На този ден през 1921 година Хитлер е избран за ръководител на Националсоциалистическата германска работническа партия
Автор Неизвестен
На този ден през 1921 година Хитлер е определен за началник на Националсоциалистическата немска работническа партия
Антилибералната й идеологията е в основата на избухналата по-късно Втора международна война, довела до 80 милиона жертви по света.
Националсоциалистическата немска работническа партия (на немски: Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei, NSDAP) е крайнодясна политическа партия в Германия, дейна през първата половина на 20 век и ръководена, през по-голяма част от съществуването ѝ, от Адолф Хитлер.
Идеологията, която партията следва, се основава на правила като нацизъм, пангермански национализъм, расизъм, и особено антисемитизъм, антилиберализъм, антидемократизъм и антикомунизъм.
Идването на власт на нацистката партия през 1933 г. води до държавен преврат и определяне на правителство на Третия райх, което инициира и води до Втората международна война и Холокоста.
След провалянето на Третия райх и края на Втората международна война в Европа, партията е „ оповестена за противозаконна “ от съюзническите сили, които извършват денацификация в годините след края на войната.
Партията поражда от дребни политически групи с националистическа ориентировка, които се образуват през последните години от Първата международна война. През 1918 година е основан съюз, наречен Freier Arbeiterausschuss für einen guten Frieden (Комисия за свободни служащи за добър мир), основан в Бремен, Германия. На 7 март 1918 г. Антон Дрекслер, разпален германски националист, образува клон на този съюз в Мюнхен. Дрекслер е бил член на милитаристичната отечествена партия по време на Първата международна война и е изрично срещу примирието от ноември 1918 година и последвалите революционни катаклизми. Дрекслер споделя възгледите на бойните националисти тогава, като да вземем за пример опълчването на Версайския контракт, имайки антисемитски, антимонархистки и антимарксистки възгледи, както и вярвайки в превъзходството на германците, за които се твърди, че са част от арийската раса. Той обаче също по този начин упреква международния капитализъм, че е еврейско доминирано придвижване и подготвя капиталистите за военна облага през Първата международна война. Дрекслер вижда политическото принуждение и неустойчивостта в Германия като резултат от това, че Ваймарската република не се допира до масите, изключително в долните съсловия. Дрекслер акцентира нуждата от синтез на волкиския шовинизъм с форма на икономически социализъм, с цел да се сътвори известно националистично ориентирано работническо придвижване, което би могло да оспори възхода на комунизма и международната политика. Това са всички известни тематики, известни измежду другите военизирани групи.
Дрекслерското придвижване получава внимание и поддръжка от някои авторитетни фигури. Поддръжник е Дитрих Екарт, потвърден публицист, граф Феликс Граф декор Ботмер, изтъкнат покровител на понятието „ народен социализъм “. По-късно през 1918 година Карл Харер (журналист и член на Thule Society) убеждава Дрекслер и няколко други да формират Politischer Arbeiterzirkel (Политически работен кръг).
Членовете се срещат от време на време за полемики с тематики за национализма и расизма, ориентирани срещу евреите.
През декември 1918 година Дрекслер взема решение, че би трябвало да се образува нова политическа партия, учредена на политическите правила, които е одобрил, като съчетава своя клон на Работническия комитет за добър мир с Политическия работен кръг.
На 5 януари 1919 година Дрекслер основава нова политическа партия и предлага тя да бъде наречена Германска социалистическа работническа партия, само че Харер се опълчва на думата „ социалистическа “. Така, че тази дума е отстранена и партията е оповестена за Германска работническа партия (Deutsche Arbeiterpartei, ДАП). За да облекчи безпокойството измежду евентуалните последователи на средната класа, Дрекслер коментира, че за разлика от марксистите, партията поддържа междинната класа и, че нейната социалистическа политика има за цел да обезпечи обществено богатство на немските жители, считани за част от арийската раса. През 1920 година партията събира пари, като продава тютюн, наименуван „ Антисемит “.
Членска брошура на НСДАП.
От самото начало ДАП се опълчва на ненационалистическите политически придвижвания, изключително вляво, включително Социалдемократическата партия на Германия (СДПГ) и Комунистическата партия на Германия (КПГ). Членовете на ДАП се афишират за битка против „ болшевизма “ и всеки, който се счита за част или асистент на по този начин нареченото „ интернационално еврейство “. ДАП също по този начин се опълчва на Версайския контракт.[3] ДАП не се пробва да бъде обществено оповестена, а срещите се пазят в загадка, като публичните представители разискват какво мислят за настоящето състояние на Германия или пишат за сходни общества в Северна Германия.
ДАП е относително дребна група с по-малко от 60 членове. Въпреки това, притегля вниманието на немските управляващи, които стават подозрителни към всяка организация, която наподобява да има подривни трендове. През юли 1919 година, до момента в който е в Мюнхенската войска, Адолф Хитлер е назначен за шеф на отдел „ Образование и агитация “ в Бавария. Хитлер е назначен да въздейства на други бойци и да ги притегли в ДАП.[4] Докато участва на съвещание на партията на 12 септември 1919 година, Хитлер се забърква в развълнуван спор с професор Бауман, който слага под въпрос стабилността на причините му против капитализма. Бауман предлага Бавария да се отдели от Прусия и да направи нова южногерманска нация с Австрия. Като нападна гневно причините на индивида, Хитлер основава усещане на останалите членове на партията с ораторските си умения. Според Хитлер, „ професорът “ напуща залата, признавайки недвусмислено провалянето си.
Дрекслер го предизвиква да се причисли към ДАП.
По разпореждане на началниците на армията, Хитлер кандидатства за присъединение към партията и в границите на една седмица е признат като член на партията под номер 555 (партията стартира да брои участията от 500 нагоре, с цел да сътвори усещането, че е доста по-голяма партия).
Сред по-ранните членове на партията са Ернст Рьом от Окръжното командване VII на армията, Дитрих Екарт, който е наименуван нравствен татко на националсоциализма, тогава – студент от университета в Мюнхен Рудолф Хес. Всички по-късно са изтъкнати персони в нацисткия режим.
По-късно Хитлер твърди, че е седмия член на партията (всъщност той е бил седмият изпълнителен член на централния комитет на партията). Антон Дрекслер изготвя писмо до Хитлер през 1940 година, което в никакъв случай не е изпратено, и което опонира на по-късните изказвания на Хитлер:
„ Никой не знае по-добре от теб самия, моя Фюрер, че в никакъв случай не си бил седмият член на партията, само че в най-хубавия случай седмия член на комитета... И преди няколко години трябваше да се оплача в партиен офис, че вярната членска карта на ДАП, носеща подписите на Шуслер и мен, е фалшифицирана, като номер 555 е заличен и номер 7 е вписан на негово място. “
Членската карта на Хитлер в ДАП (по-късно НСДАП).
Първата тирада на Хитлер се организира в Хофбруклер на 16 октомври 1919 година Той е вторият представител за вечерта и приказва пред 111 души. Първоначално Хитлер приказва пред релативно дребни групи, само че забележителните му декламаторски и пропагандни умения са оценени от партийното управление. С поддръжката на Антон Дрекслер, Хитлер става началник на пропагандата на партията при започване на 1920 година Хитлер стартира да прави партията по-публична и провежда най-голямата си тирада пред 2000 души на 24 февруари 1920 година в Staatliches Hofbräuhaus в Мюнхен. Такъв ход за публичността кара Карл Харер да подаде оставка от партията в символ на противоречие. В това изявление, Хитлер излага 25-те точки от манифеста на Германската работническа партия, направени от Дрекслер, Фед и него. Чрез тези точки той дава на организацията доста по-смела тактика с ясна външна политика (отмяна на Версайския контракт, Велика Германия, източно разширение и изключване на евреите от гражданство), а измежду неговите характерни въпроси са: конфискуване на военните облаги, премахването на непризнатите приходи, страната да разпределя облагите от земя. Като цяло манифестът е антисемитски, антикапиталистически, антидемократичен, антимарксистки и антилиберален. За да усили благосклонностите на по-големи сегменти от популацията, на същия ден от речта на Хитлер, на 24 февруари 1920 година, ДАП трансформира името си на Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei (Националсоциалистическа немска работническа партия или Нацистка партия, НСДАП). Думата „ социалистическа “ е добавена от изпълнителния комитет на партията, макар възраженията на Хитлер, с цел да се помогне на левите служащи.
