Автор: Проф. Ричард Линдзен*, годишната лекция за 2018 г. на

Автор: Проф. Ричард Линдзен*, годишната лекция за 2018 година на Фондация за политиката за световно стопляне /GWPF/

Преди повече от половин век Чарлз Пърси Сноу (романист и британски физико-химик, който също е заемал няколко значими позиции в Британската Гражданска работа и за малко в държавното управление на Великобритания) направи чудесно изследване на връзките сред „ двете култури “:

Много пъти съм участвал на събирания на хора, които съгласно стандартите на обичайна просвета, са считани за високо образовани и които с огромно наслаждение показват своята песимистичност към неграмотността на учените. Веднъж или два пъти бях предизвикан и попитах компанията какъв брой от тях биха могли да опишат Втория закон за термодинамиката. Отговорът беше студен: беше също и негативен. Все отново, питах нещо, което е теоретичен еквивалент на: Чели ли сте произведение на Шекспир?

Сега имам вяра, че в случай че бях задал още по-прост въпрос – като да вземем за пример какво разбирате под „ маса “ или „ ускоряване “, което е научният еквивалент на въпроса " Можеш ли да четеш? “ – не повече от един на всеки 10 от високообразованите щеше да има чувството, че приказваме на еднакъв език. Така че величието на актуалната физика става все по-голямо, а болшинството от най-умните хора в западния свят имат толкоз доста знание в нея, колкото биха имали и техните неолитни предшественици.

Страхувам се, че съвсем нищо не се е трансформирало от времето на Сноу преди 60 години. И в случай че някои може да настояват, че непознаването на физиката не оказва въздействие върху политическите качества, то сигурно оказва въздействие върху способността на политиците, които не са учени, да се занимават с видимо научнообосновани въпроси. Пропастта в разбирането е покана също и за злонамерена употреба. Като се има поради демократичната нужда не-учените да вземат отношение по научни проблеми, вярата и вярванията неизбежно заменят разбирането, въпреки че банално прекомерно опростяващите подправени приказки (наратив) имат за цел да уверят не-учените, че те не са изцяло без научно " схващане ". Въпросът за световното стопляне предлага многочислени образци за всичко това.

Бих желал да стартира тази лекция с опит да накарам учените в публиката да се задълбочат в действителната същина на климатичната система и да оказват помощ на стимулираните не-учени в тази публика, които може да са в цифрата на " един от десетте " да видят оттатък тривиалните опростявания.

Климатичната система

Следващото изложение на климатичната система не съдържа нищо, което да е даже единствено спорно и аз чакам, че всеки с научна подготовка елементарно ще следва описанието. Аз също ще се опитам, макар наблюденията на Сноу, да направя описанието разбираемо за един не-учен.

Системата, която преглеждаме, се състои от две турбулентни течности (атмосферата и океаните), които взаимодействат една с друга. Като споделям " турбулентни ", просто имам поради, че се характеризират с нередовни циркулации, като тези, които се намират в бълбукащ поток или вряла вода, само че в планетарния мащаб на океаните и атмосферата. Обратното на турбулентен се назовава ламинарен, само че всеки флуид, заставен да се движи задоволително бързо, става турбулентен и турбулентността явно слага граници на предсказуемостта. Като споделям „ взаимоотношение “, просто имам поради, че те упражняват напън един към различен и обменят топлота един с различен.

Тези течности са на въртяща се планета, която се загрява неравномерно от слънцето. Движенията в атмосферата (и в по-малка степен в океаните) се генерират от неравномерното въздействие на слънцето. Самото слънце може да бъде непрекъснато, само че то грее непосредствено върху тропиците, до момента в който едвам допира Земята в региона на полюсите. Това, което движи океаните, е по-сложно и включва сили напразно, както и поглъщане на студена и солена вода. Въртенето на Земята има също и доста последици, само че към този момент можем просто да отбележим, че това води до разпространяване на радиация (излъчване) към един паралел.

