, воден от брата на брачната половинка му. Събира мощна войска и доста финансови запаси, само че походът приключва с пагубни загуби за империята. По това време Балканите на няколко пъти са опустошавани от прилежащи племена. Тъй като произлиза от Тракия, Лъв I обезпечава мир по северните граници на империята (по Дунав - в Мизия). И макар че не съумява да се оправи с вандалската страна, той продължава сполучливите дейности на своя предходник Маркиан за запазването на Източната Римска империя от набезите на хуните. Управлява сполучливо, като обезпечава кротичък интервал за поданиците си. Бил е непретенциозен и обичан от хората, приписват му израза: „ Императорът би трябвало да раздава благосклонност на тези, за които се грижи, както слънцето раздава топлота на тези, над които грее “.
Като ревнив християнин Лъв I Тракиец постановява, че единствено православни могат да заемат държавни и правосъдни постове. Знае се, че той строи църкви (специално " Богородица при извора " до Константинопол). Най-вероятно
Малката базилика в Пловдив е строена по негово време.
Това се случва, когато шурей му Василиск е основен боен пълководец на провинция Тракия). Лъв I получава доста похвали и от своя съвременник св. папа Лъв Велики - индивида, който дружно с различен император от Балканите - Валентиниан III, избавят Рим от войските на Атила. Лъв I Тракиец е последният император, за който е бил изработен специфичен конгрес. За да го почетат, в Константинопол е била издигната голяма колона с негова скулптура.
Император Лъв I Тракиец остава в историята и като император Лъв Велики (макар че в някои по-късни летописи на гръцки прозвището му е изписано не Маркелус, а Макелус, което значи „ касапин “). Той умира на 18 януари 474 година и е канонизиран за светец.
Въпреки дребното информация непокътната до през днешния ден, св. император Лъв I Тракиец остава една велика историческа персона от нашите земи. Макар че е със непретенциозен генезис, той слага началото на така наречен Тракийска династия и ръководи цели 17 години. Затова през днешния ден е уважаван като сполучлив властник на Източната Римска империя.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