Автор: Проф. д-р Никола АврейскиОбръщение към избирателите на проф. д-р

...
Автор: Проф. д-р Никола АврейскиОбръщение към избирателите на проф. д-р
Коментари Харесай

Проф. Аврейски: Отворете очите си за идващия нов свят!

Автор: Проф. доктор Никола Аврейски
Обръщение към гласоподавателите на проф. доктор Никола Аврейски – лидер на листите на Политическа партия,,Русофили за Възраждане на Отечеството ” в 1 МИР – Благоевград и в 24 МИР – София

                    Уважаеми български жители,

          Отново сте призвани към изборните урни. Десетки политически обединения, вживели се в ролята на ваши спасители, ви заливат с обещания, като най-щедри са тези, които ви докараха до ръба на оцеляването.

Обещават да ви спасят окуражените да възвърнат позицията си на първа парламентарна мощ от ГЕРБ, които по време на 12-годишното си ръководство съумяха да прекратят построяването на АЕЦ,,Белене ”, да блокират плана за нефтопровод Новоросийск – Бургас – Александруполис, да платят цялата сметка от милиарди долари на,,Големия брат ” за бойни самолети, които още не са създадени, да унижат България пред целия свят със фотография на техния министър-председател на фона на златни кюлчета, пачки със западни валути и револвер. Пригласят им техните съдружни сътрудници със затихващи функционалности от Съюз на демократичните сили, които преди време оповестиха,,новия цивилизационен избор ”, възродиха русофобията в българското общество и подариха несметни български естествени благосъстояния на алчни западни компании.

С учудващо нахалство не престават да ви лъжат нарцисите от,,Продължаваме смяната ”, които откакто застанаха отпред на властта, освен не извършиха предизборните си обещания, само че задълбочиха тоталната рецесия в страната. Внушеното от Съединени американски щати подмолно заричане пред Европейски Съюз на техния министър-председател да допуснем Република Северна Македония до присъединителни договаряния се оказа по-важно от българските национални ползи и необятните публични настройки. Обещанието му пред НАТО да бъде издигнат втори мост при Русе – Гюргево за транспортиране на тежка военна техника на Алианса към Русия се оказа по-важно от построяването на гражданската инфраструктура на страната. Няма различен народен водач в света, който да си е разрешил такава надменност към интернационално приета Велика мощ, като Кирчовото,,Русия е просто бензиностанция с ракети ”. Негов е и международният връх по оповестени съветски дипломати за,,персона нон грата ” – и то откакто държавното управление му за първи път в актуалната ни история беше свалено с парламентарен избор на съмнение. Само за няколко месеца ръководство глашатаите на,,промяната ” съумяха да лишат България от контрактувания на ниска цена съветски газ и да застрашат националната сигурност на страната, отреждайки й ролята на прифронтова страна.

Някак назидателно ви лъжат и техните съдружни сътрудници от люспите на тогавашното Съюз на демократичните сили, обединили се в,,Демократична България ”. До появяването на Кирчо от Канада нейните водачи Христо Иванов и Атанас Атанасов имаха максимален принос за слагане на националната ни сигурност в положение на риск със своите гневни русофобски и антитурски послания и дейности.

Лукаво ви ухажват даже от дълго време отчуждилите се от личните си членове функционери на Столетницата. Навремето нейните водачи – министър председателят Станишев и президентът Първанов, дадоха на американците за гратис ползане военни бази на наша територия, като се има поради, че даже по време на Студената война у нас нямаше нито един руски боец. Пръв стартира да ви плаши с съветските изтребители военният им министър Ангел Найденов. Техният министър-председател Орешарски почтително извърши настояването на американците за едностранно прекъсване на строителството на газопровода,,Южен поток ”. А в наши дни, даже и след разкритията на западни медии, Нинова продължава да ви лъже, че не е изпращала оръжия и боеприпаси на Украйна за войната й с Русия. Не ви ли се коства някак необичайно, че същата Нинова, която оглавява партия с обичайни проруски настроения, се оказа в братска прегръдка с най-пламенните русофоби у нас  ̶  Кирил Петков, Христо Иванов и Атанас Атанасов? Е, по-паметливите помнят, че преди време тя беше заместник-министър в екипа на,,Командира ” Костов, който в този момент самодоволно потрива ръце:,,Събрахте се най-сетне, рожби мои! ”.