Националсоциалистическа немска работническа партия (НСДАП)
През 1920 година нацистката партия публично афишира, че единствено лица с „ чист арийски генезис “ могат да станат членове на партията, а в случай че някой има съпруг/а, той/тя би трябвало да бъде от „ расово чисто “ арийско семейство. Членовете на партията не могат да бъдат директно или индиректно свързани с по този начин наречените „ неарийски “ родове. Нацистите забраняват сексуалните отношения и бракове сред членовете на партията и евреите.Членовете на партията, приети за отговорни за Rassenschande („ расово омърсяване “), са тежко преследвани, като някои членове даже са осъдени на гибел.
Хитлер бързо се трансформира в най-активния оратор на партията, който се явява обществено като представител 31 пъти в първата година. Тълпи стартират да се събират, с цел да чуят речите му.Хитлер постоянно приказва за същите тематики: Версайския контракт и еврейския въпрос. Тази умишлена техника и дейно разпространение на партията способства доста за ранния му триумф. През идващите месеци партията продължава да притегля нови членове, като в същото време остава прекомерно дребна, с цел да има действително въздействие в немската политика. До края на годината, членовете на партията са 2000.
Талантът на Хитлер като оратор и способността му да притегля нови членове, съчетани с неговата присъща безмилост, скоро го трансформират в преобладаваща фигура. Въпреки това, до момента в който Хитлер и Екарт са на пътешестване за набиране на средства в Берлин през юни 1921 година, в Мюнхен избухва бунт. Членовете на неговия изпълнителен комитет желаят да се слеят с конкурентната Германска социалистическа партия (ГСП). След завръщането си в Мюнхен на 11 юли, Хитлер гневно подава оставката си. Членовете на комитета схващат, че оставката му ще значи завършек на партията. Хитлер оповестява, че ще се причисли при изискване, че ще размени Дрекслер като ръководител на партията, и че партийните щабове ще останат в Мюнхен. Комитета се съгласява и той се причислява към партията на 26 юли като член номер 3680. Хитлер продължава да се изправя пред съпротива в НСДАП, защото съперниците му са изгонили Херман Есер от партията и са отпечатали 3000 копия от листовка, атакуваща Хитлер като изменник на партията.
На специфичен партиен конгрес на 29 юли 1921 година той заменя Дрекслер като ръководител на партията с гласоподаване от 533 гласа „ За “ против 1 „ срещу “. Комитета е разхлабен и Хитлер получава съвсем безспорна власт като водач на партията. Той ще заема поста до края на живота си. Хитлер скоро придобива титлата Фюрер („ водач “) и след поредност от остри вътрешни спорове е признато, че партията ще бъде ръководена на Führerprinzip („ лидерски принцип “). Съгласно този принцип, партията е със мощно централизирана конструкция, която действа строго от горната страна, а Хитлер е на върха като безспорен водач на партията. Хитлер гледа на партията като революционна организация, чиято цел е свалянето на Ваймарската република, която той смята за следена от социалистите, евреите и „ ноемврийските нарушители “, които са предали немските бойци през 1918 г. СА (Щурмабтайлунг, на немски: Sturmabteilung) са учредени като партийна милиция през 1921 година и стартират насилствени офанзиви против други партии.
Свастиката като нацистки знак.
За Хитлер двойните цели на партията постоянно са немският националистически експанзионизъм и антисемитизъм. Тези две цели са разпалени в мозъка му от вярата му, че външните врагове на Германия – Великобритания, Франция и Съветския съюз – са следени от евреите и, че бъдещите немски войни за национално разгръщане безусловно биха довели до война против евреите. За Хитлер и неговите лейтенанти постоянно са били преобладаващи национални и расови проблеми. Това е символизирано от приемането за партийна емблема на свастиката. В немските националистически кръгове, свастиката е знак на „ арийската раса “ и символизира замяната на християнския кръст с честност към националсоциалистическата страна.
Нацистката партия нараства доста през 1921 и 1922 година, частично посредством ораторските умения на Хитлер, частично посредством апела на СА към безработните млади мъже и частично заради реакцията против социалистическата и демократичната политика в Бавария, защото икономическите проблеми на Германия се задълбочават и слабостта на режимът на Ваймар става явен. Партията набира бойци от Първата международна война, на които Хитлер като ветеран от първа линия може да се хареса изключително, както и дребни предприемачи и недоволни някогашни членове на съперничещи си партии. Нацистките манифестации постоянно се организират в бирарии, където потиснатите мъже биха могли да получат безплатна бира. Хитлеровата младеж е основана за децата на партийни членове. Партията също по този начин образува групи в други елементи на Германия. Юлиус Щрайхер в Нюрнберг става редактор на расисткото списание Der Stürmer. През декември 1920 година нацистката партия придобива вестника – Völkischer Beobachter, чийто основен идеолог Алфред Розенберг става редактор. Други, които се причисляват към партията по това време, са Хайнрих Химлер и летящият ас от Първата международна война Херман Гьоринг.
На 31 октомври 1922 година друга партия със сходни политики и цели поема ръководството в Кралство Италия – Национална фашистка партия, под управлението на харизматичния Бенито Мусолини. Фашистите, както и нацистите, предизвикват националното възобновление на своята страна, като се опълчват на комунизма и либерализма. Италианските фашисти използват римски поздрав и носят черни униформи. Хитлер е въодушевен от Мусолини и фашистите, заимствайки от тях потреблението на привет като нацистки привет. Когато фашистите идват на власт през 1922 година в Италия посредством опита си за прелом, наименуван „ Поход към Рим “, Хитлер стартира да възнамерява личен прелом.
Поддръжници на НСДАП и Stoßtrupp в Мюнхен по време на Бирения пуч, 1923 година
През януари 1923 г. Франция окупира индустриалния регион в Рур, вследствие на неспособността на Германия да заплаща своите репарации. Това води до стопански безпорядък, оставка на държавното управление и опит на Германската комунистическа партия да организира революция. Реакцията на тези събития е напредък на националистическите настроения. Нацисткото партийно участие нараства внезапно до към 20 000.[25] До ноември Хитлер взема решение, че е време да се опита да се възползва от властта в Мюнхен, с вярата, че Райхсвер (следвоенната немска войска) ще се бунтува против Берлинското държавно управление и ще се причисли към неговия протест. В това той е повлиян от някогашния генерал Ерих Лудендорф, който става последовател на нацистите, въпреки и да не е член на НСДАП.
Моята борба в първото си издание.
В нощта на 8 ноември 1923 година, нацистите провеждат родолюбив събор в бирария в Мюнхен, с цел да стартират опит за пуч. Този по този начин наименуван опит за „ Бирен пуч “ се проваля съвсем незабавно, когато локалните командири на Райхсвера отхвърлят да го поддържат. На сутринта на 9 ноември, нацистите провеждат поход на към 2000 поддръжници през Мюнхен в опит да съберат поддръжка. Войници откриват огън и 16 са убити. Хитлер, Лудендорф и редица други са задържани и подложени на съд. През март 1924 година Хитлер и неговите сътрудници получават доста снизходителни присъди. Докато Хитлер е в пандиза, той написва полуавтобиграфичния си политически манифест Mein Kampf („ Моята битка “).
Нацистката партия е неразрешена на 9 ноември 1923 година Въпреки това, с поддръжката на националистическия блок Völkisch-Sozialer, тя продължава да работи под името „ Германска партия “ (Deutsche Partei или ДП) от 1924 до 1925 година Нацистите не съумяват да останат обединени в Директива за птиците, защото на север десните националистически структури на нацистите се вливат в новата Германска партия на свободата Völkisch, оставяйки северните леви нацистки членове, като Йозеф Гьобелс за поддръжници.
Възход (1925 – 1933)
Адолф Хитлер е освободен от пандиза на 20 декември 1924 година На 16 февруари 1925 година Хитлер убеждава баварските управляващи да вдигнат възбраната на НСДАП и партията публично е възобновена на 26 февруари 1925 година, а Хитлер още веднъж е неин безспорен водач. Новата нацистка партия към този момент не е паравоенна организация и се отхвърля от желанието си да вземе властта със мощ. Във всеки случай, икономическата и политическата обстановка се стабилизират и екстремисткият напредък от 1923 година избледнява, тъй че няма никакви вероятности за по-нататъшни революционни настроения. Нацистката партия от 1925 година е разграничена на „ Лидерски корпус “ (Korps der politischen Leiter), назначен от Хитлер и общото участие (Parteimitglieder). Партията и СА се държат настрана и се акцентира правният аспект на работата на партията. В знак за това, партията стартира да приема дами. Членовете на СА и SS (основани през 1925 година като защита на Хитлер и известни в началото като Schutzkommando) би трябвало да бъдат постоянни членове на партията.
През 1920-те години на предишния век, нацистката партия се уголемява отвън баварската си централа. Католическа Бавария поддържа дясната си носталгия за католически монарх и Вестфалия, дружно с работническата класа „ Червения Берлин “, постоянно са най-слабите области на нацистите изборно, даже през самия Трети райх. Районите с най-силна нацистка поддръжка са в селски протестантски области като Шлезвиг-Холщайн, Мекленбург, Померания и Източна Прусия. Депресираните региони на работническата класа, като например Тюрингия, също дават мощен нацистки глас, до момента в който служащите от Рур и Хамбург до огромна степен остават лоялни към социалдемократите, Комунистическата партия на Германия или Партия на католическия център. Нюрнберг остава цитадела на нацистката партия и първият Нюрнбергски митинг се организира там през 1927 година Тези манифестации скоро се трансформират в солидна проява на нацистка паравоенна мощ. Най-силният апел на нацистите е към по-ниските междинни класове – фермери, държавни чиновници, учители и дребни предприемачи, които най-вече пострадват от инфлацията през 1920-те години на 20 век, които се опасяват повече от болшевизма. Малкият бизнес клас е схватлив към антисемитизма на Хитлер, защото упрекват еврейския огромен бизнес за неговите стопански проблеми. Студентите от университета, разочаровани от това, че са били прекомерно млади, с цел да вземат участие във войната през 1914 – 1918 година и привлечени от радикалната нацистка изразителност, също стават мощен нацистки електорат. До 1929 година партията има 130 000 членове.
Заместник-ръководител на партията е Рудолф Хес, само че в партията той няма същинска власт. До началото на 1930-те години старшите водачи на партията след Хитлер са Хайнрих Химлер, Йозеф Гьобелс и Херман Гьоринг. Под управлението на Корпуса са районните водачи на партията. Само СА има известна автономност. Съставени най-вече от безработни служащи, доста от мъжете от групата са взели насериозно социалистическата изразителност на нацистите. По това време, поздравът на Хитлер (заимстван от италианските фашисти) и поздравът „ Хайл Хитлер! “ са признати в цялата страна.
Нацистите оспорват изборите за националния парламент (Райхстага) и за държавния законодател (Ландтаг) от 1924 година, въпреки и изначало с дребен триумф. „ Движението за национална-социалистическа независимост “ взима 3% от гласовете в изборите през декември 1924 година в Райхстага и понижава до 2,6% през 1928 година Държавните избори реализират сходни резултати. Въпреки тези неприятни резултати, и макар относителната политическа непоклатимост и разцвет на Германия през 1920-те години, нацистката партия продължава да пораства. Това се дължи частично на обстоятелството, че Хитлер, който няма никакви административни качества, оставя партийната организация на ръководителя на секретариата Филип Бухлер, ковчежника Франц Хавевер Шварц и бизнес мениджъра Макс Аман. Партията има способна пропагандна мощ в Грегор Щрасер, който през януари 1928 година е разгласен за народен учредителен водач. Тези мъже дават на партията ефикасни назначения и организационни структури. Партията също по този начин дължи своя растеж на последователното избледняване на конкурентни националистически групи, като Германската национална национална партия (ГННП). Тъй като Хитлер става приет лидер на немските националисти, други групи отпадат или се гълтам.
Въпреки тези мощни страни, нацистката партия може би в никакъв случай нямаше да пристигна на власт, в случай че не е Голямата депресия и нейните последствия за Германия. До 1930 година немската стопанска система е затрупана с масова безработица и необятно публикувани бизнес провали. Социалдемократите и комунистите са горчиво разграничени и не съумяват да формулират дейно решение: това дава опция на нацистите и посланието на Хитлер, обвинявайки за рецесията еврейските финансисти и болшевиките. На изборите за Райхстага през септември 1930 година нацистите печелят 18,3% от гласовете и стават втората по величина партия в Райхстага след социалдемократите. Хитлер се оказва доста ефикасен пропагандатор, пионер в потреблението на радио и самолети за тази цел. Уволнението му на Щрасер и назначението на Гьобелс като началник на пропагандата на партията, са съществени фактори. Докато Щрасер употребява позицията си, с цел да разпространява личната си версия на националния социализъм, Гьобелс е изцяло предан към Хитлер и работи единствено за възстановяване на имиджа му.
Хитлер и членове на партията, 1930 година
Изборите от 1930 година трансформират немския политически пейзаж посредством намаляване на обичайните националистически партии, ГННП и ДНП, оставяйки нацистите като основна опция на дискредитираните социалдемократи и центристи, чийто лидер Хайнрих Брюнинг оглавява едва малцинствено държавно управление. Неспособността на демократичните партии да образуват обединен фронт, самоопределената изолираност на комунистите и продължаващия крах на стопанската система, са бонус за Хитлер. Сега той се възприема като в действителност водач на опозицията, а даренията се изсипват в касите на нацистката партия. Някои огромни предприемачи, като Фриц Тисен са нацистки поддръжници и подаряват щедро[29], както някои фигури от Уолстрийт, само че доста други предприемачи са подозрителни към крайните националистически трендове на нацистите и избират да поддържат обичайните консервативни партии.
Знамето на НСДАП.
През 1931 година и през 1932 година политическата рецесия в Германия се задълбочава. През март 1932 година Хитлер се кандидатира против президента Паул декор Хинденбург, като в първия тур печели 30,1%, а на втория – 36,8% против 49% и 53% за Хинденбург. Дотогава СА има 400 000 членове и постоянно предизвикат улични борби със СДП и комунистическите паравоенни елементи (които също се бият). Парадоксално, макар че нацистите са измежду главните подбудители на тези конфликти, част от апела на Хитлер към деморализираната междинна класа е обещанието му да възвърне закона и реда. Ясен антисемитизъм се отразява в формалната нацистка изразителност. Германците гласоподават за Хитлер, основно поради обещанията си да съживи стопанската система (с неуточнени средства), да възвърне немското великолепие, да отхвърли Версайския контракт и да избави Германия от комунизма. На 24 април 1932 година изборите в Прусия за Ландтаг носят до 36,3% от гласовете и 162 места за НСДАП.