Океаните имат циркулации и течения, които работят в мащаби от време, вариращи от години до хилядолетия, и тези системи придвижват топлота към и от повърхността. Поради мащаба и плътността на океаните, скоростите на потока нормално са доста по-малки от тези в атмосферата и са свързани с доста по-дълги времеви интервали. Фактът, че тези циркулации носят топлота към и от повърхността, значи, че самата повърхнина в никакъв случай не е в равновесие с космоса. Това значи, че в никакъв случай няма прецизен баланс сред входящата топлота от слънцето и изходящото лъчение (радиация), генерирано от Земята, тъй като топлината постоянно се съхранява в океаните и се освобождава от тях, а температурата на повърхността постоянно варира в известна степен.

Освен с океаните, атмосферата взаимодейства с извънредно неравномерна земна повърхнина. Тъй като въздухът минава над планински вериги, потокът е мощно килнат. Следователно, топологията играе съществена роля за смяна на районния климат. Тези изкривени въздушни потоци даже генерират флуидни талази, които могат да трансформират климата в отдалечени места. Компютърните симулации на климата нормално не съумяват да опишат съответно тези въздействия.

Изключително значима съставна част на атмосферния съставен елемент е водата в течно, твърдо и газообразно положение, а измененията в положението имат голямо влияние върху енергийните потоци. Всеки съставен елемент има също и значими въздействия от излъчването (радиацията). Вие всички знаете, че се лишава топлота, с цел да се разтопи лед, и се лишава спомагателна топлота, с цел да се изпари получената вода, или, както от време на време се споделя, да се трансформира в пара.

Терминът мокрота се отнася до количеството изпарения в атмосферата. Топлинният поток се обръща, когато измененията в тези етапи се обърнат; т.е. когато изпаренията се кондензират във вода и когато водата замръзва. Освобождаването на топлота, когато водните пари кондензират, основава гръмотевични облаци (известни като cumulonimbus – дъждовни облаци), а силата в един мълниеносен облак е сравнима с тази, която се отделя във атомна бомба. Казвам това единствено с цел да илюстрирам, че тези енергийни трансформации са доста основни. Облаците се състоят от вода под формата на фини капчици и лед под формата на фини кристали. Обикновено тези фини капчици и кристали се задържат на избрана височина от издигащите се въздушни течения, само че когато станат задоволително огромни, те падат през издигащия се въздух като дъжд и сняг. Важни са освен силите, участващи във трансформациите на етапите, само че също по този начин е значим и фактът, че както водните изпарения, по този начин и облаците (на основата и на лед, и на вода) въздействат мощно върху радиацията.

Въпреки че към момента не съм дискутирал парниковия резултат, сигурен съм, че всички сте чували, че въглеродният диоксид е парников газ и че това изяснява неговия затоплящ резултат. Затова би трябвало да разберете, че двете най-важни парникови вещества са водните изпарения и облаците. Облаците също са и значими рефлектори на слънчевата светлина.

Единицата за изложение на енергийните потоци е ват на квадратен метър. Енергийният бюджет на тази система включва усвояването и повторното издаване на към 200 вата на кв. метър. Удвояването на CO2 води до 2% разстройване в този бюджет. Същото се отнася и за незначителни промени в облаците и други характерности, а сходни промени са постоянно срещани. Земята получава от слънцето към 340 вата на кв. метър, само че към 140 вата на кв. метър просто се отразяват назад в космоса – и от повърхността на Земята, и по-важното – от облаците. Така остават към 200 вата на кв. метър, които Земята би трябвало да емитира, с цел да откри баланс. Слънцето излъчва във забележимата част на радиочестотния набор, тъй като температурата му е към 6000 К. " К " значи „ Келвин “, което са просто градуси по Целзий плюс 273. Нула К е най-ниската допустима температура (-273°С). Температурата дефинира спектъра на излъчената радиация. Ако Земята въобще нямаше атмосфера (но за задачите на аргумента тя въпреки всичко отразяваше 140 вата на кв. метър), тя би трябвало да излъчва при температура към 255 К, а при тази температура лъчението е най-вече в инфрачервения набор.

