Проф. Любомир Халачев: Татко ще ми купи колело
Автор: проф. Любомир Халачев
Едно момченце се похвалило: „ Татко ще ми купи колело. Ама каза- различен път! “
Спомних си за този остарял виц когато получих писмо от един монополист (няма да му посочвам името, с цел да не се мъкнем по съдилищата!) който след следващото наше гледище да поправи проблемите с услугата, която дава на града, след един месец очакване отговори по следния метод:
„ Във връзка с подаденото от Вас заявление ви осведомяваме, че същото е предоставено на вниманието на виновните чиновници. В момента тече развой на инспекция, който изисква техническо време. Ние се ангажираме да ви изпратим мнението на сдружението, след привършване на съответните дейности от наша страна. “
По-възрастните си спомнят, че преди време токът се плащаше съгласно електромера. Знаеш цената (без значение дали е 20ст или 2лв), виждаш индикаторите, умножаваш ги – и получаваш сумата която дължиш. Или водата- поглеждаш водомера, умножаваш по цената за кубически метър и получаваш сумата която дължиш. Днес не е по този начин.
Говорили сме доста за това какъв брой комплицирана е фактурата, която се получава- от там не излиза наяве защо тъкмо плащаш. Дали за довеждане на нужната услуга, дали за нейното отклоняване,дали за приемането на услугата или единствено тъй като си се записал като клиент на съответното сдружение и така нататък Помислете кой има сметка от сходно усложняване на тези документи. Ние желаеме да си плащаме услугата постоянно и да знаем за какво плащаме тъкмо тази сума, желаеме елементарна фактура. Но очевидно някой не желае да знаем за какво плащаме такава цена. Монополистът си е монополист- изключително когато става дума за битов монополизъм.
Спомних си за въпросното момченце от остарелия анекдот и тъй като това беше третата ми среща с сходен монополист който вместо да изясни ясно и разбрано за какво имаме проблеми (които той е причинил), по какъв начин ще бъдат оправени те и най-важното- по кое време!- си разрешава да ни залива с сходна словесна мръсотия. Предишният път, когато спорехме с различен сходен монополист той дълго време (повече от година продължи преписката ни!) ни пращаше цели извадки от техния устав, само че по този начин и не отговори на един елементарен въпрос: „ Посочете ни кои от нашите платежни документи не признавате!- питахме ние.- И за какво! “ Не! Не успяхме от него да получим сходен отговор може би тъй като в офисите на тези монополисти се назначават хора, на които е подредено да дават отговор дълго и обстоятелствено,без да споделят нищо съответно. Сигурно особено ги образоват на тази комплицирана техника- да отговаряш с дълги писма, в които нищо да не казваш. Явно някои админи са решили, че когато задоволително дълго мотаеш един въпрос най-после хората се отхвърлят да се разправят с теб. Така и става в последна сметка.
Дали приказваме за водоснабдяване, за електроснабдяване или за топлоподаване няма значение- административните хватки са едни и същи. Напомням на читателите, че тези монополисти не са извоювали това право с години работа, възстановяване на качеството на продуктите или услугите, победа в последна сметка на пазара над конкуренцията. Не! Те са получили сходни монополни права по волята на страната и единственото им обвързване е да извършват тъкмо и без отклоняване договорите, с което би трябвало да оказват помощ на популацията да получава нужната услуга. Срещу което получават обезпечени облаги. По-добре надали някой може да се усеща в изискванията на пазарна стопанска система.
На процедура се получава нещо много по-различно. Адвокатите, с които се посъветвахме споделиха: „ Те знаят, че няма да ги съдите и по тази причина вършат каквото желаят.
В едно правосъдно дело постоянно могат да кажат друго. “ Освен това дано не забравяме – в случай че се съдим за неплатени 300 или 500лв- на какъв брой могат да бъдат наказани ответниците? Има ли смисъл да похарчим една година от живота си, с цел да осъдим някого за 500лв. И още 300лв- разноски за юрист. Така правдивост няма да има. Виж, в случай че осъдят този монополист, който е докарал до тиха полуда няколко къщи, кооперации или жилища с техните притежатели, които от години страдат от неговите произволи, да заплати 100 хиляди лева или даже 1млн лева (защо не, в някои развити страни го вършат!) - тогава несъмнено ще се замисли идващия път дали да постъпва по този начин.