На 20 юли 1932 година пруското държавно управление е свалено от прелом, а няколко дни по-късно на изборите за Райхстага през юли 1932 година нацистите вършат още един скок напред, като взимат 37,4% и се трансформират в най-голямата партия в Народното събрание с огромна разлика. Освен това, нацистите и комунистите взимат 52% от гласовете и болшинството от местата. Тъй като и двете партии се опълчват на откритата политическа система и не биха се включили или подкрепили една друга, това прави невероятно образуването на държавно управление с болшинство. Съгласно директивите на Коминтерна, комунистите поддържат своята политика на отнасяне на социалдемократите като главен зложелател, наричайки ги „ обществени фашисти “, като по този метод разцепват опозицията против нацистите. По-късно и социалдемократите, и комунистите, се упрекват взаимно, че са улеснили Хитлер да се издигне на власт посредством нежеланието си да създадат компромис.
Канцлерът Франц декор Папен извиква през ноември нови избори за Райхстага, надявайки се да откри излаз от тази невъзможност. Резултатът от изборите е същият, като нацистите и комунистите печелят 50% от гласовете сред тях и повече от половината места, което прави този Райхстаг не по-работоспособен от своя предходник. Подкрепата за нацистите обаче понижава до 33,1%, което допуска, че нацистката вълна е изгубила своя напредък – евентуално тъй като най-лошото от депресията е минало, евентуално тъй като някои гласоподаватели поддържат Хитлер през юли като митинг, само че в този момент се отдръпват от вероятността да го повдигнат на власт. Нацистите интерпретират резултата като предизвестие, че би трябвало да се възползват от властта, преди мигът им да мине. Ако другите партии се обединят, това може да бъде предотвратено, само че тяхната кратковременност прави неосъществим обединен фронт. Папен, неговият наследник Курт декор Шлейхер и националният пресмагнат Алфред Хюгенберг, прекарват през декември и януари в политически интриги, които в последна сметка убеждават президента Хинденбург, че е безвредно да назначи Хитлер за канцлер на Райха, управителен от кабинет, включващ единствено малцинство нацистки министри – което се случва на 30 януари 1933 година
Консолидация (1933)
Адолф Хитлер и водача на СА Ернст Рьом, август 1933 година
В „ Моята битка “, Хитлер непосредствено нападна както леви, по този начин и десни политики в Германия. Повечето учени обаче, дефинират нацизма на процедура като крайнодясна форма на политика. Когато е запитан в изявление през 1934 година дали нацистите са „ буржоазни десни “, както настояват съперниците им, Хитлер дава отговор, че нацизмът не е бил извънредно за никоя класа и показва, че не избира нито левия, нито десния, само че резервира „ чистите “ детайли от двата „ лагера “, като показва: „ От лагера на буржоазната традиция се изисква национална увереност, а от материализма на марксистката доктрина, живия и креативен социализъм “.
Гласовете, които нацистите получават на изборите през 1932 година, откриват нацистката партия като най-голямата парламентарна секта на държавното управление на Ваймарската република. Хитлер е назначен за канцлер на Германия на 30 януари 1933 година
Пожарът на Райхстага на 27 февруари 1933 година дава на Хитлер предлог за угнетяване на политическите му съперници. На идващия ден, той убеждава президента на Хинденбург да издаде постановлението за пожар в Райхстага, което поставя завършек на множеството цивилен свободи. НСДАП печели парламентарните избори на 5 март 1933 година с 43,9% от гласовете, само че не съумява да завоюва безусловно болшинство. След изборите, стотици хиляди нови членове се причисляват към партията по опортюнистични аргументи, множеството от които са държавни чиновници и служащи. Те са наречени „ жертвите на март “ или „ March violets “
На 23 март Народното събрание приема Закона за упълномощаване от 1933 година, който дава на кабинета правото да приема закони без единодушието на Народното събрание. Всъщност това дава на Хитлер диктаторски сили. Вече притежаващи съвсем безспорна власт, нацистите основават тоталитарен режим, защото отстраняват синдикатите и другите политически партии и затварят своите политически съперници, на първо време в спонтанни лагери, след това в концентрационни лагери. Нацистка Германия е открита, но Райхсверът остава неутрален. Нацистката власт над Германия остава виртуална, а не безспорна.
След идването на власт: преплитане на партия и страна (1933 – 1938)[редактиране | редактиране на кода]
През юни и юли 1933 година всички други партии са неразрешени или премахнати, а след това Законът срещу основаване на нови партии от 14 юли 1933 година законно открива монопола на нацистката партия. На 1 декември 1933 година влиза в действие Законът за обезпечаване на единството на партията и страната, който е основа за прогресивно преплитане на партийни структури и държавни апарати. По силата на закон от 30 януари 1934 година по отношение на реорганизацията на Райха, провинциите губят своята държавност и са подложени на административно разделяне на държавното управление на Райха (Gleichschaltung). Ефективно, те губят огромна част от своята власт
По време на Нощта на дългите ножове от 30 юни до 2 юли 1934 година, Хитлер лишава от власт управлението на СА – множеството от които принадлежат на фракцията на Strasserist в границите на НСДАП – са убити. Той ги упреква, че се готвят да провеждат държавен прелом, само че се счита, че това е единствено причина за оправдаване за потискането на някаква вътрешнопартийна съпротива. Прочистването е осъществено от СС, подпомагани от звената на Гестапо и Райхсвер. Освен есесовските нацисти, те убиват и антинацистки консервативни фигури като някогашния канцлер Курт декор Шлейхер. След това, СА продължава да съществува, само че губи огромна част от своята значимост, до момента в който ролята на Секретен сътрудник нараства доста. Преди това, единствено подорганизация на СА е основана обособена организация на НСДАП през юли 1934 година
След гибелта на президента Хинденбург на 2 август 1934 година, Хитлер сплотява длъжностите на партиен водач и държавен глава в едно, като приема купата фюрер и райхсканцлер (Führer und Reichskanzler). Канцеларията на Фюрера, публична организация на нацистката партия, поема функционалностите на президентската работа (правителствена агенция), която още повече размива разликата сред структурите на партията и страната. Секретен сътрудник от ден на ден упражнява полицейски функционалности – развиване, което е публично документирано от сливането на Райхсфюрер-СС и началника на немската полиция на 17 юни 1936 година, защото позицията е на Хайнрих Химлер, който получава пълномощията непосредствено от Хитлер. Sicherheitsdienst (SD, публично „ Службата за сигурност на Райхсфюрер-СС “), е основана през 1931 година като интерактивна инстанция, и се трансформира в де факто разузнавателна организация на Нацистка Германия.
Поражение и закриване (1945)
Официално, Третият Райх продължава единствено 12 години. Първият инструмент за предаване е подписан от представители на Нацистка Германия в Реймс, Франция на 7 май 1945 година Войната в Европа завършва. Поражението на Германия през Втората международна война бележи края на Нацистка Германия. Партията е публично закрита на 10 октомври 1945 година от съюзническия Контролен съвет и започва денацификация, дружно с изправянето на огромни военнопрестъпници пред Международния боен арбитражен съд в Нюрнберг.
Между 1939 и 1945 година ръководеният от нацистите тоталитарен режим, подпомаган от колаборационистки правителства и чиновници от окупираните страни, е предизвикал гибелта на минимум 11 милиона души, в това число 5,5 – 6 милиона евреи (представляващи две трети от еврейското население в Европа), и сред 200 000 и 1 500 000 цигани. Общият брой включва убийството на близо 2 милиона нееврейски поляци, над 3 милиона руски военнопленници, комунисти и други политически съперници, хомосексуалисти, физически и умствено повредени хора
На този ден през 1921 година Хитлер е определен за началник на Националсоциалистическата немска работническа партия
Антилибералната й идеологията е в основата на избухналата по-късно Втора международна война, довела до 80 милиона жертви по света.
