Автор: Петя Георгиева и Иван Брегов, ИПИ Неистовото желание на

Автор: Петя Георгиева и Иван Брегов, ИПИ

Неистовото предпочитание на управническото статукво в България да показва битка с корупцията докара до такава степен, че преди година няколко неработещи структури получиха име ново, само че останаха със наличие и същина остарели. Така бе основана Комисията за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добитото имущество (КПКОНПИ). Една от функционалностите на мегакомисията е действително това, което години наред правеше Центърът за предварителна защита на корупцията БОРКОР, а точно – да реализира политиката по битка с корупцията. Да сме по-точни - „ държавната политика по битка с корупцията “. Инструментариумът за това са познатите към този момент от предишното „ подръчни материали “ – събиране на информация, координиране на законодателството, периодическа оценка на антикорупционни ограничения и така нататък

Ако кажем, че и в тази си активност КПКОНПИ би била по-полезна, в случай че измерваше и популяризираше равнището на река Дунав, не бихме сбъркали. Като част от тези си законови отговорности КПОКОНПИ преди няколко дни показа за публично разискване Методология за оценка на корупционния риск[1]. Чрез нея комисията указва в елементи реда и изискванията за осъществяване на оценка на риска от корупция, както и условията за антикорупционни ограничения. Целта е обществените институции сами да правят оценка в кои звена от работата им има капацитет за развиване на корупционна среда и в резултат на това - сами да осуетяват рисковете или да разкриват настъпилите към този момент нарушавания.

Обектите на оценка на риска са разказани съответно в член 4 от методиката и включват, най-общо казано, всички административни държавни и общински структури, както и шефовете и членовете в органите на ръководство на държавните и общински предприятия. Методологията се състои от въпросник, който прави оценка корупционния риск въз основа на три групи знаци:

1) „ Нормативна и вътрешно-ведомствена уредба “,

2) „ Функции и пълномощия “ и

3) „ Административна среда “.

Всяка група знаци взе участие с избран коефициент на тежест в крайната оценка на корупционния риск.

Практически дейностите по оценка на корупционния риск в институциите следва да се правят или от обособените звена „ Инспекторат “ към другите ведомства, или от комисия от чиновници. От своя страна, планът на методология би следвало да дава точни инструкции по какъв начин да се вършат инспекциите, тъй че като техен резултат да е ясно кой организира корупционните практики и кой следва да носи отговорност – както дисциплинарна, по този начин и наказателна. Но какво се получава на процедура?

Методологията страда от дефекти, типични за документ, който е основан от администрацията. Прави усещане неналичието на връзка със съществуващото законодателство, а също и неналичието на концепция каква е тъкмо задачата. Поставените тегла на групите знаци не се базират на емпирични проучвания. Изобщо не излиза наяве за какво са определени тези групи, а не да вземем за пример евентуални групи като „ предписание със забележителен обществен финансов запас “, „ администриране на регулаторни режими, в това число издаване на разрешителни “[2] и други

Внимателен обзор на включения в методологията въпросник усилва множеството въпроси. Най-напред прави усещане неговата несериозност и неразбираемата връзка сред част от поставените въпроси и риска от корупция. Част от въпросите са по-скоро непотребни, тъй като не носят съответна информация, да вземем за пример „ Имат ли всички чиновници във Вашето административно звено създадени и връчени длъжностни характерности? “ или „ Има ли Вашето административно звено (дирекция, отдел, сектор) съответни годишни цели? “. Въпросите са малцина (общо 25) и не се задълбочават в търсенето на съответния източник на риск.

Ентусиазмът на КПКОНПИ да създава документи като упомената методология е ненапълно понятен. Това, което не е разбираемо, е обвързвано с:

1) Защо въпросите с оценката на риска не престават да се вземат решение несвързано и „ на парче “? Как си кореспондират препоръчаната методология и условията на член 12 от Закона за финансовото ръководство и надзор в обществения бранш (ЗФУКПС), който задължава всички ръководители на организации в обществения бранш да правят ръководство на риска, в това число на корупционния подобен, на база на специфична тактика за ръководството на риска[3]? Всяка организация създава собствен риск-регистър, в който в детайли разказва и прави оценка своите рискове[4]. Нещо повече, методологията на КПКОНПИ слага спомагателни условия към ръководителите на обществените организации (например да приготвят проекти и доклади особено за корупционния риск), които напълно умерено могат да се обединят с условията по ЗФУКПС[5]. Законът за финансово ръководство и надзор се ползва от задоволително дълго време[6] от ръководителите на обществените организации и има разполагаем задоволителен потенциал по оценка на рисковете.

