Атанас Джурджев - професорът с мисия и призвание
Автор проф. доктор Федя Николов
Ако не си бе отишъл прекомерно рано от този свят, през днешния ден проф. Атанас Джурджев щеше да чества 80-годишен празник. За родопчанина, покорил висините на здравната просвета, животът бе просто нещо - една жена, една кола, една партия, един тим.
Според формалното тълкувание на понятието професор това е най-високото научно-преподавателско звание в университета. В всемирен проект доста хора си показват професора като универсална персона, с енциклопедични знания. На професора не е простено да не знае. Хората от с. Павелско (любимото място на професора) също мислят по този метод. За елементарния човек от този край Атанас Джурджев беше същински професор. Тази елементарна човешка оценка беше най-точното мерило за Атанас Джурджев. Той бе човек с идея и предопределение, на които бе същински предан.
Доближаваше се повече до визиите ни за енциклопедична персона с впечатляващ разсъдък, в сравнение с до лимитираното разбиране " професор по кардиология ".
За да се извисиш до тази степен на човешкото знание, би трябвало да си с многостранни ползи, да притежаваш услужлива памет и огромно сърце.
Всеки, който е познавал професор Джурджев, се е изумявал от неговата памет. Често се случваше той първи да ни поздрави за рождения ден и различен персонален празник, изпреварвайки и най-близките ни.
Неговите ползи бяха многостранни.
В гимназията най-вече се е увличал от история и география, като е считал да продължи висшето си обучение в една от тези направления. Желанието на родителите го насочва в региона на медицината.
В интервала 1960-1967 година приключва висшето си обучение по медицина в Медицински университет - Пловдив с цялостно отличие и сребърен орден. По това време златният се присъждал единствено при дейна комсомолска активност.
С огромна носталгия разказваше за първите години от работата си като доктор в родопските селища Мадан и Рудозем.
През 1973 година специализира вътрешни заболявания, а през 1977 година взима компетентност по кардиология и ревматология.
През 1983 година става претендент на медицинските науки, а през 1991 година - и лекар на медицинските науки. От 1972 година до 1984 година е помощник към Медицински университет - Пловдив, през 1985 година става доцент, а през 1993 г.- професор.
От 1990 година е шеф кардиологична клиника. През 1991 година заема поста началник Катедра " Вътрешни заболявания ". В интервала 1988-1995 година е декан на Медицинския факултет към Медицинския университет в град Пловдив, а от 1995 до 2003 година - ректор.
“Една жена (неговата Мария), една кола (неизменният москвич), една партия (единствената по това време), един тим (Локото) - по този начин професорът обясняваше смисъла на живота си. Любимата си брачна половинка Мария наричаше “врагът”, тъй като тя беше единственият почитател на “Ботев” в неговото близко обграждане. А той не пропускаше мач на Локото.
Най-силната му пристрастеност беше музиката. Той ни връщаше във времето на петдесетте, обичаше " Бийтълс ", Сърчърс, Елвис. В детайлите беше по-прецизен от неговия кум - известния меломан Тома Спространов. Разказвал е по какъв начин като боец с радиостанцията е слушал “западна музика ", за което е бил осъден.
Професор Атанас Джурджев бе член на Българското и на Европейското кардиологично сдружение, член на Полската академия на науките, член на Световната Академия по медицина “Алберт Швайцер”, както и член на Кралския институт по биология, Англия.
От 1996 година е заместник-председател на Дружеството на кардиолозите в България.
От 2001 година професор Джурджев бе народен съветник по кардиология.
Бил е основен редактор на списание “Фолия Медика”, член на редколегията на списанията: “Българска кардиология”, “Сърце - бял дроб”, “Рехабилитация и физиотерапия”.
На професор Джурджев са присъждани голям брой награди: сребърен орден за отличен успех; първенец на Министерството на здравеопазването; златен и огромен златен орден на академия “Алберт Швайцер” - двукратно; златен орден за мир “Нагазаки”; Лекар на годината - 2001 г.; притежател на “Чиловата награда” на БЛС, 2002 г.; Кардиолог на годината - 2002 г.; притежател на почетния знак на гр. Пловдив, гр. Чепеларе и с. Павелско.
Сред сухата фактология на научните достижения още стои чувството за непрекъснатото наличие на проф. Джурджев в нашето всекидневие. Често се намира мотив, сътрудници, другари да упоменат неговото име. Спомняме си за любовта му към музиката, спорта, хубавото вино, невероятната му памет. Над всичко доминираше човеколюбието и добрината му, желанието да помогне.
Неизбежно е човек да напусне този свят. Проф. Джурджев си отиде прекомерно млад - на 66-годишна възраст.
Но той е постоянно с нас, тъй като човек живее толкоз, колкото време е в сърцата и паметта на хората!