Националсоциалистическата немска работническа партия (на немски: Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei, NSDAP) е крайнодясна политическа партия в Германия, дейна през първата половина на 20 век и ръководена, през по-голяма част от съществуването ѝ, от Адолф Хитлер.
Идеологията, която партията следва, се основава на правила като нацизъм, пангермански национализъм, расизъм, и особено антисемитизъм, антилиберализъм, антидемократизъм и антикомунизъм.
Идването на власт на нацистката партия през 1933 г. води до държавен преврат и определяне на правителство на Третия райх, което инициира и води до Втората международна война и Холокоста.
След провалянето на Третия райх и края на Втората международна война в Европа, партията е „ оповестена за противозаконна “ от съюзническите сили, които извършват денацификация в годините след края на войната.
Партията поражда от дребни политически групи с националистическа ориентировка, които се образуват през последните години от Първата международна война. През 1918 година е основан съюз, наречен Freier Arbeiterausschuss für einen guten Frieden (Комисия за свободни служащи за добър мир), основан в Бремен, Германия. На 7 март 1918 г. Антон Дрекслер, разпален германски националист, образува клон на този съюз в Мюнхен. Дрекслер е бил член на милитаристичната отечествена партия по време на Първата международна война и е изрично срещу примирието от ноември 1918 година и последвалите революционни катаклизми. Дрекслер споделя възгледите на бойните националисти тогава, като да вземем за пример опълчването на Версайския контракт, имайки антисемитски, антимонархистки и антимарксистки възгледи, както и вярвайки в превъзходството на германците, за които се твърди, че са част от арийската раса. Той обаче също по този начин упреква международния капитализъм, че е еврейско доминирано придвижване и подготвя капиталистите за военна облага през Първата международна война. Дрекслер вижда политическото принуждение и неустойчивостта в Германия като резултат от това, че Ваймарската република не се допира до масите, изключително в долните съсловия. Дрекслер акцентира нуждата от синтез на волкиския шовинизъм с форма на икономически социализъм, с цел да се сътвори известно националистично ориентирано работническо придвижване, което би могло да оспори възхода на комунизма и международната политика. Това са всички известни тематики, известни измежду другите военизирани групи.
Дрекслерското придвижване получава внимание и поддръжка от някои авторитетни фигури. Поддръжник е Дитрих Екарт, потвърден публицист, граф Феликс Граф декор Ботмер, изтъкнат покровител на понятието „ народен социализъм “. По-късно през 1918 година Карл Харер (журналист и член на Thule Society) убеждава Дрекслер и няколко други да формират Politischer Arbeiterzirkel (Политически работен кръг).
Членовете се срещат от време на време за полемики с тематики за национализма и расизма, ориентирани срещу евреите.
През декември 1918 година Дрекслер взема решение, че би трябвало да се образува нова политическа партия, учредена на политическите правила, които е одобрил, като съчетава своя клон на Работническия комитет за добър мир с Политическия работен кръг.
На 5 януари 1919 година Дрекслер основава нова политическа партия и предлага тя да бъде наречена Германска социалистическа работническа партия, само че Харер се опълчва на думата „ социалистическа “. Така, че тази дума е отстранена и партията е оповестена за Германска работническа партия (Deutsche Arbeiterpartei, ДАП). За да облекчи безпокойството измежду евентуалните последователи на средната класа, Дрекслер коментира, че за разлика от марксистите, партията поддържа междинната класа и, че нейната социалистическа политика има за цел да обезпечи обществено богатство на немските жители, считани за част от арийската раса. През 1920 година партията събира пари, като продава тютюн, наименуван „ Антисемит “.
Членска брошура на НСДАП.
От самото начало ДАП се опълчва на ненационалистическите политически придвижвания, изключително вляво, включително Социалдемократическата партия на Германия (СДПГ) и Комунистическата партия на Германия (КПГ). Членовете на ДАП се афишират за битка против „ болшевизма “ и всеки, който се счита за част или асистент на по този начин нареченото „ интернационално еврейство “. ДАП също по този начин се опълчва на Версайския контракт.[3] ДАП не се пробва да бъде обществено оповестена, а срещите се пазят в загадка, като публичните представители разискват какво мислят за настоящето състояние на Германия или пишат за сходни общества в Северна Германия.
ДАП е относително дребна група с по-малко от 60 членове. Въпреки това, притегля вниманието на немските управляващи, които стават подозрителни към всяка организация, която наподобява да има подривни трендове. През юли 1919 година, до момента в който е в Мюнхенската войска, Адолф Хитлер е назначен за шеф на отдел „ Образование и агитация “ в Бавария. Хитлер е назначен да въздейства на други бойци и да ги притегли в ДАП.[4] Докато участва на съвещание на партията на 12 септември 1919 година, Хитлер се забърква в развълнуван спор с професор Бауман, който слага под въпрос стабилността на причините му против капитализма. Бауман предлага Бавария да се отдели от Прусия и да направи нова южногерманска нация с Австрия. Като нападна гневно причините на индивида, Хитлер основава усещане на останалите членове на партията с ораторските си умения. Според Хитлер, „ професорът “ напуща залата, признавайки недвусмислено провалянето си.
Дрекслер го предизвиква да се причисли към ДАП.
По разпореждане на началниците на армията, Хитлер кандидатства за присъединение към партията и в границите на една седмица е признат като член на партията под номер 555 (партията стартира да брои участията от 500 нагоре, с цел да сътвори усещането, че е доста по-голяма партия).
Сред по-ранните членове на партията са Ернст Рьом от Окръжното командване VII на армията, Дитрих Екарт, който е наименуван нравствен татко на националсоциализма, тогава – студент от университета в Мюнхен Рудолф Хес. Всички по-късно са изтъкнати персони в нацисткия режим.
По-късно Хитлер твърди, че е седмия член на партията (всъщност той е бил седмият изпълнителен член на централния комитет на партията). Антон Дрекслер изготвя писмо до Хитлер през 1940 година, което в никакъв случай не е изпратено, и което опонира на по-късните изказвания на Хитлер:
„ Никой не знае по-добре от теб самия, моя Фюрер, че в никакъв случай не си бил седмият член на партията, само че в най-хубавия случай седмия член на комитета... И преди няколко години трябваше да се оплача в партиен офис, че вярната членска карта на ДАП, носеща подписите на Шуслер и мен, е фалшифицирана, като номер 555 е заличен и номер 7 е вписан на негово място. “
Членската карта на Хитлер в ДАП (по-късно НСДАП).
Първата тирада на Хитлер се организира в Хофбруклер на 16 октомври 1919 година Той е вторият представител за вечерта и приказва пред 111 души. Първоначално Хитлер приказва пред релативно дребни групи, само че забележителните му декламаторски и пропагандни умения са оценени от партийното управление. С поддръжката на Антон Дрекслер, Хитлер става началник на пропагандата на партията при започване на 1920 година Хитлер стартира да прави партията по-публична и провежда най-голямата си тирада пред 2000 души на 24 февруари 1920 година в Staatliches Hofbräuhaus в Мюнхен. Такъв ход за публичността кара Карл Харер да подаде оставка от партията в символ на противоречие. В това изявление, Хитлер излага 25-те точки от манифеста на Германската работническа партия, направени от Дрекслер, Фед и него. Чрез тези точки той дава на организацията доста по-смела тактика с ясна външна политика (отмяна на Версайския контракт, Велика Германия, източно разширение и изключване на евреите от гражданство), а измежду неговите характерни въпроси са: конфискуване на военните облаги, премахването на непризнатите приходи, страната да разпределя облагите от земя. Като цяло манифестът е антисемитски, антикапиталистически, антидемократичен, антимарксистки и антилиберален. За да усили благосклонностите на по-големи сегменти от популацията, на същия ден от речта на Хитлер, на 24 февруари 1920 година, ДАП трансформира името си на Nationalsozialistische Deutsche Arbeiterpartei (Националсоциалистическа немска работническа партия или Нацистка партия, НСДАП). Думата „ социалистическа “ е добавена от изпълнителния комитет на партията, макар възраженията на Хитлер, с цел да се помогне на левите служащи.