Продължават да ви ухажват и хората на шоумена Слави. Тях сякаш ги разпознахте най-бързо, откакто им се доверихте на по-предишните парламентарни избори. Дори не можаха (или не посмяха) да създадат държавно управление. След идващите избори, когато към този момент не бяха първи, се впуснаха във всевъзможни подмолни пазарлъци с съдружните им сътрудници, до момента в който най-после, след отхвърли на Слави да си заявява милионите, както изисква законът, помогнаха да бъдат съборени от власт. Вероятно малко на брой в този момент си показват държавно управление отпред със Слави или упълномощения от него Тошко Йорданов. Само при мисълта за такава алтернатива асоциацията ме води към турската сентенция:,,Когато смешник стане цар, дворецът се трансформира в цирк ”.

Специално внимание заслужават,,спасителите ” от,,Възраждане ”, които натрапчиво обявяват антинатовски, антиевропейски и проруски възгледи. Вгледайте се в гласуванията им в разпуснатия към този момент парламент и ще се убедите, че в множеството случаи те бяха в поддръжка на евроатлантиците. Ако към момента вярвате в показната им русофилия, заинтересувайте се какъв брой пъти водачът им Костадинов е ходил в Русия и с кои авторитетни политически и стопански фактори там има открити пълноценни контакти. Достоен за размисъл е и въпросът за какво по този начин настойчиво,,Възраждане ” безогледно отхвърля предложенията от много цивилен обединения за сливане на всички русофилски сили в страната. Оставям настрани очевидните фюрерски пристрастености на водача на тази амбициозна политическа групировка.

Не зная дали сте забелязали, драги гласоподаватели, че в предизборната акция непрекъснато ви занимават с в действителност тежките вътрешни проблеми на страната. Непрекъснато ви набиват в очите очевидното: България е най-бедната страна в Европа, затрупана с замайващ растеж на цените на енергоносителите, летяща инфлация, всекидневен растеж на цените на услугите и стоките, изключително на тези от виталната,,потребителска кошница ”, увеличение на относителния дял на работещите небогати, стопяване на спестяванията, изправяне на бизнеса пред банкрут с следващо неизбежно увеличение на безработицата. Над 90% от българските семейства през днешния ден в действителност са доста съществено обезпокоени по какъв начин ще изкарат идната зима и дали ще могат да си покрият най-малко виталните потребности от ток, вода, отопление и храна. Всичко това ви е добре познато и от изследванията на обвързваните с огромните политически партии социологически организации. Но някак необичайно в своите демоскопски проучвания те не задават, тъй като не им разрешават, най-важния въпрос: Какви са аргументите през ХХІ век, над 33 години от началото на демократичните преобразования в страната, повече от 18-годишно участие в НАТО и над 16 години участие в Европейски Съюз, т.е. толкоз дълго след пришиването ни към клубовете на богатите, да се окажем толкоз небогати?

Този фундаментален въпрос стартира да наподобява към този момент с намалена компликация, най-малко за българите със здрав разсъдък, естествена просветеност и незаинтересованост. Надявам се мнозина да се съгласят с разбирането, че корените на съвсем всички тежки проблеми на днешното българско общество се намират в геостратегическата ориентировка на българската страна, обрисувана при започване на ХХІ век и бетонирана от времето на ръководството на ГЕРБ. Вероятно някои си спомнят по какъв начин министър председателят Борисов уверяваше на взаимна конференция в София генералния секретар на Северноатлантическия съюз Столтенберг, че,,България е най-дисциплинираният член на НАТО ”! Да сте чули сходно унизително за цялата нация изказване от водач на някоя друга натовска страна? Няма подозрение, че сходно е практическото отношение на българските ръководещи и към Европейски Съюз. Изводът се постанова от единствено себе си: при изискване, че НАТО е класическа интернационална организация, в която участващите страни резервират своя суверенитет, а Европейски Съюз лимитира суверенитета на държавите-членки единствено дотолкоз, колкото е написано в неговата договорна основа, редуващите се във властта партии и техните водачи непринудено са се отказали от суверенитета на България. Защо ли? В името на оставането на партиите им във властта, което им дава достъп до финансови запаси (от държавния бюджет, т.е. от нашите пари), до манипулативно възлагане на публични поръчки (чрез корупционни практики), до асимилиране на средства по европейски планове (с които непрекъснато се злоупотребява), до персонално облагодетелстване на партийната номенклатура (хората с,,белите якички ”)!