Специално запитах юристи, които се занимават с тези каузи за какво у нас няма сходни наказателни наказания. Те ми дадоха отговор доста просто: „ Ами… у нас е по този начин, по този начин са го приели. Може да ви дадат и още някой лев в случай че докажете, че морално сте потърпевши. Например, в случай че вие или вашата майка сте получили тежка болест, да вземем за пример инфаркт или инсулт разследване на това напрежение, само че потвърдени от доктор - може да ви дадат още някой лев “.
След това си спомних и един различен облик от телевизионната битка с монополистите. Човек на междинна възраст, във очевидно депресирано положение ходеше с тежка чанта, цялостна с документи и обясняваше на тези, които желаеха да го чуят, какво е направил за пет години с един от упоменатите монополисти и по какъв начин към този момент се вижда победният завършек на неговата битка. Той вадеше документи, обясняваше комплицирани понятия и юридически постановки, кипеше от сила и обективен яд. Но, за жалост видно беше, че страда от някакво психическо разстройство, очевидно получено по пътя на тежката битка с монополиста. Докато сигурен съм, неговите съперници не бяха получили никакви повреди- те са по този начин предпазени от юридически съветници, от адвокатски фирми с адвокати, че даже и да бъдат наказани това няма да им се отрази на здравето. Както разбирате – и на финансите.
При това състояние остава да се надяваме, че ще получим правдивост, „ ама-друг път “- както споделил и бащата на упоменатото при започване на този текст момченце. Ето това се споделя правораздаване!
Освен в случай че новото Народно заседание не се замисли по този въпрос.
Искам да го уверя, че ще срещне поддръжката на голям брой избиратели- може би над шест милиона.
Със сигурност!
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Едно момченце се похвалило: „ Татко ще ми купи колело. Ама каза- различен път! “
Спомних си за този остарял виц когато получих писмо от един монополист (няма да му посочвам името, с цел да не се мъкнем по съдилищата!) който след следващото наше гледище да поправи проблемите с услугата, която дава на града, след един месец очакване отговори по следния метод:
„ Във връзка с подаденото от Вас заявление ви осведомяваме, че същото е предоставено на вниманието на виновните чиновници. В момента тече развой на инспекция, който изисква техническо време. Ние се ангажираме да ви изпратим мнението на сдружението, след привършване на съответните дейности от наша страна. “
По-възрастните си спомнят, че преди време токът се плащаше съгласно електромера. Знаеш цената (без значение дали е 20ст или 2лв), виждаш индикаторите, умножаваш ги – и получаваш сумата която дължиш. Или водата- поглеждаш водомера, умножаваш по цената за кубически метър и получаваш сумата която дължиш. Днес не е по този начин.
Говорили сме доста за това какъв брой комплицирана е фактурата, която се получава- от там не излиза наяве защо тъкмо плащаш. Дали за довеждане на нужната услуга, дали за нейното отклоняване,дали за приемането на услугата или единствено тъй като си се записал като клиент на съответното сдружение и така нататък Помислете кой има сметка от сходно усложняване на тези документи. Ние желаеме да си плащаме услугата постоянно и да знаем за какво плащаме тъкмо тази сума, желаеме елементарна фактура. Но очевидно някой не желае да знаем за какво плащаме такава цена. Монополистът си е монополист- изключително когато става дума за битов монополизъм.
