Автор Павлина Живкова, ТрудПрофесор Михаил Константинов е натрупал достатъчно голям

Автор Павлина Живкова, " Труд "

Професор Михаил Константинов е натрупал задоволително огромен изборджийски опит и като зам.-председател на ЦИК и като началник на " Информационно обслужване ". В момента е член на работната група към правната комисия на Народното събрание, която разисква препоръчаните промени в Изборния кодекс. Питаме го ще се усили ли доверието в изборите, в случай че вместо секционните комисии, сканиращи устройства броят бюлетините. Търсим отговор и на въпроса какво би трябвало да се направи с цел да се избегнат безобразията, които наблюдавахме на последните парламентарни избори през октомври м.г.

- Професор Константинов, включен сте в работната група за промени в Изборния кодекс. Какво е наложително да се пипне в него, с цел да не се повтарят безобразията от изборите през октомври?

- Безобразията от изборите на 27 октомври предходната година си бяха напълно естествени безобразия. Просто в този момент хората ги видяха и с цялостно право се възмутиха. Сега желая още малко да ги възмутя. Тези безобразия не трансформират значително изборния резултат! Твърдя го от 35-годишния си опит с избори в България, че и по света. А в този момент особено за 27 октомври. След решението на Конституционния съд резултатът се промени с 10 депутати (с персонификацията – 16 депутати), тъй като „ Величие “ висяха като мокра рогозка на простора – 20 гласа изпод, 50 от горната страна, такива работи. В такива гранични случаи и един глас трансформира нещата. А какъв брой гласа въпреки всичко има „ Величие “, ще остане вечно незнайно. Не че има някакво значение, както скоро ще забележим. Бойко Борисов три пъти ръководи без болшинство, в този момент ще ръководи четвърти път. А и има кой различен да го поддържа, както се разбра.

Иначе за битка с изборните безобразия са нужни шест неща. Първо, да се махнат идиотските правила (въведени сякаш за добро) за определяне на реалност на гласовете. И да спрат да мерят с какъв брой излизало хиксчето от квадратчето. И да сложат номера на партията до, а не вътре в квадратчето за отбелязване, тъй като хората инстинктивно заобикалят да пишат върху отпечатан текст. Да остане единствено остарялото предписание, че гласът е автентичен, когато той ясно демонстрира волята на гласоподавателя. И това към този момент го взема решение секционната комисия. Както си беше до 2014 година, когато стартира огромното безчинство върху Изборния кодекс. Оттогава до през днешния ден. И не толкоз от преднамереност се гавреха с Кодекса, колкото от нелепост, неведение и неможене.

Второ, да се праща акредитиран представител на страната в някои по-специални секции, с цел да следи изборния развой и основно да не могат членовете на СИК да дращят по бюлетините. Има не повече от 500-600 такива секции в страната (в чужбина така и така си има представител на страната във всяка секция). Трето, да се опростят значително секционните протоколи, а оттова автоматизирано и районните. Четвърто, да се махнат преференциите, дето побъркат партиите и объркват гласоподавателите. Пето, да се изхвърлят машините за гласоподаване, както направиха Германия, Нидерландия, Ирландия у всички останали естествени европейски страни. И шесто, да не се купуват повече каквито и да са машини за възстановяване на изборния развой. Нито венецуелски, дето са тайвански, нито дори китайски, щото били евтини. Да действаме като ирландците, дето си изхвърлиха машините, преди да ги тестват дори. И след това дадоха по някое евро от горната страна, с цел да ги утилизират.

- Каква е разликата сред другите типове машини, които се употребяват в разнообразни страни при гласоподаване?

- Има главно два типа машини: с директен запис в паметта на машината, или с производство на хартиена бюлетина, която след това се пуска на скенер. По първия метод гласоподават в Индия, Бутан, Бразилия и Венецуела. И у нас също, да не не помни. По втория метод гласоподават в Съединени американски щати и в Руската федерация – огромни, мощни страни, с по 5000 нуклеарни бойни глави всяка. В Европа пък машини употребява един % от популацията. Ще го напиша с цифра, да е по-ясно: 1%. Не можем ли поне да бъдем и ние европейци? При това гратис? У нас, който взел едни пари за машините за гласоподаване, взел. Хайде към този момент да се кротнем малко. Щото на гроб джоб няма. И не се планува.