Не е ли към този момент време да се запитаме: Оправдано ли е такова сляпо и абсолютно обвързване на България от нейните ръководещи единствено и само със Запада? И дали със своя настоящ външнополитечески избор страната ни няма в най-скоро време да затвърди международната си популярност на страната с неповторима дарба във времена на исторически тествания постоянно да залага на губещата карта? Като професионален историк ще Ви припомня тягостната рекапитулация от предишното: за 1341 години битие край Дунава ръководещите ни съумяха два пъти да унищожават нашата страна – първият за 167 година под византийска власт, а вторият – за 482 година под османско иго; за 144 години след Освобождението властническият монархически режим аргументи две тежки национални произшествия (във Втората Балканска война и в Първата международна война), като беше на път да ни докара и трета със срамното за всички генерации българи (включително бъдните) обвързване с нацистка Германия във Втората международна война, избегната единствено с помощта на държавния прелом на 9 септември 1944 година и последвалото включване на България в заключителната фаза на войната против Хитлер. Сбъдна се и предизвестието на русофилите още от първите следосвобожденски години, че без Русия няма да можем да разгадаем най-важната си задача – сливане на българското национално землище и на българската нация под крилото на Майка България – залитането в руслото на русофобията принуди Русия да трансферира доверието си на Балканите върху Сърбия и ненапълно върху Гърция, като България трябваше да се задоволи единствено с най-малката част от Македония (Пиринска).

В наши дни преобладаващите сили в политическия живот на страната залагат още веднъж едностранно на изглеждащия в техните очи,,всемогъщ ” Запад в неговата прокси война против Русия в Украйна и в напъните му да сдържи респектиращия напредък на Китай. Но дали НАТО и Европейски Съюз са задоволителна гаранция за националния суверинитет на България, за териториалната й целокупност и за унитарния темперамент на българската страна в тази извънредно рискова световна конюнктура?

За да дадем безапелационен отговор на този най-съществен въпрос на първо време следва да си дадем ясна сметка, че България е ситуирана в лимитрофна зона (,,междинна територия ”): в географско отношение – в центъра на моста, свързващ Европа с Азия и с Африка; в културно отношение – там, където се протриват тектоничните плочи на остро конкуриращи се цивилизации: Западната с държава-ядро Съединени американски щати, Източноправославната с държава-ядро Русия и Ислямската, в която главен кандидат за държава-ядро е Турция. Не бива да забравяме, че по всички схеми на западните теоретици на цивилизациите от английския проф. Арнълд Тойби насетне България се отнася към Източноправославната цивилизация. Както и експлицитното предизвестие на харвардския проф. Самюъл Хънтингтън, че до в този момент историята не ни е предложила нито един случай една нация да е била сполучливо преведена от една цивилизация в друга, което той илюстрира с безуспешния опит за консолидиране на мюсюлманска Турция в християнския Запад. Разположението на България в лимитрофна зона императивно постанова не едностранна, а многовекторна, диалогична и неконфронтационна външна политика, която ловко да балансира сред огромните сили на Запада и на Изтока. Нека припомня, че това беше разбрано още от цар Борис ІІІ, който не разреши изпращането на български бойци на Източния нацистки фронт против Съветския съюз. Това се схваща и през днешния ден от неговия наследник – Симеон Сакскобургготски, който като министър председател поправя русофобския курс на Костов, въпреки да беше заставен да заложи на Соломон Паси като външен министър, като и до през днешния ден отстоява обществено своя политически завет:,,Винаги със Запада, в никакъв случай против Русия! ”.

Упражняващите властта в наши дни много въодушевено се заеха с осъществяване на предоставената им от Вашингтон, Лондон и Брюксел задача да трансфорат българите в русофоби. Дали обаче съумяха? Някои побързаха даже обществено да рапортуват – в изявление за западна медия министър председателят Кирил Петков театрално възкликна:,,Представяте ли си, цели 20% от българите към момента имат вяра на Русия? ”. Тъй като хора като Петков схващат не от научни, а от,,евроатлантически ” причини, ще припомня резултатите от социологически проучвания, извършени от известни западни организации. Обявените на 4 юни 2022 година резултати от интернационалното демоскопско изследване в 52 страни по света на нивата на русофобията, осъществено от Форума за сигурността GLOBSEC по поръчка на Фондацията,,Алианс на цивилизациите ”, която бе учредена през 2017 година от някогашния общоприет секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, сподели, че макар специфичната военна интервенция в Украйна: 57% от българите не считат Русия за опасност за националната ни сигурност; 47% са на мнение, че България би трябвало да съблюдава неутралитет в руско-украинския конфликт; към 40% смятат, че Западът и Киев са провокирали съветската военна интервенция в Украйна; най-строгите наказания на Русия намират поддръжката на единствено 38%; процентът на искащите страната ни да напусне НАТО през последната година е нараснал  от 25 на 38; едвам 8% възприемат Китай като опасност. Още по-красноречиви са отнасящите се до България резултати от изследване на Евробарометър, оповестено на 22 юни 2022 година: 53% имат негативно отношение към Съединени американски щати, доверието към Европейски Съюз е спаднало от 52% в края на 2021 година на 49%, съвсем половината поддържат Русия и Китай.

