Глупавата мантра за „крайната десница“
Автор: Петър Волгин
От известно време представителите на глобалистките елити и техните представители в медиите имат ново обидно определение, с което жигосват всеки, който по някаква причина не им харесва. „ Крайнодесен “ е въпросното разбиране. В тази категория те слагат всички, които приказват и работят отвън официозните наставления. Според феновете на евроатлантизма „ крайнодесни “ са всички, които: пазят националната страна, опълчват се на диктата, приближаващ от наднационалните властови центрове, имат блестящо опозиционно държание по отношение на ръководещите, приканват за запазване на традицията, историята, културата на страните си, считат, че приоритет на всяко държавно управление би трябвало да бъде отбраната на наемните служащи, а не непрекъснатото следене за това дали инцидентно не е притеснявано следващото новооткрито полово малцинство. Изобщо за „ крайнодесни “ биват обявявани всички хора и всички партии, придвижвания и организации, които се съпротивляват на политическата уместност и дръзват да оферират решения, които излизат отвън глобалистката матрица.
Тези, които хвърлят в пространството този термин, по този начин и не са обяснили ясно и тъкмо заради какви аргументи употребяват тъкмо него. А това е значимо, тъй като крайнодесни партии и организации съществуват, единствено че нямат нищо общо със структурите и хората, които елитът етикетира с въпросното разбиране. Ето за какво дано първоначално уточним какво в действителност е неговото значение.
Днешните крайнодесни структури имат своите корени в теорията и практиката най-много на немския националсоциализъм и на италиански фашизъм. Според крайнодясната философия демокрацията е нездравословна и би трябвало да бъде анулирана. Като за тази цел са оправдани всевъзможни дейности, в това число и такива, които включват използването на принуждение. Непоносимостта към демократичното устройство на обществото се корени в схващането на крайнодесните мислители, че множеството хора не имат способността и интелекта да вземат участие в ръководството на страната. Според крайнодясната философия страните би трябвало да бъдат ръководени от доста стеснен хайлайф, който е задоволително добре квалифициран за тази цел, до момента в който масите не са.
Тук би трябвало да бъде направено уточнението, че структурите, които дават отговор на определението крайнодесни имат извънредно едва въздействие през днешния ден. Повечето от тях даже не се явяват на избори, а тези, които го вършат, получават доста слаби резултати. Имената на някои модерни крайнодесни организации, които в този момент ще изтъквам, сигурно не са познати на множеството от вас: италианската CasaPound, френската Génération Identitaire, немската Der III. Weg, испанската Hogar Social, португалската Escudo Identitario скандинавската Nordic Resistance Movement.
Това са обстоятелствата. А в този момент дано преминем към операциите, с които толкоз обичат да си служат официозните евроатлантически представители. Любимата им тактика, много обикновена сред прочее, е да пренесат рисковите черти на маргинални организации, като упоменатите доскоро, върху добиващи все по-голяма известност партии и придвижвания. Целта е тези структури, които фактически заплашват истаблишмънта, да бъдат дискредитирани в очите на гласоподавателите, като биват наричани „ крайнодесни “. Партиите в Европа, които най-често биват „ награждавани “ с това название, са „ Алтернатива за Германия “, „ Национален общ брой “ във Франция, ФИДЕС в Унгария, „ Италиански братя “ и „ Лига “ в Италия, „ Свободната австрийска партия “, „ Партията на свободата “ в Нидерландия, АУР в Румъния. За всеки, който най-малко малко се интересува от интернационална политика, е ясно, че нито една от тези партии няма нито фашистки, нито нацистки корени или пристрастия. Всъщност това са доста разнообразни партийни структури. Общото сред тях е, че са мощно сериозни към господстващия глобалистки разказ и че търсят най-различни способи за построяването на различни пояснения на света и на разнообразни политически дейности. Важно е да се означи, че нито една от тези други възможности не включва нито насилственото завладяване на властта, нито отменянето на демокрацията, нито пристрастията към елитарно ръководство на обществото. Тоест при всички изброени партии отсъстват основните характерности на достоверната крайнодясна философия и процедура. Някои от тези партии са съществени опозиционни сили в страните си, а други даже ръководят. Ако тези организации бяха „ крайнодесни “, както ги упрекват съперниците им, те от дълго време щяха да са унищожили демокрацията в страните си. А както всеки безпристрастен наблюдаващи ще означи, демокрацията си е жива и здрава и в Нидерландия, и в Италия, и в Унгария.
