Автор Пепе Ескобар, thecradle.coГ-7 е в ступор от динамичния напредък

Автор Пепе Ескобар, thecradle.co

Г-7 е в ступор от динамичния прогрес на многополярния ред, олицетворен от водения от Русия Международен транспортен кулоар „ Север-юг “, от китайския „ Един път, един пояс “ и от стратегическия ирански порт Чабахар, на който в този момент е отредена трансформираща роля.

Нека нямаме подозрения защо става дума в официалното съобщение от Хирошима на Г-7.

Сцената: град в новата колония Япония, бомбардирана с атомни бомби преди 78 години от Съединените щати, за което те не се извиниха.

Посланието: Г-7, действително Г-9 (увеличена с двама неизбрани еврократи) афишира война – хибридна и всякаква – на БРИКС+, която има 25 страни в листата с чакащи и този брой се усилва.

Главната стратегическа цел на Г-7 е проваляне на Русия, последвано от послушание на Китай. За Г-7/Г-9 тези – действителни – сили са главната „ световна опасност “ за „ свободата и демокрацията “.

От това следва, че страните от Глобалния Юг би трябвало да следват линията – или неприятно им се написа. Наречете го ремикс на началото на 2000-те, „ или си с нас, или си срещу нас “.

Междувременно в действителния свят – този на произвеждащите стопански системи – кучетата на войната си лаят, до момента в който керванът си върви по новия Път на коприната.

Новият път на коприната в създаващия се многополярен свят е обрисуван от китайската амбициозна мултитрилионна самодейност „ Един пояс, веднъж “ и руско-иранско-индийският Международен транспортен кулоар север-юг. Те се развиваха редом и тук-там се застъпват. Това, което е ясно, е че Г-7/Г-9 ще отиде накрай света, с цел да ги компрометира.

Всичко за Чабахар

Скорошната договорка за 1,6 милиарда $ сред Иран и Русия за построяването на 162-километрова железопътна линия сред Рашт и Астара трансформира цялата обстановка с Международен транспортен кулоар север-юг. Иранският министър на пътищата и градската инфраструктура Мехрад Базпаш и съветският министър на превоза Витали Савелиев подписаха договорката в Техеран в наличието на иранския президент Ебрахим Раиси и с присъединяване посредством видеовръзка на съветския президент Владимир Путин.

Наречете го брак сред иранския „ взор на Изток “ и съветския „ завой на Изток “. И двете в този момент са публична политика.
Рашт е покрай Каспийско море. Астара е на границата с Азербайджан. Свързването им ще бъде част от договорката сред Русия-Иран-Азербайджан за железопътен и товарен превоз, която затвърждава Международния транспортен кулоар север-юг като основен свързващ кулоар сред Южна Азия и Северна Европа.

Многомодулният Международен транспортен кулоар „ Север-юг “ напредва през три съществени маршрута: Западният маршрут свързва Русия-Азербайджан-Иран-Индия; Средният, или Транс-каспийският маршрут, свързва Русия-Иран-Индия; и Източният маршрут свързва Русия-Централна Азия-Иран-Индия.

Източният маршрут включва безпределно стратегическия порт Чабахар в югоизточен Иран, в размирната провинция Систан-Балохистан. Това е единственото иранско пристанище с пряк изход на Индийския океан.

През 2016 година Иран, Индия и Афганистан, към момента под американска окупация, подписаха тристранна договорка, в която Чабахар по превъзходен метод избегна едностранните американски „ оптимални наказания “. Това беше твърдата основа, която разреши Чабахар да се трансформира в фаворизиран портал за индийските артикули, влизащи в Афганистан, а от там надолу по пътя към Централна Азия.

Русия, Иран и Индия подписаха публично съглашение за Международния транспортен кулоар север-юг през май 2022 година, уточняващо в елементи многомодулната работа – кораби, железници, пътища – които минават през упоменатите три оси: Западна, Средна или Транскаспийска и Източна. Руският порт Астрахан в Каспийско море е основен и за трите.

Източният маршрут свързва източна и централна Русия, през Казахстан и Туркменистан, до южната част на Иран, както и Индия и арабските страни в южния завършек на Персийския залив. Десетки влакове към този момент се движат по сухопътния маршрут от Русия до Индия през Туркменистан и Иран.

Проблемът е, че през последните няколко години Ню Делхи, заради няколко сложни аргументи, наподобява беше задремал на кормилото. И това накара Техеран да се заинтересува доста повече от съветско и китайско присъединяване в развиването на двата стратегически врата в Индустриалната зона за свободна търговия на Чабахар: Шахид Бехшти и Шахид Залантари.

Китай прави своя ход

Чабахар е костелив орех. Иран влага големи средства, с цел да го трансформира в наложителен районен директен хъб. Индия, в резюме, през цялото време разглеждаше Чабахар като главен детайл на тактиката си „ Диамантена огърлица “, противодействаща на китайската „ Бисерен гердан “, която съставлява портове, свързани от „ Един път, един пояс “ в Индийския океан.