Също толкоз манипулативни са опитите на Запада да показа днешна Русия като,,изолирана ” от света,,агресивна ” страна. Няма да Ви изгубвам времето, с цел да потвърждавам с обстоятелства, че обвиняванията против Русия в експанзия се дирижират от безспорните международни първенци по експанзия – Съединени американски щати и Англия. Важното тук е да установявам, че опитите да бъде изолирана Русия пропаднаха с гръм и тропот. Ако някой се съмнява в това, дано огледа резултата от подписването в края на август 2022 година на квалифицираното от Англия изказване на Организация на обединените нации, осъждащо войната на Русия в Украйна – от общо 193 държави-членки на международната организация декларацията подписаха едвам 54, като измежду тях са такива,,важни ” за интернационалната общественост страни като,,свободно асоциираните със Съединени американски щати ” Палау, Маршалови острови и Федерални щати Микронезия, една от дребното послушни на Съединени американски щати в Латинска Америка страни – Гватемала, европейските миньончета с фиктивен суверенитет Андора, Лихтенщайн и Сан Марино, основаната по волята на американците Босна и Херцеговина, както и теглените към Запада постсъветски републики Грузия и Молдова. Въпреки тоталния напън на Запада, отхвърлиха да подпишат: половината от членовете на Г-20; от 10-те члена на АСЕАН подписа единствено градът-държава Сингапур; от 11-те члена на Меркосур подписа само Колумбия; отхвърлиха да подпишат всички 5 страни от БРИКС, всички 8 страни от Южноазиатската асоциация за районно съдействие, всички 22 страни от Лигата на арабските страни и всички 55 страни от Африканския съюз; не подписа даже ухажваният от Запада Азербайджан. Нека прибавя и това, че до в този момент единствено една от 193-те членки на Организация на обединените нации е прекъснала дипломатическите си връзки с Русия – Асоциираната със Съединени американски щати Микронезия (фактическа американска колония). Коментирайки обстоятелствата от това показателно гласоподаване в международната организация във френския,,Монд ”, Марк Семо имаше всички учредения да възкликне:,,Единството на Запада против Русия го обрича на самотност ”. Част от тази самотност е и България!

Политическата партия,,Русофили за Възраждане на Отечеството ” има добре премислен собствен отговор на въпроса по какъв начин България да откри междина от тази самотност. Крайно време е да се научим да действаме като англосаксонците – според завета на някогашния английски министър председател лорд Палмерстон:,,Англия няма безконечни съдружници, има безконечни ползи! ”.

В кратковременен проект най-належащото в сегашния миг е неотложно сключване на дълготраен контракт с Русия за в пъти по-евтин природен газ, който да подсигурява естественото посрещане на зимата от жителите, да даде въздух на бизнеса, да понижи инфлацията, да успокои цените – по този начин, както към този момент го направиха членката на НАТО и Европейски Съюз Унгария и намиращата се в договаряния за присъединение към Европейски Съюз Сърбия. Интересът ни да останем зона на мира и частичното възобновяване на доверието на Русия допускат цялостен неутралитет на България във връзка с военния спор в Украйна. Геополитическото състояние на България изисква отвод от враждебни дейности по отношение на други страни, в това число в границите на Европейски Съюз и НАТО. Само при една градивна външна политика можем да създадем условия за разрешаване на най-насъщните задания в региона на вътрешната политика. А решаването на тежките вътрешни проблеми може да бъде сполучливо и трайно при усилване на присъединяване на страната в стопанската система на страната. Главозамайващият скок в цените на енергоносителите постанова създаване на мощна българска нуклеарна енергетика. Без идеологически предубеждения би трябвало да се опитаме да притеглим в България милиарди вложения по пътя на китайската Инициатива,,Един пояс, веднъж ” – нещо, което преди месеци направи Унгария. Още в този момент в главен приоритет на България би трябвало да се трансформира огромната и съответната практическа работа по извеждане на страната от демографската злополука със специфичен акцент върху българската диаспора в чужбина, в случай че не желаеме да се стопим до 4 милиона, каквато задача ни сложи през 1997 година посланикът на Съединени американски щати в България госпожа Ейвис Боулън.

