Николай Фенерски: Чакаме Божия гняв, обзети от мълчаливо примирение срещу наглостта на българските агенти на Вартоломей
Автор: Николай Фенерски, outsideri.org
Аз като финален без равни на мен по грехове мога тук да си разреша да напиша доста неща. Току-виж някое от тях се оказало правилно.
Хипотеза първа: дали е допустимо да сме достигнали онази част от историята, в която Българската православна черква е завладяна от вътрешната страна и към този момент нямаме какво да сторим с изключение на да се молим и да стискаме зъби всичко да отмине по-бързо?
Дали вътре в БПЦ не е настъпил абсолютният безпредел с назначението на значими позиции на злонамерени люде? И в случай че е по този начин, какви са нашите потребни ходове – на миряните и грешниците? Какво е митингът в днешно време? Демократичен прийом, употребен от всевъзможни хора за всевъзможни цели. Ние можем ли да го използваме и по какъв метод? Нали живеем в общество, мога ли да отида на летището и пред хотела и да покажа надпис, че Вартоломей не е мой архиерей и нямам потребност от него? Дали мога по някакъв метод да оповестя на целия свят, че писателите от св. Пайсий Хилендарски до Димитър Талев са посветили творчеството си и живота си на освобождението от същинското иго? Защото властта на султана не е била същност на робството, до момента в който гърчеенето и завладяването от вътрешната страна е.
От Фенер ще дойде нежелателен гостенин. Хипотеза втора: Дали той ще служи на гръцки и по този начин ще унизи нашия клир, както не са го правили през последните епохи?
Докъде стигнахме? В България една креслива клика поддържа Вартоломей и неговия блян да бъде пръв без равни. В България има безмълвно примирие с наглостта на вартоломеевите сътрудници. Няма кой да им каже право в очите, че не желаем да съслужим с ПЦУ и че това е неканонично. Няма кой да спре задалото се изменничество. И ще ни остане единствено да чакаме Божия Гняв.
О, не се и съмнявайте, че ще се стовари. Нямайте и най-малкото съмнение, че може да ни се размине. В никакъв случай сходни гаври с хилядолетната ни религия няма да останат без отмъщение. Чакам го Този Гняв със затворени очи и наведена глава.
Друго нямам какво да сторя като финален без равни. Дори и молитвата ми няма мощ, тъй като какво е молитвата на грешника, думи в пространството. Мога единствено едно – да очаквам Гнева и да се надявам душите на децата ми да се спасят.
На Христос никой от индивидите не може да навреди. Че Го ненавиждат много и от представящите се за православни е несъмнено, само че нищо не могат Му стори. Към храмовете ни обаче се е задало запустение. И никакъв сапун няма да може да измие нашия позор.