Разбира се, Земята има атмосфера и океани и това води до голям брой затруднения. Затова ви предизвестявам, че това, което следва, ще изисква известна централизация. Изпарението от океаните води до повишение на количеството водна пара в атмосферата, а водната пара доста мощно гълтам и емитира лъчение в инфрачервения набор. Това е, което имаме поради, когато назоваваме водните пари парников газ. Водната пара всъщност блокира инфрачервеното лъчение и не му разрешава да напусне повърхността, а това води до нагряване на повърхността и (чрез проводимост) на въздуха, намиращ се наоколо до повърхността и, както в загрята тенджера с вода, се провокира конвекция. Тъй като плътността на въздуха понижава с височината, съставените елементи, които се задържат на повърхността, се уголемяват, когато се издигат. Това води до изстудяване на тези съставни елементи, до момента в който те се издигат, а смесването им води по-скоро до намаление на температурата във височина, в сравнение с до поддържане на непрекъсната температура.

За да станат нещата още по-сложни, количеството водни пари, които въздухът може да задържи, понижава бързо, когато температурата се намалява. На избрана височина има толкоз малко водни пари над тази височина, че излъчването от това равнище към този момент може да избяга в космоса. Именно на това високо равнище (около 5 километра) температурата би трябвало да е към 255 К, с цел да се балансира входящата радиация. Тъй като обаче конвекцията води до понижаване на температурата във височина, повърхността в действителност би трябвало да е по-топла от 255 K. Оказва се, че тя би трябвало да е към 288 К (което е междинната температура на земната повърхност).

Това е, което се назовава парников резултат. Интересен любопитен факт е, че в случай че конвекцията създаваше идентична температура, нямаше да има парников резултат.

В реалност, обстановката е още по-сложна. Наред с други неща, съществуването на перести облаци на огромна височина, които са доста мощни абсорбери и емитери на инфрачервено излъчване, дейно блокират инфрачервеното лъчение изпод. По този метод, когато такива облаци участват на височина над 5 километра, техните върхове, а не височината от 5 километра, дефинират равнището, от което инфрачервеното лъчение доближава космоса. Добавянето на други парникови газове (като въглероден диоксид) покачва равнището на излъчванията и заради конвективното разбъркване, новото равнище ще бъде по-студено. Това понижава изходящия инфрачервен поток и, с цел да възвърне салдото, атмосферата би трябвало да се затопли. Удвояването на концентрацията на въглероден двуокис се пресмята като еквивалентна на напън от към 3,7 вата на кв. метър, което е малко по-малко от 2% от чистите входящи 200 вата на кв. метър. Много фактори, в това число мястото на облаците и височината, снежната завивка и океанските циркулации, нормално предизвикват промени със сравнима величина.

Важно е да се означи, че такава система ще се колебае с времеви мащаби, вариращи от секунди до хилядолетия, даже при липса на ясно избрани сили, разнообразни от непрекъснато слънце. Голяма част от известната литература (от двете страни на дебата за климата) приема, че всички промени би трябвало да се правят под въздействието на някакъв външен фактор. Разбира се, климатичната система се въздейства от слънцето, само че даже в случай че слънчевата мощ беше непрекъсната, климатът щеше да продължи да се трансформира. Това в действителност е нещо, което всички вие от дълго време знаете – даже и да не го осъзнавате. В края на краищата, нямате никакво усложнение да разберете, че непрекъснатото потупване на струна от цигулка с лък провокира осцилация на струната и генерира звукови талази. По сходен метод системата атмосфера-океан реагира на непрекъснатите сили със личните си режими на смяна (които, несъмнено, постоянно са по-сложни от режимите на струната на цигулката). Освен това, като се има поради солидната природа на океаните, такива промени могат да включват по-скоро интервали от хилядолетия, в сравнение с от милисекунди. El Niño е относително къс образец, включващ години, само че множеството от тези вътрешни времеви вариации са прекомерно дълги даже с цел да бъдат разпознати в относително късия запис, изработен с измервателни принадлежности. Природата има доста образци за самостоятелна колебливост, в това число почти 11-годишния цикъл на слънчевите петна и обръщанията на магнитното поле на Земята на всеки двеста хиляди години. В това отношение климатичната система не се разграничава от другите естествени системи.

Разбира се, такива системи също реагират на външни сили, само че не са нужни такива сили, с цел да проявят колебливост. Тъй като горното е безусловно непротиворечиво, апелирам, помислете за него за миг. Помислете за голямата хетерогенност и трудност на системата и за разнообразието от механизми на колебливост, до момента в който преглеждаме съществуващия сега разказ, който нормално се показва като " открита просвета ".

Популярният разказ и неговият политически генезис

Сега ето го и известният понастоящем разказ за тази система. Климатът, една комплицирана мултифакторна система, може да бъде систематизиран единствено в една променлива, световната междинна температурна смяна, и най-вече е следен от 1-2% разстройване в енергийния бюджет, подбудено от една-единствена променлива – въглерод диоксид – измежду доста променливи от сходна значителност.

Това са удивителни изказвания, учредени на разсъждения, които са на границата с фантастичното мислене. Но в действителност това е общоприетото определение, даже и измежду доста от скептиците. Това приемане е безспорен индикатор за казуса, който Snow (Сноу) разпознава.
Много политици и цели научни общества отиват даже още по-далеч: Те акцентират въглеродния диоксид като определящата променлива, и макар че дяловете от въглероден диоксид, произлизащи от човечеството са дребни спрямо доста по-големия, само че нерешителен натурален продан с океаните и с биосферата, те са уверени, че знаят с акуратност какви политики би трябвало да ползват, с цел да управляват равнищата на въглероден диоксид.
Макар че неколцина учени са излагали тази позиция през последните 200 години, до 80-те години на предишния век тя нормално е била отхвърляна. Когато през 1988 година ученият от NASA James Hansen (Джеймс Хансен) декларирал пред американския Сенат, че лятната топлота отразява нараснали равнища на въглероден диоксид, даже и списание Science („ Наука “) оповестява, че климатолозите са скептични.

Установяването на тази последна позиция като доктрина в сегашния интервал се дължи на политически артисти и други хора, опитващи да се възползват от опциите, които изобилстват в енергийния бранш за трилиони долари. Един подобен образец е Maurice Strong (Морис Стронг), световен бюрократ и безсъвестен състезател (който прекарва последните си години в Китай, явно, пробвайки се да избегне правосъдно гонене за ролята си в свадите към програмата на Организация на обединените нации „ Петрол против храни “). Именно на Strong постоянно се приписва самодейността за основаването на придвижването, обвързвано с световното стопляне при започване на 80-те години на предишния век, а след това той спомага за организирането на Конференцията в Рио (Rio Conference), където се основава Рамковата спогодба на Организация на обединените нации за изменението на климата. Други, като Olaf Palme (Улоф Палме) и неговия другар, Bert Bolin (Берт Болин) – първият ръководител на Междуправителствената група за изменение на климата (МГИК/IPCC), също са забъркани в тези игри още през 70-те години.

Политическият възторг единствено се е нараснал, откогато политическата идеология стартира да играе значима роля. Преди няколко години Кристиана Фигерес, тогава изпълнителен секретар на Рамковата спогодба на Организация на обединените нации за изменението на климата, сподели, че човечеството, за пръв път в историята, си е сложило задачата да трансформира съзнателно икономическата система.1

Г-жа Фигерес не е единствената, която има вяра в това. Най-близкият консултант на папа Франсис порица консервативните скептици на климатичните промени в Съединените щати, обвинявайки капитализма за техните възгледи. Говорейки с публицисти, кардинал Оскар Родригес Марадиага подлага на критика някои " придвижвания " в Съединените щати, които преждевременно се оповестиха в съпротива на плануваната енциклика на Франсис за климатичните промени. " Идеологията, обвързвана с екологичните проблеми, е прекомерно обвързана с капитализма, който не желае да спре да унищожава околната среда, тъй като не желае да се откаже от облагите си ", сподели той.

Миналият август се появи отчет в Сборника на Националната академия на науките. Сред обилие от " може би " и " би могло ", в него се прави заключението, че е належащо " Колективно човешко деяние ", с цел да " насочим Земната система надалеч от евентуалния предел " и да я запазим обитаема. Авторите споделят, че това ще включва " стопанисване на цялата земна система - биосфера, климат и общества " и че това може да включва " декарбонизация на международната стопанска система, възстановяване на намаляването на въглерод в биосферата, поведенчески промени, софтуерни нововъведения, нови ангажименти сред ръководещите и трансформирани обществени полезности ".

Запомнете, че в един свят, който приема неразбираемия " защитен принцип ", даже и единствено изказванието за далечна опция оправдава рискови дейности.

Предполага се, че силата, която тези хора обезверено търсят, включва властта да се върне статута и благосъстоянието, които елементарният човек е придобил и продължава да придобива посредством индустриалната гражданска война, генерирана въз основата на изкопаеми горива, и да ги върне на хипотетично по-подходящия статут на крепостни селяни. На доста повече от най-бедните в света ще бъде неразрешена опцията да подобрят положението си.

Независимо от това, когато тези изказвания се показват на водачите на нашите общества, дружно с подправеното изказване, че 97% от учените са съгласни, нашите водачи се опасяват да се разграничават и не престават, сходно на леминги (вид гризачи), да възнамеряват самоубийството на индустриалното общество. Отново, нищо друго не илюстрира по-добре казуса, който Сноу разпознава.

Интересно е обаче, че " елементарните " хора (за разлика от нашите " образовани " елити) са склонни да виждат през нелепостите, които се показват. Кое е това, което прави нашите елити толкоз уязвими, и кое е това, което кара доста от нашите учени да разпространяват такава нелепост? Отговорите не могат да бъдат доста ласкателни нито за едните, нито за другите. Нека първо разгледаме " уязвимите " елити.

1. Те са били обучавани в система, където триумфът се основава на способността им да се харесат на своите преподаватели. С други думи, те са обусловени да вършат всяко нещо да звучи рационално.

2. Тъй като те са уязвими откъм подправени приказки (наратив), те са надалеч по-малко уязвими стопански, в сравнение с са елементарните хора. Те имат вяра, че са задоволително богати, с цел да устоят на икономическите премеждия от препоръчаните политики и са задоволително умни, с цел да се възползват от тях.

3. Наративът е задоволително банален за елита, с цел да си мисли в последна сметка, че " схваща " науката.

4. За мнозина (особено в дясно) потребността да ги смятат за интелигентни ги кара да се опасяват, че, противопоставяйки се на нещо, за което се твърди, че е " научно ", може да докара до това да ги считат за невежи, и този боязън надвива над всеки идеологически ангажимент за независимост, който може да имат.

Нито един от тези фактори не се отнася за " елементарните " хора. Това може би е най-силният мотив за националната народна власт и против управлението на тези, които " знаят най-добре ".

Да забележим по какъв начин стои въпросът с учените?

1. Специалистите са експерти. Много малко от тях са специалисти по климата. Това включва доста хипотетични " учени за климата ", които се включиха в тази област в отговор на голямото нарастване на финансирането, което съпровожда нервността за световното стопляне.

2. Учените са хора със лични политически позиции и доста от тях с възторг употребяват статута си на учени, с цел да разпространяват своите политически позиции (не по-различно от известни персони, към чийто статус някои учени постоянно се стремят). Като образци разгледайте придвижванията против нуклеарното оръжие, против самодейността за стратегическа защита, против войната във Виетнам и така нататък

Също по този начин, учените осъзнават остро и цинично незнанието на не-учените и страха, който това поражда. Този боязън оставя у „ уязвимите “ елити изключително облекчение от уверенията, че теорията, която стои в основата на алармата, е банално елементарна и че " всички " учени са съгласни. Бившият сенатор и държавен секретар Джон Ф. Кери е характерен образец, когато декларира във връзка с парниковото стопляне: " Знам и от време на време си припомням, че когато бях в гимназията и колежа, някои аспекти на химията или физиката могат да бъдат сложни. Но това не е мъчно. Това е просто. Децата в най-ранна възраст могат да го схванат ". Както видяхте, парниковият резултат не е чак толкоз елементарен. Само удивително блестящи деца биха го разбрали. Като се има поради последващото изложение на климата и неговата физика, направено от Кери, беше ясно, че той не е в положение да извърши задачата.

Доказателствата

На този стадий някои от Вас може би се чудят по отношение на така наречен доказателства за рискови климатични промени. Какво да кажем за изчезващия арктически лед, повишаващото се морско ниво, рисковите метеорологични условия, гладуващите полярни мечки, гражданската война в Сирия и всичко останало? Огромното многообразие на изказванията прави невероятно да се уточни някаква характерна виновност, която да се отнася до всички тях. Разбира се, позоваването на това, че съществуват промени – даже в случай че тези наблюдения са верни (въпреки че изненадващо постоянно те не са), няма да включва единствено по себе си стоплянето, породено от парникови газове. То също по този начин няма да насочи вниманието към заплаха. Обърнете внимание на това, че множеството от така наречен доказателства се отнасят до въпроси, с които нямате персонален опит.

Някои от изказванията като тези, свързани с рискови метеорологични условия, опонират на това, което демонстрират както физическата доктрина, по този начин и емпиричните данни. Очевидно задачата на тези изказвания е те да изплашат и объркат обществото и да създадат по този начин, щото да наподобява, че има доказателства, до момента в който в действителност те липсват. Ако има доказателства за каквото и да било, те са за истинността на наблюдението на Ч. П. Сноу. Ще покажа какво имам поради благодарение на няколко образеца.

Първо, с цел да може едно нещо да бъде доказателство, то би трябвало да е било предсказано недвусмислено. (Това е належащо, само че надалеч от задоволително условие). Има примерни прогнози на Междуправителствената експертна група по изменение на климата (IPCC) за летния най-малко на леда в Арктическо море през 2100 година, свързани с интервала 1980-2000 година. Както можете да видите, за всеки резултат има модел. Това малко наподобява на формулата по какъв начин да бъдеш умел прецизен стрелец: първо стреляш, а след това обявяваш за цел това, което уцелиш.
Ако се спрем на въпроса за рисковите температури, има ли някакви данни, които даже да удостоверяват основанията за безпокойствие? Що се отнася до тях, липсват данни за наклонност и Междуправителствената експертна група по изменение на климата е съгласна с това. Дори Гавин Шмидт, наследникът на Джим Хансен в поделението на НАСА в Ню Йорк – GISS, означи, че „ съвсем на никое място в литературата не могат да се намерят общи изказвания по отношение на рисковите температури, само че те наподобява изобилстват в известните медии “. Той продължи с изказването си, че е належащо човек да намерения единствено няколко секунди, с цел да разбере, че известните схващания, че „ световното стопляне значи, че всички рискови температури би трябвало да се усилват от самото начало “ са „ нелепост “.

В основата на тази нелепост е неуспехът да се разграничат метеорологичните условия от климата. Така световното стопляне се отнася до мечтаното нарастване на температурата с към 1°С от края на Малкия ледников интервал преди към 200 години. От друга страна, рисковите метеорологични условия включват температурни промени от порядъка на 20°С. Такива огромни промени имат радикално друг генезис от световното стопляне. Грубо казано, те са резултат от ветрове, носещи топъл и леден въздух от далечни доста топли или доста студени райони. Тези ветрове са под формата на талази. Силата на тези талази зависи от температурната разлика сред тропиците и Арктика (като по-големите разлики водят до по-силни вълни). Всички употребявани модели за прогнозиране на световното стопляне обаче плануват, че тази температурна разлика по-скоро ще намалее, в сравнение с да се усили. Така нарастването на рисковите температури най-добре би подкрепило концепцията за световно захлаждане, вместо за световно стопляне. Научно необразовани хора обаче наподобяват неспособни да разграничат световното стопляне на климата от рисковите температури, дължащи се на метеорологичните условия. Всъщност, както към този момент бе маркирано, в реалност наподобява няма никаква доловима наклонност в рисковите метеорологични условия. Това, което е налице, е единствено по-голямото внимание, което медиите оказват на метеорологичните условия, и потреблението на отразяването на тази „ вест “ от хора, които схващат, че прогнозите за злополука в далечното бъдеще надали са необорими и че затова те се нуждаят от метод, по който да убедят обществото, че заплахата е непосредствена, даже в случай че тя не е такава.

Същото се отнася и до случая с покачването на морското ниво. В продължение на стотици години морското ниво се е покачвало с към 8 инча на век и е ясно, че ние сме успявали да се оправим с това. За да се всее боязън обаче, се търсят тези модели, които плануват доста по-големи покачвания. На процедура от дълго време е известно, че на множеството крайбрежни места измененията на морското ниво, регистрирани от уредите за премерване на прилива и отлива, на първо място се дължат на измененията на земното ниво, свързани както с тектониката, по този начин и с потреблението на земите.

Освен това, леката смяна на междинната температура в света (всъщност, смяната на увеличението на температурата) е доста по-малка от плануваното благодарение на компютърните модели, употребявани от Междуправителствената експертна група по изменение на климата. Дори в случай че всички тези промени се дължат на индивида, то това би било най-съвместимо с ниска сензитивност към прибавен въглероден диоксид, а Междуправителствената експертна група по изменение на климата единствено твърди, че по-голямата (не цялата) част от стоплянето през последните 60 години се дължи на човешката активност. Така въпросът с провокираните от индивида климатични промени не наподобява сериозен проблем. Това обаче мъчно стопира невежи политици да заявяват, че изказванието на Междуправителствената експертна група по изменение на климата, с което тези промени му се приписват, е еднакво на недвусмислено доказателство за идно злополучие.

Тенденциозното сортиране на обстоятелства постоянно съставлява проблем. Така неотдавна се твърдеше, че оттичането на ледовете в Гренландия се е нараснало и че стоплянето ще го влоши2. В отчета са пропуснати получените както от Националната океанска и атмосферна администрация (NOAA), по този начин и от Датския метеорологичен институт сведения, че ледената маса на Гренландия в действителност се увеличава3. Всъщност, и двете наблюдения могат да бъдат правилни и в действителност насъбраният лед изтласква периферния в морето.
Всички така наречен доказателства в огромна степен съставляват погрешно пояснение, пресилване, преднамерено сортиране на обстоятелства или напряко неистини.

Заключение

И по този начин, ето го ясно разказано. Едно неправдоподобно съмнение, подкрепено от погрешни доказателства и повтаряно непрестанно, стана политически правилно „ знание “ и се употребява за поощряване на събарянето на промишлената цивилизация. Това, което ще оставим на внуците си, не е планета, повредена от промишления напредък, а сведения за безкрайна нелепост, както и пейзаж, негоден от ръждясващи вятърни паркове и рушащи се редици слънчеви панели. Неверните изказвания за 97% единодушие няма да ни пощадят, само че готовността на учените да си мълчат евентуално в доста огромна степен ще понижи доверието в и поддръжката за науката. Може би в края на краищата това няма да бъде толкоз неприятно – сигурно що се отнася до „ формалната “ просвета.

Настоящото състояние има най-малко една позитивна страна. Никоя от предлаганите политики няма да има огромно влияние върху парниковите газове. Така ние ще продължим да извличаме изгода от единственото нещо, което може ясно да се припише на нараствания въглероден диоксид, а точно – неговата ефикасна роля като тор за растенията и фактор, намаляващ уязвимостта им към суша. Междувременно Междуправителствената експертна група по изменение на климата твърди, че е належащо да предотвратим стопляне с още 0,5°С, макар че стоплянето с 1°С, настъпило до момента, бе съпроводено от най-голямото увеличение на човешкото богатство в историята. Както казвахме в дома, в който прекарах детството си в Бронкс: „ Иди го разбери “.

------------------------------------------------------------------

*Ричард С. Линдзен е професор по метеорология от фондацията Алфред Слоун в Института по технологии в Масачузетс до пенсионирането му през 2013 година Той е създател на над 200 труда, отдадени на метеорологията и климатологията и е член на Национална научна академия в Съединени американски щати и на Академичния съвещателен съвет на GWPF.
Публикуваният вид на лекцията съдържа незначителни редакторски промени на текста на отчета, изнесен от професор Линдзен.
Бележки:
1. „ Това е първият случай в историята на човечеството, в който ние си слагаме задачата преднамерено в границите на избран интервал от време да променим модела на икономическо развиване, господстващ в продължение на най-малко 150 години от Индустриалната гражданска война насам “.
2. KA Graeter et al. (2018) Ice core records of West Greenland melt and climate forcing. (Сведения за ледените ядра, свързани с топенето в Западна Гренландия и климатичната насила “. Geophysical Research Letters 45(7), 3164-3172
3. mass.