- Какви проблеми биха решили сканиращите оптични устройства, ще се понижи ли броят на недействителните бюлетини?

- Ще продължа да нервирам някои хора. У нас недействителните гласове на парламентарни и президентски избори са напълно в нормата: от 1 до 3 %. А и някои хора преднамерено гласоподават по този начин, недействително, за кеф. Например, като пишат по бюлетините послания за майките и лелите на политиците. Те пък им инвалидизират гласовете на тези гласоподаватели. И по този начин в смешки и закачки си върви изборният развой. От всичките 8 типа избори у нас, единствено на изборите за общински съветници са доста недействителните гласове: цели 15%. И то откакто вкараха преференциите за съветници, които също са една простотия.

- Защо в Европа не се гласоподава с машини?

- Защото хората мислят, че с машините могат да се манипулират изборните резултати. И не е значимо дали е по този начин, или не е по този начин. Важното е, че хората го мислят. И рационалните държавни управления отстраниха машините. У нас пък ги вкараха. И се канят да вкарват още, май. Айнщайн беше споделил, че е полуда да повтаряш едно и също нещо и да чакаш друг резултат. Впрочем, елементарните хора у нас го схванаха това нещо. Те постоянно схващат всичко и са доста по-мъдри от тези, които се мислят за умни, че и за красиви. Вече над 2/3 от българите гласоподават с хартия там, където имат избор, в секциите с над 300 гласоподаватели по лист.

- Удачно ли е предлагането за основаване на преброителни центрове?

- Има я тази процедура, даже у нас беше изпитана в една община през годините. Например в Англия я има, където секционната комисия е от … един човек! Няма неприятно, също така, че още веднъж ще объркаме хората за идващите 10 години. Толкова години трябват, с цел да се наложи някаква нова форма на гласоподаване и на отчитане на гласовете и да я одобряват хората. У нас наподобява, че има някакво дяволско съревнование по най-ефикасно разрушение на доверието в изборите. Не знам тъкмо кой от политиците води в тази игра, само че е всеобщо и въодушевено присъединяване.

- Имате ли пояснение по какъв начин изчезват бюлетини от чувалите, които сякаш се съхраняват в запечатани стаи?

- Бюлетините се печатат на скъпа предпазена хартия, като скъпи книги, само че се съхраняват (или въобще не се съхраняват) при безобразни условия, при боклуците и кофата с парцала на вуйна Пена чистачката. Наскоро един интелигентен, без подигравка, член на Конституционния съд показа по малкия екран, че някъде изборните материали се съхранявали в чувалите с отпадъци. Нещо, което от дълго време го настоявам, тъй като съм го виждал с очите си преди 20 години, само че никой не обръщаше внимание на такава сякаш дреболия. Сега не знам дали да съм удовлетворен, че това от най-високо място се удостовери, или да ме е гняв, че идиотската процедура продължава. Май единствено ще пия едно малко за здравето на изборната администрация. И за мое, несъмнено. И да, дано помним, че бюлетини, съхранявани при боклуците, наново не се броят. Ама никак не се броят. Защото е толкоз жалко това и нехигиенично, че чак е обидно.

-Необходимо ли е основаване на професионална изборна администрация по региони?

- Чак по региони да профилираме изборната администрация, ми се коства малко прекомерно, или най-малко рано. Да си оправим първо централната изборна администрация. И като съм почнал да боря мейнстрийма, да продължа. Нашата ЦИК напълно не толкоз зле, колкото я изкарват някои. Правят хората каквото могат, а и половината от тях в действителност го могат. Изборният кодекс също е с добре написани процедури, въпреки и прекомерно подробни тук-там. И тук проблем са ни не писаните закони, а практическото им използване.

- Трябва ли всяка парламентарно показана партия да има представители в ЦИК?