Националсоциалистическа немска работническа партия (НСДАП)
През 1920 година нацистката партия публично афишира, че единствено лица с „ чист арийски генезис “ могат да станат членове на партията, а в случай че някой има съпруг/а, той/тя би трябвало да бъде от „ расово чисто “ арийско семейство. Членовете на партията не могат да бъдат директно или индиректно свързани с по този начин наречените „ неарийски “ родове. Нацистите забраняват сексуалните отношения и бракове сред членовете на партията и евреите.Членовете на партията, приети за отговорни за Rassenschande („ расово омърсяване “), са тежко преследвани, като някои членове даже са осъдени на гибел.
Хитлер бързо се трансформира в най-активния оратор на партията, който се явява обществено като представител 31 пъти в първата година. Тълпи стартират да се събират, с цел да чуят речите му.Хитлер постоянно приказва за същите тематики: Версайския контракт и еврейския въпрос. Тази умишлена техника и дейно разпространение на партията способства доста за ранния му триумф. През идващите месеци партията продължава да притегля нови членове, като в същото време остава прекомерно дребна, с цел да има действително въздействие в немската политика. До края на годината, членовете на партията са 2000.
Талантът на Хитлер като оратор и способността му да притегля нови членове, съчетани с неговата присъща безмилост, скоро го трансформират в преобладаваща фигура. Въпреки това, до момента в който Хитлер и Екарт са на пътешестване за набиране на средства в Берлин през юни 1921 година, в Мюнхен избухва бунт. Членовете на неговия изпълнителен комитет желаят да се слеят с конкурентната Германска социалистическа партия (ГСП). След завръщането си в Мюнхен на 11 юли, Хитлер гневно подава оставката си. Членовете на комитета схващат, че оставката му ще значи завършек на партията. Хитлер оповестява, че ще се причисли при изискване, че ще размени Дрекслер като ръководител на партията, и че партийните щабове ще останат в Мюнхен. Комитета се съгласява и той се причислява към партията на 26 юли като член номер 3680. Хитлер продължава да се изправя пред съпротива в НСДАП, защото съперниците му са изгонили Херман Есер от партията и са отпечатали 3000 копия от листовка, атакуваща Хитлер като изменник на партията.
На специфичен партиен конгрес на 29 юли 1921 година той заменя Дрекслер като ръководител на партията с гласоподаване от 533 гласа „ За “ против 1 „ срещу “. Комитета е разхлабен и Хитлер получава съвсем безспорна власт като водач на партията. Той ще заема поста до края на живота си. Хитлер скоро придобива титлата Фюрер („ водач “) и след поредност от остри вътрешни спорове е признато, че партията ще бъде ръководена на Führerprinzip („ лидерски принцип “). Съгласно този принцип, партията е със мощно централизирана конструкция, която действа строго от горната страна, а Хитлер е на върха като безспорен водач на партията. Хитлер гледа на партията като революционна организация, чиято цел е свалянето на Ваймарската република, която той смята за следена от социалистите, евреите и „ ноемврийските нарушители “, които са предали немските бойци през 1918 г. СА (Щурмабтайлунг, на немски: Sturmabteilung) са учредени като партийна милиция през 1921 година и стартират насилствени офанзиви против други партии.
Свастиката като нацистки знак.
За Хитлер двойните цели на партията постоянно са немският националистически експанзионизъм и антисемитизъм. Тези две цели са разпалени в мозъка му от вярата му, че външните врагове на Германия – Великобритания, Франция и Съветския съюз – са следени от евреите и, че бъдещите немски войни за национално разгръщане безусловно биха довели до война против евреите. За Хитлер и неговите лейтенанти постоянно са били преобладаващи национални и расови проблеми. Това е символизирано от приемането за партийна емблема на свастиката. В немските националистически кръгове, свастиката е знак на „ арийската раса “ и символизира замяната на християнския кръст с честност към националсоциалистическата страна.
Нацистката партия нараства доста през 1921 и 1922 година, частично посредством ораторските умения на Хитлер, частично посредством апела на СА към безработните млади мъже и частично заради реакцията против социалистическата и демократичната политика в Бавария, защото икономическите проблеми на Германия се задълбочават и слабостта на режимът на Ваймар става явен. Партията набира бойци от Първата международна война, на които Хитлер като ветеран от първа линия може да се хареса изключително, както и дребни предприемачи и недоволни някогашни членове на съперничещи си партии. Нацистките манифестации постоянно се организират в бирарии, където потиснатите мъже биха могли да получат безплатна бира. Хитлеровата младеж е основана за децата на партийни членове. Партията също по този начин образува групи в други елементи на Германия. Юлиус Щрайхер в Нюрнберг става редактор на расисткото списание Der Stürmer. През декември 1920 година нацистката партия придобива вестника – Völkischer Beobachter, чийто основен идеолог Алфред Розенберг става редактор. Други, които се причисляват към партията по това време, са Хайнрих Химлер и летящият ас от Първата международна война Херман Гьоринг.
На 31 октомври 1922 година друга партия със сходни политики и цели поема ръководството в Кралство Италия – Национална фашистка партия, под управлението на харизматичния Бенито Мусолини. Фашистите, както и нацистите, предизвикват националното възобновление на своята страна, като се опълчват на комунизма и либерализма. Италианските фашисти използват римски поздрав и носят черни униформи. Хитлер е въодушевен от Мусолини и фашистите, заимствайки от тях потреблението на привет като нацистки привет. Когато фашистите идват на власт през 1922 година в Италия посредством опита си за прелом, наименуван „ Поход към Рим “, Хитлер стартира да възнамерява личен прелом.
Поддръжници на НСДАП и Stoßtrupp в Мюнхен по време на Бирения пуч, 1923 година
През януари 1923 г. Франция окупира индустриалния регион в Рур, вследствие на неспособността на Германия да заплаща своите репарации. Това води до стопански безпорядък, оставка на държавното управление и опит на Германската комунистическа партия да организира революция. Реакцията на тези събития е напредък на националистическите настроения. Нацисткото партийно участие нараства внезапно до към 20 000.[25] До ноември Хитлер взема решение, че е време да се опита да се възползва от властта в Мюнхен, с вярата, че Райхсвер (следвоенната немска войска) ще се бунтува против Берлинското държавно управление и ще се причисли към неговия протест. В това той е повлиян от някогашния генерал Ерих Лудендорф, който става последовател на нацистите, въпреки и да не е член на НСДАП.
Моята борба в първото си издание.
В нощта на 8 ноември 1923 година, нацистите провеждат родолюбив събор в бирария в Мюнхен, с цел да стартират опит за пуч. Този по този начин наименуван опит за „ Бирен пуч “ се проваля съвсем незабавно, когато локалните командири на Райхсвера отхвърлят да го поддържат. На сутринта на 9 ноември, нацистите провеждат поход на към 2000 поддръжници през Мюнхен в опит да съберат поддръжка. Войници откриват огън и 16 са убити. Хитлер, Лудендорф и редица други са задържани и подложени на съд. През март 1924 година Хитлер и неговите сътрудници получават доста снизходителни присъди. Докато Хитлер е в пандиза, той написва полуавтобиграфичния си политически манифест Mein Kampf („ Моята битка “).