Друга присъща линия на достоверните крайнодесни организации е гневният им антисемитизъм. Това е напълно естествено, като се има поради привързаността на сходни структури към теорията и практиката на немския националсоциализъм. И тук още веднъж виждаме цялостното разминаване сред обвиняванията, отправяни от евроатлантическите представители към техните политически съперници, и действителността. Никакъв антисемитизъм няма в дейностите и изявленията на партиите, които те назовават „ крайнодесни “. Да, някои от тях са мощно сериозни към политиката, провеждана от сегашното държавно управление в Израел, само че да бъде определяна като „ антисемитизъм “ всяка рецензия към дейностите на израелските ръководещи, е извънредно грозна операция. Проучвания на публичното мнение демонстрират, че във Франция от ден на ден евреи гласоподават за Националния общ брой. Няма по какъв начин да твърдим, че тъкмо евреите с тяхната трагична история на Холокоста ще гласоподават за „ крайнодесни “ партии, т.е. за политици, които харесват нацизма. И въпреки всичко такива изказвания се вършат. При това от хора, които споделят, че са „ справедливи наблюдаващи “ и „ съществени откриватели “.
Твърде забавен и е фактът, че за партии, набедени като „ крайнодесни “, гласоподават от ден на ден младежи. Да стартираме с данни, отнасящи се до „ Алтернатива за Германия “, която доста постоянно бива упреквана, че е надали не неофашистка и че първото нещо, което нейните ръководители и симпатизанти вършат, когато настъпи дълбока нощ и всички заспят е, да си пускат речи на Хитлер и Гьобелс. Според едно статистическо изследване, направено през 2024 година 22% от немските гласоподаватели на възраст до 29 година избират „ Алтернатива за Германия “ Само година по-рано този % е бил 12. Именно АзГ е най-популярната партия в тази възрастова група. Абсолютно същата е обстановката в страни като Франция, Португалия, Нидерландия. Във Франция 36% от гласоподавателите на възраст до 24 години и 39 % от тези до 29 години симпатизират на „ Националния общ брой “ на Марин льо Пен. В Португалия 29 % от хората до 34 години поддържат партията ЧЕГА, която също е упреквана, че е „ крайнодясна “. В Нидерландия 31 % от гласоподавателите до 25 годишна възраст са последователи на Партията на свободата, която също кара истаблишмънта да трепери от смут. Преди парламентарните избори в Италия, извършени през 2022 година, „ Италиански братя “ на Джорджа Мелони, етикетирана постоянно като „ крайнодясна “, беше най-предпочитаната партия измежду гласоподавателите до 35 години.
Тези данни слагат в много мъчно състояние официозните анализатори. Най-малкото тъй като съгласно всички обичайни показа хората в младежка възраст поддържат леви партии и организации. Как по този начин в този момент поддържат „ крайнодесни “ структури?! Всъщност отговорът на този въпрос напълно не е толкоз сложен. Ако се абстрахираме от налаганите с години клишета, ще забележим, че младежите са дали своят вот, гласоподават и ще продължат да гласоподават не за „ леви “ или за „ десни “ партии. Те поддържат такива организации, които най-силно се опълчват на статуквото, които са най-бунтарски настроени. Младите не са нито „ левичари “, нито „ десничари “. Те дават поддръжката си главно на придвижвания и партии, които излизат отвън канона и оферират политики, радикално разнообразни от политиките на обичайните партии. Оказва се също по този начин, че младежите доста постоянно гласоподават, водени не от някакви отвлечени хрумвания, а от напълно действителни аргументи. В социологически изследвания, правени в разнообразни европейски страни, младите споделят, че най-големите им проблеми са компликацията при намирането на добре платена работа, невъзможността да си разрешат лично жилище. И политическите водачи, набеждавани, че са „ крайнодесни “ оферират решения навръх тези проблеми. В манифеста на „ Националния общ брой “ от 2022 година особено е маркирано, че в случай че стартира да ръководи, партията на Марин льо Пен ще понижи налозите на хората под 30 години, ще вкара финансови тласъци за студентите, които работят, и ще им оказва помощ финансово при намирането на жилище. В стратегиите на редица други европейски „ крайнодесни “ партии също участват сходни точки. Така че младите гласоподават за такива организации не тъй като внезапно са станали „ антиимигрантски настроени, хомофоби или расисти “. Те просто желаят естествен живот за себе си и за фамилиите си. „ Това че гласоподавам за Герт Вилдерс, не ме прави расист “, споделя 24-годишният Жералд, гражданин на нидерландския град Волендам, „ да, тормози ме това, че имигрантите получават по-голяма държавна помощ в сравнение с локалните хора, обаче не съм нито против исляма, нито желая джамиите да бъдат затваряни. Просто считам, че имиграцията би трябвало да бъде следена по-добре. “
