Автор Паун Цонев ЛЕГЕНДАТА Президентът Радев е на път да се окаже една от най-големите

Автор Паун Цонев

ЛЕГЕНДАТА

Президентът Радев е на път да се окаже една от най-големите мистерии в българската политика. Идеолозите и говорителите на соросоидната общност у нас от години го развенчават като проруски президент, който цели да преориентира геополитически България от Запад на Изток. Тази мантра гали ухото на левия електорат и хвърля в смут десния.

В един миг някои любители на тайното мислене, обаче, се запитаха: а дали това не е една грижливо изграждана легенда, така щото левият електорат и целокупното ляво пространство да припознае в Радев своя неоспорим водач и да застане зад него, когато му пристигна времето? Защото идеологемитеса едно, а фактите съвсем друго.

ФАКТИТЕ

Българският и съветският президент взаимно се игнорират. За осем години и половина като държавен глава Радев се е срещал с авторитарния съветски водач, и то за кратко, само през 2018-а в Сочи и през 2019-а мимоходом в  Санкт Петербург, на някакъв стопански конгрес.(Бел. ред. Тогава плануваното посещение в Сочи е на Борисов, само че в последна сметка Радев го изпреварва. След срещата Путин прави брифинг с дълготрайност 6 мин., от който най-важната вест е, че чака идната седмица да се срещне с Борисов).

Срещите на Путин с Виктор Орбан, например, включително и с официални делегации, са доста повече. Но никой не нарича Орбан проруски премиер. Определят го като националист, евроскептик и черната овца на Европейски Съюз. В същото време съвсем няма официални посещения на Радев и в страните на старите европейски демокрации.

Тогава на каква действителна геополитическа поддръжка може да разчита за бъдещата си политическа кариера?

Защо вместо да създаде проруска пария в България, Радев създаде проамериканска, в лицето на " Продължаваме промяната "?

Когато харвардци дойдоха на власт първото нещо, което техния премиер направи бе да постави безспорен международен връх, изгонвайки само за един ден 70 съветски дипломати, оповестени за шпиони и на процедура прекрати окончателно връзките сред България и Русия. След което руският президент официално ни обяви за неприятелска страна.

Няколко пъти Радев имаше опция да даде ключовият трети мандат за сформиране на държавно управление на нарочената за проруска партия " Възраждане ". Но не го направи.

И в сферата на дребните дипломатически жестове държавният глава се провали.

Какво подари Радев на Путин? Нищо! А, какво сладко кученце даде навремето евроатлантикът Борисов на авторитарния съветски водач! И по какъв начин единствено гушна малката каракачанка Путин! Незабравима панорама! Докато Радев даже едно котенце не се сети да подари на Владимир Владимирович.

Хайде, с Путин не се вижда, само че, може би, проруският президент редовно си пие кафето с съветската посланичка у нас? Нищо сходно. От наличната информация в интернет е видно, че за пет години единствено два пъти е обърнал внимание на г-жа Митрофанова – при връчването на акредитивните й писма през 2021 и още една среща през 2022 г. Останалото са инцидентни засечки по празници и приеми.

Радев няма никаква заслуга за експресното изграждане, безусловно за няколко месеца, на  " Балкански поток ", с което руските газови потоци заобиколиха Украйна и така бяха развързани ръцете на Русия да нападне Киев. Този подарък за Путин, бе доста по-скъп от дребната овчарка.

Защо служебното правителство на президента не сключи контракт тип „ Боташ “ с Путин, а с Ердоган? Редица специалисти настояват, че бил неблагоприятен и Турция печелела по 1 млн. лева дневно. ОК! Но в случай че го беше сключил с Путин, Русия щеше да печели този милион. Освен това договорът окончателно ликвидира и възможността да влиза съветски газ в България. А можеше като Орбан директно да подпише дългосрочно споразумение с " Газпром " при преференциални условия. Което безусловно би допингирало берящата душа българска стопанска система.

Като теглим чертата се оказва, че за осем години и половина цялата зловредна проруска дейност на президента, в последна сметка, се свежда до репликата му, че „ Крим е съветски “. Това, несъмнено, бе неточност. Правилният отговор на въпроса: „ Чий е Крим? “ е – „ Крим 7 века е бил турски, 3 века е бил съветски и 30 години е бил украински “. И в този момент никой нищо нямаше да пита за Крим. Дори и демократът от международна величина и някогашен премиер Иван Костов, който атакува Радев от висотата на безупречната си биография на преподавател по научен комунизъм и политикономия на социализма преди 1989-а. Същият, чието правителство продаде най-голямата рафинерия на Балканите „ Нефтохим “ на руснаците от „ Лукойл “, а не на „ Шел “, примерно. Откъдето е имало далеч по-изгодна оферта, както настояват осведомени със договорката.

През 2016 година срещу почти незнайния Радев ГЕРБ издигна най-неизбираемия си претендент в лицето на Цецка Цачева, гарантирайки успеха на някогашния пълководец на Военновъздушни сили, завършил сред другото Военновъздушния лицей на Авиационния университет на Военновъздушните сили на Съединени американски щати. Дали и това е било елемент от секретната операция на бившия военачалник от КГБ Решетников? За който се носи легендата, без да има неопровержими доказателства, че е предложил и съдействал на Нинова Радев да стане президент.

Но на фона на красноречивите факти, възниква резонният въпрос за какво му е на кагебейския генерал такъв президент, който за два мандата реално не е приключил за пет пари работа на Русия?!

А и Русия пет пари не дава за него!

И кой тогава би трябвало да е по-доволен от дейното мероприятие - Решетников и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) или Галя от Посолството и Централно разузнавателно управление на САЩ?

Това надали в миналото ще разберем. Тази тайна най-вероятно завинаги ще си остане в Президентските потайности.

Цялата история става още по-загадъчна, на фона на странния факт, че най-върлите критици на Радев, кой знае за какво, са някогашни комунисти, множеството учили в Съветския съюз. Атакувайки го в този момент гневно от крайни прозападни позиции, в реалност построяват обликът му на предстоящ водач на левицата.

Отделен въпрос е дали той фактически може да стане подобен.

И в случай че стане, как би се осъществил по-нататък в политиката.

На този стадий, това, което се вижда, е че елементарно си намира врагове и мъчно намира съдружници.