- То и в този момент е по този начин, само че представителите в ЦИК са на партии, които имат към този момент друго посланичество в Народното събрание, или напряко са изчезнали в политическото несъществуване. Някой помни ли я онази партия „ Мутри вън “, или някаква друга сходна безсмислица беше? Но пък не може и непрестанно да обновяваме ЦИК след всеки избор, тъй като там е нужно време на хората да се квалифицират. Тази работа си има похват и той не се учи за един месец.

- ГЕРБ оферират предизборната акция вместо 30, да е 20 дни. Правилно ли е?

- Всичко, което понижава досадата на хората и ги защищава от облъчване с безогледна и лъжлива партийна агитация, е вярно. На мен персонално ми е безразлично, щото партийни излъчвания не виждам. Както и други излъчвания, прочее. Но някои хора, дори умни хора, гледат и си хабят нервите. Не ги гледайте бе, хора! Да си ги приказват нелепостите между тях, партийците и партийките.

- Трябва ли да се вдигне бариерата за влизане в Народно събрание, с цел да се постави завършек на фрагментацията и на Интернет плановете?

- Имаше сходно предложение през 2009 година, само че Конституционният съд го отхвърли. Сега би трябвало да внимават по какъв начин ще го формулират, с цел да не ги изритат отново заедно с предлагането за повдигане. На бариерата, имам поради. Иначе 5% преграда като в Германия, е добре. Но каквато и да е бариерата, цирковете с прескачането й ще са обезпечени.

- След като бе основан казус да се броят бюлетини след тъжби, няма ли заплаха всички избори отсега нататък да бъдат оспорвани?

- Има, несъмнено. При нас системата е „ избори до дупка “, ще я създадем „ оборване вечно “. От баба си помня, че човек каквото самичък си направи, различен не може да му го. Направи, де. Но за какво го назоваваме заплаха? Човек като свикне с нещо, то му става табиет и дори му е прелестно. Не му е заплаха.

- Защо никой не одитира „ Информационно обслужване “ и редно ли е изчисленията на изборните резултати да са поверени на едно комерсиално сдружение с частно присъединяване?

- Законодателят по този начин е решил, че е редно. А другояче частното присъединяване в сдружението е под 5 на 1000. Веднъж преброяването на изборите ЦИК го повери на някакъв фиктивен консорциум „ Избори “. Беше през 2001 година, на първи тур на президентските избори. Настана цялостна злополука. Ама в действителност цялостна, ще я помня до края на живота си. Добре, че спасихме втория тур. След 2003 година, откогато „ Информационно обслужване “ обработва изборните резултати, няма нито едно стимулирано недоволство от нашата работа. Нито едно! Казвам „ нашата “, тъй като още се усещам обвързван с сътрудниците. И им искам триумф, тъй като той е общ триумф, български. Дружеството, както споделих, е над 99,5% държавно.

- Как могат да се изчистят описите от фантоми?

- Има си метод, назовава се „ дейна регистрация “ и се разисква от 1991 година насам. Ако прочее изборната администрация по места си гледа работа и има онлайн връзка с ГРАО, може и без описи. Как? Ми, сканират ви персоналната карта на таблет и се вижда, имате ли право да гласувате в съответната секция, или не. Или просто набират номера на картата. После фактът, че сте дали своят вот, се записва в системата и към този момент не можете да гласувате на друго място на тези избори. А къде тъкмо ще гласувате на парламентарни или президентски избори, е все тая, щото гласовете се събират на няколко национални купчинки. Къде тук видяхте описи? Остава въпросът какво вършим с родените преди 1931 година, само че те май не останаха доста към този момент.

Нашият посетител

Проф. Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 година в София. През 1986 година става лекар по математика в Института по математика и механика на Българска академия на науките. Заместник-ректор на УАСГ от 1999 до 2003 година Член на Централните изборни комисии за парламентарни, европейски, президентски и локални избори от 1991 до 2011 година Почетен посетител и преподавател в университети в Англия, Германия и Франция. Съветник на Организацията за сигурност и съдействие в Европа; помощник на Международната фондация за изборни системи; координатор на Европейски Съюз за България по електронно гласоподаване. Преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия. Автор на 600 научни труда, в това число 40 книги, по математика и доктрина на ръководството. Председател на Съвета на шефовете на “Информационно обслужване ” АД до април 2021 година