Нацистката партия е неразрешена на 9 ноември 1923 година Въпреки това, с поддръжката на националистическия блок Völkisch-Sozialer, тя продължава да работи под името „ Германска партия “ (Deutsche Partei или ДП) от 1924 до 1925 година Нацистите не съумяват да останат обединени в Директива за птиците, защото на север десните националистически структури на нацистите се вливат в новата Германска партия на свободата Völkisch, оставяйки северните леви нацистки членове, като Йозеф Гьобелс за поддръжници.
Възход (1925 – 1933)
Адолф Хитлер е освободен от пандиза на 20 декември 1924 година На 16 февруари 1925 година Хитлер убеждава баварските управляващи да вдигнат възбраната на НСДАП и партията публично е възобновена на 26 февруари 1925 година, а Хитлер още веднъж е неин безспорен водач. Новата нацистка партия към този момент не е паравоенна организация и се отхвърля от желанието си да вземе властта със мощ. Във всеки случай, икономическата и политическата обстановка се стабилизират и екстремисткият напредък от 1923 година избледнява, тъй че няма никакви вероятности за по-нататъшни революционни настроения. Нацистката партия от 1925 година е разграничена на „ Лидерски корпус “ (Korps der politischen Leiter), назначен от Хитлер и общото участие (Parteimitglieder). Партията и СА се държат настрана и се акцентира правният аспект на работата на партията. В знак за това, партията стартира да приема дами. Членовете на СА и SS (основани през 1925 година като защита на Хитлер и известни в началото като Schutzkommando) би трябвало да бъдат постоянни членове на партията.
През 1920-те години на предишния век, нацистката партия се уголемява отвън баварската си централа. Католическа Бавария поддържа дясната си носталгия за католически монарх и Вестфалия, дружно с работническата класа „ Червения Берлин “, постоянно са най-слабите области на нацистите изборно, даже през самия Трети райх. Районите с най-силна нацистка поддръжка са в селски протестантски области като Шлезвиг-Холщайн, Мекленбург, Померания и Източна Прусия. Депресираните региони на работническата класа, като например Тюрингия, също дават мощен нацистки глас, до момента в който служащите от Рур и Хамбург до огромна степен остават лоялни към социалдемократите, Комунистическата партия на Германия или Партия на католическия център. Нюрнберг остава цитадела на нацистката партия и първият Нюрнбергски митинг се организира там през 1927 година Тези манифестации скоро се трансформират в солидна проява на нацистка паравоенна мощ. Най-силният апел на нацистите е към по-ниските междинни класове – фермери, държавни чиновници, учители и дребни предприемачи, които най-вече пострадват от инфлацията през 1920-те години на 20 век, които се опасяват повече от болшевизма. Малкият бизнес клас е схватлив към антисемитизма на Хитлер, защото упрекват еврейския огромен бизнес за неговите стопански проблеми. Студентите от университета, разочаровани от това, че са били прекомерно млади, с цел да вземат участие във войната през 1914 – 1918 година и привлечени от радикалната нацистка изразителност, също стават мощен нацистки електорат. До 1929 година партията има 130 000 членове.
Заместник-ръководител на партията е Рудолф Хес, само че в партията той няма същинска власт. До началото на 1930-те години старшите водачи на партията след Хитлер са Хайнрих Химлер, Йозеф Гьобелс и Херман Гьоринг. Под управлението на Корпуса са районните водачи на партията. Само СА има известна автономност. Съставени най-вече от безработни служащи, доста от мъжете от групата са взели насериозно социалистическата изразителност на нацистите. По това време, поздравът на Хитлер (заимстван от италианските фашисти) и поздравът „ Хайл Хитлер! “ са признати в цялата страна.
Нацистите оспорват изборите за националния парламент (Райхстага) и за държавния законодател (Ландтаг) от 1924 година, въпреки и изначало с дребен триумф. „ Движението за национална-социалистическа независимост “ взима 3% от гласовете в изборите през декември 1924 година в Райхстага и понижава до 2,6% през 1928 година Държавните избори реализират сходни резултати. Въпреки тези неприятни резултати, и макар относителната политическа непоклатимост и разцвет на Германия през 1920-те години, нацистката партия продължава да пораства. Това се дължи частично на обстоятелството, че Хитлер, който няма никакви административни качества, оставя партийната организация на ръководителя на секретариата Филип Бухлер, ковчежника Франц Хавевер Шварц и бизнес мениджъра Макс Аман. Партията има способна пропагандна мощ в Грегор Щрасер, който през януари 1928 година е разгласен за народен учредителен водач. Тези мъже дават на партията ефикасни назначения и организационни структури. Партията също по този начин дължи своя растеж на последователното избледняване на конкурентни националистически групи, като Германската национална национална партия (ГННП). Тъй като Хитлер става приет лидер на немските националисти, други групи отпадат или се гълтам.
Въпреки тези мощни страни, нацистката партия може би в никакъв случай нямаше да пристигна на власт, в случай че не е Голямата депресия и нейните последствия за Германия. До 1930 година немската стопанска система е затрупана с масова безработица и необятно публикувани бизнес провали. Социалдемократите и комунистите са горчиво разграничени и не съумяват да формулират дейно решение: това дава опция на нацистите и посланието на Хитлер, обвинявайки за рецесията еврейските финансисти и болшевиките. На изборите за Райхстага през септември 1930 година нацистите печелят 18,3% от гласовете и стават втората по величина партия в Райхстага след социалдемократите. Хитлер се оказва доста ефикасен пропагандатор, пионер в потреблението на радио и самолети за тази цел. Уволнението му на Щрасер и назначението на Гьобелс като началник на пропагандата на партията, са съществени фактори. Докато Щрасер употребява позицията си, с цел да разпространява личната си версия на националния социализъм, Гьобелс е изцяло предан към Хитлер и работи единствено за възстановяване на имиджа му.
Хитлер и членове на партията, 1930 година
Изборите от 1930 година трансформират немския политически пейзаж посредством намаляване на обичайните националистически партии, ГННП и ДНП, оставяйки нацистите като основна опция на дискредитираните социалдемократи и центристи, чийто лидер Хайнрих Брюнинг оглавява едва малцинствено държавно управление. Неспособността на демократичните партии да образуват обединен фронт, самоопределената изолираност на комунистите и продължаващия крах на стопанската система, са бонус за Хитлер. Сега той се възприема като в действителност водач на опозицията, а даренията се изсипват в касите на нацистката партия. Някои огромни предприемачи, като Фриц Тисен са нацистки поддръжници и подаряват щедро[29], както някои фигури от Уолстрийт, само че доста други предприемачи са подозрителни към крайните националистически трендове на нацистите и избират да поддържат обичайните консервативни партии.
Знамето на НСДАП.
През 1931 година и през 1932 година политическата рецесия в Германия се задълбочава. През март 1932 година Хитлер се кандидатира против президента Паул декор Хинденбург, като в първия тур печели 30,1%, а на втория – 36,8% против 49% и 53% за Хинденбург. Дотогава СА има 400 000 членове и постоянно предизвикат улични борби със СДП и комунистическите паравоенни елементи (които също се бият). Парадоксално, макар че нацистите са измежду главните подбудители на тези конфликти, част от апела на Хитлер към деморализираната междинна класа е обещанието му да възвърне закона и реда. Ясен антисемитизъм се отразява в формалната нацистка изразителност. Германците гласоподават за Хитлер, основно поради обещанията си да съживи стопанската система (с неуточнени средства), да възвърне немското великолепие, да отхвърли Версайския контракт и да избави Германия от комунизма. На 24 април 1932 година изборите в Прусия за Ландтаг носят до 36,3% от гласовете и 162 места за НСДАП.
На 20 юли 1932 година пруското държавно управление е свалено от прелом, а няколко дни по-късно на изборите за Райхстага през юли 1932 година нацистите вършат още един скок напред, като взимат 37,4% и се трансформират в най-голямата партия в Народното събрание с огромна разлика. Освен това, нацистите и комунистите взимат 52% от гласовете и болшинството от местата. Тъй като и двете партии се опълчват на откритата политическа система и не биха се включили или подкрепили една друга, това прави невероятно образуването на държавно управление с болшинство. Съгласно директивите на Коминтерна, комунистите поддържат своята политика на отнасяне на социалдемократите като главен зложелател, наричайки ги „ обществени фашисти “, като по този метод разцепват опозицията против нацистите. По-късно и социалдемократите, и комунистите, се упрекват взаимно, че са улеснили Хитлер да се издигне на власт посредством нежеланието си да създадат компромис.
Канцлерът Франц декор Папен извиква през ноември нови избори за Райхстага, надявайки се да откри излаз от тази невъзможност. Резултатът от изборите е същият, като нацистите и комунистите печелят 50% от гласовете сред тях и повече от половината места, което прави този Райхстаг не по-работоспособен от своя предходник. Подкрепата за нацистите обаче понижава до 33,1%, което допуска, че нацистката вълна е изгубила своя напредък – евентуално тъй като най-лошото от депресията е минало, евентуално тъй като някои гласоподаватели поддържат Хитлер през юли като митинг, само че в този момент се отдръпват от вероятността да го повдигнат на власт. Нацистите интерпретират резултата като предизвестие, че би трябвало да се възползват от властта, преди мигът им да мине. Ако другите партии се обединят, това може да бъде предотвратено, само че тяхната кратковременност прави неосъществим обединен фронт. Папен, неговият наследник Курт декор Шлейхер и националният пресмагнат Алфред Хюгенберг, прекарват през декември и януари в политически интриги, които в последна сметка убеждават президента Хинденбург, че е безвредно да назначи Хитлер за канцлер на Райха, управителен от кабинет, включващ единствено малцинство нацистки министри – което се случва на 30 януари 1933 година
Консолидация (1933)
Адолф Хитлер и водача на СА Ернст Рьом, август 1933 година
В „ Моята битка “, Хитлер непосредствено нападна както леви, по този начин и десни политики в Германия. Повечето учени обаче, дефинират нацизма на процедура като крайнодясна форма на политика. Когато е запитан в изявление през 1934 година дали нацистите са „ буржоазни десни “, както настояват съперниците им, Хитлер дава отговор, че нацизмът не е бил извънредно за никоя класа и показва, че не избира нито левия, нито десния, само че резервира „ чистите “ детайли от двата „ лагера “, като показва: „ От лагера на буржоазната традиция се изисква национална увереност, а от материализма на марксистката доктрина, живия и креативен социализъм “.
Гласовете, които нацистите получават на изборите през 1932 година, откриват нацистката партия като най-голямата парламентарна секта на държавното управление на Ваймарската република. Хитлер е назначен за канцлер на Германия на 30 януари 1933 година
Пожарът на Райхстага на 27 февруари 1933 година дава на Хитлер предлог за угнетяване на политическите му съперници. На идващия ден, той убеждава президента на Хинденбург да издаде постановлението за пожар в Райхстага, което поставя завършек на множеството цивилен свободи. НСДАП печели парламентарните избори на 5 март 1933 година с 43,9% от гласовете, само че не съумява да завоюва безусловно болшинство. След изборите, стотици хиляди нови членове се причисляват към партията по опортюнистични аргументи, множеството от които са държавни чиновници и служащи. Те са наречени „ жертвите на март “ или „ March violets “
На 23 март Народното събрание приема Закона за упълномощаване от 1933 година, който дава на кабинета правото да приема закони без единодушието на Народното събрание. Всъщност това дава на Хитлер диктаторски сили. Вече притежаващи съвсем безспорна власт, нацистите основават тоталитарен режим, защото отстраняват синдикатите и другите политически партии и затварят своите политически съперници, на първо време в спонтанни лагери, след това в концентрационни лагери. Нацистка Германия е открита, но Райхсверът остава неутрален. Нацистката власт над Германия остава виртуална, а не безспорна.
След идването на власт: преплитане на партия и страна (1933 – 1938)[редактиране | редактиране на кода]
През юни и юли 1933 година всички други партии са неразрешени или премахнати, а след това Законът срещу основаване на нови партии от 14 юли 1933 година законно открива монопола на нацистката партия. На 1 декември 1933 година влиза в действие Законът за обезпечаване на единството на партията и страната, който е основа за прогресивно преплитане на партийни структури и държавни апарати. По силата на закон от 30 януари 1934 година по отношение на реорганизацията на Райха, провинциите губят своята държавност и са подложени на административно разделяне на държавното управление на Райха (Gleichschaltung). Ефективно, те губят огромна част от своята власт
По време на Нощта на дългите ножове от 30 юни до 2 юли 1934 година, Хитлер лишава от власт управлението на СА – множеството от които принадлежат на фракцията на Strasserist в границите на НСДАП – са убити. Той ги упреква, че се готвят да провеждат държавен прелом, само че се счита, че това е единствено причина за оправдаване за потискането на някаква вътрешнопартийна съпротива. Прочистването е осъществено от СС, подпомагани от звената на Гестапо и Райхсвер. Освен есесовските нацисти, те убиват и антинацистки консервативни фигури като някогашния канцлер Курт декор Шлейхер. След това, СА продължава да съществува, само че губи огромна част от своята значимост, до момента в който ролята на Секретен сътрудник нараства доста. Преди това, единствено подорганизация на СА е основана обособена организация на НСДАП през юли 1934 година
След гибелта на президента Хинденбург на 2 август 1934 година, Хитлер сплотява длъжностите на партиен водач и държавен глава в едно, като приема купата фюрер и райхсканцлер (Führer und Reichskanzler). Канцеларията на Фюрера, публична организация на нацистката партия, поема функционалностите на президентската работа (правителствена агенция), която още повече размива разликата сред структурите на партията и страната. Секретен сътрудник от ден на ден упражнява полицейски функционалности – развиване, което е публично документирано от сливането на Райхсфюрер-СС и началника на немската полиция на 17 юни 1936 година, защото позицията е на Хайнрих Химлер, който получава пълномощията непосредствено от Хитлер. Sicherheitsdienst (SD, публично „ Службата за сигурност на Райхсфюрер-СС “), е основана през 1931 година като интерактивна инстанция, и се трансформира в де факто разузнавателна организация на Нацистка Германия.
Поражение и закриване (1945)
Официално, Третият Райх продължава единствено 12 години. Първият инструмент за предаване е подписан от представители на Нацистка Германия в Реймс, Франция на 7 май 1945 година Войната в Европа завършва. Поражението на Германия през Втората международна война бележи края на Нацистка Германия. Партията е публично закрита на 10 октомври 1945 година от съюзническия Контролен съвет и започва денацификация, дружно с изправянето на огромни военнопрестъпници пред Международния боен арбитражен съд в Нюрнберг.
Между 1939 и 1945 година ръководеният от нацистите тоталитарен режим, подпомаган от колаборационистки правителства и чиновници от окупираните страни, е предизвикал гибелта на минимум 11 милиона души, в това число 5,5 – 6 милиона евреи (представляващи две трети от еврейското население в Европа), и сред 200 000 и 1 500 000 цигани. Общият брой включва убийството на близо 2 милиона нееврейски поляци, над 3 милиона руски военнопленници, комунисти и други политически съперници, хомосексуалисти, физически и умствено повредени хора
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