2) Нормативната уредба по въпросите за ръководството, контрола и одита в обществения бранш е доста необятна и, от време на време, спорна, както се установи във функционалния разбор на секторна политика „ Контролна среда в обществения бранш “, разполагаем тук. Независимо че подготвянето ѝ е наложително по закон, актуалната методология задълбочава тези несъгласия. Вероятно би било по-ефективно да се добавят нормите на ЗФУКПС с категорично условие ръководителите на обществени организации наложително да правят оценка и корупционния риск, взаимно с останалите опасности, пред които е изправена организацията.

3) Анализът и оценката на риска в една организация е управнически развой, който следва да е интегриран в нейната конструкция. Анализът на риска нормално се базира на оценка на неговото въздействие (impact) и възможност да се случи (probability)[7]. Комбинацията от двата фактора демонстрира общото влияние от реализирането на едно рисково събитие и насочва ръководителите към вероятните способи за неговото ръководство. Мерките, които се вземат за ръководство на риска, авансово се разказват и обясняват. Подробности за всичко това липсват в препоръчаната методология, а то е използвано и към характерния риск от корупционни дейности. За идентифицирането на рисковете от корупционно държание може да се употребява да вземем за пример наръчникът за идентифициране на корупционни практики в администрацията при даване на административни услуги и действието на регулаторните режими, разполагаем тук.

Така показаната методология освен няма да предотврати или пресече корупцията, в противен случай, би довело до безпорядък в правоприлагането и до още по-голямо комплициране. Глава трета от закона е привнесен детайл извън, един заживял личен живот БОРКОР в структурата на КПКОНПИ. И това не би било проблем, в случай че чиновниците на КПКОНПИ в нормотворческата си активност познаваха и изследваха настоящото българско законодателство и се опитваха да го синхронизират по сполучлив метод. В умозаключение бихме предложили на КПКОНПИ на първо време да се запознае с наличните нормативни документи по тематиката, по-късно – с наличните учебници и методологии за оценка на риска и чак най-после да се заеме с деликатно допълнение или корекции на нормативната уредба. В противоположен случай ще се основават правила и ще се постановат условия, които нито има по какъв начин да се извършват съответно, нито ще носят социална изгода.

[1] Методологията следва да бъде направена на съображение член чл. 32, алинея 1, т. 6 по отношение на член 30, т. 2 от Закона за противопоставяне на корупцията и лишаване на нелегално добитото имущество (ЗПКОНПИ).

[2] В Методологията е включен един въпрос, обвързван с администрирането на регулаторни режими, само че това е извънредно незадоволително, с цел да се оцени корупционният риск в тази обстановка.

[3] Например тук: http://www.statereserve.bg/assets/resourcedocuments/197/27.11.14-Strategia_Upravl_Riska.pdf, http://www.vrabnitsa.bg/uploads/pdf/strategia_za_upravlenie_na_riska.pdf, http://www.api.bg/files/6814/8216/1567/Strategia_za_upravlenie_na_riska_2017-2019.pdf

[4] Например тук: http://sou-ddeb.com/pages/risk-registr.php, http://www.mu-pleven.bg/forms/finansov_kontrol/register_risk.pdf, http://www.mvr.bg/docs/librariesprovider20/%D0%B4%D0%BE%D0%BA%D1%83%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%80/%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BA---%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80.doc?sfvrsn=ac273e2d_0

[5] Съгласно ЗФУКПС всеки началник на организация от обществения бранш ръководи рисковете, пред които тя е изправена, посредством тактика, която се актуализира на всеки три години или при настъпване на основни промени в рисковата среда. Контролните действия, целящи намаляването на риска, се проучват и актуализират минимум един път годишно. Те провеждат, документират и рапортуват пред способените органи подхванатите ограничения за попречване риска от измами и нередности, в това число тези, засягащи финансовите ползи на Европейски Съюз.

[6] ЗФУКПС е в действие от 2006 година

[7] Допълнителна информация може да бъде открита в голям брой методологии и учебници по ръководство. По-големи детайлности особено за оценка на корупционни риск може да се прегледа тук: https://www.unglobalcompact.org/docs/issues_doc/Anti-Corruption/RiskAssessmentGuide.pdf