Автор: Петър Ганев, ИПИ До каква степен икономиката на страната

Автор: Петър Ганев, ИПИ До каква степен стопанската система на страната е подвластна от доставките на природен газ? Този въпрос стана изключително настоящ през последните дни, откакто Русия спря подаването на газ към България. Кратък и осведомителен преглед по тематиката може да се прочете в публикация на Георги Ангелов, която дава общата картина. Известно е, че 1) газът има относително дребен дял в енергийния микс на страната; 2) потреблението е в пъти повече през зимата, като Топлофикация София е най-големият консуматор на газ в страната; 3) отвън енергетиката, предприятия от химическата индустрия са главните консуматори на газ; 4) до този миг сме в съвсем цялостна взаимозависимост от доставките на газ от Русия; 4) хранилището в Чирен има ниски ресурси от газ, като очевидно през последните два месеца не са подхванати стъпки за нагнетяване на газ и попълване на запасите – попълването стартира преди дни, като обичайно нагнетяването стартира в края на април. По последната точка, защото очевидно провокира разногласия и мнения, всеки може да наблюдава дневните данни, в това число за години обратно, за физическия поток от/към Чирен на страницата с оперативни данни на Булгартрансгаз. Всичко това е известно, само че то не дава цялостната картина. Макро данните за невисок дял на природния газ в енергийния микс не значи, че съответни предприятия не са изцяло подвластни от газовите доставки. Липсата на природен газ и/или повишението на цената за различни доставки е всъщност предизвикателство за съответни предприятия и огромни консуматори. Министърът на стопанската система и представители на работодателите дадоха взаимен брифинг, на който се пробваха да показват някаква оценка за резултата върху стопанската система, т.е. за мащаба на засегнатите предприятия. Оставяйки настрани политическото говорене от министъра и настояванията за нови обезщетения от бизнеса, показаната оценка на този брифинг предстои на доста сериозен сериозен взор. Въпросната оценка показва структурата на потреблението на природен газ по браншове – непосредствено взета от регулярните отчети за активността на Булгаргаз, и лист на индустриалните консуматори, присъединени към газопреносната мрежа на Булгартрансгаз. И до момента в който при започване на този микро отчет се приказва за 25 хиляди предприятия и 247 хиляди наети, то действително това са всички предприятия и всички наети в посочените браншове – без значение дали са на газ или не. Важното изречение в показаната оценка, поместено след таблицата с огромните предприятия, е следното: „ Общият оборот на сдруженията, присъединени към мрежата на Булгартрансгаз възлиза на 6 милиарда лева, а заетите са над 14 хиляди души “. Дори и тази информация обаче не е цялостна. Тя не споделя какво количество природен газ използват тези предприятия и дали са изцяло подвластни от този тип сила. В показания лист не влизат всички промишлени предприятия, които са на газ – посочени са най-големите, както и такива, които не са непосредствено вързани към мрежата на Булгартрансгаз – такива са да вземем за пример някои компании в Габрово и Велико Търново. Накратко – този микро отчет е извънредно лекомислен и не дава визия каква е зависимостта на промишлеността от доставките на природен газ. Поради липса на обществено налична информация, тук ще представим в резюме най-големите индустриални консуматори на газ в страната. Това са към 15 компании, които в действителност образуват огромна част от потреблението на газ от промишлеността у нас. Данните за тяхното ползване на сила и салдото сред природен газ и електрическа енергия са на база разнообразни източници и оценки на създателя и е допустимо да има някои грешки. Този баланс сред електрическа енергия и природен газ е значим, защото в противоположен случай рискуваме да създадем изцяло неправилни заключения. Такъв образец са огромните добивни и промишлени компании в Средногорието – „ Аурубис България “, „ Асарел-Медет “, „ Елаците-Мед “ и „ Дънди Прешъс Металс Челопеч “, са измежду най-енергоемките компании в страната, само че те употребяват съвсем напълно електрическа енергия. Интересно е, че „ Асарел-Медет “ и „ Елаците-Мед “ участват