Чабахар извършва и ролята на противоположна точка на пакистанския Гвадар Порт в Арабско море, перлата в короната на Китайско-пакистанския стопански кулоар.

От позиция на Техеран е нужно, освен това бързо, завършването на неговата източна железопътна мрежа, 628-километрово трасе от Чабахар до Захедан. В оптималния случай то може да бъде приключено през март 2024 година, като част от железопътната ос Маршхад-Шархс, свързваща иранския югоизток със североизточната част на страната, на границата на Тюркменистан.
За момента товарите от Международния транспортен кулоар север-юг пътуват до Южна Азия от иранския порт Бандар Абас в протока Хормуз – на цели 680 км от Чабахар. Така че, от всяка практична позиция, Чабахар ще прави преноса от Индия до Афганистан, Централна Азия и южна Русия по-кратък, по-евтин и по-бърз.

Но, с цел да повторим, нещата бяха в застой, тъй като Индия не предложи предстоящите финансови съглашения. Това докара до известни опасения в Техеран, изключително наблюдавайки големите китайски вложения в Гвадар.

Така че, не беше изненадващо, че Иран уверено се задейства да притегли Китай като главен вложител, което стана част от тяхното все по-разширяващо се стратегическо партньорство. Това може да докара до превръщането на Чабахар в част и от китайския „ Един път, един пояс “, отвън неговата основна роля в Международния транспортен кулоар север-юг.

Русия, от своя страна, в този момент е изправена пред патовата обстановка в Украйна, безкрайната нервност на западните наказания и сериозните търговски ограничавания в Източна Европа. Всичко това на фона на непрекъснато разширяващата се търговия на Москва с Ню Делхи.

Затова не е чудно, че в този момент Москва е доста по-внимателна към Международния транспортен кулоар север-юг. През декември беше затворено основно съглашение сред съветските железници и националните компании на Казахстан, Тюркменистан и Иран и руснаците предложиха 20% отстъпка за контейнерите за внос-износ, преминаващи през руско-казахската граница.

Това, което има най-голямо значение за Русия, е опериращият на цялостна мощ Чабахар да понижи цената на превозените от Индия артикули с 20 %. Иранците изцяло са разбрали играта и започнаха старателно да промотират Индустриалната зона за свободна търговия на Чабахар, с цел да привлекат съветски вложения. И това приключи със договорката за Рашт-Астара.

Ускорителят Зангезур

Китайският Път и Пояс, от своя страна, играе друга игра. Пекин прави големи вложения в директния път Изток-Запад, прочут също и като Среден кулоар.

Този кулоар от ЕПЕП върви от Синджян до Казахстан, Киргизстан, Узбекистан и Тюркменистан, а след това през Каспийско море до Азербайджан, Грузия, Турция и нататък към Източна Европа – общо 7 000 километра, с пътешестване на товарите от най-много 15 дни.

„ Един път, един пояс “ очебийно залага на голям брой коридори Изток-Запад, с цел да се оправи с вероятни нови, подбудени от Запада, разстройства във веригата на доставки. Транзитът Китай-Централна Азия към Европа, заобикалящ Иран и Русия, е един от главните залози. Коридорът през Русия за момента е на изчакване, поради прокси войната на НАТО в Украйна. Освен това китайците изпитват всички варианти за заобикаляне на морския Път на коприната през Малака.
Турция, при сериозната опция нейният дълготраен президент Реджеп Таийп Ердоган да бъде избран отново този уикенд, също построява своя игра.

Железопътното трасе Баку-Тбилиси-Карс, отворено през 2018 година, беше основна част от мастерплана на Анкара да се сложи като наложителен хъб за контейнерните транспорти сред Китай и Европа.

Паралелно на това, Китай влага в построяването на железопътна линия от Карс до Едирне от европейската страна на Босфора, до момента в който Турция предприе модернизиране за 3,8 милиарда $ на порт Мерсин и още 1,2 милиарда $ за порт Измир. До 2034 година Пекин чака този кулоар да бъде централното звено в по този начин наречения Железен път на коприната.
Универсален ключ в работата по Международния транспортен кулоар „ Север-юг “ е конкуренцията от по този начин наречения кулоар Зангезур – от Азербайджан до Турция през Армения. Този кулоар е фаворизиран от страна на европейската и английската олигархии и стана прочут по време на примирието през 2020 година в Нагорни Карабах.

Лондон припознава Баку като фаворизиран сътрудник и е податлив да диктува условия на Ереван – приемете някакво спокойно съглашение час по-скоро, и се откажете от всевъзможни проекти за Карабах.

Коридорът Зангезур би бил главното геополитическо и геоикономическо звено на Запада, свързващо логистичните центрове на Европейски Съюз със Закавказието и Централна Азия. Какво толкоз, в случай че хвърлим Армения под рейса? Още повече, че Армения е член на водения от Русия Евразийски стопански съюз, който груповият Запад си умира да съсипе.

Затегнете коланите – новата огромна игра в геоикономиката, преминаваща по Международния транспортен кулоар север-юг, стартира всеки миг.

Източник " Гласове "