В средносрочен проект ние отдаваме особено значение на съществена смяна в Закона за референдумите, която да трансформира директната народна власт в норма при решаването на всички съдбоносни за Отечеството въпроси. Само по този начин – в действителност демократично – би трябвало да решим дали да закрием непознатите военни бази в България и дали да разрешаваме задгранично военно наличие на наша територия, както и дали да останем членки на НАТО и на Европейски Съюз. Може даже да се мисли за въвеждане на наложително гласоподаване на изборите и на референдумите, както направиха Белгия и Гърция. Така ще отпаднат всевъзможни подозрения в легитимността на демократичния избор, а и по този метод ще се увеличи политическата просвета на българите, които ще свикнат да вършат подобаващия съгласно тях осведомен избор и ще осъзнаят по-добре, че с изключение на цивилен права, те имат и цивилен отговорности.

Уважаеми жители, турболентното развиване на света, в който живеем, безпорният залез на Запада и респектиращият напредък на силите на Изтока, а и рисковата интернационална среда на сигурност, са големи провокации пред България, които както в никакъв случай по-рано властно изискват лъчение на законна законодателна власт. Алфата на теорията на демокрацията е съществуването на внушителен парламент, което значи в него да бъдат показани съразмерно всички обществени сегменти. Когато половината от имащите право на глас български жители отхвърлят да го упражнят, Народното събрание се трансформира в накриво отражение на публичните настройки и се разкриват огромни благоприятни условия то да работи в прорез с упованията на народа. А Народното събрание има право да трансформира Конституцията, да приема нови закони и да променя остарели, да ратифицира значими междудържавни контракти, да взема обвързващи всички управляващи решения, да управлява изпълнителната власт и още редица значими функционалности. За това през днешния ден е повече от неотложно да се гласоподава! За това Ви приканвам: Упражнете правото си на глас, уважаеми съграждани! Отделете малко от времето си, с цел да гласувате! Гласувайте по съвест! За колебаещите се дали да отидат до изборните урни, изповядващи житейската философия,,Всички са маскари! ”, ще припомня, че следователно се прави избор на правилото,,по-малкото зло ”. Дайте си труда да оцените действителните резултати от досегашното присъединяване на политическите партии във властта, с цел да не давате нов късмет на към този момент провалилите се! Внимателно преценете посланията на новите играчи на полическото поле, с цел да не ви изиграе някой, както го направиха преди месеци внедрените глашатаи на,,промяната ”! Толкова доста Ви лъгаха за над три десетилетия, че към този момент би трябвало да сте си изработили защитни механизми при появяването на нови,,спасители ”. И не забравяйте максимата на Чърчил:,,Всеки народ има държавно управление, каквото заслужава ”.

Ако методите по този начин отговорно към своите цивилен права и отговорности с мисълта освен за себе си, само че и за вашите деца и внуци, надяваме се да оцените по достолепие предизборната платформа на политическата партия,,Русофили за Възраждане на Отечеството ” и да я подкрепите със своя глас. Лидерът на русофилите Николай Малинов е деятелен и надарен младеж, всяка стъпка на който е с мисълта за Отечеството и който е припознат от държавните институции в Русия и от съветския бизнес като най-автентичен изразител на обичайните русофилски настроения на българския народ. Партията разполага със сериозен експертен капацитет в разнообразни области на публичния живот. Тя има визия за едно по-достойно бъдеще на българската нация. Русофилите не търсят реванш или борба – нито вътре в страната, нито пък на интернационалната сцена. Ние призоваваме навреме да се подготвим за формиращия се нов многополюсен интернационален ред, който има шанса да предложи един по-балансиран, по-сигурен и по-справедлив свят с обезпечено безконфликтно развиване на всички цивилизации и пълноценно съдействие между  тях.

Ако припознаете във възгледите на,,Русофили за Възраждане на Отечеството ” своите лични разбирания, подкрепете ни, като гласувате с бюлетина № 29!
Източник: novinata.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР