Автор: Петя Георгиева, ИПИ През последните седмици в публичното пространство

Автор: Петя Георгиева, ИПИ През последните седмици в общественото пространство още веднъж изплува следващият държавен колос, разтърсен от промени в управлението и информация за проблематични интервенции – Българската банка за развиване (ББР). Смяната в ръководството на банката преди няколко месеца от нейния принципал Министерството на нововъведенията и растежа, както и последното отстраняване на членове на надзорния съвет основават чувство за съмнение в активността ѝ и разкриват желанието на нейния притежател за по-сериозен надзор върху активността на банката, което е и негово право, в действителност, съгласно наредбите на българското законодателство в лицето на закона за обществените предприятия. Кога, обаче, стремежът към по-добро ръководство минава в предпочитание за цялостен надзор и преодоляване на държавно дружество с милиарди активи е въпрос, на който законът не дава директен отговор. ББР е акционерно сдружение със 100% държавно присъединяване. Тя е основана през 1999 година като „ Насърчителна банка “, а през 2008 година със закона за ББР е променено както името, по този начин и обсегът на активността на банката. На хартия ББР се занимава с поддръжка на дребните и междинни новаторски предприятия с експортен капацитет, като им обезпечава по-лесен достъп до финансиране, което другояче не биха получили или биха получили при неизгодни за тях условия на пазара. За задачата банката притегля запаси от локални и задгранични източници, само че не събира депозити от жители и няма клонова мрежа. Това значи, че в активността си ББР е напълно подвластна от  своя принципал, в случай че кредитирането „ закъса “. Това я прави банка единствено на доктрина – на процедура ББР е „ извънбюджетна сметка “, която ще стане бюджетна[1] при първата опция, при която маса съмнителни заеми не могат да бъдат изплатени. Какво демонстрират докладите на банката? След няколко години на минимални печалби[2] в рамките на 20-тина милиона лв., през последните две години банката генерира загуби за сред 155 и 230 млн. лева годишно. Тези загуби са вследствие на начислени разноски за обезценки по кредитни експозиции и хранителни запаси по портфейлни гаранции, издадени от ББР към комерсиалните банки[3]. Провизирането е належащо при положение, че банката е наясно, че част от заемите няма да могат да се обслужат, като то постоянно е съпроводено с увеличение на личния капитал. Загуба в съответна година не значи, че тогава е зародил проблем с заемите, а че тогава е открит, тъй че е доста евентуално този проблем да е зародил още с отпущането им. Вероятно сходен ще е резултатът и за 2022 година, в случай че съдим по изказванията на изпълнителния шеф на банката. Освен с кредитиране на компании, ББР се занимава и с други инициативи, каквито са програмата за енергийна успеваемост на жилищни здания (т.нар. стратегия за саниране), гаранционните стратегии за анти-ковид ограничения през 2020 и 2021 година, както и стартиралата през тази година програма за практическо изкупуване на задълженията на лечебните заведения. Последното буди мощно неразбиране. Болниците също са сдружения със 100% държавно присъединяване. Тези, които имат огромни по мярка отговорности, постоянно са огромни лечебни заведения със забележителна по размер активност и усложнения с финансирането отдавна. Източник на тяхното финансиране е главно НЗОК. Не е ясно по какъв начин се чака закъсали лечебни заведения, натрупали милиони задължения, да съумеят да ги изплатят към ББР, в случай че не са съумели да ги изплатят до момента към касата? Крайният резултат от сходна самодейност на прекачване на задължения от един джоб в различен може да бъде единствено в допълнение утежняване на резултатите и на банката и потребност от още обществено финансиране за сметка на бюджета - продължителното трупане на загуби на банката за развиване ще значи непосредствено бюджетно финансиране (чрез ново нарастване на капитала, дотации или финансови трансфери), а във връзка с  избирателно „ рефинансираните “ предприятия - заобикаляне на условията за държавна помощ. А да се употребява държавна банка за покриване на загуби на компании, които другояче биха банкрутирали, поставя под въпрос смисъла на съществуването ѝ. В умозаключение ще отбележим, че ръководството на държавните и общинските предприятия се оказва сложна задача, без значение от измененията в законодателството, които би трябвало да подсигуряват професионализъм и по-добро качество. Причините са разнообразни - усложнения да се намерят готови хора, да се дефинират цели и да се следи за осъществяването им, ползи отвън положителното ръководство на държавната благосъстоятелност или липса на информация и регистри. В последна сметка неприятното ръководство на държавните компании е нездравословно за всички, тъй като то е за сметка на общия кюп на държавния бюджет.