Автор на първата статия е Мартин Левицки, пътуващ журналист и

Автор на първата публикация е Мартин Левицки, пътуващ публицист и инстаграмър, който по време на околосветското си странствуване внезапно се озовава от Тайланд в България. Във вестник " Ди Велт “ Левицки на всеки две седмици дава доклад за пътешествията си, стигайки и до България. С положително възприятие към страната, само че с по-скоро несръчно и леко наивно репортерство той съпоставя усещанията си от усмихнатите хора в Тайланд и намусените българи. Антропологичните му размисли по въпроса звучат любителски: В Тайланд доминирало " женското “ начало, а в България -  " мъжкото “. Ето няколко цитата от дописката му:

Какво видях в България: немският наблюдаващ Кристофер Неринг споделя

" Омръзна ми в Америка да приказват за България като за страна от Третия свят "

" Истински потрес "

" За мен е същински потрес, когато за пръв път се сблъсквам със сериозните физиономии на българите. Тук като че ли господства " мъжкият “ принцип. Навсякъде е по този начин: усмивка не блества отсреща ми нито на гишето за билети в метрото, нито в хлебарницата, нито в кафенето, нито в сладоледаджийницата или на улицата. Неочаквано постоянно хората отсреща ми приказват много добър британски език - т.е., повода не е в неприятната връзка. След няколко дни към този момент ми се коства неестествено да бъда в положително въодушевление измежду тези хора. Но все пак не се отхвърлям от усмивката си. Няма да си скапвам настроението единствено тъй като българите са такива намусени. Но по какъв начин ли се изяснява феноменът на българското неусмихване? “ - пита създателят.

Отговор получава от двама свои нови познати - българи, които прекарали дълги години по света. И които можели да се усмихват. Те му обяснили, че българите били кисели и недружелюбни поради комунистическото минало на страната. И че който показва възприятията си, освен демонстрира уязвимост, само че и може да бъде свестен погрешно.

" Много българи считат, че усмихващият се човек таи подли планове. С недоверчивост се посреща всеки, който се обръща към другите с усмивка на разположение. Подозрителността така и така сега е значима тематика в България ", написа създателят и в резюме се стопира на антиправителствените митинги в България, на корупцията и слабата правова страна.

" Въпреки това Европейски Съюз подкрепя страната с милиарди ", написа още създателят и отбелязва, че редица обекти в България са издигнати или осъвременени с пари от Европейски Съюз.

" Под линия: на пътешественика в мое лице България прави положително усещане, в случай че не броим изчезналата наслада от живота. Автобусният и жп превоз действа добре, така че из цялата страна може да се пътува комфортно. Цените за заслон и храна са най-малко два пъти по-ниски, в сравнение с в Германия. А естественото многообразие в България е в действителност удивително. Най-силно усещане ми прави Рила “, написа създателят и споделя за вълнуващото си пътешестване до седемте Рилски езера, с които приключва и пътеписът му:

" Отгоре се открива панорама към всичките седем езера и към приказния пейзаж. Не, това не е Нова Зеландия или Исландия - това е България. Лично за мен - достатъчно съображение за усмивка. “

" Когато България беше краят на света "

За България като туристическа дестинация, само че преди повече от 30 години, си спомня и Матиас Беренс на страниците на " Шверинер Цайтунг “. По мотив годишнината от рухването на Берлинската стена създателят написа за тогавашния блян на младите източногерманци да пътуват по света и за опитите им да осъществят тези мечтания. 

" Но каквато и досетливост да показвахме, нашите пътувания на автостоп, в спален вагон или пък със аероплан постоянно завършваха най-късно в България. Това беше краят на света. Да ти се доповръща “, спомня си създателят.