Фактът, че толкоз доста младежи поддържат партии, които пазят на първо място националния интерес, разрушава още една манипулация, прокарвана години наред в глобалистките медии. Според нея такива партии били подкрепяни основно от застаряващи бели недобре образовани мъже, а в същата възрастова група попадали и управленията на въпросните обединения. Само че обективната действителност демонстрира нещо напълно друго. Официалният водач на френския „ Национален общ брой “, който е и ръководител „ Патриоти за Европа “, третата по бройка група в Европейския парламент Жордан Бардела е на 29 години. Председателят на най-новата група в Екологичен потенциал „ Европа на суверенните народи “, в която членува и „ Възраждане “, Рене Ост е на 37. На същата възраст е и Славомир Менцен, водач на полската „ Конфедерация “, който е и най-популярният полски политик в Тик Ток. Там той има над един милион почитатели. Над два милиона пък са почитателите на Жордан Бардела в тази обществена мрежа. Германската партия, която се радва на най-голяма известност в Тик Ток, е точно „ Алтернатива за Германия “. Съпредседателката на партията Алис Вайдел има 466 000 почитатели там. За съпоставяне актуалният немски канцлер социалдемократът Олаф Шолц има 400 000 лайкове. А вай-популярният немски политик в Тик Ток е Сара Вагенкнехт /473 000/, които някои назовават „ крайнолява “, поради отбраната й на правата на хората на наемния труд, а пък други „ крайнодясна “, поради това, че упорства за непоколебим надзор върху миграционните потоци (Данните са към декември 2024 г.). Разбира се, тя не е нито едното, нито другото. Просто е един напълно естествен политик, който вижда кои са най-големите проблеми на страната и предлага решения. Между другото определението „ крайнолеви “ по адрес на значими политически партии е също толкоз неуместно, както и определението „ крайнодесни “ във връзка с други. Нито гръцката „ СИРИЗА “, нито испанската „ Подемос “, нито френската „ Непокорна Франция “ са „ крайнолеви “. Да, това са партии, които пазят обществените права на жителите, само че нито имат желание да заменят демокрацията с „ тирания на пролетариата “, нито желаят да подвигат „ въоръжена гражданска война “, „ нито да експроприират експроприираното “, както биха правили в действителност крайнолевите организации.
Връщайки се към тематиката за ролята на обществените мрежи в политиката, ще забележим, че глобалистки настроените политици и коментатори непрекъснато се оплакват от известността на „ крайнодесните “ политици в Тик Ток. В яда си от този факт някои от тях стигат до такава степен да упрекват тази най-популярна измежду младежите мрежа, че се употребява за операции от непознати страни /разбирай Русия и Китай/ и даже да оферират нейната възбрана. Истината е, че на никаква непозната интервенция не се дължи известността на суверенистките водачи, а основно на обстоятелството, че те приказват на естествен език, а не се давят в политически правилни клишета.
Единственото заслужаващо внимание безпокойство, необятно споделяно от глобалистките коментатори, е това, че демокрацията и главните права на жителите през днешния ден са в заплаха. Така е, има действителна заплаха за всички тези свободи, които дълго време смятахме за неприкосновени. Само че тази опасност идва не от някакви нафантазирани „ крайнодесни “ партии. Тя идва от същите тези глобалистки настроени партии, които се дефинират като „ демократични “ и „ свободолюбиви “. Нито една от заклеймяваните като „ крайнодесни “ организации, които ръководят своите страни, независимо или в коалиция, не е направила нищо, с цел да заплаши демокрацията. Самообявилите се за „ демократични “ партии пък непрекъснато вършат това. Ето единствено най-драстичните образци от последните седмици и месеци. В края на 2024 година в Румъния беше анулиран първият кръг на президентските избори, откакто на него победител излезе политически неточният Калин Джорджеску. В средата на същата година във Франция бяха извършени предварителни парламентарни избори, извоювани от обединението „ Нов национален фронт “. Само че в прорез с всевъзможни демократични правила президентът Еманюел Макрон не връчи мандата за ръководство на спечелилите, а направи министър председател Мишел Барние. Съвсем естествено ръководеното от него държавно управление скоропостижно падна след избор на съмнение. Пак през 2024 година Партията на свободата завоюва парламентарните избори в Австрия и отново президентът не й даде мандат за ръководство, тъй като била „ крайнодясна “. Какво се оказва на процедура? Именно тези, които най-силно крещят за допустимо нарушение на законите и разпоредбите, непрекъснато нарушават същите тези правила, когато са на власт. В самия завършек на президентския си мандат Джо Байдън помилва сина си Хънтър, въпреки че до напълно скоро обясняваше по какъв начин нямало да направи това и че „ каквото било решението на съда, такова ще си остане “. Ето същите тези, които се подчиняват на законите единствено тогава, когато въпросното законоподчинение ги устройва, учат целия останал свят на правда и правов ред. И до момента в който непрекъснато нарушават правовия ред, ни изясняват по какъв начин трябвало да внимаваме и никога не бивало да гласуваме за „ крайнодесни “ партии, с цел да не „ загинела демокрацията “.
Демокрацията и свободата могат да загинат единствено в един единствен случай. Само при положение, че партиите, които се назовават „ демократични “, съумеят да осъществят политическите си фантазии за тотална унификация на всичко и всички. За това да няма разнообразни отзиви, а една единствена „ вярна “ позиция. Демокрацията и свободата ще загинат тогава, когато политическата уместност задуши плурализма. Истинските врагове на свободомислието са точно „ либералите “, които, несъмнено, нямат нищо общо с класическия демократизъм.
