Автор: Надежда Николаева 2,8 млрд. лв. е осигурила общо фармацевтичната

Автор: Надежда Николаева 2,8 милиарда лева е осигурила общо фармацевтичната промишленост за българската стопанска система през 2021 година или 2,2% от брутния вътрешен артикул на страната. Директният принос към държавния бюджет от отстъпки и налози пък  е почти към 1,3 милиарда лв., а за 2022 година също се пресмята на над 1 милиарда лв.. Предизвикателствата пред бранша обаче са съществени и от ден на ден компании изтеглят свои артикули от българския пазар. Само през последните две години от България са дерегистрирани 639 медикаменти, а в интервала 2014-2022 година от българския пазар са изтеглени 3000 лекарствени продукта. За този интервал България е осигурила достъп до едвам 42% от новите медикаменти, позволени от Европейската организация по медикаменти, като времето нужно за регистрация у нас е приблизително две години. Основната причина за това е, че все още фармацевтичните компании обезпечават медикаменти на едни от най-ниските цени в Европа, като в същото време дават спомагателни отстъпки и обезщетения към НЗОК. Само за 2021 година фирмите са дали на НЗОК 409 млн. лева спомагателни отстъпки и обезщетения, което се равнява на 27.6% от бюджета на Здравната каса за лекарства. И до момента в който Европа производителят получава 66,8% от крайната цена на лекарствен артикул на дребно, у нас този % е 60,9%, като от него той би трябвало да отделя средствата за обезщетения и отстъпки. Задължителните отстъпки към НЗОК пък са в размер на 914 млн. лв.. Процентът от лекарствения артикул за аптеките в Европа е 17,4%, а у нас – сред 6,4% и 12,6%, защото зависи от това каква част от пазара заемат реимбурсираните артикули. Същевременно обаче аптеките получават спомагателна надценка за питателните добавки и козметика, както и такса „ рецепта “. Главният проблем за фармацевтичните компании обаче не е обвързван нито с най-ниските цени спрямо европейския пазар, нито с отстъпките и обезщетенията, колкото с високата ставка на Данък добавена стойност. 60% от директния принос на фармакомпаниите идва от данъчните вноски. Докато в Европа междинна стойност в Европа на Данък добавена стойност – 10,6%, у нас тя е 20% или приблизително 16,7% от крайната цена на дребно на всеки лекарствен артикул. Какво обезпечават фирмите Средно 1,2% от общото произвеждане в страната е произвеждане на лекарствени артикули у нас през последните години. За 2021 година създадената от българските производители лекарства е на стойност 426 млн. лева Същевременно търговците на едро са отпуснали финансови заеми на своите аптеки и болнични клиенти на обща стойност над половин милиард лв. с времева стойност на парите от съвсем 7 милиона лв.. През последните години България се е трансформирала в районен център за клинични изпитвания и заема 4-то място в Европа по брой на извършени изследвания, като за 2021 година цената им се прави оценка почти на 178 млн. лв.. Като проблем обаче се обрисува липса на цифровизация в системата, което лимитира този пазар до границите на Европейския съюз. По отношение на опциите за икономисване на средства от разноски за лекарства като водещ детайл се обрисува фокусирането върху производството и вноса на генеричните и биоподобните лекарствени артикули. Чрез тях за 2022 година са били спестени над 207 млн. лева на пациентите и страната, което пък освобождава запас за навлизането на безалтернативни лечения за непосрещнати пациентски потребности. Заетост През 2021 година фармацевтичният бранш е заплатил хонорари от съвсем 1,1 милиарда лв., от които 384 млн. лева са постъпили в държавния бюджет под формата на налози и осигуровки. Почти 28 000 души са директно заетите лица във фармацевтичния бранш в България, създавайки индуцирани резултати върху други съвсем 16 000 души, като заплатите са 1,8 пъти по-високи от междинните за страната. Допълнителните услуги и грижи към потребителите на здравна система пък са на стойност 38 млн. лева Това включва просветителни акции за образование и осведомление на специалисти, пациенти и лекари, както и други 3 млн. лева за стратегии за поддръжка посредством обезпечаване на достъп до високоспециализирана диагностика на онкологични болести. Бел. ред. Данните са от изследване на международната маркетингова компания IQVIA за представителните организации на фармацевтичната промишленост в България - Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), Българска генерична фармацевтична асоциация (БГФармА) и Българска асоциация на търговците на едро с медикаменти (БАТЕЛ).