Ако не си бе отишъл прекомерно рано от този свят, през днешния ден проф. Атанас Джурджев щеше да чества 80-годишен празник. За родопчанина, покорил висините на здравната просвета, животът бе просто нещо - една жена, една кола, една партия, един тим.
Според формалното тълкувание на понятието професор това е най-високото научно-преподавателско звание в университета. В всемирен проект доста хора си показват професора като универсална персона, с енциклопедични знания. На професора не е простено да не знае. Хората от с. Павелско (любимото място на професора) също мислят по този метод. За елементарния човек от този край Атанас Джурджев беше същински професор. Тази елементарна човешка оценка беше най-точното мерило за Атанас Джурджев. Той бе човек с идея и предопределение, на които бе същински предан.
Доближаваше се повече до визиите ни за енциклопедична персона с впечатляващ разсъдък, в сравнение с до лимитираното разбиране " професор по кардиология ".
За да се извисиш до тази степен на човешкото знание, би трябвало да си с многостранни ползи, да притежаваш услужлива памет и огромно сърце.
Всеки, който е познавал професор Джурджев, се е изумявал от неговата памет. Често се случваше той първи да ни поздрави за рождения ден и различен персонален празник, изпреварвайки и най-близките ни.
Неговите ползи бяха многостранни.
В гимназията най-вече се е увличал от история и география, като е считал да продължи висшето си обучение в една от тези направления. Желанието на родителите го насочва в региона на медицината.
В интервала 1960-1967 година приключва висшето си обучение по медицина в Медицински университет - Пловдив с цялостно отличие и сребърен орден. По това време златният се присъждал единствено при дейна комсомолска активност.
С огромна носталгия разказваше за първите години от работата си като доктор в родопските селища Мадан и Рудозем.
През 1973 година специализира вътрешни заболявания, а през 1977 година взима компетентност по кардиология и ревматология.
През 1983 година става претендент на медицинските науки, а през 1991 година - и лекар на медицинските науки. От 1972 година до 1984 година е помощник към Медицински университет - Пловдив, през 1985 година става доцент, а през 1993 г.- професор.
От 1990 година е шеф кардиологична клиника. През 1991 година заема поста началник Катедра " Вътрешни заболявания ". В интервала 1988-1995 година е декан на Медицинския факултет към Медицинския университет в град Пловдив, а от 1995 до 2003 година - ректор.
“Една жена (неговата Мария), една кола (неизменният москвич), една партия (единствената по това време), един тим (Локото) - по този начин професорът обясняваше смисъла на живота си. Любимата си брачна половинка Мария наричаше “врагът”, тъй като тя беше единственият почитател на “Ботев” в неговото близко обграждане. А той не пропускаше мач на Локото.
Най-силната му пристрастеност беше музиката. Той ни връщаше във времето на петдесетте, обичаше " Бийтълс ", Сърчърс, Елвис. В детайлите беше по-прецизен от неговия кум - известния меломан Тома Спространов. Разказвал е по какъв начин като боец с радиостанцията е слушал “западна музика ", за което е бил осъден.
Професор Атанас Джурджев бе член на Българското и на Европейското кардиологично сдружение, член на Полската академия на науките, член на Световната Академия по медицина “Алберт Швайцер”, както и член на Кралския институт по биология, Англия.
От 1996 година е заместник-председател на Дружеството на кардиолозите в България.
От 2001 година професор Джурджев бе народен съветник по кардиология.
Бил е основен редактор на списание “Фолия Медика”, член на редколегията на списанията: “Българска кардиология”, “Сърце - бял дроб”, “Рехабилитация и физиотерапия”.
На професор Джурджев са присъждани голям брой награди: сребърен орден за отличен успех; първенец на Министерството на здравеопазването; златен и огромен златен орден на академия “Алберт Швайцер” - двукратно; златен орден за мир “Нагазаки”; Лекар на годината - 2001 г.; притежател на “Чиловата награда” на БЛС, 2002 г.; Кардиолог на годината - 2002 г.; притежател на почетния знак на гр. Пловдив, гр. Чепеларе и с. Павелско.
Сред сухата фактология на научните достижения още стои чувството за непрекъснатото наличие на проф. Джурджев в нашето всекидневие. Често се намира мотив, сътрудници, другари да упоменат неговото име. Спомняме си за любовта му към музиката, спорта, хубавото вино, невероятната му памет. Над всичко доминираше човеколюбието и добрината му, желанието да помогне.
Неизбежно е човек да напусне този свят. Проф. Джурджев си отиде прекомерно млад - на 66-годишна възраст.
Но той е постоянно с нас, тъй като човек живее толкоз, колкото време е в сърцата и паметта на хората!
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