Спомних си за въпросното момченце от остарелия анекдот и тъй като това беше третата ми среща с сходен монополист който вместо да изясни ясно и разбрано за какво имаме проблеми (които той е причинил), по какъв начин ще бъдат оправени те и най-важното- по кое време!- си разрешава да ни залива с сходна словесна мръсотия. Предишният път, когато спорехме с различен сходен монополист той дълго време (повече от година продължи преписката ни!) ни пращаше цели извадки от техния устав, само че по този начин и не отговори на един елементарен въпрос: „ Посочете ни кои от нашите платежни документи не признавате!- питахме ние.- И за какво! “ Не! Не успяхме от него да получим сходен отговор може би тъй като в офисите на тези монополисти се назначават хора, на които е подредено да дават отговор дълго и обстоятелствено,без да споделят нищо съответно. Сигурно особено ги образоват на тази комплицирана техника- да отговаряш с дълги писма, в които нищо да не казваш. Явно някои админи са решили, че когато задоволително дълго мотаеш един въпрос най-после хората се отхвърлят да се разправят с теб. Така и става в последна сметка.
Дали приказваме за водоснабдяване, за електроснабдяване или за топлоподаване няма значение- административните хватки са едни и същи. Напомням на читателите, че тези монополисти не са извоювали това право с години работа, възстановяване на качеството на продуктите или услугите, победа в последна сметка на пазара над конкуренцията. Не! Те са получили сходни монополни права по волята на страната и единственото им обвързване е да извършват тъкмо и без отклоняване договорите, с което би трябвало да оказват помощ на популацията да получава нужната услуга. Срещу което получават обезпечени облаги. По-добре надали някой може да се усеща в изискванията на пазарна стопанска система.
На процедура се получава нещо много по-различно. Адвокатите, с които се посъветвахме споделиха: „ Те знаят, че няма да ги съдите и по тази причина вършат каквото желаят.
В едно правосъдно дело постоянно могат да кажат друго. “ Освен това дано не забравяме – в случай че се съдим за неплатени 300 или 500лв- на какъв брой могат да бъдат наказани ответниците? Има ли смисъл да похарчим една година от живота си, с цел да осъдим някого за 500лв. И още 300лв- разноски за юрист. Така правдивост няма да има. Виж, в случай че осъдят този монополист, който е докарал до тиха полуда няколко къщи, кооперации или жилища с техните притежатели, които от години страдат от неговите произволи, да заплати 100 хиляди лева или даже 1млн лева (защо не, в някои развити страни го вършат!) - тогава несъмнено ще се замисли идващия път дали да постъпва по този начин.
Специално запитах юристи, които се занимават с тези каузи за какво у нас няма сходни наказателни наказания. Те ми дадоха отговор доста просто: „ Ами… у нас е по този начин, по този начин са го приели. Може да ви дадат и още някой лев в случай че докажете, че морално сте потърпевши. Например, в случай че вие или вашата майка сте получили тежка болест, да вземем за пример инфаркт или инсулт разследване на това напрежение, само че потвърдени от доктор - може да ви дадат още някой лев “.
След това си спомних и един различен облик от телевизионната битка с монополистите. Човек на междинна възраст, във очевидно депресирано положение ходеше с тежка чанта, цялостна с документи и обясняваше на тези, които желаеха да го чуят, какво е направил за пет години с един от упоменатите монополисти и по какъв начин към този момент се вижда победният завършек на неговата битка. Той вадеше документи, обясняваше комплицирани понятия и юридически постановки, кипеше от сила и обективен яд. Но, за жалост видно беше, че страда от някакво психическо разстройство, очевидно получено по пътя на тежката битка с монополиста. Докато сигурен съм, неговите съперници не бяха получили никакви повреди- те са по този начин предпазени от юридически съветници, от адвокатски фирми с адвокати, че даже и да бъдат наказани това няма да им се отрази на здравето. Както разбирате – и на финансите.
При това състояние остава да се надяваме, че ще получим правдивост, „ ама-друг път “- както споделил и бащата на упоменатото при започване на този текст момченце. Ето това се споделя правораздаване!
Освен в случай че новото Народно заседание не се замисли по този въпрос.
Искам да го уверя, че ще срещне поддръжката на голям брой избиратели- може би над шест милиона.
Със сигурност!
Последвайте Епицентър.БГ към този момент и в !
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