в листата на икономическото министерство – като компании, присъединени към газопреносната мрежа, само че тяхното ползване на газ в действителност е извънредно малко – най-вероятно в границите на 2-3% от силата, която употребяват. Така че, в тази ситуация огромните компании в Средногорието, които използват извънредно доста сила са образец за такива, които не са подвластни за своята съществена активност от доставките на газ. Най-големият промишлен консуматор на газ е „ Неохим “ в Димитровград. Торовият цех използва големи количества газ – към 3-3,5 TWh годишно, което е сравнимо с потреблението на всички останали компании от топ 10 индустриални консуматори на газ (без топлофикациите). „ Неохим “ е най-голямото дружество в област Хасково с личен състав от към 700 души и доходи от порядъка на 260 млн. лева По веригата на добавената стойност предприятието е значимо за земеделието в страната, т.е. има директна връзка сред газ – тор – рандеман в земеделието. Разбира се, би трябвало да отчитаме, че има и различен огромен състезател на пазара – „ Агрополихим “ в Девня, който построи терминал за амоняк и размени природния газ като суровина за произвеждане на азотни торове. Въпреки това, възможни проблеми в единия от двата огромни торове фабрики в страната няма по какъв начин да не окаже отрицателен резултат върху земеделието. След „ Неохим “ по ползване на газ идват стъкларските фабрики. Това са най-много „ Тракия Глас “ в Търговище и “БиЕй Глас “ с фабрики в София и Пловдив. В двете компании работят по към 600-700 души, а „ БиЕй Глас “ сензитивно увеличи активността и приходите си през последните години и доближи до 5-то място в класацията на най-големите компании в страната – с доходи за над 1,8 милиарда лева през 2020 година Малко по-назад в класацията, само че въпреки всичко със съществено ползване на природен газ е и различен представител на стъкларската промишленост – „ Рубин Трейдинг “ в Плевен. Някъде след водещите стъкларски фабрики по ползване на природен газ идват и представителите на тежката промишленост. Това са най-много „ Стомана Индъстри “, „ КЦМ 2000 “, „ София Мед “ и „ Алкомет “. „ София Мед “ е с доходи от над 900 млн. лева и към 600 заети. „ КЦМ 2000 “ и „ Стомана Индъстри “ имат доходи от порядъка на 600-700 млн. лева и наемат надлежно над 1 400 и към 1 000 души. „ Алкомет “ е с доходи от 350 млн. лева и към 1 100 наети. И четирите компании са огромни консуматори както на природен газ, по този начин и на електрическа енергия, т.е. не са в съвсем цялостна взаимозависимост от природния газ като стъкларските фабрики. Тук към този момент стои въпросът за ролята на природния газ в софтуерния развой в тези фабрики и надлежно степента на взаимозависимост. Напред в класацията по ползване на природен газ, даже изпреварвайки множеството представители на тежката промишленост, са и „ Биовет “ и „ АДМ Разград “. „ Биовет “ и „ АДМ Разград “ са с доходи от порядъка на 400-500 млн. лева, като в „ Биовет “ са наети над 2 000 души през последните две години. По-надолу идват и компании като „ Калцит “, „ Златна Панега Цимент “, „ Свилоцел “ (разбирай „ Свилоза “) и „ Рока България “. Грубо казано това са фирмите, които използват по-сериозни количества природен газ в страната. Накратко маркирахме 15-на компании – представители на стъкларската промишленост, тежката промишленост и някои други, които в действителност образуват голямата част от потреблението на природен газ от промишлеността в страната. Разговорите за икономическите резултати от възможни проблеми с доставките или цената на газа, както и вероятните ограничения и други възможности са всъщност диалози за бъдещето на тези компании. Обсъждането даже не е секторно, а компания по компания и цех по цех. Разбира се в страната има и други значими консуматори на газ, в това число по-малки промишлено предприятия, лечебни заведения и така нататък, само че огромните количества са в няколко топлофикации и в изброените индустриални компании. Ако има проект „ Б “ за доставките на газ и се правят оценка наличните ресурси в хранилището, то би следвало да се мисли и за проект „ Б “ и оценка на другите възможности, в това число софтуерни, по отношение на 15-20 огромни консуматори на газ в страната.