Почина голямата българска поетеса Екатерина Йосифова
Автор на доста стихосбирки и книги за деца, тя си отиде на 81-годишна възраст.
Освен на български стиховете ѝ са издавани на доста други езици, измежду които немски, френски, британски, италиански, съветски и други.
Екатерина Петрова е родена на 04.06.1941 година в Кюстендил, в семейство на учители. Учи в родния си град, само че приключва междинното си обучение в София, в 20-о учебно заведение „ Тодор Минков “. Следва в СУ „ Св. Климент Охридски “ съветска и българска лингвистика, дипломира се през 1964. След дипломирането си работи като учителка: от 1964 до 1966 в гр. Дупница (по разпределение); по-късно 5 години в Кюстендил. От 1971 поредно е публицист в кюстендилския областен вестник „ Звезда “, драматург в Кюстендилския трагичен спектакъл, редактор и по-късно основен редактор на литературния сборник „ Струма “.
Първите изявления на нейни стихотворения са през 1957–1958 в сп. „ Родна тирада “, по-късно – във в. „ Пулс “, а по-късно и във всички централни литературни издания.
Още първите ѝ стихосбирки – „ Късо пътешестване “ и „ Нощем иде вятър “ притеглят вниманието на литературната рецензия, която дефинира креативния облик на Ек. Йосифова като блян към същностно опознаване и схващане на себе си и на заобикалящия свят, уповавайки се на непоколебима доброжелателност към човешкото и на ярка интуитивност. Без да подценява така наречен „ женски “ тематики, Йосифова с лекост отхвърля техните ограничавания, извличайки от човешкото подсъзнание значими детайли на битието. Нейна тематика е всичко, което допира индивида и човешкото схващане. Единствено изискване по този път е цялостната вътрешна независимост. Приемането – неведнъж необикновено философски – на обвързаности и отговорности не понижава, а поддържа това първо и определящо чувство, към което се стреми поетесата – изначална независимост. Йосифова търси технологията на нови термини и константност в обобщенията. По-скоро тематично, в сравнение с като специфики на стилистиката, тя се приближава до Елисавета Багряна, Константин Павлов, а от по-младите – до поезията на Георги Господинов.
По-важни награди: Орден „ Кирил и Методий “ III степен (1982); Годишни награди за лирика на Съюза на българските писатели за книгите „ Къща в полето “ (1983), „ Подозрения “ (1993) и „ Ненужно държание “ (1994); Награда на Сдружението на българските писатели за най-хубава книга на годината за „ Малко стихотворения “ (1998); Награда „ Иван Николов “ за изцяло творчество (1999) и за стихосбирката „ Тази змия “ (2010); Награда „ Христо Г. Данов “ на Министерство на културата за художествена литература (за стихосбирката „ Нагоре Надолу “, 2004); Награда „ Николай Кънчев “ (2014); Награда „ Орфеев венец “ (2017).
Удостоена е със званието Почетен жител на Кюстендил (2001).
Освен на български стиховете ѝ са издавани на доста други езици, измежду които немски, френски, британски, италиански, съветски и други.
Екатерина Петрова е родена на 04.06.1941 година в Кюстендил, в семейство на учители. Учи в родния си град, само че приключва междинното си обучение в София, в 20-о учебно заведение „ Тодор Минков “. Следва в СУ „ Св. Климент Охридски “ съветска и българска лингвистика, дипломира се през 1964. След дипломирането си работи като учителка: от 1964 до 1966 в гр. Дупница (по разпределение); по-късно 5 години в Кюстендил. От 1971 поредно е публицист в кюстендилския областен вестник „ Звезда “, драматург в Кюстендилския трагичен спектакъл, редактор и по-късно основен редактор на литературния сборник „ Струма “.
Първите изявления на нейни стихотворения са през 1957–1958 в сп. „ Родна тирада “, по-късно – във в. „ Пулс “, а по-късно и във всички централни литературни издания.
Още първите ѝ стихосбирки – „ Късо пътешестване “ и „ Нощем иде вятър “ притеглят вниманието на литературната рецензия, която дефинира креативния облик на Ек. Йосифова като блян към същностно опознаване и схващане на себе си и на заобикалящия свят, уповавайки се на непоколебима доброжелателност към човешкото и на ярка интуитивност. Без да подценява така наречен „ женски “ тематики, Йосифова с лекост отхвърля техните ограничавания, извличайки от човешкото подсъзнание значими детайли на битието. Нейна тематика е всичко, което допира индивида и човешкото схващане. Единствено изискване по този път е цялостната вътрешна независимост. Приемането – неведнъж необикновено философски – на обвързаности и отговорности не понижава, а поддържа това първо и определящо чувство, към което се стреми поетесата – изначална независимост. Йосифова търси технологията на нови термини и константност в обобщенията. По-скоро тематично, в сравнение с като специфики на стилистиката, тя се приближава до Елисавета Багряна, Константин Павлов, а от по-младите – до поезията на Георги Господинов.
По-важни награди: Орден „ Кирил и Методий “ III степен (1982); Годишни награди за лирика на Съюза на българските писатели за книгите „ Къща в полето “ (1983), „ Подозрения “ (1993) и „ Ненужно държание “ (1994); Награда на Сдружението на българските писатели за най-хубава книга на годината за „ Малко стихотворения “ (1998); Награда „ Иван Николов “ за изцяло творчество (1999) и за стихосбирката „ Тази змия “ (2010); Награда „ Христо Г. Данов “ на Министерство на културата за художествена литература (за стихосбирката „ Нагоре Надолу “, 2004); Награда „ Николай Кънчев “ (2014); Награда „ Орфеев венец “ (2017).
Удостоена е със званието Почетен жител на Кюстендил (2001).
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